Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
С., 17.05.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на трети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар С.Б.,
като разгледа докладваното от съдия Братоева търговско дело № 5831 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на И.Б. Н.В.,
дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, регистрирано в
Търговската и Промишлена камара в гр. А., чрез клона си „И.Б. Н.В. – КЛОН С.“, ЕИК ****, за откриване производство по несъстоятелност на „Е.Ю.”
АД, ЕИК ***.
Молителят твърди, че въз
основа на договор за кредит №016/13 от 28.08.2013 г. предоставил на траншове и
чрез овърдрафт в полза на „Е.Ю.” АД суми в размер на 4693998,93 лева – непогасена главница, като към
01.09.2015 г. се дължали лихва в размер на 2223,88 лева и неустойки в размер на
823,27 лева. От друга страна, „Е.Ю.“
АД в качеството си на солидарен длъжник, имало задължения
към молителя и от усвояване на суми от страна на „Е.” АД, като задълженията към 01.09.2015 г. възлизали на 261765,82 лева.
Задълженията за усвоените от ответника по молбата суми били с настъпил на
31.08.2015 г. падеж. По отношение на солидарните задължения за сумите, усвоени
от „Е.“ АД същите били предсрочно изискуеми от момента
на налагане на запор от страна на публичен изпълнител – 21.10.2014 г..
Неизпълнението на парично задължение по търговска сделка било индиция за
състояние на неплатежоспособност на ответника, считано от 01.09.2015 г.. В тази
връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване
неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност.
Ответникът оспорва
молбата, като твърди че същата е процесуално недопустима, тъй като не били
представени доказателства за правосубектност на молителя, които да са актуални
към предявяване на молбата, съответно не били представени доказателства за
наличие на изрично пълномощно за подписалите молбата лице.
Сочи и други основания
за процесуална недопустимост на молбата. Възраженията са неоснователни.
Доказателства за правосубектност на молителя са ангажирани, а ако молителят
твърди да са настъпили промени в правноиндивидуализиращите дружеството
обстоятелства, вкл. такива, обуславящи загубване на правосубектността му, то „Е.Ю.”
АД носи тежестта да ги докаже. С молба от 09.10.2015 г. е
представено изрично пълномощно за адвокати, в което извършените до момента
процесуални действия от лица без представителна власт са потвърдени, което ги е
валидирало. В молбата са изложени фактите, обуславящи качеството кредитор на
молителя, поради което молбата не е несъответна на изискванията на ТЗ и ГПК.
По същество счита
молбата за неоснователна, тъй като не е налице състояние на неплатежоспособност
на дружеството. Затрудненията на „Е.” АД били неотносими към финансово-икономическото състояние на
ответника. Дори да са налице забавени плащания, то те били израз на временни
затруднения. Признава да е страна по сключения договор за кредит с молителя и
датата на настъпване падежа на задълженията по същия - 31.08.2015 г..
С определение от
02.02.2016 г. като присъединени кредитори са конституирани и „Е.С.“ ЕООД и „У.Б.“
АД.
Присъединеният кредитор
„Е.С.“ ЕООД твърди, че в споразумение от 14.05.2015 г. с нотариално удостоверени
подписи, ответникът признал да дължи сума в размер на 882478,94 лева, която
следвало да заплати на 4 вноски до 03.06.2015 г., но погасил само първата от
тях, като непогасеният остатък възлизал на сумата 432478,94 лева. С договор за
покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 26.05.2015 г. ответникът
се задължил да заплаща доставената му електрическа енергия, като за периода
16.05.2015 г. – 30.06.2015 г. стойността на доставената му такава възлизала на
1547108,79 лева. За част от сумата в размер на 1347073,87 лева бил предявен иск
пред Арбитражния съд при БТПП и постановено осъдително решение, като падежът на
задължението бил 30.04.2016 г.. Въз основа на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен на 30.06.2015 г. „Е.Ю.” АД дължало и сумата 236672,54 лева, съгласно издадени 3 броя фактури.
При наличието на
неудовлетворени вземания в общ размер от 2308832,51 лева, „Е.С.“ ЕООД било
активно легитимирано да предяви молба за обявяване неплатежоспособността на „Е.Ю.”
АД и да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът оспорва
молбата за присъединяване на „Е.С.“ ЕООД, като твърди, че вземанията не са
изискуеми, тъй като падежът им не бил настъпил. Не оспорва да са сключени
споразумението и договорите, от които произтичат задълженията.
В молбата за
присъединяване на „У.Б.“ АД са изложени твърдения, че по силата на договор за
банков револвиращ кредит (многоцелева кредитна линия) №006/22.05.2007 г., изменен
с 24 анекса, по който ответното дружество „Е.Ю.” АД било солидарен длъжник, банката имала вземане за сумата 9249757,44 евро, което
било с настъпил на 28.02.2015 г. падеж, но същото не било погасено чрез плащане.
Искането е за обявяване неплатежоспособността на „Е.Ю.” АД с начална дата 28.02.2015 г., евентуално свръхзадължеността му и откриване
на производство по несъстоятелност.
Ответното дружество не
оспорва, че е страна-солидарен длъжник по договора за револвиращ кредит,
сключен с „У.Б.“ АД, но поемането на солидарното задължение било нищожно, тъй
като не било дадено предварително разрешение за сключването на сделката от
надзорния съвет на дружеството. Оспорва вземанията на банката да са с настъпила
изискуемост, тъй като такава не била обявена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбите на И.Б.
Н.В. и присъединените кредитори, е капиталово търговско дружество с
правноорганизационна форма – АД, което към депозирането й е с регистриран
капитал от 2250000 лева, изцяло внесен и с
основен предмет на дейност търговия с електрическа енергия.
От представения договор за кредит №016/2013 г., се установява, че на 28.08.2013 г., между И.Б. Н.В., чрез клона му И.Б. Н.В. – клон С., „Е.” АД и ответното
дружество, в качеството им
на кредитополучатели, е
постигнато съгласие на последните
да бъде предоставен банков кредит в размер на 17800000 лева,
който да бъде използван за финансиране на търговската им и строително-инженерна
дейност. Кредитът следвало да бъде върнат, заедно със
уговорената в т.9 от договора възнаградителна
лихва, на 11 равни месечни вноски в размер на 100000 лева,
считано от 30.09.2013 г. и със заплащане на сумата 5650000 лева на 30.07.2014
г..
При забавено изпълнение на задължението за погасяване на главницата,
кредитополучателите се задължили
да заплащат мораторна неустойка, като при всяка форма на неизпълнение,
банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем – т. 13.2.3 от
договора. С последователни анекси, последният от които № 7 от 18.06.2015 г.,
страните се съгласили кредитът да бъде погасен напълно на 31.08.2015 г..
Следователно между
И.Б. Н.В. и „Е.Ю.” АД е
сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в
чл.430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и
възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и
задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва.
Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между
страните - ответникът е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно
задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на
задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се
установява от заключението
на съдебно-финансово-икономическата експертиза, в което е посочено, че задълженията към молителя са осчетоводени. С настъпване на уговорения в анекс №7 към договора за кредит краен срок за
погасяване на кредита – 31.08.2015 г., задълженията на кредитополучателя „Е.Ю.”
АД са изискуеми, а доказателства да са погасени ответникът
не е ангажирал, което означава, че молителят е активно легитимиран по молбата с правна
квалификация чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
неизправния длъжник.
Видно от договор за
кредитен ангажимент № 001-045/05.2015 г., сключен между „И.“ АД, от една страна
и „Е.Ю.”
АД, като кредитополучател и „Е.” АД – солидарен длъжник, банката разрешила ползването на суми под формата на
кредит за оборотни средства в размер на 1280000 евро и ползването на суми с
лимит 3000000 лева за издаване на банкови гаранции. Кредитът следвало да бъде
издължен до 31.07.2015 г., като кредитополучателят дължал и възнаградителна
лихва върху усвоената част от кредита в размер на 10% годишно (чл.5, ал.2 от
договора). В чл.10, ал.2 от договора в полза на банката е уговорено право да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да било
задължение на кредитополучателя. С анекс №4 към договора от 01.06.2015 г.
срокът за издължаване на кредита бил продължен до 31.08.2015 г. (чл.2 от
анекса).
От представения анекс №7
към договор за кредитен ангажимент № 027-045/26.05.2014 г. се установява, че „Е.Ю.”
АД встъпило в правоотношението, възникнало между „И.“ АД и „Е.”
АД, като се съгласило да отговаря при условията на
солидарност за задълженията на кредитополучателя. С уведомително писмо-покана за
доброволно изпълнение, „И.“ АД обявило задълженията по договор за кредитен
ангажимент №027-045/26.05.2014 г. в общ размер от 247144,80 евро за предсрочно
изискуеми. Видно от отбелязването поканата е получена от адресата „Е.Ю.”
АД чрез представляващия дружеството Валери Стоянов на
30.09.2015 г..
С анекс № 9 от
28.09.2015 г. „Е.Ю.” АД се задължило да
отговаря солидарно за задълженията на „Е.” АД по сключен с „И.“ АД договор за кредитен ангажимент
№054-045/27.08.2013 г..
Не е спорно и от
представеното споразумение от 25.02.2015 г. с нотариално удостоверени подписи, „Е.Ю.”
АД признало да дължи на „Е.С.“ ЕООД сумата 882478,94 лева,
без разноските по изп. дело № 20158510401166 на ЧСИ М.П. и се задължило да
погаси задължението на три вноски, последната от които с падеж 03.06.2015 г..
Ответното дружество не оспорва, че е страна по договор от 25.02.2015 г. за
продажба на електрическа енергия и по договор от 26.05.2015 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия с търговец, сключени с „Е.С.“ ЕООД. Не
е спорно и от представеното решение от 21.12.2015 г. на Арбитражен съд при
БТПП, се установява, че „Е.С.“ ЕООД е осъдено да заплати по договора от
26.05.2015 г. за доставена му електрическа енергия сумата 1254501,67 лева в
срок до 30.04.2016 г.. Арбитражното решение поражда сила на пресъдено нещо от връчването
му – чл.41, ал.3 ЗМТА, което не се спори че е осъществено, като към приключване
на съдебното дирене, падежът на задължението, определен с решението е настъпил.
Установеното с влязло в
сила решение задължение, което не се твърди да е изпълнено, е изискуемо и
придава на „Е.С.“ ЕООД активна легитимация по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на „Е.Ю.” АД.
Видно от договор за
банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006, сключен на 22.05.2007 г. между „Е.”
АД, в качеството му на кредитополучател и „У.Б.“ АД, в
полза на кредитополучателя бил отпуснат кредит под формата на многоцелева
кредитна линия до 2000000 евро, който следвало да бъде върнат на 31.05.2008 г..
В анекс №21 към договора е обективирано съгласието на „Е.Ю.” АД да отговаря за задълженията по договора солидарно с главния длъжник, като с
последователни анекси, последният от които - №24/29.01.2015 г. срокът на
погасяване на главницата бил продължен до 28.02.2015 г., а размерът на кредита
бил изменен с анекс № 12 от 11.01.2012 г. до 9500000 евро.
Не се установява страните да са постигнали
съгласие за изменение на уговорения падеж на задължението за връщане на
предоставения кредит, което означава, че присъединеният кредитор „У.Б.“ АД е
носител на право на парично вземане с настъпила на 28.02.2015 г. изискуемост,
поради което и разполага с активна процесуална легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „Е.Ю.” АД, отговарящ солидарно за задълженията по договора.
Възражението за
нищожност на сключения анекс №21, с който „Е.Ю.” АД е поело солидарно
да отговаря за задълженията, възникнали от
договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006,
поради липсата на предварително разрешение на надзорния съвет за сключване на
сделката, са неоснователно с оглед изричната разпоредба на чл.236, ал.4 ТЗ,
която предвижда, че независимо от нарушението сделката е действителна, което означава, че поражда правна последици – създава
права и задължения за страните – дружеството и „У.Б.“ АД, а санкционната
последица за осъщественото нарушение се изразява в пораждане на отговорност за
сключилото я в нарушение на устава лице по отношение на „Е.Ю.” АД.
От постъпилата от Служба
по вписванията - гр. С. справка, се установява, че „Е.Ю.” АД не е вписано като носител
на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „ТВ С.” ЕАД е регистрирано
като собственик на 1 брой пътно превозно средство.
В
производството са приети основно и допълнително заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, които съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Дружеството
разполага с дълготрайни материални активи, които след 2014 г. бележат трайна тенденция
към спад, като през 2015 г. са в размер на 50000 лева, докато през 2014 г.
стойността им е 897000 лева. Към 31.12.2015 г. рязко се увеличават нетекущите
вземания, които възлизат на стойност 14150000 лева, без да са събрани
доказателства за тяхната евентуална събираемост от гледна точка имуществата на
насрещните задължени лица, независимо, че тези вземания не са изискуеми. Действително,
в допълнителното заключение на СФИЕ е отразено кои са задължените лица, като
част от тях представляват вземания от свързани лица, едно от които „Е.” АД – главен длъжник
по договора за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006. От друга страна,
нетекущите вземания не са изискуеми и чрез същите дружеството няма как да
погаси свои вече текущи задължения.
Текущите
(краткотрайни) активи към 31.12.2015 г. възлизат на сумата 18964000 лева, като
основна част от същите представляват вземанията по търговски сделки. Налице са
и парични средства, които обаче за изследвания период намаляват и към
31.12.2015 г. достигат до 236000 лева. Задълженията, формиращи пасива имат
изявена тенденция към нарастване и към 31.12.2015 г. възлизат на 23420000 лева,
които в основната си част (23411000 лева) са текущи (краткосрочни).
За
изследвания период 2012 г. – 2015 г. „Е.Ю.” АД е формирало приходи от дейността, които към 31.12.2015 г.
възлизат на сумата 33672000 лева. Коефициентите на обща ликвидност за 2013 г. и
2014 г. са над референтната стойност от 1, съответно 1,043 за 2013 г., 1,257 за
2014 г., 0,81 – за 2015 г.. Стойностите на показателя бърза ликвидност са
идентични. Абсолютната и незабавна ликвидност за целия изследван период са под
приемливите граници от 0,30. Коефициентът на финансова автономност за периода
до 2015 г. е положителна величина със стойност над приемливата от 0,33 за 2012
г. и 2013 г., през 2014 г. спада до 0,27, но през 2015 г. е 0,418, което е над
допустимата граница. При изчисляване на коефициентите вещото лице не е взело
предвид задълженията на „Е.Ю.”
АД в качеството му на солидарен длъжник по договора
за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006, сключен на 22.05.2007 г.
между „Е.” АД и „У.Б.“ АД, тъй
като същите не са били счетоводно отразени. При отчитане на изискуемото
задължение към този кредитор, показателите за ликвидност към 31.02.2015 г. вече
са много под референтните стойности – 0,382
за общата и бърза ликвидност и 0,005
за незабавната и абсолютна ликвидност, което обуславя промяна и на показателите
за финансова автономност и задлъжнялост, които вече отразяват декапитализирането
на дружеството и поставянето му в пълна зависимост от неговите кредитори. Дружеството
не разполага с достатъчно активи за покриване на задълженията към кредиторите
си, като това състояние се е проявило за
първи път през 2015 г. и то при отчитане на настъпилата на 28.02.2015 г. изискуемостта
на задълженията към „У.Б.“ АД.
За
периода до първата половина на 2015 г. ответното дружество е обслужвало
задълженията си към кредиторите, като след това се констатира частично и
забавено изпълнение на задълженията към кредиторите, но не може да се приеме
извод да е налице пълно спиране на плащанията.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор
на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят и присъединените
кредитори разполагат с активна процесуална легитимация, който въпрос съдът
обсъди при разглеждане на събраните в производството доказателства.
Необходимо
е да се отбележи, че предмет на постановеното по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост на ответника „Е.Ю.” АД и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя, съответно на присъединените кредитори – така Решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В
тази връзка съдът намира, че при установяване активната легитимация на един от
кредиторите, без значение дали е молител или е присъединен по реда на чл.629,
ал.4 ТЗ, няма необходимост да се обсъжда налице ли е активна легитимация за
останалите, тъй като съдът ще е длъжен да прецени налице ли са основанията за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или не,
т.е. да разгледа молбата по същество. Вземанията на тези кредитори не са
предмет на решението - дори да се приеме липса на легитимация за някой от
кредиторите това не го препятства да предяви вземанията си и същите да бъдат
включени в списъка на приетите такива. Ефектът на прекъсване на погасителната
давност за вземанията, от които кредиторите извеждат легитимацията си не може
да бъде самоцел и да обосновава необходимост от детайлното им изследване, след
като кредиторите разполагат и с други правни средства да постигнат този ефект.
В случая, съдът прие, че молителят и всеки от присъединените кредитори
разполагат с активна легитимация, без да е необходимо да се изследват детайлно
всички вземания на всеки от тях, тъй като извод за несъществуването на някои от
вземанията (в хипотезата на повече от едно заявени в молбата по чл.625 или
чл.629, ал.4 ТЗ) не се отразява на притежаваното качество кредитор и предполага
разглеждане на молбите с правна квалификация чл.625 ТЗ по същество.
Съгласно
Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задълженията към присъединените кредитори са краткосрочни
- изискуеми (с настъпил падеж).
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността
им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели
водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на
активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 31.12.2015 г. „Е.Ю.”
АД разполага с ограничен обем парични средства в наличност – 236000 лева. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна.
Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните
задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „Е.Ю.” АД разполага с
материални активи, представляващи 1 брой МПС и офис оборудване, които за
периода 2012 г. – 2015 г. са с променлива стойност, при ясна тенденция за
намаляване, като към 31.12.2015 г. възлизат на 50081,12 лева. Тези дълготрайни
материални активи не участват при изчисляването на коефициентите, тъй като
осребряването им би лишило търговското предприятие на длъжника от възможност да
извършва основния предмет на дейност.
Съгласно
счетоводния баланс към 2015 г.
„Е.Ю.” АД не разполага с материални запаси, поради което и коефициентите
на обща и бърза ликвидност са с еднаква стойност (0,38), но много под
препоръчителната 1 – за общата ликвидност и 0,6 – 0,7 за бърза ликвидност.
Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта
на краткосрочните вземания.
Доказателства за събираемостта на краткосрочните
вземания на „Е.Ю.” АД не са събрани,
поради което не са налице основания тези активи да бъдат изключени при изчисляването
на коефициентите, но това не променя факта, че последните са под референтните
стойности.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на
предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва
състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните
състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в
бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на
дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, обаче тези показатели именно за
2015 г. са влошени и се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност
(0,38 към 31.12.2015 г.) и потвърждават извода за невъзможност на ответника да
покрива краткосрочните си задължения.
Необходимо
е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината,
свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно
вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, която възлага в доказателствена тежест на ответника да
докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения.
В заключението на съдебно икономическата експертиза са установени извършени
плащания, с което презумпцията е опровергана, тъй като не е налице
презумпционната предпоставка - спиране на плащанията. Това не променя факта, че анализът на
обективното икономическо състояние на „Е.Ю.” АД формира извод, че за последната 2015 г. от изследвания
период показателите за обща ликвидност са в неприемливи граници. Това обуславя извод
за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения. Тази
невъзможност е възникнала към 28.02.2015 г., когато са падежирали задълженията
по договора за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006, сключен на
22.05.2007 г. с „У.Б.“ АД и същите не са погасени, която невъзможност е налице
и към приключване на устните състезания, затова следва да се приеме, че към
31.12.2015 г. е имала характеристиките на трайна
невъзможност.
Дейността
на дружеството не е производствена, същото разполага с ограничен кръг дълготрайни
материални активи (офис техника и 1 брой МПС), чрез използването на които да
генерира положителен финансов резултат, като приходите от дейността, независимо
че са значителни, не са достатъчни за обслужване на значителния обем изискуеми
задължения към банките-кредитори и продавача на електрическа енергия „Е.С.“
ЕООД.
В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че ответното
дружество не е в състояние да изпълнява текущите си задължения. Към 31.12.2015
г. то е декапитализирано и не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо, че договорът
за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №006 е сключен между „Е.”
АД и „У.Б.“ АД, при поемане на солидарно задължение с анекс
№21 към договора „Е.Ю.” АД отговаря спрямо
кредитора за цялото задължение, съответно изискуемостта му, която настъпва на
28.02.2015 г. не се обуславя от изпълнението/неизпълнението на
страната-кредитополучател („Е.”
АД). Задължението обременява правната сфера на солидарния
длъжник без значение дали е счетоводно отразено. Затова и с настъпване на
изискуемостта на задължението към „У.Б.“ АД (28.02.2015 г.) същото има
характеристиките на текущо и следва да бъде взето предвид при изчисляване
показателите на ликвидност.
Предвид осъществяването
на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ, молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, началната дата на неплатежоспособността е датата,
на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по
търговска сделка, като това състояние е налице при неблагоприятни показатели на
ликвидност.
По въпроса
за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в
производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително
и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в Решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., Решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., Решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите
по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. В случая, спиране на плащанията е налице през втората
половина на 2015 г., като към 31.12.2015 г. вече и показателите за ликвидност
са много по-ниски от допустимите нива. С факта на настъпване на изискуемостта
на друга част от задълженията на „Е.С.“ ЕООД, показателите допълнително биха се
влошили, тъй като не са налице доказателства ответното дружество да е придобило
нови активи.
Съдът
приема, че към 31.12.2015 г. показателите за обща и бърза ликвидност вече са
под 1 и след м. 06.2015 г. длъжникът е спрял обслужването на задълженията към
кредиторите си, което не е преодоляно към приключване на устните състезания и
придава трайност на състоянието неплатежоспособност. Затова като начална дата
на неплатежоспособността следва да се определи датата 31.12.2015 г., към която
затрудненията на ответника придобиват траен характер и не представляват
проявление на временни затруднения в дейността на предприятието.
В
молбата на „У.Б.“ АД се претендира в условията на евентуалност да е налице и свръхзадълженост
на „Е.Ю.” АД, което състояние
не следва да бъде разглеждано, при възприетия извод да е налице състоянието на
неплатежоспособност.
Предвид изложеното,
съдът намира, че молбите на молителя и присъединените кредитори, с правна квалификация чл.625 ТЗ, за отриване
производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Ю.” АД следва да бъдат уважени.
Никой от присъединените
кредитори не е предложил временен синдик, поради което и съдът следва да
назначи такъв от включените в списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, а именно Е.Г.Т., която следва да представи декларация-съгласие по чл.
666 вр. чл. 655 ТЗ.
На временния синдик
следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до
настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
Първото събрание на кредиторите следва
да се насрочи на 14.06.2016 г. от 16,00 часа в сградата на Съдебната
палата, гр. С., бул. “***,
залата, определена за провеждане съдебно заседание на
СГС, VІ-16 състав, с дневен ред
по чл. 672, ал. 1 ТЗ: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на
кредиторите.
Общо формулираното
искане за налагане на запор и възбрана върху имуществото на
длъжника предполага молителят да посочи конкретните
движими и недвижими вещи, съответно вземания,
върху които да се наложат
обезпечителните мерки, доколкото налагането на общ запор и възбрана
предполага обявяване на длъжника в несъстоятелност и не може да бъде
постановено като предварителна обезпечителна мярка при откриване на производството. От друга страна, не се излагат твърдения
за конкретно предприето от „Е.Ю.” АД поведение, насочено към разпиляване на имуществото му.
Така
мотивиран и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Ю.”
АД, ЕИК ***, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от В.И.С. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2015 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „Е.Ю.” АД, ЕИК ***, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано от
В.И.С..
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Е.Ю.” АД, ЕИК ***, със седалище ***
и адрес на управление:***, представлявано от
В.И.С., Е.Г.Т., с адрес: гр. С., п.к.
**********, като определя месечно
възнаграждение в размер на 1000.00 лева и 7-дневен срок за встъпване от
вписване на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок да
представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2 вр. чл. 655 ТЗ и
писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Е.Ю.”
АД, ЕИК ***, със седалище *** и адрес на управление:***,
представлявано от В.И.С. на 14.06.2016 г. от 16,00 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „*****,
СГС, залата, определена за заседание на СГС, VІ-16 състав, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен
синдик и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: