Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16601 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Я.П.М.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу О.Ц.К.В.
с адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №2, иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1698.23лв. /след предприетото изменение
в размера на предявения иск/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „младши експерт” във Второ районно
управление, което структурно е подчинен на ОД на МВР - Варна. Ищецът е със
статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1648 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883.66 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 235.66
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника. С
оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе сума,
ведно със сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание
искът се поддържа.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната
страна О.Ц.К.В., депозира отговор
на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми,
в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното, моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на
осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г.,
като ищецът е заемал длъжност „командир на
отделение” в група “Охрана на обществения ред” във Второ районно управление; че
в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е
работил на 12-часови смени.
Приложени
по делото са графици за дежурствата и
протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при
ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и
данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е отработил
1706 часа нощен труд. Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент
1.143, се равнява на 1948 часа общо. Разликата възлиза на 242 часа извънреден
труд. Незаплатената сума за процесния период е 1698.23лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е
в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на 12 часови смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да установи
наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Безспорно
между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на
твърдените от ищеца часове труд в рамките на
заявения период.
В
настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали
към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство,
предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл.
187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е, за
исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се
извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно
чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл.178 ЗМВР и
сред тях в ал.1, т.3 е и това за извънреден труд. А в чл.179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22,00 часа до 6,00 часа.
До изм. на ал. 2 на чл.179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал.4 на чл.179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл.187,
ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така,
за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./, издадени от Министъра на
вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.
в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че размерът на
дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1698.23
лева.
Предвид изложеното, претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 15.10.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
На
основание чл.83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
разноски за държавна такса от 67.93 лева и 150 лева депозит за вещо лице, или
общо разноски в размер от 217.93 лева.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 340
лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение доколкото същото е в размер съвсем близък до
минималния еднократен такъв по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отправеното искане от ответника и на осн. чл.78, ал.4 и 8 ГПК, вр.
с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с прекратената част от иска, или разноски в размер от
20.39лв., като за база за изчисляване на разноските съдът определя общ размер
на юрисконсултското възнаграждение от 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на М.В.Р. с адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №2 да заплати на Я.П.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1698.23лв. /хиляда хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.10.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М.В.Р.
с адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №2, да заплати на Я.П.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 340лв. /триста и четиридесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М.В.Р. с адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Варна сумата от 217.93лв. /двеста и седемнадесет
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Я.П.М., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Областна дирекция на М.В.Р. с адрес гр. Варна, ул. Ц.К. №2 сумата от 20.39лв.
/двадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 и 8 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена от ищеца в полза на ответника по следната, посочена в исковата
молба, банкова сметка: ***; BIC: ***.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: