О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149
гр. Попово, 23.04.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави
на разглеждане гр.д. № 226/2019 г. по
описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от „В. - Д.“ ЕООД, ЕИК *** – гр. Р., представлявано от управителя инж. С. Р. И.,
действащ чрез пълномощник: Д.Г.Г., против М.М.Х. ***, за установяване дължимост
на вземане за сумата 98.70 лв. – главница за предоставени ВиК услуги по фактури
за абонатен № 271149, както и за сумата 9.79 лв. – лихва за забава за периода
30.09.2017 г. – 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, за което задължение е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 930/2018 г.
по описа на ПпРС.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н.Г. ***,
с адрес за упражняване на дейността: гр. Попово, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет.
2, назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника
М.М.Х., в който е изразено становище за допустимост и частична основателност на
предявените искове.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
приложено ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа
на ПпРС.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните и проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.05.2021 г. – 9.10
ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства: заверено
копие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В. - Д.” ЕООД – гр. Р.; заверено копие на заявление-декларация промяна
на партидата на адрес: гр. **; заверено копие на нотариален акт, вписан с акт №
53, т. ІІ, д. 263/2008, вх. рег. № 696/05.02.2008 г. на Служба по вписванията –
Попово; заверено копие на справка за имот за периода 01.01.1992 г. – 20.03.2019
г. за сграда, находяща се в гр. **, 3 бр. фактури; справка за консумация на
абонат по кл. № 271149; заверено копие на извлечение от книга за отчитане на
показанията на водомер за абонатен №0271149; заверено копие на протокол №
177156/05.08.2016 г.за монтаж на водомер; заверено копие на протокол за отказ
на достъп до водомерния възел № 415255/25.07.2018 г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на ПпРС към
настоящото дело.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:
Ищецът чрез
пълномощник твърди в исковата молба, че ответникът бил потребител на ВиК услуги,
предоставяни от „В. - Д.“ ЕООД – Р. за имот, находящ се в гр. **, с абонатен №
271149 от 10.07.2012 г., когато бил подал заявление за смяна на партида по реда
на чл. 61 от ОУ. Същият бил собственик на водоснабдения имот.
Твърди, че за
предоставените ВиК услуги ищцовата страна ежемесечно е издавала фактури съобразно
чл. 33, ал. 1 от ОУ, а от своя страна, ответникът следвало да ги заплаща в
едномесечен срок, считано от датата на издаване на фактурата.
Твърди, че ответникът
не изпълнил задължението си за заплащане на предоставените ВиК услуги по
издадените 3 бр. фактури, издадени за отчетния период 10.08.2016 г. – 15.10.2017
г., подробно описани в исковата молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 108.49 лв., в т.ч. 98.70
лв. – главница и 9.79 лв. – лихва за забава.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 930/2018 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като производството по връчване на издадената заповед за изпълнение било
приключило при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът бил указал на ищцовото
дружество да предяви иск относно вземането си, което обуславяло и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 98.70 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги по фактури за абонатен № 271149, за обект с
адрес: гр. **, както и сумата 9.79 лв. – лихва за забава за периода 30.09.2017
г. – 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, за което задължение е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 930/2018 г. по описа на
ПпРС.
Претендира
и разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н.Г. ***, с адрес за
упражняване на дейността: гр. Попово, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет. 2,
назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника
М.М.Х., в който е изразено становище за допустимост и частична основателност на
предявените искове.
Особеният
представител на ответника възразява срещу начина, по който е извършено
замерването на водата, тъй като от приложената извадка от книга за отчет , в
която било отразено количеството консумирана вода за периода 10.02.2017 г. – до
м. февруари 2018 г. било видно, че същата не съдържала подписи на потребителя
или негов представител, с изключение само на месец август 2017 г.
Счита, че
издаваните от ищеца фактури, като частни документи, изходящи от страната и
удостоверяващи изгоден за нея факт, не могат да се ползват с материална
доказателствена сила и не могат да
служат като годно доказателствено средство реално потребено количество на услугите
за периода.
Предвид
изложеното и тъй като приложената извадка от книга за отчитане показанията на водомера съдържала
подпис на потребител само за консумираната вода, отчетена през м. август 2017
г., особеният представител на ответника счита иска за основателен само до
размер 70.50 лв., ведно с обезщетение за забава от 30.09.2017 г. до 05.10.2018
г. в размер 7.25 лв., като за разликата над посочените суми претендира
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават изрично.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването
на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника, от който
произтича това правоотношение; че ищецът реално е доставил ВиК услуга на
ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период по посочения в исковата молба абонатен номер и на
претендираната с исковата молба стойност; че ответникът е потребител на питейна
вода на посочения абонатен номер.
Ищецът в иска
по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо,
както и да докаже периода на забавата и размера на претенцията си.
Ответникът
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения
против правата на ищеца, в т.ч. и в случай, че твърди това, носи тежестта да
докаже, че е заплатил претендираното задължение.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от особения
представител на ответника.
СЪДИЯ: