Р Е Ш Е Н И Е
№193 08.06.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и втори май 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №169 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Ж.Й.Д. против Заповед №23-1228-000849/22.02.2023г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от
Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца, считано от 22.02.2023г. Отнето е СУМПС №********* със съставяне на
АУАН серия GA бл. №868718/22.02.2023г
за това, че на 22.02.2023г около 13.30ч в град Стара Загора по бул. „Митрополит
Методи Кусев“, до №35 управлява в посока север-юг лек автомобил Ф.Ф.с рег. №****,
собственост на Г.С.Б. като е спрян за проверка от екип на 01РУ, придружен до
сградата на сектор Пътна полиция, където се установило, че водачът управлява
МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство
Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLK-0072, който отчел положителен резултат за
Канабис-25. Пробата е извършена в сградата на сектор ПП на ул. Промишлена №21
на 22.02.203г и е под номер 00141, в 14.10ч. Издаден е талон аз изследване с
номер 099151 и връчени 7 седем броя холограмни стикера с номера на талона, а те
са с номер А073246. АУАН е връчен на нарушителя без възражения на 22.02.2023г.
Образуваното със съставения АУАН административно наказателно производство е
прекратено с мотивирана резолюция от 27.02.2023г, поради наличие на данни –
резултатите от проверката с теста, за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК, за което е образувано и ДП №1959-ЗМ-166/2023г по описа на 01 РУ Стара
Загора.
Заповедта е връчена на 22.02.2023г с
указания за срока и реда , по който може да бъде обжалвана. Жалбата е подадена
от адресата на принудителната мярка на 08.03.2023г, в последния ден от
14-дневния преклузивен срок, поради което е допустима.
С жалбата се иска от съда да бъде
отменена заповедта като издадена при неправилно приложение на материалния
закон. Водачът е отведен и е предоставил проби за медицинско и химическо
изследване на телесни течности, след което е и задържан за 24 часа със заповед
по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Налице е образувано и досъдебно производство срещу него
за същото деяние. Следователно производството по налагане на принудителната
мярка е второ по ред наказателно производство за същото деяние, при което се
нарушава чл.50 от ХОПЕС. Не са налице и доказателства, които да установяват
фактите, представляващи основание по чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП за прилагане на
принудителната мярка, защото резултатите от проведеното изследване с техническо
средство не са проверени към 22.02.2023г за вярност, чрез химическо и
медицинско изследване на кръвта. Жалбоподателя счита, че резултатите от теста
нямат правно значение на доказателство за изпълнение състава на мярката, тъй
като от значение за разрешаване на въпроса за отговорността – наказателна или
административно наказателна за неизпълнение на забраната оп чл.5 от ЗДвП за
управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози, са резултатите от медицинското и химическо изследване, каквото е
проведено на жалбоподателя. Твърди, че е следвало да се изчакат тези резултати
и едва след като, чрез тях бъде доказано управлението след употреба на
наркотични вещества да бъде приложена мярката, защото не са налице условията
при които резултатите от техническото средство да бъдат правно релевантни –
когато лицето откаже да приеме талона за медицинско изследване или не се яви за
неговото извършване, съответно откаже да предостави биологичен материал.
Резултата от теста е оспорен писмено, което се установява от съдържанието на
издадения талон за медицинско изследване, поради което спорно и неустановено е
главното съставомерно обстоятелство, което определя управлението на МПС като
наказуемо деяние и като основание за прилагане на принудителна мярка. Не е
съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, с което е нарушен и
чл.6 от АПК, чието прилагане не се изключва от преследването с чл.22 от ЗАНН
цели. От съда се иска да бъде отменена заповедта с присъждане на разноските по
делото.
.
Ответника младши автоконтрольор в
сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора не се явява, не се представлява.
Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на
страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.171 т.1 буква Б от ЗДвП
резултатите от теста са правно валидно доказателство за съществуване на
основанието за прилагане на принудителната административна мярка, чийто срок е
ограничен до разрешаване на въпроса за административно наказателната или
наказателната отговорност, но не повече от 18 месеца. Резултатите от
медицинските и химико лабораторни изследвания на биологичен материал имат
значение за разрешаване на въпроса за наказателната, в случая, отговорност на
водача, но до този момент принудителната мярка е необходима и пропорционална
предвид редовността на проверката за употреба на наркотични вещества, която се
извършва на място само и единствено с техническо средство. От редовното
провеждане на тази проверка зависи дали резултатите от теста, които чл.171 ал.1
т.1 буква Б от ЗДвП въздига в средство за доказване на съставомерни факти –
употреба, установена с тест или с медицинско химико лабораторно-токсилогично
изследване, ще бъдат способни да установят осъществяване на състава на
принудителната мярка. Състава на принудителната мярка, налагане с
административен акт и в производство, което е административно правно по
квалификацията на националното законодателство, съвпада с наказателния състав
по чл.343б ал.3 от НК, който определя естеството на деянието, както и че временното
отнемане на СУМПС води до лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство – да се упражнява правно регламентирана дейност, от което право деецът
би могъл да бъде лишен и с присъдата, макар и не задължително, като в тази
хипотеза срокът на действие на мярката ще бъде приспаднат. Следователно мярката
е административно правна, с превантивна и преустановителна цел – да се отнеме
възможността да продължи управлението под въздействието на наркотични вещества
и така да се осигури запазване на най-висшата ценност човешкия живот, като е и репресивна,
защото има същото съдържание по съществото си каквото и наказанието „временно
лишаване от права“, но третият критерий не е изпълнен, поради което не може да
се отрече прилагане поради нарушаване на чл.50 от ХОПЕС. Обратния извод би
лишил от основание и мярката на процесуална принуда „задържане под стража“,
докато трае наказателно производство. Принудителната административна мярка по
определение не се кумулира с наказанието по чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК
– лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като не
преследва и същата цел. Ето защо оплакването, че водачът ще търпи кумулиране на
наказателни санкции по две отделни производства е неоснователно.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Й.Д.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1228-000149/22.02.2023г,
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: