Решение по дело №2122/2019 на Окръжен съд - Пловдив

              Р Е Ш Е Н И Е   №  1182

гр.Пловдив, 21.10.2019г.

                                                                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова 

                                                           Иван Анастасов

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №2122/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК

Обжалвано е Решение № 336 от 10.07.2019г., постановено по гражданско дело № 592 по описа за 2019 година, с което Асеновградския Районен съд, І гр. състав е осъдил на основание чл.143,ал.2 СК и чл.149 от СК, Б.В.Д., ЕГН ********** *** да заплати на детето си А.Б.Д., ЕГН:********** със съгласието на лицата, полагащи заместваща грижа К.А.Д., ЕГН ********** и Х.А.Д., ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 18,03,2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал период от време от 28.08.2018г. до 18.03.2019г. в размер на 350 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и сумата от 300 лева, направени разноски по производството. Присъдил и разноски съобразно изхода на делото.

Недоволен от решението останал ответникът Б.В.Д., който чрез процесуалния си представител адв.З.Ш. обжалва решението в осъдителната му част с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като жалбоподателят е бил лишен от адвокатска защита по делото поради липса на надлежно призоваване; присъденият размер на издръжката е несправедлив, тъй като всички разходи за отглеждане на детето са възложени на него, а същевременно никакви разходи не са възложени  в тежест на семейството, в което детето е настанено.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение. 

Въззиваемата страна е подала отговор в законоустановения срок. Оспорва като неоснователни доводите изложени във въззивната жалба. Счита, че в ВЖ липсват конкретни оплаквания; че не са направени доказателствение искания от въззивника  след като счита, че е била осуетена защитата му;  че размера на издръжката е съобразен доходите на ответника – 1700 лв. месечно, който е единствен родител на детето А. и поради липса на друг родител, единствено той има задължение за издръжка на детето А.. Представя доказателства, че А. е записана в гимназия с езиково обучение в гр.***, с което разходите й са се увиличили. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269  ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правна квалификация чл. 143 СК и чл.149 СК за осъждане на ответника да заплаща  месечна издръжка на детето А. в размер на 450,00 лева от подаване на ИМ и по 400 лв. месечно за минал период от време, считано от 28.08.2018 г. до 18.03.2019 г.

Решението на РС, с което са отхвърлени исковете за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. за бъдеще време и за разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. за минало време – не е обжалвано  и е влязло в сила.

Детето А. е родено на *** г. и към момента на подаване на ИМ е навършило 14 години. От представените по делото пред РС доказателства се установява, че майката на А. е починала на 9.12.2013 г., а детето е настанено спешно с административна заповед от 27.08.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.****, влязла в сила на 28.08.2018 г.,  в семейството на К.Д. и Х.Д. – баба и дядо на А. по майчина линия, което решение е затвърдено с влязло в сила на 29.11.2018 г. съдебно решение по гр.д.№2198/2018 г.на АРС, 3 гр.с.. Не се спори по делото, че Б.Д. е баща на непълнолетната ищца и че  от 28.8.2018 г. за детето полагат грижи единствено семейството на К. и Х.  Д., поради което исковете за присъждане на издръжка на детето за минало време и от подаване на ИМ се явяват основателни, съгласно чл.143,ал.3 СК и чл.149 СК. Досежно размера:

От удостоверение от Община **** /л.36 от д.РС/ е видно, че Б.Д. е декларирал, че е собсвеник на недвижим имот  - жилище от 75,39 кв.м. в гр.****, а от справка от НАП – че работи в ГОРУБСО- **** АД като миньор. От показанията на разпитания по делото свидетел А. Д.,които съдът кредитира като обективни и достоверни, се установява, че приемното семейство издържа детето от 28.8.2018 г. като заплаща всичките разходи, свързани с ежедневните му мунужди, по отглеждането и възпитанието му, които са около 400 лв. месечно; От удостоверение от местоработата на ответника в „Горубсо“-**** АД е видно, че същият е получавал брутно трудово възнаграждение  в размер на 2235,69 лв. средно месечно за периода м.03.2018 г. – м.04.2019 г. Не се установи по делото бащата да има задължения за издръжка на други непълнолетни низходящи.

Преценявайки нуждите на детото и възможностите на еденствения родител да ги дава, ПОС намира, че за издръжката на А. /на 14 г./ са необходими и възможни по 400 лв. месечно, считано от подаване на ИМ и по 350 лв. месечно за минало време. До същият извод за размера на издръжката е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания свързани с размера на определената от първоинстанционния съд издръжка, тъй като не бил определена месечната издръжката, която приемното семейство следва да поеме. ПОС намира, че отплакването е неоснователно, тъй като съгласно чл.137/3/ СК във вр. с чл.143/3/ СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. И тъй като въззивникът е единствен родител, той дължи цялата издръжка за детето. Неснователно е и оплакването, че решението е постановено в нарушение на закона, тъй като жалбоподателят е бил лишен от адвокатска защита по делото поради липса на надлежно призоваване: Съгласно правилото на чл.142,ал.1 ГПК – неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото, а съгласно чл.142,ал.2 ГПК – съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й /едновременно/ не могат да се явят поради препяствие, което страната не може да отстрани.

ПОС констатира, че за всички съдебни заседания ответникът е бил редовно призоваван; за с.з. на 03.06.2019 г. – от пълномощникът му адв.З.Ш. е постъпила молба а отлагане на делото  поради служебната му ангажираност в РС-Момчилград. От приложената към молбата призовка е видно, че адв.Ш. е бил ангажиран като пълномощник по гр.д.№167/2019 г. на РС-Момчилград, насрочено за 03.06.2019 г. от 9,30 ч., а гр.д.592/2019 г. на АРС е било насрочено за 14,30 ч. Горното налага извода, че адв.Ш. е имал достатъчно време да се яви по делото за издръжка, както и ответникът също е могъл да се яви в с.з., т.е. не са били налице уважителни причини за неявяването им по делото, поради което правилно РС е дал ход на делото, още повече, че ответникът не е направил доказателствени искания.

Всичко гореизложено налага извод, че Асеновградският районен съд- е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

С оглед изхода по спора въззиваемата страна има право на доказания размер на направените от нея разноски за въззивното разглеждане на делото. Такива се присъждат в размер на 300 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 336 от 10.07.2019г., постановено по гражданско дело № 592/ 2019 година на АРС, 1 гр.с.

 ОСЪЖДА Б.В.Д., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.Б.Д. със съгласието на лицата, полагащи заместваща грижа К. А.Д., ЕГН ********** и Х.А.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА  от 300 лв.- разноски пред ПОС – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ЧЛЕНОВЕ: