№ 219
гр. Благоевград, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500139 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК *********, чрез адв. адв. Т. Н.,
срещу Решение № 857 от 16.11.2024 г. по гр. д. № 548/2024 г. по описа на Районен
съд Благоевград.
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград против
"ЗЕМЕКС" ООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 410 ГПК, във вр. с чл. 288, вр. с чл. 286 ТЗ, вр. с чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 294 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на "ЗЕМЕКС" ООД,
че дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград
сумата от 7259,53 лв., представляваща главница за предоставяне на ВиК услуги за
периода от 31.05.2020 г. до 30.08.2022 г. и сумата от 971,22 лв., представляваща
лихва за забава от 08.10.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№ 1303/18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2819/2023 г. по описа на РС Благоевград. С решението на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1520 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно са
отхвърлени предявените искове срещу „Земекс“ ООД. Намира, че по делото се е
установило наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че в
Протокол № 1263 от 03.07.2024 г. е било прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че „Земекс“ ООД е собственик на водоснабдения имот. Навежда, че
партидата с абонатен № 4113862 е открита на името на ответника по изричното
искане на „Земекс“ ООД, което на 05.11.2015 г. е депозирало във ВиК ЕООД – гр.
Благоевград Заявление за откриване на партида за имот, находящ се в с. П.,
местност „М.-*“. Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е
сключен Договор за предоставяне на ВиК услуги № 960 от 04.11.2015 г. Счита, че
отношенията между ВиК оператора и „Земекс“ ООД се уреждат от Общите
1
условия (ОУ) на доставчика и Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и от сключения между страните и действащ
договор за доставка на вода.
Жалбоподателят посочва, че районният съд е приел за неоснователни
доводите на ответника, че сключеният между страните договор е прекратен.
Навежда, че от чл. 4 от представения Договор № 960/2015 г. е видно, че договорът
се прекратява с едномесечно писмено предизвестие. Сочи, че в чл. 4.5 изрично е
уговорено, че във всички случаи на прекратяване на договора, двете страни
подписват двустранен протокол, отчитащ изпълнението на договора до момента на
неговото прекратяване и уреждат финансовите си отношения в съответствие с
Общите условия и разпоредбите на действащата нормативна уредба. Според
въззивникът в случая не е отправяно писмено предизвестие за прекратяване на
договора и между страните не е пописан двустранен протокол. Посочва, че е
прието, че и към настоящия момент „Земекс“ ООД е потребител на ВИК услугите,
като заплаща издадените след Фактура № № ********** от 07.09.2022 г., фактури
за задължения по партидата.
Жалбоподателят намира за неоснователни доводите на първоинстанционния
съд, че „Земекс“ ООД не дължи заплащане на доставените количества вода,
обективирани във Фактура № ********** от 07.09.2022 г. поради недоказване на
потребеното количество вода от потребителя. Счита, че неправилно е прието, че
ищецът не е представил доказателства, че ОУ са сведени до знанието на
потребителите. Поддържа, че ОУ са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и са оповестени съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г,
като счита, че този факт е общоизвестен и е ненуждаещ се от доказване по смисъла
на чл. 155 от ГПК. Навежда, че запознаването и приемането на ОУ от ответника се
доказва и от сключения между страните договор, като в чл. 5.8. е изрично
уговорено, че „Земекс“ ООД се е запознал с общите условия и приема същите.
Оспорва изводите на районния съд, че не се доказва, че за ответника е
възникнало задължението такова, каквото е претендирано в заявлението по чл. 410
ГПК и че е налице невярност на данните в счетоводството на ВИК оператора.
Поддържа, че по делото са представени доказателства за отчитането на
потребените количества вода и са били кредитирани от съда заключенията по
съдебно-счетоводната експертиза и по съдебно-техническа експертиза.
Счита, че не е налице нарушение на чл. 7, т. 1 от ОУ за ежемесечно отчитане
на показанията на измервателното устройство. Сочи, че по делото е представена и
приета като доказателство Заповед № РД-06-109/01.04.2020 г. от Управителя на
ВиК Благоевград ЕООД. Навежда, че пред процесния период не е правен редовен
отчет на показанията на измервателното устройство поради извънредната
епидемична обстановка в страната. Счита, че съдът неоснователно не е кредитирал
заповедта на управителя на ВИК оператора, с аргумента, че въпреки ковид
пандемията институциите са работели. Намира за неоснователно и изложеното
относно отчитането на потребените количества при отказ на потребителя да
осигури достъп до имота. Поддържа, че в случая е направен реален отчет на
показанията на измервателното устройство, като показанията са били потвърдени
от заключенията по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-технически
експертизи. Счита, че заключението на вещото лице изцяло потвърждава
дължимостта на претендираните суми, както и годността на измервателното
устройство.
Счита, че с представените писмени доказателства и заключението на вещото
лице по назначените експертизи се доказва, че ищецът е предоставял ВиК услуги
за водоснабдения имот и че ответникът дължи тяхното заплащане. Сочи, че
размерът на задължението му е видно и от представената Справка за консумация
2
на абонат, която съдържа имената на титуляря на партидата на процесния имот,
консумацията по отчетни периоди, дължимата сума за съответния период, номер и
дата на издадената фактура, както и информация за наличието/липсата на плащане
по фактурите. Посочва, че справката за консумация на абонат е извлечена от
специализираната софтуерна система на водоснабдителното дружество и отговаря
на нормативните изисквания. Навежда, че ответникът не е оспорил справката за
консумация на абонат.
Сочи, че приетото по делото заключение на вещото лице е било изготвено
след проверка в имота, констатиране на показанията на водомера, проверка на
документите във ВИК дружеството, запознаване със Справката за консумация на
абонат, като вещото лице след съобразяване на отчетените количества вода от
измервателното устройство е направило заключение, че сумите са изчислени
съобразно нормативните изисквания и отговорят на издадената фактура и на тези
предявени с исковата молба.
Жалбоподателят счита, че доставките на вода се доказват и от факта, че след
процесната фактура № ********** от 07.09.2022 г. на името на дружество са
издавани последващи фактури за доставка на вода след процесния период, които са
били заплатени от ответното дружество, като не са били оспорени показанията
отчетени от инкасатора, които отговаряли на данните посочени в справката за
консумация на абонат. Намира, че това доказва, че измервателното устройство
валидно показва реално потребеното количество вода.
Навежда, че в заключението на вещото лице, както и в откритото съдебно
заседание на 02.10.2024 г., експертът декларира, че при огледа на мястото водомера
е с показание 4980 куб. метра отчетена стойност. Сочи, че показанията на водомера
отговарят на записаното в Справката за консумация за абонат. Счита, че видно от
нея показанията отговарят на издадената и платена от „Земекс“ ООД фактура №
60005600473/02.05.2023 г., като така данните от измервателното устройство са
били констатирани и от вещото лице.
Намира за неоснователен и неотносим извода на съда, че доставката на
услугите не е доказана поради това, че ищецът не е доказал отчитането на ВиК
услугите в имота на ответника да е извършвано от разстояние. Ищецът изразява
становище, че записите от монтираното в имота измервателно устройство са се
водили на таблетно устройство, каквато е практиката на отчитане на по-голямата
част от ВиК дружествата в страната към момента, от което устройство се въвеждат
автоматично в системата на ВиК оператора. Поддържа, че това не е отчитане от
разстояние, а на място/физически при проверка от инкасатор на измервателното
устройство, само начинът на записване на показанията е електронен, т. е не на
хартиен карнет.
Сочи, че изрично в молба-становище по откритото съдебно заседание
проведено на 03.07.2024 г., с вх. № 15559 от 02.07.2024 г. е посочено, че по
отношение на отчитането в имота същото е водено електронно съгласно чл. 34, ал.
4 от Наредба № 4. Твърди, че в случая отчитането е чрез нанасяне на данните в
електронно устройство, като счита, че това се потвърждава от останалите писмени
доказателства. С оглед на това намира за неоснователни твърденията, че
отчитането не е станало в присъствието на представител на ответника, както и че
не е положен подпис на представител на „Земекс“ ЕООД, който да удостовери
съответствието на показанията на водомера.
Жалбоподателят счита, че не са основателни твърденията, че счетоводството
не е водено редовно съобразно чл. 55 от ТЗ. Навежда, че причината за липса на
ежемесечни фактури е била доказана в производството, като тя е била
общоизвестното обстоятелство, че мерките във връзка с ковид пандемията са били
прилагани на територията на цялата страна.
3
Изразява становище, че като ищец е доказал в условията на пълно и главно
доказване доставката на отчетените количества вода и основателността и размера
на предявените искове. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат
предявените искове. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивна жалба, подаден от „Земекс“ ЕООД, чрез адв.
Б. Ю., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за
правилност на обжалваното решение. Изразява съгласие с доводите на районния
съд, че процесната фактура не е подписана от получателя, както и че вписванията в
счетоводните книги не се ползват със обвързваща доказателствена сила, поради
което при оценяването им те следва да се преценяват с оглед всички доказателства
по делото. Сочи, че първичния счетоводен документ в случая е карнета, в който се
записват отчетените изразходвани количества вода. Поддържа, че при направена
справка от вещото лице в счетоводството на оператора не са били представени
карнети, нито други първични документи за отчитане на изразходваната вода от
потребителя през процесния период. Намира за неоснователно и недоказано
твърдението, че отчитането е водено електронно съгласно чл. 34, ал. 4 от
Наредбата. Счита, че подобно твърдение не е било наведено в исковата молба.
Намира, че от писмените доказателства и заключението на допуснатата
комплексна експертиза се установява по безспорен начин, че не е спазена
предвидената в ОУ и в Наредба № 4/2004 г. процедура по отчет и измерване на
изразходваното количество вода. Счита, че с чл. 32 ал. 1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 22 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, услугите на ВиК
се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери. Поддържа, че отчетените данни от индивидуалните
водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител. Въззиваемият счита, че съгласно посочената
разпоредба, карнетът е единствения документ, удостоверяващ по безспорен начин
доставката на питейна вода и други услуги, като той е частен удостоверителен
документ който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените
неизгодни за него обстоятелства, каквито са именно датата на отчитането и
отчетните данни на индивидуалните водомери.
Сочи, че според на чл. 35 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата показанията на водомерите
се отчитат за период определен в ОУ или договор, който не може да е по-дълъг от 6
месеца, като ако този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Посочва, че срокът за отчитане
на водомерите е определен в ОУ на най-малко 3 месеца (чл. 23, ал. 2), като в
междинните периоди между два отчета, операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход за
предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомера, изравнява
количеството вода в съответствие с реалното потребление (чл. 23, ал. 3). Сочи, че е
предвидено отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4. от ОУ).
Въззиваемият поддържа, че по делото ищецът не е представил карнетен лист,
в който да се удостоверява извършване на отчитането на водомера. Навежда, че въз
основа на отчета в карнета се издава фактура от доставчика. Счита, че справката-
4
извлечение, която е представена с исковата молба е частен свидетелстващ
документ, издаден едностранно от ответника, поради което изразява становище, че
тя не може да послужи за установяване на доставените количества вода. Поддържа,
че без представяне по делото на самите карнети и при наличието на изрично
оспорване от страна на ответника на реално доставеното количество питейна вода
в имота, не може да приеме за установено, че той дължи претендираната сума.
Счита, че това обуславя извод за неизпълнение на задълженията на ОУ от страна на
ищеца, тъй като правилата относно периодичността и начините на отчитане на
потребената вода са приети в полза и на двете страни по договора.
Според въззиваемия по този начин с нарушението на ОУ относно
периодичността и начина на отчитането и начисляването на изразходваните
количества вода, потребителят е лишен от възможността да възрази против
дължимата сума при периодичното отчитане съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. и чл. 34, ал. 1 от ОУ. Посочва, че възражение относно дължимата
сума по фактура № **********/07.09.2022 г., получена на 11.01.2023 г. в ответното
дружество, е депозирано в деловодството на ищеца в срока по чл. 34, ал. 1 от ОУ с
вх. № ПИ-10-58/07.02.2023 г., но поддържа, че отговор не е даден и че не са
представени исканите справки на потребителя. Въззиваемият навежда, че
цитираната фактура е антидатирана, че е съставена на по-късен етап от вписаната
дата в нея - 07.09.2022 г. Посочва, че като МОЛ в нея е вписан инж. М. П., като
поддържа, че той към 07.09.2022 г. не е бил управител на ищцовото дружество.
Намира, че от извлечението на имейла на ответното дружество е видно, че с по-
ранна дата са изпратени фактури, издадени след датата на издаване на процесната.
Счита, че е безспорно установено по делото, че присъединяването на имота на
ответника към ВиК мрежата е реализирано при условията на чл. 8, ал. 6 от ОУ,
като шахтата, в която е монтиран водомера, се намира на 100 метра разстояние от
имота на „ЗЕМЕКС“ ООД. Въззиваемият поддържа, че съгласно чл. 8, ал. 6 от ОУ,
когато ВиК операторът е монтирал водомерната шахта и водомерния възел извън
границите на имота, водомерната шахта заедно водопроводното отклонение до
границите на имота на потребителя са част от общите мрежи на водоснабдителната
система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от ВиК
оператора. Счита, че от това следва, че водомерната шахта се е намира под надзора,
поддържането и стопанисването на ищцовото дружество.
Ответникът по жалбата поддържа възраженията и доводите, които е навел в
производството пред районния съд, вкл. и становището му, че договорните
взаимоотношения са били прекратени между страните по делото за процесния
период, поради което не са налице основания за реализирането на договорна
отговорност, тъй като ответникът няма качеството на потребител и отношенията
не се уреждат от ОУ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.
Благоевград. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Съгласно чл. 263, ал. 1, изр. 2 ГПК за отговора на въззивната жалба се
прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.
Според чл. 263, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 261, т. 2 ГПК към отговора се прилага
пълномощно, когато той се подава от пълномощник. Въззиваемият е представил
пълномощно, с което е учредил представителна власт в полза на адв. Гергана
Бечванова-Янчева да го представлява пред всички инстанции (л.85-гръб от гр. д. №
548/2024 г. на РС Благоевград). Тя е преупълномощила адв. Б. Ю., но с документа
5
за преупълномощаване в полза на адв. Ю. е предоставена представителна власт да
представлява ответника само в производството пред районния съд (л.146 от гр. д.
№ 548/2024 г. на РС Благоевград). Налице е нередовност на отговора на въззивната
жалба, която следва да се отстрани по реда на чл. 101 ГПК. В молба с вх. №
17794/31.07.2024 г. (л.145 от гр. д. № 548/2024 г. на РС Благоевград) е отправено
искане всички съобщения да бъдат връчвани на адв. Ю. на посочен в молбата
адрес. Затова препис от определението с указанията по чл. 101 ГПК следва да се
връчи на страната чрез адв. Ю..
Страните не са направили доказателствени искания.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да
се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на
жалбоподателят се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 139/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 20.03.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Благоевград, ЕИК *********, чрез адв. Т. Н.;
"ЗЕМЕКС" ООД, ЕИК *********, чрез адв. Б. Ю..
ДА СЕ ВРЪЧИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.
Благоевград, ЕИК *********, препис от настоящото определение и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на "ЗЕМЕКС" ООД,
ЕИК *********, чрез адв. Б. Ю..
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на "ЗЕМЕКС" ООД, ЕИК *********, че в
едноседмичен срок от връчването на настоящето определение следва да
представи пълномощно, с което в полза на адв. Б. Ю. е учредена
представителна власт да го представлява в производството по делото пред
Окръжен съд Благоевград или да потвърди извършеното от адвоката действие
без представителна власт – подаване на отговор на въззивна жалба.
УКАЗВА на "ЗЕМЕКС" ООД, че при неотстраняване на констатираната
нередовност на основание чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие по
подаване на отговор на въззивна жалба, ще се счита за неизвършено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6