Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ....от 17.05.2012 година по гр. д. № .../2011 година Районен съд – град В. Т. е осъдил В. С. Х. да заплати на „Т. ВТ” – град В. Т. сумата 411.72 лева, представляваща топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 12.2008 година – месец 03.2011 година; сумата 72.00 лева – законна лихва за времето от месец 12.2008 година до подаване на исковата молба – 08.09.2011 година; законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата за времето от 08.09.2011 година до окончателното й плащане, както и 255.55 лева – разноски. С решението са отхвърлени като погасени по давност исковете „Т. ВТ” – град В. Т. против В. С. Х. за заплащане на сумата 0.66 лева за топлинна енергия за отопление на имота за месец 11.2007 година и месец 01.2008 година; на сумата 217.52 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 11.2007 година – месец 03.2008 година; както и на сумата 46.00 лева – законна лихва за времето от изискуемостта на вземането до месец септември 2008 година. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени исковете Ýа „Т. ВТ” – град В. Т. против В. С. Х. за заплащане на сумата 127.24 лева, представляваща незаплатена топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 12.2008 година – месец 03.2011 година, както и на сумата 48.96 лева – законна лихва за времето от месец 10.2008 година до подаване на исковата молба. „Т. ВТ” – град В. Т. е осъдено да заплати на В. С. Х. сумата от 43.33 лева - разноски. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която са уважени предявените искове, е ответникът по делото В. С. Х., който го обжалва чрез процесуалния си представител адв. К.П. в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си адв. П. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковете за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация са основателни по своето основание и в нарушение на процесуалните правила е определил размера му по своя преценка. Посочва, че за да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Твърди, че в конкретния случай сумите са неправилно начислявани, при неспазване на нормативните изисквания. Посочва, че не е спазена разпоредбата на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като по делото липсват доказателства дружеството да е уведомил потребителите по посочения в разпоредбата текст и да е изготвена справка, от която се вижда, че през целия период топлинният товар на отоплителните тела в сградата е намален с много повече от 50%. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че счетоводството на дружеството е водено редовно. Моли решението в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изяло. Претендира да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият „Т. - ВТ” – град В. Т. заема становище, че въззивната жалба на В. С. Х. по делото е неоснователна и недоказана, респективно –решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на В. С. Х. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото са предявени от „Т. - ВТ” – град В. Т. срещу В. С. Х. искове за заплащане на сумата от 753.57 лева – главница, представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна енергия за следните месеци: месеците 11, 12.2007 година; месеците 1, 2, 3, 10 и 12.2008 година; месеците 1, 2, 3, 10, 11 и 12.2009 година; месеците 1, 2, 3, 10 и 12.2010 година и месеците 1 и 2.2011 година, сумата 166.96 лева – представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. По делото не се спори, че В. С. Х. е собственик на жилище в град В. Т., ул. „А. К.” № .... От приложената в първоинстанционното дело /л. 6/ счетоводна справка се установява, че за посочения в исковата молба период на ответника по делото, сега въззивник, е начислена сумата в размер на 753.57 лева, представляваща сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за такса за разпределение на топлинна енергия. От приложените в първоинстанционното производство /л. 8; л. 12; л. 14; л. 16/ протоколи от проведени общи събрания на собствениците се установява, че последните са взели решения, с които обективират желанието си за ползване на парно отопление за сезон 2010/2011 година; сезон 2009/2010 година; сезон 2008/2009 година; сезон 2007/2008 година. Видно от Договор № ...г. и Договор № ...г. етажната собственост, в която се намира жилището на Х., и „Т. с.” ЕООД – град С. са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение. Приложени са и заявки за отопление на етажната собственост. От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза /л. 156 – 168 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период в абонатна станция 310 е постъпвала, отчитана и разпределяна топлинна енергия от „Т. – ВТ” , както и че на В. С. Х. са начислени суми за всеки един от месеците посочени в исковата молба. За периода от месец ноември 2007 година – до месец март 2011 година, за четири от месеците разпределената топлинна енергия за сградната инсталация надхвърля 50 %. При направената проверка се установило, че пълния отопляем обем на процесния абонат е 232 куб.м. и е определен строителния проект на блока и е идентичен с апартаментите, намиращи се един под друг. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на дружеството се води надлежно и че за посочените в исковата молба суми са издадени сметки за начислена топлоенергия с абонатен потребителски № 5359 – В. С. Х.. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: На първо място безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответникът по делото, сега въззивник, е бил потребител на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Ал. 6 от същата разпоредба предвижда, че потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С решение № 5 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си, или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части /чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ/, като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Член 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На следващо място безспорно от доказателствата по делото се установява възникването на договорни правоотношения между страните по делото. С нормата на чл. 106а, ал. 1 ЗЕЕЕ /отм./, респективно - на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Д╩ЕВР. Тези условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. По този начин в закона изрично е уредено сключването на определен вид договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, чието съдържание е определено от една от договарящите страни. Съдържанието на договора е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните. Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др., при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Нещо повече, ответникът по делото, сега въззивник, не е навел възражения за липсата на представени, одобрени и публикувани съобразно горецитирания законов текст общи условия от страна на „Т. - ВТ” - град В. Т.. Ето защо следва да се приеме, че между страните по делото е бил сключен търговски договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. На следващо място следва да се приеме, че в конкретната сграда – етажна собственост е била въведена системата дялово разпределение. Принципите за прилагане на топлинното счетоводство са уредени в Наредба № 2 за топлоснабдяването, отменена с Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топплоснабдяването. Това е механизмът, по който се разпределя топлинната енергия в сгради етажна собственост, чрез уреди за индивидуално отчитане. Предвидени са технически условия за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа. Регламентирани са изискванията и техническите условия, на които трябва да отговарят лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия. Установени са правоотношенията между топлопреносното предприятие, търговеца, извършващ дялово разпределение на консумираната в сграда-етажна собственост топлинна енергия и потребителите. Лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, предлагат услуги на абонати и са звено между топлофикационното дружество и гражданите. Основателно е обаче възражението на ответника по делото, сега въззивник, че топлопреносното предприятие не е спазило нормативните изисквания на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. Възможно е изчисленото количество топлинна енергия за сградна инсталация, съгласно отчетите за дялово разпределение, да е по-голямо от консумацията в отделените имоти. Съгласно т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата/, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и се формира от показатели като обща проектна мощност за отопление на сградата, продължителност на съответния отчетен период, средна външна температура, средна температура на сградата, външна изчислителна температура за населеното място. Влияние върху количеството енергия за сградна инсталация оказва и намаленият топлинен товар в сграда - етажна собственост, вследствие от изключване на отоплителните тела, който води до увеличаване загубите от самата сградна инсталация и респективно до по-голям дял на изразходената от нея енергия в сметките за отопление. По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от Наредбата при такава фактическа обстановка се изготвя ново, прогнозно разпределение на топлинната енергия в сградата между потребителите и те следва изрично писмено да заявят дали желаят да продължат да ползват енергия при променените условия. Настоящият съдебен състав приема, че уредената в чл. 78 от Наредбата хипотеза касае случай на прекъсване на облигационната връзка между доставчика на топлинна енергия и етажните собственици и възникване на задължение на доставчика да предложи на етажните собственици ново учредяване на такава връзка при променените условия. Само при изпълнение от страна на доставчика на процедурата по чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването може да възникне наново валидно облигационна връзка между доставчика на топлинна енергия и етажните собственици, респ. задължение на последните да заплащат суми за такава. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техничекска експертиза през месец март 2008 година е началният момент, в който топлофикационното дружество е било длъжно да изпълни изискванията на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Това обстоятелство не е оспорено и е признато от топлофикационното дружество в отговора на въззивната жалба. От доказателствата по делото не се установява, че топлопреносното предприятие е изпълнило това свое задължение. Като е продължил да подава топлинна енергия към сградата, в която се намира имотът на Х. при наличието на предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба от Наредбата, без да е извършил съответното уведомление, дружеството е лишило абонатите от правото да заявят дали желаят да продължи топлоподаването. Ето защо вземането на „Т.” – град В. Т. спрямо В. С. Х. при липсата на изпълнение на задължението на дружеството по чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. за топлоснабдяването и общите условия на договора за доставка на топлоенергия, не е безспорно установено. Доколкото искът за главница се явява неоснователен, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва за забава. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на В. С. Х. по делото е основателна и доказана. Решението, в обжалваната от него част, е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Предявените от „Т. – ВТ” – град В. Т. срещу В. С. Х. искове за заплащане и на сумите в размер на 411.72 лева, представляваща топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 12.2008 година – месец 03.2011 година; сумата 72.00 лева – законна лихва за времето от месец 12.2008 година до подаване на исковата молба – 08.09.2011 година следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението на Районен съд – град В. Т. следва да бъде отменено и в частта му, с която В. С. Х. е осъден да заплати на „Т. - ВТ” сумата в размер на 255.55 лева – разноски по делото. На ответника по делото, сега въззивник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото за двете инстанции в размер на разликата над 43.33 лева до пълния размер на разноските от 370.00 лева, а именно 326.67 лева. В останалата част решението на Районен съд – град В. Т. не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 596 от 17.05.2012 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 3872/2011 година В ЧАСТТА МУ, с която В. С. Х. е осъден да заплати на „Т. - ВТ” – град В. Т. сумата 411.72 лева, представляваща топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 12.2008 година – месец 03.2011 година; сумата 72.00 лева – законна лихва за времето от месец 12.2008 година до подаване на исковата молба – 08.09.2011 година; законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата за времето от 08.09.2011 година до окончателното й плащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която В. С. Х. е осъден да заплати на „Т. - ВТ” – град В. Т. сумата 255.55 лева, представляващи разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на „Т. - ВТ” – град В. Т., ул. „Н. Г.” № .., ЕИК .. срещу В. С. Х., с ЕГН * от град В. Т., ул. „А. К.” №.. за заплащане на сумата 411.72 лева, представляваща топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за периода месец 12.2008 година – месец 03.2011 година; сумата 72.00 лева – законна лихва за времето от месец 12.2008 година до подаване на исковата молба – 08.09.2011 година; законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата за времето от 08.09.2011 година до окончателното й плащане. ОСЪЖДА „Т. - ВТ” – град В. Т., ул. „Н. Г.” № , ЕИК .. да заплати на В. С. Х., с ЕГН * от град В. Т., ул. „А. К.” №.... 13 сумата в размер на 326.67 лева /триста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи направени от него разноски по делото за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |