№ 1637
гр. **, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Х. Ст. Томов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104057 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от А. А. М. от гр. ** против „**“ ООД гр. **.
В молбата се твърди, че на 13. 07. 2023 год. ищецът е сключил с ответното
дружество договор за потребителски кредит № 893928 за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който са му били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1 000 лв. за срок от 9 месеца. Твърди
се, че отразеният в договора лихвен процент е 40, 00 %, годишният процент на
разходите е 47, 62 %, а задължението е следвало да се погаси на 9 месечни
вноски съобразно представения погасителен план. Твърди се, че при
непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на
договора в чл. 11 е било предвидено начисляването на неустойка в размер на
679, 17 лв. Твърди се, че още с подписването на договора и изготвянето на
погасителен план към него е била начислена неустойка за непредставяне на
обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди се,
че по силата на сключения договор за потребителски кредит на ищеца са били
предадени също така погасителен план /Приложение 1/, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребностите и за
присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот". Твърди се, че
при формиране на приложимия ГПР към договора за потребителски кредит не
е била включена неустойката, дължима на ответното дружество. Твърди се, че
1
между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 1 000 лв., като заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че сключеният
договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон. Твърди се,
че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,
чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи
(арг. от чл. 23 от ЗПК). Твърди се, че съгласно чл. 5. (2). от процесния договор
заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от сключване на договора,
да предостави обезпечение по чл. 5. (1) от договора- поръчител или банкова
гаранция. Твърди се, че според чл. 11. (1) от договора кредитополучателят
декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави
договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 679, 17 лв. Твърди се, че е било уговорено също така, че
дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено- съобразно включения в
договора погасителен план. Твърди се, че процесният договор за паричен заем
е недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните
основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че клаузата за договорна
възнаградителна лихва, определена на 40, 00 % като фиксиран годишен
лихвен процент, е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от 3ЗД като
противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че при преценка за нищожност от
2
значение са не само размерът на договорените лихви и такси, а и други
обективни фактори, преценявани също към момента на сключване на договора
- уговорени обезпечения, срок за ползване на финансовия ресурс и т. н. Твърди
се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. Твърди се, че с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Твърди се, че в настоящия
случай основанията за недействителност на процесния договор поради
противоречието му с чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК следва да бъдат разгледани
съвместно, доколкото са неразривно свързани е клаузата чл. 11 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на
задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от
договора. Твърди се, че анализът на съдържанието на посочената неустоечна
клауза и съпоставянето й с естеството па сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Твърди се, че въведените изисквания в чл. 5 от
договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Твърди се, че изискванията, които посочената
клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за
него. Твърди се, че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита,
че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на кредита, или физически лица- поръчители, отговарящ на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства
за отпускане на кредит в неголям размер от 1 000 лв. Твърди се, че с
3
поставянето на изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
кредиторът цели да се обогати. Твърди се, че от друга страна непредставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. Твърди се, че
същевременно кредиторът не включва т. нар. неустойка към договорната
лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да
заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде
по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.
Твърди се, че с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва
да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Твърди се, че е предвидено неустойката да се
разсрочи съобразно погасителния план по договора, като по този начин па
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Ищецът счита, че предвид гореизложеното
вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и е
следвало да бъде включено както в ГЛП, така и в ГПР. Твърди се, че това води
до извода, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.
9 и 10 от ЗПК, тъй като посочените в в договора лихвен процент и ГПР не
отговарят на реално прилаганите между страните, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че същата има характер на изначална недействителност и в този
случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи. Твърди се, че на следващо място
съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по- висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Твърди се,
че при отчитане на уговорената неустойка за непредставено обезпечение като
несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен /445, 78 %/,
т. е. биха били надвишени пределите, въведени с чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди
се, че съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Твърди се, че след като процесният договор за потребителски
4
кредит е недействителен, то съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В заключение ищецът моли съда да прогласи за
недействителен процесният договор за договор за потребителски кредит №
893928/ 13. 07. 2023 год., както и признае за установено, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от общо 899 лв., включваща лихва в размер на
219, 83 лв. и неустойка в размер на 679, 17 лв. по сключения между страните
договор за потребителски кредит № 893928/ 13. 07. 2023 год. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 13. 07. 2023 год. между „**“ ООД гр. **
като кредитор и А. А. М. от гр. ** като кредитополучател е бил сключен
договор за потребителски кредит № 893928. Видно е, че съгласно договора на
ищеца е бил предоставен кредит от 1 000 лв., който е следвало да се върне на 9
месечни погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е в размер на 40. 00 %, а годишният процент на разходите
е в размер на 47. 62 %. Според чл. 5 ал. 1. от договора кредитополучателят се
задължава в тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция.
В чл. 11 ал. 1 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 679, 17 лв., като същата се начислява пропорционално
към всяка вноска по кредита.
Основателен е доводът на ищеца, че така въведената клауза за неустойка
е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Процесната
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от
получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на
които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
5
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 679, 17 лв., т. е. в размер надвишаващ половината от
главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че
размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с
реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на
длъжника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в
срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не
се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно
какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора
е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
6
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че процесната клауза на чл. 11
ал. 1 от сключения договор за потребителски кредит № 893928/ 13. 07. 2023
год. се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
В тази връзка се поставя и следващият въпрос: дали неустойката е
следвало да бъде включена в ГПР. Според настоящия съдебен състав
отговорът е положителен. Тук е мястото да се отбележат на първо място
разясненията, дадени в решение от 21. 03. 2024 год. по дело C-714/22 на СЕС.
В т. 44 от същото съдът е дал указания на българския съд да вземе предвид
всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този
договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на
съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на
тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на
понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите за потребителски
7
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая
неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно
представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително
възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще
стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при сключване
на договора и даже е предвидил разсроченото й плащане заедно с месечните
вноски за възнаградителна лихва и главница. Налице е недобросъвестно
използване на затрудненото положение на длъжника, като са му поставени
неизпълними условия за получаване на кредита. А след като неустойката е
скрито възнаграждение за кредитора, същата е следвало да се включи в
общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР. При това положение
договорът не съответства на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК и се явява недействителен, като следва да се отбележи, че при включване
на размера на обезщетителната неустойка действителният ГПР по кредита би
надвишил значително петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. По този начин на практика се е стигнало и до заобикаляне на
нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което съставлява допълнително основание за
недействителност на процесния договор.
С оглед на обстоятелството, че договорът за кредит е недействителен
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, като в този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а именно: 1 000
лв. Нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. Оттам
начислени без основание се явяват отразените в погасителния план към
договора за кредит суми за неустойка /679, 17 лв./ и лихва /219, 83 лв./.
В заключение може да се обобщи, че предявените от А. А. М.
отрицателни установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на **ския районен съд
държавна такса в размер на 80 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение. При определянето на размера на дължимото се
възнаграждение съдът съобрази разясненията, дадени в постановеното на 25.
8
01. 2024 год. решение на СЕС, втори състав, по дело С- 438/ 22, както и
действителната фактическа и правна сложност на делото, и намира, че общо
по предявените искове следва да се присъди възнаграждение в размер на 400
лв.
По така изложените съображения **ският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между „**“ ООД
гр. **, ЕИК ***********, като кредитор, и А. А. М. от гр. **, ЕГН
**********, като кредитополучател, договор за потребителски кредит №
893928/ 13. 07. 2023 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
А. М. от гр. **, ЕГН **********, не дължи на „**“ ООД гр. **, ЕИК
***********, сумата от общо 899, 00 лв., включваща лихва в размер на 219, 83
лв. и неустойка в размер на 679, 17 лв. по сключения между страните договор
за договор за потребителски кредит № 893928/ 13. 07. 2023 год.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. **, бул. „** № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., да
заплати по сметка на **ския районен съд държавна такса в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. **, бул. „** № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., да
заплати на адв. Л. А. Г. от Адвокатска колегия гр. **, с личен № **********,
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред **ския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
9