П Р О Т О К О Л

 

09.06.2015 година	гр. БУРГАС
Бургаският районен съд	ХIV-ти наказателен състав
На девети юни	две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГАНЕВА

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор: Д.Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Ганева

Наказателно АХ дело № 1640 по описа за 2015 година

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Обвиняемият Д.Г.И., редовно призован, се явява лично и с адв.К., надлежно упълномощена от ДП.

Обвиняемият К.Д.Н., редовно призован, се явява лично и с адв.К., надлежно упълномощен.

За Районна прокуратура град Бургас, редовно призовани – се явява прокурор Ц..

Съдът запознава обвиняемите с правата им по НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Запознат съм с правата си по НПК. Няма да правя отвод на съда. Своевременно съм получил препис от постановлението на Районна прокуратура град Бургас. Това е преди повече от седем дни. Запознат съм със съдържанието му.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Запознат съм с правата си по НПК. Няма да правя отвод на съда. Своевременно съм получил препис от постановлението на Районна прокуратура град Бургас. Това е преди повече от седем дни. Запознат съм със съдържанието му.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Моля да се даде ход на делото, но ще Ви помоля да ми дадете възможност да обясня защо считаме, че фактическата обстановка, която е описана в постановлението не съответства на събраните по делото доказателства.

Госпожо съдия, аз считам, че принципа на правото на всеки един обвиняем в процеса наказателния, който се очаква да бъде справедлив, е нарушен . Считам, че правото на справедлив процес, което е гарантирано и в ЕК е нарушено, затова, защото обвинението се базира изключително и преди всичко на показанията на пострадалия по делото и на неговия баща. Всъщност очевидци на твърдяното деяние са пострадалия, бащата и впоследствие се появява една свидетелка, която е посочена от пострадалия и от неговия баща. Очевидците на едно престъпление са изключително важни за установяване на престъплението, доколкото то е извършено и ние виждаме, че в основата на това обвинение са поставени показанията на пострадалите и на свидетелка, която е посочена от тях.

На следващо място искам да подчертая и още нещо - имаме едно драстично разминаване от позицията на бащата на пострадалия А.М., която той е заел при първоначалното снемане на показанията в полицията и в последствие на разпита на ДП. Ще обясня какво конкретно имам предвид. При снемане на обясненията, същият твърди, че в един и същи момент двамата подсъдими са започнали да нанасят побой на неговия син. Впоследствие обаче тази позиция е сменена. А тази позиция, в същност първоначалната, която се заема, е съвсем различна от механизма на извършване на деянието, който е описан в постановлението. Само маркирам отделните моменти и ще разсъждам по тях по-късно в думата по същество, когато приключи изобщо делото.

 Искам да насоча вниманието Ви още върху два момента. Налице са данни за определени версии по делото, които обаче незнайно защо не бяха проверени, доколко тези версии са достоверни. От разпита на св.Симона тя твърди, че спрямо единият от обвиняемите - К. е отправена заплаха от страна на пострадалия. Впоследствие обаче, в разпита пред разследващия полицай, тази свидетелка някак си заобикаля този въпрос и не дава показания, както при първоначално снеманите обяснения. Мисля, че тази теза доколко са били налице отправени заплахи от страна на пострадалия по делото към единия от подсъдимите задължително трябва да бъде проверена. Дали е имало нещо такова? Доколко достоверни са тези твърдения, защото това има значение за правната квалификация на деянието, доколко са налице хулигански подбуди.

Искам да насоча вниманието Ви върху още един момент. Отново на ДП беше извършена очна ставка между пострадалия и обвиняемите. Конкретно на очната ставка между моя клиент и пострадалия, пострадалият не пожела да даде обяснения за негови сведения, които той е дал при първоначалните данни в полицията, защото той е бил в конфликт с 4-5 деца в чата. Въпреки настояването от наша страна, опитите, които направихме той да обяснява, тези лица различни ли са от тези, които са привлечени по делото – той не пожела да дава обяснения. Мисля, че липсват категорични доказателства за авторството за причинената телесна повреда - от кого е причинена, кога е причинена. Някак си предварително ние приемаме, че налице е телесна повреда и тя е причинена от подсъдимите по делото. Да, обаче данните по делото, както и доказателствата, съдържат данни, че би могло да се допусне, че е налице и друга възможност.

Ето защо госпожо съдия, аз Ви моля по делото да бъдат разпитани всички свидетели, които са посочени в заключителното постановление на разследващия полицай, плюс още двама свидетели, разпитани на ДП – двете свидетелки, които са присъствали в момента на извършване на разпознаването на лицата по снимки. Аз държа тези свидетелки също да бъдат разпитани, за да придобиете лични впечатления от техните показания относно реда, по който е извършено разпознаването по снимки, защото то опорочава последващото разпознаване. Затова аз Ви моля да разпоредите свидетелите, сочени в постановлението от разследващия полицай и двете поемни лица, които са участвали при разпознаването по снимки, да бъдат разпитани, след което бъде дадена възможност и на подсъдимите по делото също да дават обяснения.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото. Поддържам направеното искане от колегата К.. Аз също правя искане за разпит на свидетелите, разпитани на ДП. Считам, че в настоящия случай безспорно установено е единствено обстоятелството, че пострадалият е претърпял вреди от нападения на лица, с неустановена самоличност. Доколкото това е така, е безпредметно да коментираме какъв мотив са имали тези нападалите, но не може да се заключи по безспорен и категоричен начин, че двамата подсъдими по настоящото дело са били лицата, които са атакували и наранили пострадалия и евентуално неговия баща.

Разкриването на процесната фактическа обстановка е важно и с оглед на твърденията на пострадалия С.М., изложени на лист 18 от ДП, в което той казва, че всичко е станало, защото той бил нагрубил едно момиче във фейсбук и после 5-6 непознати момчета му били писали, като заключва „Това е случая”. Къде за бога са хулиганските мотиви, когато пострадалият е предизвикал и се е компрометирал с други лица, ако той твърди, че двамата подсъдими са част от тези лица и те са го атакували, твърдението, че има хулигански подбуди е лишено от всякаква логика и здрав разум. Константната съдебна практика приема, че хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно. В този смисъл твърдя, че за целите на настоящото производство е важно разкриването на обективната истина и да бъдат събрани всички необходими доказателства. За тази цел трябва да бъдат разпитани всички свидетели и да бъде безспорно установена самоличността на съпричастните към телесната повреда лица, за да бъде реализирана тяхната отговорност.

Съдът след като изслуша становищата на страните, намира, че ход на делото в днешно съдебно заседание не следва да бъде даден, с оглед допуснати отстраними процесуални нарушения, като съображенията на съда за това са следните:

В хода на ДП по отношение на обвиняемите Д.Г.И. и К.Д.Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1,т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като е посочено, че ударите по отношение на С.М. са нанесени с тъп предмет. В обстоятелствената част на постановлението обаче е посочено, че обвиняемите са нанесени удари на С.М. с телескопична палка, като малко по-надолу са изложени доводи за нанесени удари с палки. В следващата част от постановлението, както и в диспозитива, се твърди, че ударите са нанесени с тъп предмет. Съдът намира, че се касае за отстранимо процесуално нарушение, т.к. разминаването във вида на предметите, с които са нанесени ударите, а именно палка или тъп предмет, както и разминаването в техния брой/палка или палки/ нарушава правото на защита на обвиняемите.

Ако представителят на държавното обвинение твърди, че ударите са нанеси с палка, респективно с палки или с тъп предмет, то тези обстоятелства следва да бъдат изложени, както в обстоятелствената част на постановлението, така и в диспозитива, като следва да има единство между обстоятелствена част , диспозитив и постановлението за привличане на обвиняемите досежно предмета, с който се твърди,че са нанесени ударите.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Именно с това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото и в случая то изпълнява ролята на обвинителен акт, поради което следва да отговоря на същите изисквания. В настоящия случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 375 от НПК и в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС (което според настоящия съд в пълна степен важи и при изготвяне на постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК). Този извод на съда се основава на систематическото тълкуване разпоредбите на НПК, където в чл.199, ал.1 НПК е посочено, че в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а в ал.2 на същия член са посочени реквизитите, които следва да съдържат тези постановления, сред които са и мотиви, като следва да има единство между мотиви и диспозитив.

В този смисъл разминаването в предмета, с който е извършено престъплението представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемите, което следва да бъде отстранено чрез връщането на делото на прокурора .

Вярно е, че в глава двадесет и осма от НПК, регламентираща диференцираната процедура за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, няма препращаща норма към общите правила, за разлика от производствата по глава двадесет и четвърта - бързо производство, глава двадесет и пета - незабавно производство и глава двадесет и седма - съкратено съдебно следствие. Независимо от това обаче, съгласно т. 17 от Постановление № 7/85 г. по н.д. № 4/85г. на Пленума на ВС (което независимо от приемането на нов НПК не е загубило валидността си, доколкото принципите и правилата за разглеждане на делата по този ред са възпроизведени и в НПК, действащ от 2006г.), за неуредените със специални правила въпроси се прилагат съответните правила на НПК.

С оглед на всичко изложено, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288, т.1 от НПК, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:№ 1539/09.06.2015г.

 

ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД № 1640/2015 г. по описа на БРС.

ВРЪЩА делото на прокурор при БРП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно обстоятелствената част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.

 

 

                  СЕКРЕТАР:/П/                                                СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.