Решение по дело №1732/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В. П. М., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], депозирана чрез пълномощник адв. Н. Б., срещу Ревизионен акт № 03000323005992-091-001/29.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 117/17.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

С оспорения ревизионен акт, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК е ангажирана солидарната отговорност на жалбоподателката за задължения за данъци и осигурителни вноски на „ 2“ ООД, ЕИК *********, в общ размер на 108 429,06 лв., както следва:

1.) отговорност за корпоративен данък за д.п. 2018 г. - 2021 г. в общ размер на 2 759,49 лв. (главница) и 1 098,67 лв. (лихва);

2.) отговорност за данък върху доходите на физическите лица по чл.42/49 от ЗДДФЛ за д.п. м.09/2018 г. - м.09.2022 г. в общ размер на 10 748,90 лв. (главница) и 4 606,35 лв. (лихва);

3.) отговорност за данък върху добавената стойност по ЗДДС за д.п. м.09.2018 г. – м.09.2022 г. в общ размер на 17 874,43 лв. (главница) и 9 566,71 лв. (лихва);

4.) отговорност за ДОО за осигурители за д.п. м.09/2018 г. - м.09.2022 г. в общ размер на 27 883,66 лв. (главница) и 11 602,72 лв. (лихва);

5.) отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за д.п. м.09/2018 г. - м.09.2022 г. в общ размер на 10 701,43 лв. (главница) и 4 434,92 лв. (лихва);

6.) отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители за д.п. м.09/2018 г. - м.09.2022 г. в общ размер на 5 077,28 лв. (главница) и 2 074,50 лв. (лихва).

Жалбоподателката оспорва изцяло горепосочения РА. Претендира неправилност на изводите на органите по приходи за кумулативното наличие на предпоставките в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Сочи, че направените по този повод констатации не почиват на реално установени факти, а единствено на предположения, без по същество да е извършена прецизна проверка на представените в хода на данъчния процес доказателства, вкл. счетоводната документация на дружеството. В тази връзка, прави обстоен анализ на вложения от законодателя смисъл в съдържанието на посочените правни норми и изпълнението на изискуемите, според тях, абсолютни положителни процесуални предпоставки за реализиране на отговорността. Счита за недоказано обстоятелството, че като управител на задълженото лице е укрила факти и обстоятелства, които е била длъжна да обяви пред орган по приходите, в резултат на което да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски, вкл. наличието на причинно-следствена връзка - елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Намира за неправилни и заключенията за осъществени от нейна страна недобросъвестни действия по плащания в пари или натура от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи „скрито разпределение на печалбата“, включени като необходимо условие при изпълнение хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Отбелязва също, че посочената от органите по приходи евентуална липса на касова наличност не води автоматично до извод за „скрито разпределение на печалбата“. Формиран е петитум за отмяна на оспорения ревизионен акт.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител И. Н.-П. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323005992-020-001/12.10.2023 г. (л.1-3 от преписката) с предметен и времеви обхват, както следва: 1.) отговорност за Корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.; 2.) отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2022 г.; 3.) отговорност за Данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2022 г.; 4.) отговорност за ДОО - за осигурители за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2022 г.; 5.) Отговорност за Вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2022 г.; 6.) Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2022 г. Със заповедта също така е възложено ревизията да се извърши от главен инспектор по приходите Д. К. (ръководител на ревизията) и главен инспектор по приходите Д. В.. Посочено е също, че Ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на " 2" ЕООД с ЕИК по Булстат ********* за задължения по подадени декларации за ДДФЛ - трудови правоотношения и приравнени на тях за горепосочените периоди. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 16.10.2023 г.

Със ЗИЗВР № Р-03000323005992-020-002/12.12.2023 г. (л.13 от преписката) е удължен срокът за извършване на ревизията до 16.01.2024 г., като заповедта е връчена на жалбоподателката на 04.01.2024 г. (л.11 от преписката). Със ЗИЗВР № Р-03000323005992-020-003/15.01.2024 г. (л.17 от преписката) също е удължен срокът за извършване на ревизията до 16.02.2024 г., като заповедта е връчена на жалбоподателката електронно на 26.01.2024 г. (л.15 от преписката). Със ЗИЗВР № Р-03000323005992-020-004/16.02.2024 г. (л.20 от преписката) отново е удължен срокът за извършване на ревизията до 15.03.2024 г., като заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.03.2024 г. (л.18 от преписката).

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, са предприети и изпълнени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД (л.581-624 от преписката), неразделна част от РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

На В. М. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 01.11.2023 г. (л.8-10 от преписката). С депозирана декларация (л.6 от преписката) същата препраща към дадените вече от нея сведения в проведена предходна проверка за установяване наличието или липсата на обстоятелства за реализиране на отговорността й по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „ 2“ ООД. Контролното производство е приключило с протокол № П-03000322227221-073-001/12.10.2023 г. (л.755-768 от преписката). В хода на тази проверка са извършени и две насрещни проверки на дружеството, обективирани в ПИНП № П-03000323046744-141-001/30.03.2023 г. и ПИНП № П-03000322234639-141-001/20.01.2023 г. Всички събрани от органите по приходи писмени сведения, от значение за ревизионното производство, са присъединени с протоколи от 12.03.2024 г. и анализирани в РД (л.22-580 от преписката).

За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03000323005992-092-001/29.03.2024 г. В срока, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден оспореният РА № Р-03000323005992-091-001/29.04.2024 г. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 117/17.07.2024 г. го е потвърдил изцяло.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели следното:

След извършена справка в Търговския регистър е установено, че „ 2“ ООД е юридическо лице, учредено на 14.11.2006 г. Записаният и внесен капитал е в размер на 5000,00 лв., разпределен по равно между съдружниците В. М. и Л. З.-И., вписани и като управители. Задълженото юридическо лице е регистрирано по ЗДДС на 25.06.2007 г. и дерегистрирано на 26.10.2022 г. по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Извършваната независима икономическа дейност е насочена основно към стопанисване на хотел в гр. Варна, [улица], собственост на „Кот Д Азюр“ ООД, ЕИК *********, за което е установено, че е свързано по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК лице. Управлението на дружеството, паричните транзакции и други действия, свързани с дейността му, са се осъществявали от В. П. М.. При тези данни, ревизиращите органи са приели, че жалбоподателката попада в кръга на изброените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК лица - управител, член на орган на управление на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.

Установено е, че по силата на Решение № 200/02.05.2023 г. по т.д. № 700/2022 г. на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 632 от ТЗ е: обявена неплатежоспособността „ 2“ ООД с начална дата - 02.10.2022 г.; открито е производство по несъстоятелност; допуснато е обезпечение чрез налагането на запор и възбрана върху имуществото на дружеството; постановено е прекратяване на дейността на юридическото лице; дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. Съгласно наличните в информационните масиви на НАП данни, към 01.10.2022 г. всички активни и сключени от работодателя „ 2“ ООД трудови договори са прекратени като работниците и служителите са преназначени в „Дара 1217“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. М..

С ревизията е констатирано още, че от „ 2“ ООД са формирани ликвидни изискуеми задължения за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху добавената стойност, за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ (за осигурители), ведно е начислените към тях лихви, непогасени към датата на издаване на ревизионния акт, в общ размер на 108 429,06 лв., от които 75 045,19 лв. (главница) и 33 383,87 лв. (лихва). Процесните задължения са декларирани с годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г. и 2021 г.; декларации образец 6 и справки-декларации за ДДС, формирали задължения за данъчни периоди от м.09.2018 г. до м.09.2022 г. включително, присъединени към образувано изпълнително дело № *********/2016 г.

Въз основа на получените от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна сведения по повод направено от органите по приходи писмено запитване е констатирано, че в хода на изпълнителното производство са предприети обезпечителни мерки. Наложен е запор върху банкови сметки и 1 бр. МПС на дружеството-длъжник. По банковите сметки не са установени достатъчно средства за обезпечаване на запора. Осъществени са действия по запор, опис и изземване на притежаваното от „ 2“ ООД МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес“, предмет на проведен през 2023 г. търг с тайно наддаване. Публичният изпълнител е изготвил справка за проучено имуществено състояние, като е категоризирал „ 2“ ООД като задължено лице с трудно събираем дълг.

След анализ на събраните по реда на процесуалния кодекс доказателства при извършените насрещни проверки на „ 2“ ООД, включително сведенията, налични в данъчното му досие, органите по приходи са констатирали, че до 2021 г. същото е било в състояние да обслужва данъчно-осигурителните си задължения, тъй като е разполагало с парични средства в касата, съответно в размер на 135 866,62 лв. към 31.12.2018 г., в размер на 188 074,68 лв. към 31.12.2019 г., в размер на 185 840,27 лв. към 31.12.2020 г. и в размер на 165 834,42 лв. към 31.12.2021 г. Установено е също, че съгласно счетоводните регистри към 30.09.2022 г. касовата наличност възлиза на 212 454,27 лв. В тази връзка, на 06.10.2022 г. публичният изпълнител е наложил запор на тези налични парични средства, но при осъществената на място проверка в търговския обект - хотел „Арт“, с административен адрес гр. Варна, [улица], е установено, че същият се стопанисва вече от „Дара 1217“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В. М..

Отново по данни от счетоводните регистри на „ 2“ ООД е констатирано, че към 01.01.2018 г. счет. с/ка 422 „Подотчетни лица“ е с дебитно салдо в размер на 83 654,80 лв., което остава непроменено към 31.12.2021 г. От дружеството са ангажирани писмени обяснения, според които касовата наличност и отразените в счет. с/ка 422 „Подотчетни лица“ суми не са получени от реализирани приходи от дейността, а представляват средства от получен банков кредит. Предвид липсата на конкретни доказателства в тази насока обаче, ревизиращите органи са приели, че процесните парични средства, като вписани в обща партида „вземания от съдружници“, представляват липсващи суми от касата на предприятието и същите са останали на разположение на В. П. М.. Освен това е установено, че дружеството, като трето задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 2 от ДОПК, е удържало дължимия подоходен данък и задължителни осигурителни вноски от възнагражденията на назначените по трудово правоотношение лица, но не е внесло същите в бюджета, с което неправомерно се е облагодетелствало. Посочено е, че този факт свидетелства за недобросъвестно поведение на управителя В. П. М..

Отделно от горното, в проведена предходна проверка на „ 2“ ООД е констатирано, че в подадените справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС от дружеството не са отразени издадени кредитни известия по фактури от доставчици с обща стойност на ДДС в размер на 79,13 лв.; неправомерно е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчици с обща стойност на ДДС от 22 943,60 лв.; извън срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС неправомерно е ползван и данъчен кредит по фактури с обща стойност на ДДС от 202,91 лв. Освен това, от представена оборотна ведомост за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., органът по приходите е установил, че по счет. с/ка 501 „Каса в лева“ е налично дебитно салдо в размер на 117 668,37 лв. В тази връзка от „ 2“ ООД е депозирана декларация, според която към 23.01.2023 г. паричните средства в дружеството са в размер на 17 668,37 лв. С оглед липсата на доказателства за разходване на сумата от 100 000,00 лв., проверяващият орган е приел за безспорно, че В. М. се е разпоредила с тези средства в своя полза или в полза на свързани с нея лица, т.е. налице е „скрито разпределение на печалбата“, според дефиницията на понятието, дадена с § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО.

След изготвена в хода на проверката покана по чл. 103 от ДОПК, задълженото лице е извършило съответните корекции, чрез подаване на справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС. Подало е и декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ / чл. 201 от ЗКПО за дължим окончателен данък върху дивидентите в размер на 5 000,00 лв., определен върху брутна сума от 100 000,00 лв., за четвърто тримесечие на 2022 г. Декларираните задължения не са внесени. Въз основа на така изложеното ревизиращите органи са приели, че В. М., като представляващ „ 2“ ООД, съзнателно не е обявила пред приходната администрация действителните данни, чрез подаване на коректни декларации по ЗДДС и ЗКПО, тези действия представляват укриване на факти и обстоятелства в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и имат за цел невнасянето на данъка.

При така установената фактическа обстановка ревизиращите органи са заключили, че действията на жалбоподателката, довели до прекратяване търговската дейност на „ 2“ ООД и продължаването й от търговско дружество „Дара 1217“ ЕООД, на което същата е едноличен собственик и управител, както и липсата на конкретна информация за състоянието и местонахождението на касовите наличности на „ 2“ ООД, са предприети с очевидната цел препятстване събирането на публичните му задължения. От една страна, тези действия са квалифицирани като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а от друга са преценени като недобросъвестно разпореждане с имущество на дружеството при условията на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. По тази причина е прието за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между действията на В. М. и невъзможността за удовлетворяване на фиска.

В резултат на това според органите по приходи, фактическият състав, пораждащ отговорността на В. М. по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК за несъбраните задължения на „ 2“ ООД в общ размер на 75 045,19 лв. (главница) и 33 383,87 лв. (лихва), посочени в конкретика по видове задължения, периоди и размери в таблица 1 от оспорения РА, е изпълнен.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Ревизионен акт (РА) № Р-03000323005992-091-001/29.04.2024 г., е издаден от компетентни органи по приходите – издаден е от М. Т. Г. – органът, възложил ревизията и Д. М. К. – ръководител на ревизията по силата на ЗВР № Р-03000323005992-020-001/12.10.2023 г.

Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с реквизитите по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 от ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и по този начин конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-02000323005992-092-001/29.03.2024 г., съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 от ДОПК неразделна негова част.

Ревизионното производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР. Заповедта за възлагане на ревизията има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано, определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите, конкретизиран е обхватът на ревизията, включително чрез отразяването в частта "други обстоятелства, имащи значение за ревизията", че тя е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „ 2" ООД, ЕИК *********, даден е 2-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, като срокът е удължен с издадените 3 броя ЗИВР. Не е пропуснат преклузивният срок по чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ДОПК. В хода на ревизията от В. М. са изискани на основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК доказателства по нейния предмет, извършени са проверки на физически лица и търговци. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за ревизираните периоди. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи по приходите процесуални действия. Ревизията е извършена в определения срок. За резултатите от нея е съставен РД, чието съдържание удовлетворява изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 1-10 от ДОПК. Към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Спорът по същество е правен и се свежда до приложението на чл. 739 от ТЗ и разпоредените с него правни последици в производствата по ДОПК.

Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Фактическите състави по чл. 19 от ДОПК не характеризират типична хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК. Съобразно мястото на разпоредбата – дял първи "общи правила", глава четвърта, "задължени лица", логическото и граматическото тълкуване на нормите, обективиращи фактическите състави на института, води до извода, че се касае за субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете алинеи на чл. 19 от ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите. В РД, РА и решението на директора на дирекция "ОДОП" е ангажирана отговорността на жалбоподателката и по двата фактически състава на чл. 19 от ДОПК.

Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от субекта по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице следните предпоставки:

1.) субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за последното;

2.) членът на орган на управление, действайки недобросъвестно: 1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или 2. да отчужди безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, имущество на задълженото лице;

3.) вследствие на горните разпоредителни действия имуществото на дружеството да е намаляло и изключително по причина на извършените разпоредителни сделки да не са платени данъци или осигурителни вноски.

Отговорността на управляващия е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Посочените материалноправни условия следва да са налице кумулативно - при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е неприложима.

Тежестта на доказване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите (арг. чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), който следва да проведе пълно доказване, като създаде сигурно убеждение у съда в настъпването на всички факти от хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Неоспорим факт е, че дружеството " 2" ООД е било обявено в несъстоятелност – това е посочено, както от жалбоподателя, така и от ответника в оспорения ДРА и потвърждаващото го решение. Това обстоятелство се установява и от направената от съда служебна справка в ТР. Нещо повече, дружеството е било заличено в резултат от проведената процедура по несъстоятелност.

Нормата на чл. 685, ал. 1 от ТЗ урежда, че в производството по настоятелност кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С оглед диспозитивите на представените по делото съдебни решения по търговското дело е безспорно, че НАП не е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност.

Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Ал. 2 допълва, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.

Този метод за погасяване на публичните вземания не е сред изрично предвидените в чл. 168, ал. 1 от ДОПК, но няма каквото и да било основание да се приеме, че нормата не се отнася до публичните вземания. Очевидно изброяването по чл. 168, ал. 1 от ДОПК е примерно, а не изчерпателно. Според тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Независимо, каква е била волята на законодателя при създаването на уредбата на чл. 19 от ДОПК и какъв предметен обхват на отговорността по чл. 19 от ДОПК той е искал да въведе, буквалният прочит на нормата на чл. 19 от ДОПК налага извод, че отговорността на управител на дружеството може да се ангажира само за непогасени задължения на съответното дружество. Т. е. отговорността на физическото лице не може да се реализира, ако задълженията на дружеството са погасени, независимо на какво основание – плащане, давност, друго предвидено в закона основание. Нормата не може да се тълкува разширително, защото установява публични задължения за определен кръг изрично посочени в нея субекти, при определени обстоятелства.

В случая безспорно част от спорните публични задълженията на " 2" ООД гр. Варна са възникнали и установени по основание и размер преди образуване на производството по несъстоятелност, а друга част – след него. Задълженията на дружеството са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, поради което на основание чл. 163, ал. 1 от ДОПК подлежат на събиране по реда на ДОПК, но също така е уредена и възможността да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника - чл. 164, ал. 1 от ДОПК. И доколкото законосъобразността на оспорения РА се преценява към момента на издаването му, но на основание субсидиарно приложимия чл. 142, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, каквото е Решение № 288/24.06.2024 г. по т. д. № 700/2022 г. по описа ВОС, тя се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради което, при тази правна рамка и по изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, във връзка с цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС, обсъжданите публични задължения на „ 2“ ООД, които са основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката в настоящото производство са погасени на 26.10.2024 г., когато е влязло в сила решението за прекратяване на производството по несъстоятелност спрямо дружеството, постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, доколкото не са били предявени в производството по несъстоятелност.

По изложените съображения съдът намира за безпредметно да обсъжда наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателката, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а от страна на жалбоподателката такова не е направено, поради което разноските в производството остават за страните така, както са сторени.

Воден от горното Административен съд – Варна, Пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на В. П. М., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], Ревизионен акт № 03000323005992-091-001/29.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 117/17.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК е ангажирана солидарната отговорност на М. за задължения и осигурителни вноски на „ 2“ ООД, ЕИК *********, в общ размер на 108 429,06 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.