№ 864
гр. Бургас, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Ц.Д.И. с ЕГН ********** срещу Решение №
861/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 794/2022 г. на Районен съд – Бургас,
с което е уважен иск с правна квалификация чл. 150 СК и е изменен размера
на определената по гр.д. № 3448/2019 год. по описа на РС - Плевен, месечна
издръжка на З.Ц.И., ЕГН **********, родена на **.**.20** година, като е
увеличен от 150 лева (сто и петдесет лева) на 220 лева (двеста и двадесет
лева) и Ц.Д.И. е осъден да заплаща на дъщеря си З.Ц.И., чрез нейната ***** и
законен представител Д.И.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
220 лева (двеста и двадесет лева) платима до 10-то число на съответния
месец, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.02.2022г. до
настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска. Със същото
решение разноските са присъдени в полза на ищеца.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционния съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които по своята
същност препятствали правото му на защита и правели решението
незаконосъобразно. Твърди, че след като било отложено откритото съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, по молба на неговия процесуален
представител, първостепенния съд не го бил призовал за насрочената нова
дата. Призовка не била изпратена нито лично на въззвиника, нито на неговия
1
процесуален представител. Вследствие на това откритото съдебно заседание
по гр.д. № 794/2022 г. се провело на 28.04.2022 г. без негово или на
процесуалния му представител участие, като така жалбоподателят бил лишен
от възможността да представя доказателства в защита на своята теза. По този
начин в обжалваното решение съда бил приел, че твърдяни от него факти са
останали недоказани. Твърди, че когато се изслушвало дете по дела, които са
в негов интерес, присъствието на представител на дирекция „Социално
подпомагане", отдел „Закрила на детето" било задължително, но представител
на дирекцията не присъствал в съдебното заседание. С тези съображения
моли за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на друго, с което да
се увеличи месечната издръжка на малолетното дете З.Ц.И., от 150 лв.на 180
лв. Прави доказателствени искания за допускане до разпит на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на твърдените във въззивната жалба
факти и представя амбулаторни листи.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от Д.И.Б. като законен представител на малолетната З.Ц.И., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и са изложени подробни
аргументи. Твърди, че в с.з. от 18.04.22г, когато е изслушано детето З., се е
явил социален работник - Д.Д.Н.-Х.. Оспорва доказателствените искания на
въззивника. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на З.Ц.И., чрез нейната ***** и законен представител Д.И.Б.,
против Ц.Д.И., с която се иска да бъде изменена определената на детето
издръжка по гр. дело № 3448/2019г. по описа на РС - Плевен, като същата се
увеличи от 150 лева на 220 лева и бъде осъден ответникът да я заплаща по
банков път до 10-то число на съответния месец, чрез нейната ***** и законен
представител, считано от месец февруари 2022г. Претендира разноски.
Твърди се, че така определената издръжка от 150 лева към момента е
под законоустановения в страната минимален размер. Освен това, детето вече
е в ***** клас, предстои кандидатстване в гимназия със съответните
допълнителни разходи за подготовка. Ищцата твърди, че работи като
медицинска сестра в УМБАЛ - Бургас и към момента е в отпуск по
майчинство за отглеждане на второто си дете, което е родено на **.**.20** г.
Твърди, че ответникът реализира немалки доходи, като работи на две места и
е във възможностите му да заплаща необходимата за детето издръжка.
Депозиран е отговор, в който претенцията се оспорва над
претендирания размер от 180 лева. Сочи, че получава месечно
възнаграждение в размер на 650 лева и има сериозно заболяване, което не
2
позволява допълнителна трудова дейност. Твърди, че има и задължения по
заеми.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че
първоинстанционния съд е допуснал нарушения във връзка с призоваването
на ответника и даване ход на делото в съдебното заседание. Вярно е, че
процесуалния представител на въззивника е подал молба за отлагане на
делото пред първоинстанционния съд, като в първото съдебно заседание не се
явил нито ответника, нито неговия процесуален представител. Въпреки това
първоинстанционния съд законосъобразно е дал ход на делото, за да бъде
изслушано малолетното дете З.И.. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК
задължава съда да отложи делото само когато едновременно страната и
процесуалният и представител не са се явили и страната е посочила и
доказала причина за невъзможността да се яви лично в заседанието. Не е
достатъчно единствено наличието на пречка за процесуалният представител
на страната да се яви в заседанието, за да е налице задължение за съда да
отложи делото.
Също така в настоящия случай не е нарушено правото на защита на
ответника, тъй като делото е разгледано в две съдебни заседания, като
въпреки, че въззивника и неговия процесуален представител не са се явили в
първото заседание, първоинстанционния съд е дал възможност да бъдат
ангажирани поисканите доказателствени средства в следващото съдебно
заседание, което е видно от протокола от 18.04.2022 г.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание от
18.04.2022 г. и съобразно, чл. 142, ал. 3 ГПК е длъжен сам да следи за
развитието на делото, като според закона той не се призовава отново – чл. 56,
ал. 2 ГПК. При това положение въззивния съд намира, че изтъкнатите във
въззивната жалба действия на съда не представляват нарушения на
процесуалния закон и в пълна степен е било охранено правото на защита на
ответника Ц.И..
Първоинстанционния съд не спазил разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК,
3
като не се е произнесъл на датата на която е обявил, че ще се произнесе с
решение, а се е произнесъл три дена по-рано. Това процесуално нарушение не
е съществено и не може да обоснове отмяна на първоинстанционното
решение. Единствената последица е, че срокът за обжалване на акта ще тече
от датата на връчване на страната. Въпреки това районния съд е спазил по-
краткия срок за произнасяне по чл. 316 ГПК и не е налице необосновано
забавяне на делото.
Неоснователно е и възражението направено от въззивника, че
малолетното дете е било изслушано без в заседанието да присъства социален
работник. Видно от протокола от проведеното на 18.04.2022 г. съдебно
заседание, при изслушването на З.И. е присъствал социалният работник –
Д.Н.-Х., определена със Заповед № ПР/Д-А/117-001 от 08.04.2022 г. на
директора на ДСП Бургас.
Правилно е констатирано наличието на изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 150 СК, тъй като са се увеличили потребностите на детето
не само с непосредственото му обучение, но и с цялостното му правилно
отглеждане, възпитание и развитие. Настоящата инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като следва да се добави, че нови
обстоятелства са също така и растящата инфлация в страната и поскъпването,
както на стоките от първа необходимост, така и на енергоносителите. Поради
това изводите на двете съдебни инстанции, че искът е доказан по основание
съвпадат.
По отношение на размера на присъденото алиментно задължение,
въззивния съд намира, че изводите н първостепенния съд са правилни и в
пълнота съответстват на чл. 142, ал. 1 и чл. 143 СК. Съгласно закона размерът
на необходимата издръжка се определя в зависимост от потребностите на
детето и материалните възможности на родителя, който я дължи, като
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Данните по делото сочат, че ответникът е в трудоспособна
възраст. Няма данни по делото ответникът да е с намалена работоспособност
и доколкото същият е в активна трудоспособна възраст би могъл да реализира
доходи поне в размер на средната работна заплата за страната.
Не са налице доказателства ответникът да е задължен към трети лица,
както и такива установяващи извършването на твърдените от него разходи за
поддържащо лечение и ежемесечен прием на лекарства. Установено е, че
същият е получавал за второто шестмесечие на 2021 г. трудово
възнаграждение в нетен размер вариращо между 717 лв. и 859 лв. Според
въззивния съд издръжка в размер на 220 лв. е съобразена с възможностите на
ответника, тъй като същият получава брутно трудово възнаграждение
надвишаващо минималната работна заплата за страната.
С тези съображения въззивната инстанция намира, че решението искът
по чл. 150 СК да бъде уважен и определената по гр.д. № 3448/2019 год. по
описа на РС – Плевен месечна издръжка да бъде изменена, като издръжката
на детето З.Ц.И. да се увеличи от 150 лева на 220 лева месечно е правилно и
4
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 861/09.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 794/2022 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Ц.Д.И., ЕГН ********** от гр.*** ж.к. *** ул. *** № **, да
заплати на З.Ц.И., ЕГН **********, чрез нейната ***** и законен
представител Д.И.Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.*** ул.*** №
*** ап.*, сумата от 300 лева (триста лева) за направените по въззивното дело
съдебни разноски.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5