Р
Е Ш Е
Н И Е №
824
гр. Видин, 29.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен
съд, пети граждански състав, в публично заседание на десети декември, през
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Тодор
Попиванов
при секретаря М.Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1821 по
описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Ищецът
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н.С.и А.Д.е
предявил против Ц.П.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и евентуален
осъдителен иск за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит,
сключен между страните.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на
договор за предоставяне на паричен потребителски кредит от № ********** от 06.03.2018г., по
силата на който ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД, предоставил заем на
кредитополучателя Ц.П.Ц. в размер на 1000 лева. Твърди се още, че отпуснатия
кредит включва оценка на риска остойностена в размер на 148.80 лева, която сума
се възстановява от потребителя с дължимите се месечни погасителни вноски, а
също, че потребителят е пожелал и сключил застраховка живот в размер на 118.80
лева, както и застраховка безработица в размер на 121.18 лева. Така, ведно с
договорена лихва, общото задължение на потребителя по кредита е в размер на
2226.37 лева, платима на 36 месечни погасителни вноски по 61.85 лева и една
последна изравнителна в размер на 61.62 лева.
Поддържа се, че ищецът е изправна страна по договора,
тъй като е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на ответника,
а ответникът е неизправна страна, тъй като е не е заплатил три последователни
месечни вноски – от 15.06.2018г., 15.07.2018г. и 15.08.2018г., поради което
целият кредит на основание чл. 16, ал.2 от Договора е станал предсрочно
изискуем, а ответникът е останал задължен за заплащане на останалите вноски по
кредита, ведно с лихва за забава. Кредиторът е изпратил писмо до длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на адреса, посочен от последния за кореспонденция
в договора, но пратката не е потърсена от получателя.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал
заявление по реда на чл.417 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по
ч.гр.Д.№ 3125/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, както
и че ответникът е възразил срещу вземането.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземането,
възникнало по Договор за паричен потребителски
кредит от № ********** от 06.03.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 3125/2018г. по описа на ВРС за
заплащане на сумата: 2252.76 лева, от която 1365.99 лева –
главница, 798.51 лева - договорна лихва
за периода от 15.06.2018г. до 16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.06.2018г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
12.12.2018г. до окончателното издължаване.
При условията
на евентуалност, ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 1004.33 лева, представляваща
непадежирала главница по договора за периода от 15.07.2019г. до 15.04.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното издължаване.
Претендират се
направените разноски по настоящото и заповедното производства.
В срока за отговор на
исковата молба ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва исковете
като недопустими и неоснователни, като поддържа от своя страна, че ищецът не
ангажира доказателства, че е предоставил сумата по кредита; оспорва начина на
формиране на годишния процент на разходите и договорната лихва. Поддържа, че
ищецът не може да претендира две лихви с обезщетителен характер - договорна и
законна лихва за един и същ период - от 15.06.2018г. до 16.08.2018г.; ищецът не
посочва какви плащания е направил по кредита кредитополучателя и дали те са
приспаднати от дължимите се суми; че в настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния лихвен процент и разходите по кредита – кои
компоненти са включени в него, която сътавлява задължителна клауза по договора
и липсата й го прави частично или изцяло нищожен; че липсват доказателства за
предсрочна изискуемост на заема, както и че от исковата молба не става ясно
дали се претендира изисуем кредит поради изтекъл срок или предсрочно изискуем
кредит. Оспорват се като нищожни клаузите на представения рамков договор, уреждащи
лихвените проценти, настъпването на предсрочна изискуемост на кредита,
допълнителните такси и разноски, тъй като попадат в кръга на чл.146 от ЗЗП –
предварително изготвени, без потребителят да е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и води до явна неравностойност между правата и задълженията на
двете страни по договора.
Оспорва се размера на претендираните от ищеца разноски
за юрисконсултско възнаграждение и моли същите да бъдат редуцирани в минимален
размер.
Не са налице обстоятелства, които се признават от
ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да
докаже наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е
изправна страна по този договор - че е предоставил твърдяния паричен заем на
кредитополучателя; че е налице твърдяното неточно изпълнение по договора от
страна на ответника; че договорът е обявен за предсрочно изискуем на посоченото
основание, както и размера на претендираните главница и лихва за забава върху
нея.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно - счетоводна
експертиза.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.Д.№ 3125/2018г. по описа на ВРС, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №
3010/13.12.2019г. за следните суми за заплащане на сумата:
2252.76 лева, от която 1365.99 лева – главница, 798.51 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г.
до 16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г.
до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до окончателното
издължаване, и за разноски: 45.06 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от
договора за потребителски кредит.
От назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните се установява, че
заеманата сума в размер на 1000 лева е преведена на ответницата на 06.03.2018г.,
а също, че същата е заплатила по кредита общо сумата в размер на 451.48 лева.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира, че предявения установителен иск е частично основателен, само по
отношение на разликата между получената главница и платената сума по кредита,
съгласно заключението на вещото лице. В тежест на ищеца е провеждане на главно
и пълно доказване на легитимацията си на кредитор – изправна страна по
процесния договор за заем - чл.154, ал.1
от ГПК и чл.11 и сл. от ЗПК. Това двустранно съглашение и Общи условия – Рамков
договор за платежни услуги на физически лица към него, следва да отговарят на
императивните изисквания на закона за форма и съдържание – чл.5, ал.4, чл.10 и
чл.11 от ЗПК. Представените по делото преписи от искане за заем, договор за
заем, застрахователна полица и Общи условия – Рамков договор за платежни услуги
на физически лица обаче, са съставени с размер на шрифта по –малък от 12, видно
от приложената справка, от която е видно, че броя на символите на ред е 74 при
шрифт 12, а при процесния договор – 100, при Рамковия договор – 136, тоест в по
– малък размер на шрифта от 12, което е нарушение на повелята на чл.10, ал.1,
предложение осмо на ЗПК. Предвид така констатирания факт, съдът приема, че възражението
за недействителност на договора е основателно на основание чл.22 от ЗПК, тоест
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 1000
лева. Това задължение възниква при изправност на кредитора, т.е. при изпълнено
от негова страна задължение за предаване на заеманата сума, което в настоящия
случай безспорно се установи от вещото лице.
Искът следва да бъде уважен за разликата между
заетата сума в размер на 1000 лева и върната до момента 451.48, или дължима
сума за връщане в размер на 548.52 лева. В останалия претендиран размер, както
и за обусловените претенции за заплащане на лихви, застрахователни обезщетения
и такси следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца редуцирани разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част, а именно 25 лева за дължима се държавна
такса и 12.17 за юрисконсултско възнаграждение, както разноски в настоящото
производство за платена държавна такса в размер на 25 лева, 14.61 лева за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 36.52 лева или общо
разноски в размер на 113.30 лева.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 45.39 лева за вещо
лице, като след компенсация на насрещните разноски, се следва пресъждане на
такива в полза на ищеца в размер на 67.91 лева.
На
адвокат пълномощника на ответника, осъществил защита по чл.38, ал.1, от ЗА се
следва възнаграждение от ответника на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно
отхвърлената част от иска, в размер на 293.29 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Ц.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н.С.и А. Д., сумата от 548.52 /петстотин четиридесет
и осем лв. и петдесет и две ст./ лева –
главница за получена и невърната главница по нищожен на основание чл.22 от ЗПК
договор за потребителски кредит № ********** от 06.03.2018г., сключен между страните, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3125/2018г.
по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер на главницата от 1365.99 лева, 798.51 лева - договорна лихва за периода от 15.06.2018г.
до 16.08.2018г., 88.26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г.
до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018г. до окончателното
издължаване, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
изпълнителните директори Н.С.и А. Д.,
разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№
3125/2018г. по описа на ВРС и в
настоящото производство общо в размер на 67.91 /шестдесет и седем лв. и деветдесет и една
ст./ лева.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н. С., да заплати на адвокат П. С. Б.
***, Булстат **********, разноски за процесуално представителство в размер на 293.29 /двеста
деветдесет и три лв. и двадесет и девет ст./ лева.
Решението може да се обжалва пред
ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: