Р Е Ш Е Н И
Е № 75
гр. Сливен 23.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия
Бозукова-Ганева адм. дело № 35/2023 г. по описа
на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Д.А.П. *** чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 23-1670-000048/19.01.2023 г. на Началник РУ към
ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171,
т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца и са отнети СРМПС № ****** и 2бр. регистрационни табели № ******.
В жалбата се твърди, че заповедта e незаконосъобразна.
Оспорва се възприетата от
органа фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че в хода на
административното производство не е доказано безспорно, че е
управлявал след употреба на наркотични вещества, доколкото е оспорил резултата
от полевия тест и доколкото административният орган не е изчакал резултатите от
медицинското изследване на кръв и урина, дадени от водача на МПС. Моли
съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.
В о.с.з. оспорващият
П., редовно призован се явява лично и с пълномощник - адв. Х.Х. ***, надлежно упълномощен, който моли жалбата да бъде
уважена, а заповедта за ПАМ отменена. Претендира
разноски.
Ответникът по
жалбата - Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен не изпраща представител.
В писмено становище сочи, че заповедта е законосъобразна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На
19.01.2023 г. около 14,35 часа в гр. Сливен на бул. “Панайот Хитов“ до
паметника на Панайот Хитов посока
Новоселски мост при управление на лек автомобил Фолксваген Бора с
регистрационен № ******, водачът Д.П. бил
спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка
с техническо средство Дрегер Драг Тест 5000 уреда
отчел положителен резултата за употреба на Амфетамин.
Издаден бил талон за медицинско изследване № 098662 в 15.10 часа. /л.17/. За
констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП бил съставен АУАН
№ AД 253387/19.01.2023 г. подписан без възражения от нарушителя, в
присъствието на свидетели и връчен му на същата дата./л.15/
На
19.01.2023 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1670-000048 от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с
която на жалбоподателя П. на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за
движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство за 6 месеца./л.18/. Като мотиви в
заповедта е описано констатираното с АУАН № AД 253387/19.01.2023г. нарушение. Посочено
е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098662.
Заповедта е
връчена на нейния адресат на 24.01.2023 г. /л.19/. С жалба до Административен
съд - Сливен на 24.01.2023 г., с вх.№ СД-01-01-319 /л.2/ Д.П. е оспорил
заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
Било образувано
досъдебно производство № **/2023 г. по описа на РУ – МВР - Сливен, вх.№
415/2023г. на РП Сливен, започнато на 19.01.2023 г. По образуваното производство
е била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза от ВМА – София/л.34 и
сл./, по която към момента на приключване на устните състезания по делото няма
изготвено заключение.
По делото е
приобщена справка за нарушител /водач на Д.П./л.20/. Представена е и заповед
№343з-3031/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Сливен /л.23/.
По делото е
разпитан като свидетел с. п. Ц.К., който в показанията си сочи, че
жалбоподателят, като водач на МПС, бил спрян за проверка на 19.01.2023г. в гр.
Сливен на бул. “Панайот Хитов“ посока Новоселски мост, като поведението му дало
основание на полицейските служители да се усъмнят, че същият е употребил
наркотични вещества. Направения тест дал положителен резултат за Амфетамин, като на жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване и същия дал кръв.
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е оправомощил различни служители
при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2
от заповедта е посочен началник РУ - Сливен при ОДМВР Сливен.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи
нормативно установените материалноправни предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл. 171,
т.2а б. б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година".
При тази законова
регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на
водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Релевантният за
приложението на чл. 171, т.2а, б. б от ЗДвП юридически факт е допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай доказателствата
в преписката установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в
закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство
от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба на Амфетамин от жалбоподателя - наркотично вещество. В този
случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност
и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е
доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. "б" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които
черпи права, като обори констатациите на административния орган, което в случая
не е сторено.
Обстоятелството, че
жалбоподателят е дал и биологичен материал за изследване, не променя горните
изводи. Доколкото все още липсва резултат от изследването, до наличието на
такъв, определящ е резултата от полевия тест. Основание за този извод на съда е
приложимата законодателна регламентация. Определяйки реда за установяване на
употребата на наркотични вещества чл. 171, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава
възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя
страна чл. 171,
т. 2а б. "б" от ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест, до
получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е
резултата от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, която указва на проверяващите,
че в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к",
"л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на
чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа
разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за
прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една
година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона
срок.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и правни
основания за издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ, като при
постановяването му са спазени административнопроизводствените
правила и същият е съобразен с целта на закона.
С оглед изложеното,
съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора претенцията за
разноски от оспорващия е неоснователна. Разноски от ответника не се
претендират, поради което не се присъждат.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.П. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1670-000048/19.01.2023
г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на П., на
основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена
принудителна административна мярка – Прекратяване регистрацията на ППС за 6
месеца, и са отнети: СРМПС № ****** и 2бр. регистрационни табели № ******, като
неоснователна.
Решението на основание чл.172
ал.5 изр. второ от ЗДвП е окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на страните.