№ 644
гр. Горна Оряховица, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20234120101478 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр.
с чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К. Х. Ц., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. П.
Г. претендира от ответника Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-негативни преживявания, психически
дискомфорт, страх, стрес и силни продължителни болки. Посочва, че същите
са причинени в резултат от ПТП, реализирало се на 11.08.2022 г., на път II-55,
км. 48+500 (гр. В. Търново – гр. Стара Загора), Община Г.. Твърди, че е бил
пасажер в л.а. „Пежо“ с рег. № ***, когато водачът на л. а. „Волво“ с рег. №
*** ги блъснал отзад. В резултат на удара л.а. „Пежо“ се отклонил от посоката
си на движение и се ударил в паркиран на крайпътна отсечка л. а. марка
„Рено“ с рег. № ***. Вследствие на ПТП-то настъпили материални щети по
автомобилите, а ищецът получил следните наранявание: оттток и хематом на
носа, оток и хематом на дясната половина на лицето, по изразена на скулата
на бузата; оток на шията дифузен с ограничен обем на движение; хематом
лумбално в ляво, минаващ напред към ингвинална област и лява половина на
бедро; хематом на ляв глутеус отзад; охлузване и хематом на дясно бедро
странично 5/15 см; оток и хематом на ляво коляно отпред с диаметър 6 см;
1
слаба инекция на дясно око. Счита, че за претърпените неимуществени вреди
легитимиран ответник следва да е НББАЗ, т.к. водачът на виновния за ПТП-то
автомобил бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“, с полица
VA/078/16640670, валидна до 09.03.2023 г. в ЗК “МТСБУ ТАС Страхова група
ТАС“ – Украйна. Намира, че е налице хипотезата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511,
ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща, че за увреденото лице е налице възможност да
реализира правата си в резултат на настъпилото на територията на Р. България
ПТП за обезвреда спрямо ответника. За настъпилото ПТП подал заявление до
ответника, който образувал щета с № BG-22UA-00426, за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С писмо от 28. 04. 2023 г.
ответникът отказал изплащане на обезщетение с мотив, че липсвали
доказателства. Иска от от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществените вреди, в размер на 5000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искането до
ответника до окончателното изплащане. Претендира разноски по реда на чл.
38 от ЗА.
Ищецът М. Й. Й., действащ в качеството на баща и законен
представител на Т. М. Й. претендира от ответника Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) сумата от 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-
негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни
продължителни болки. Посочва, че същите са причинени в резултат от ПТП,
реализирало се на 11.08.2022 г., на път II-55, км. 48+500 (гр. В. Търново – гр.
Стара Загора), Община Г.. Твърди, че е детето е било пасажер, а той
управлявал л.а. „Пежо“ с рег. № ***, когато водачът на л. а. „Волво“ с рег. №
*** ги блъснал отзад. В резултат на удара л.а. „Пежо“ се отклонил от посоката
си на движение и се ударил в паркиран на крайпътна отсечка л. а. марка
„Рено“ с рег. № ***. Вследствие на ПТП-то настъпили материални щети по
автомобилите, а детето на ищеца получило следните наранявания:
посттравматичен оток и хематом и охлузване на челото централно и в ляво
около 6/8 см; хематом по лява половина на главата; оток и хематом на лява
предмишница странично 4/6 см; хематом лумбално 7/6 см. Счита, че за
претърпените неимуществени вреди легитимиран ответник следва да е
НББАЗ, т.к. водачът на виновния за ПТП-то автомобил бил сключил
застраховка „Гражданска отговорност“, с полица VA/078/16640670, валидна
2
до 09.03.2023 г. в ЗК “МТСБУ ТАС Страхова група ТАС“ – Украйна. Намира,
че е налице хипотезата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ,
предвиждаща, че за увреденото лице е налице възможност да реализира
правата си в резултат на настъпилото на територията на Р. България ПТП за
обезвреда спрямо ответника. За настъпилото ПТП подал заявление до
ответника, който образувал щета с № BG-22UA-00426, за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С писмо от 28. 04. 2023 г.
ответникът определил обезщетение в размер на 750 лв., което му превел по
посочена банкова сметка. Ищецът намира, че обезщетението следва да е в
размер на 3500 лв., което следва да му бъде заплатено ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на искането до ответника до
окончателното изплащане. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Ищцата П. П. Й. претендира от ответника Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) сумата от 2765,14 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди –
стойността на увреденото и бракувано МПС „Пежо“ с рег. № *** лв., от което
обезщетение е приспаднато платеното от ответника обезщетение в размер на
2234,48 лв., както и сумата от 5 000 лв. - представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-негативни преживявания, психически
дискомфорт, страх, стрес и силни продължителни болки. Посочва, че същите
са причинени в резултат от ПТП, реализирало се на 11.08.2022 г., на път II-55,
км. 48+500 (гр. В. Търново – гр. Стара Загора), Община Г.. Твърди, че е бил
пасажер в л.а. „Пежо“ с рег. № ***, когато водачът на л. а. „Волво“ с рег. №
*** ги блъснал отзад. В резултат на удара л.а. „Пежо“ се отклонил от посоката
си на движение и се ударил в паркиран на крайпътна отсечка л. а. марка
„Рено“ с рег. № ***. Вследствие на ПТП-то настъпили материални щети по
автомобилите, а детето на ищецът получило следните наранявания: оток и
хематом на челото централно и в дясно, множество хематоми на капелициума,
оток и ограничен обем на движение на шийната област; хематом окципитално
с диаметър 4 см.; хематом на дясно рамо-косо към ляв хълбок, ангажиращи
дясна гърда около 5/30 см.;хоризонтален хематом под пъпа 5/25 см.; хематом
на лява скапула 6/12 см.; хематом на двете колена отпред с оток и граничен
обем на движение, охлузване на лява подбедрица под коляното 5/7 см. Счита,
че за претърпените имуществени и неимуществени вреди легитимиран
ответник следва да е НББАЗ, т.к. водачът на виновния за ПТП-то автомобил
3
бил сключил застраховка „Гражданска отговорност“, с полица
VA/078/16640670, валидна до 09.03.2023 г. в ЗК “МТСБУ ТАС Страхова група
ТАС“ – Украйна. Намира, че е налице хипотезата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511,
ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща, че за увреденото лице е налице възможност да
реализира правата си в резултат на настъпилото на територията на Р. България
ПТП за обезвреда спрямо ответника. За настъпилото ПТП подал заявление до
ответника, който образувал щета с № BG-22UA-00426, за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С писмо от 28. 04. 2023 г.
ответникът определил обезщетение за имуществените вред в размер на
2234,86 лв., което му превел по банкова сметка. За неимуществените вреди
отказал да плати. Ищецът намира, че обезщетението следва да е в размер на
още 2 765,14 лв. за имуществените вреди, а за неимуществените в размер на 5
000 лв., които следва да му бъдат заплатени ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на искането до ответника до
окончателното изплащане. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи не е депозирал писмен отговор на исковата молба по
отношение на исковата молба на К. Христов Ц..
Ответникът Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи е депозирал писмен отговор на исковата молба на М. Й. Й.,
действащ в качеството на баща и законен представител на малолетния Т. М.
Йораданов и по отношение на исковите молби на П. П. Й.. Ответникът не
оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска
отговорност“, „Зелена карта“, полица № UA078/16640670 за т.а. – влекач,
марка „Волво“, модел FH42T, с украински регистрационен номер №***,
прикачено полуремарке KOGEL, с рег. № ***, сключен със застрахователна
компания „IG “TAC” PJSC, валиден към датата на ПТП-то – 11.08.2022 г.
Посочва, че е приключил застрахователната преписка, за което е изготвил
писмо изх.№ 1-0484/28.04.2023 г., както и обезщетенията, които определил,
били изплатени с превод на 05.06.2023 г. Оспорва изцяло отговорността на
водача на т.а. „Волво“, с украински регистрационен номер №*** за
настъпилото ПТП, механизма на реализираното му, както и причинно
следствената връзка между претендираните вреди и ПТП-то. Намира, че ПТП-
то е реализирано изцяло по вина на водача на л. а. „Пежо“ – М. Й. Й.. Счита,
4
че ПТП-то е било техническо предотвратимо и се е реализирало поради
поведението на водача Й., който в нарушение на ЗДвП предприел аварийно
спиране, извършил неправилна маневра в дясно, която е довела до излизане на
МПС-то от пътното платно и реализиране на удар в паркирано МПС. В
условията на евентуалност въвежда възражение за съпрчиняване в
изключително висока степен на ПТП, в резултат на което са произтекли
всички увреди на ищците, а именно: водачът М. Й. управлявал МПС-то си с
несъобразена с пътните условия скорост; предприел рязко и закъснително
намаляване на скоростта с цел спиране в крайпътна отбивка без да подаде
светлинен сигнал за предстояща маневра; не реагирал правилно и
своевременно след удара от товарното МПС, така че да избегне следващия
удар с паркираното в крайпътната отбивка МПС, като своевременно да
въздейства върху спирачната система, така че да спре на безопасно отстояние
от него и не реализира удар; извършил неправилна маневра в дясно по посока
на движение на МПС и е реализирал удар в паркираното МПС, извън
платното. Въвежда възражения, че малолетното дете Т. М. Й. е пътувало без
да ползва обезопасителна седалка за малолетни деца, респективно без
поставен обезопасителен колан, както и че родителите му не са обезопасили в
достатъчна степен детето. Оспорва твърденията на ищците П. П. Й. и К. Х. Ц.,
че са били пътници в л. а. „Пежо“ към момента на ПТП-то. Оспорва по
основание и размер иска за имуществени вреди касаещи увреждането на
МПС марка „Пежо“ с рег. №***. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2766-15.08.2022 г. съставен от полицай Д. Н., служител на РУ гр. Казанлък, се
установява, че на 11.08.2022 г., около 14:10 ч., на път II-55 км 48+300, е
настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица между товарен
автомобил с рег. № ***, марка „Волво“, модел FH42T, собственост на Юри
Юривиеч, управляван от украинския гражданин Ivan Vasyltsivn, като
автомобилът е бил с валидна гражданска отговорност МТСУБ „ТАС Страхова
група ТАС“, № UA/078/16640670, валидна от 10.03.2022 г. 09.03.2023 г.
Вторият участник в ПТП-то бил МПС марка “Пежо“ с рег. № ***, собственост
на П. П. Й. и управляван от М. Й. Й.. Третият участник в ПТП-то бил л. а. с
рег. № Р6286 КН, собственост на „Марпекс Атро“ ЕООД, с водач Й. Н. Й.. Към
5
протокола полицай Н. е изготвил план-схема с пътната обстановка и
разположението на ППС-тата, така както са намерени след ПТП-то.
Видно от АУАН № 715310 от 11.08.2024 г. и НП № 22-0284-001438,
издаден от началник Сектор в ОД МВР гр. Стара Загора е, че на водача на т. а.
марка „Волво“, с рег. № ***, украинския гражданин И.В. е наложено
наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.,
за това че на 11.08.2022 г., в 14, 15 ч. на второкласен път II -55 при Община Г. в
посока - север, управлява влекач „Волво“ FX42T, с рег. номер *** и двете
собственост на YURII YUIOVICH, UKRAINE ZAKARPATSKA OBL. S.
BILKY, като на километър 48+300 не се движел на такова разстояние от
движещия се пред него в същата посока лек автомобил „Пежо 307“, с рег. №
***, собственост на П. П. Й., управляван от М. Й. Й., че да избегне удрът в
него, застига го и го блъска в задна част. В резултат от удара л.а. „Пежо“
излиза от пътното платно в ляво по посоката си на движение и се блъска в
паркиран в крайпътната отбивка специален автомобил „Рено“ с рег. № Р6286
КН. Настъпва ПТП с пострадали лица. Наказващият орган е преценил, че
водачът на ППС – т.a. с рег. номер ***, не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него като намали скоростта или спре рязко, с което виновно нарушил
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 200 лв. Видно от
отбелязването върху НП, то е влязло в законна сила на 12.10.2022 г.
Видно от докладна записка за посетено ПТП, изготвена от мл. Авто-
контрольор М. Стайков (стр.40) е, че е посетил на място произшествието и е
установил следните лица – Тодор М. Й.- возещ се в л. а. „Пежо“, който е стоял
на задна седалка в система за обезопасяване на деца, както и пътниците К. Х.
Ц., В. М. Й., П. П. Й. и водача М. Й. Й..
Видно от обясненията дадени от Б. П. В. (л. 41) е, че пътувайки в „Хаин
боаз“ в посока В. Търново пред него се движел л. а. „Пежо“, водачът на който
започнал изпреварване с пуснат мигач, като малко след това „ТИР“ с
украинска регистрация, който карал много бързо, го застигнал и блъснал
отзад. Сведенията са взети непосредствено след ПТП-то на 11. 08. 2022 г.
От показанията на свидетеля В. Й., се установява, че пътувал в л. а.
„Пежо“ заедно с баща му, майка му, братовчед му К. Ц. и брат му Т. Й. по пътя
6
от гр. Поморие към гр. В. Търново. Бил на задната седалка на автомобила, К.
по средата, а брат му Т. зад майка му. Баща му подал мигач, започнали
изпреварване, когато усетил удар в задната част на автомобила. Усетил, че
колата става неконролируема, изпреварили един камион и се забили в друг,
около 50 метра напред. Свидетелства, че колата след удара все едно излетяла.
Камионът ги блъснал отзад, а предната част на автомобила се забила след
удара в спрял в отбивката друг автомобил. След удара излезли от автомобила.
Брат му К. бил с подутина,цицина на главата, с одраскана част по главата,
имало кръв. Майка му се оплаквала от болки в крака, гърдите и коляното.
Баща му бил най-зле от всички, т.к. имал голяма рана на лявата ръка, болял го
кръста, не можел да пази равновесие, залитал. Неговото ухо „пищяло“ два дни
след удара.
От показанията на свидетеля Х. Ц.-баща на ищеца К. Ц., се установява,
че веднага след катастрофата е отишъл до местопроизшествието, като видял
сина си К., който имал охлузвания, натъртвания, болял го таза, а в окото
стъкло. На следващия ден посетили хирург и очен доктор. Предписани му
били болкоуспокояващи, капки за око и кремове. ПТП-то се отразило
негативно на психиката му, т.к. имал уплаха, стрес и неспокойствие при
пътуване. Около месец отнело да се възстанови напълно от контузиите.
Посочва, че на мястото на ПТП-то заварил М., който се оплаквал от болки в
главата и гръбначния стълб, кръста, а П. болки в гърдите и коляното. Т. имал
цицина на главата.
От разпитана свидетелката Б. Г.-майка на ищцата П. Й., се установява,
че на деня след катастрофата П., М. и Т. я посетили. На М. му се виело свят,
изпитвал болки по цялото тяло, кръста и врата. Не можел да стои прав. Заради
болките се наложило да напусне работа. П. имала синини и подутини по
тялото. Внукът й Т. бил с оток на главата и таза. Към момента на разпита й при
тримата болките все още не били отшумели. Посочва, че дъщеря й П.
изпитвала страх да управлява автомобил.
От обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК от М. Й. се установява,
че на 11. 08. 2022 г. се прибирали от почивка. Пътували от гр. Г. посока гр. В.
Търново. Забелязал, че след него пътува камион с украинска регистрация.
Преди с. Пчелиново имало дълга права с отбивка в ляво. Пред неговият
автомобил се движело малко камионче, а в насрещната лента за движение
7
нямало никой. Предприел изпреварване, като преди това пуснал мигача на
автомобила си. Като минал средата на камиона, който изпреварвал, малко
преди отбивката усетил силен удар отзад, от там колата поднесла наляво,
имало спрял тир в отбивката заобиколил го, след което върнал колата леко в
дясно и се забил в спрял в отбивката камион. Посочва, че в района
ограничението е 60 км/ч., а в момента на изпреварването се движел с около 75
км/ч., когато камиона го ударил отзад. След удара слезли от автомобила, а Б.
В. дошъл при него да му даде бутилка с вода. Усетил, че след удара загубил
управление върху автомобила си, като едвам успял да избегне тира, който бил
паркиран в отбивката. Счита, че когато започнал изпреварване на камиона
пред него, ТИР-ът който го ударил, бил поне на 80 до 100 метра след него.
Поискал от полицаите да смъкнат разпечатка за скоростта, с която се е движил
ТИР-ът, но те отказали. Посочва, че след удара колите не са местени до
идването на пътна помощ.
От разпита на свидетеля Д. Н. се установява, че е посетил ПТП-то, в
прохода Хаинбоаз, на път II-52, при км 48+300. Изготвил план схемата на
ПТП-то, находяща се на стр. 37 от делото.
От показанията на свидетеля Б. В. се установява, че на 11.08.2022 г.
пътувал в процесния участък от пътя. Пред него бил л. а. „Пежо“, водачът на
който подал мигач, за да завива на ляво, посока към отбивката. Същевременно
видял, че зад него, на около 5-6 коли разстояние се намирал ТИР, водачът на
който тръгнал да изпреварва и навлязъл в насрещното платно за движение. По
това време водачът на л. а. „Пежо“ вече извършвал маневра за навлизане в
отбивката в насрещната пътна лента. Ударът станал в насрещното платно за
движение. След удара л. а. Пежо се спрял в паркиран на отбивката товарен
автомобил, като предната му част се забила в него. Посочва, че в автомобила
имало 4 –ма души. Според свидетеля водачът на ТИР-а е имал възможността
да възприеме подадения мигач на л. а. „Пежо“. След ПТП-то автомобилите
останали на място до идването на полицейски автомобил.
По отношение на механизма на процесното ПТП по делото е изслушано
заключението на съдебна авто-техническа експертиза и заключение на
повторна съдебно авто-техническа експертиза. Съдът възприема и двете
заключения като компетентни, обосновани и допълващи се. Съгласно същите
на 11.08.2022 г., около 14:15 часа, при слънчево време, в светлата част от
8
денонощието, на второкласен път II-55, при км 48+300 (гр. Дебелец-гр. Г.), в
източната лента, в посока север, към гр. Дебелец, се е движил л. а. „Пежо“ с
рег. № ***, управляван от М. Й.. В лекия автомобил освен водача са се
намирали и 4-ма пътника. На предната дясна седалка стояла П. П. Й., а на
задната били разположени, както следва: Т. М. Й. на лява седалка, К. Х. Ц. на
средна седалка, и В. М. Й. на лява седалка. В същото време попътно след него,
в същата лента, се движил състав на ППС, състоящ се от влекач марка
„Волво“, с украински рег. № А095544ВН и полуремарке марка „Кьогел“ с рег.
№ ***, управляван от украински гражданин И.В.. Участъкът на реализиране
на ПТП-то бил прав като на около 270 метра южно от място на ПТП-то е с
десен завой в посока град Велико Търново. Максимално разрешената скорост
в участъка е 90 км/ч за водача на лекия автомобил и 70 км/ч за водача на
състава ППС. Налична била надлъжна маркировка, единична прекъсната
разделителна линия като на 109 метра южно от мястото на ПТП-то
маркировката е двойна, смесена като прекъсната линия е в източната лента,
предназначена за движение в посока Велик Търново. Л. а. „Пежо“ се е движел
попътно след неустановен товарен автомобил със скорост на движение около
69,5 км/ч., а скоростта на движение на състава ППС била около 79,9 км/ч. На
около 47, 5 м преди мястото на удара л. а. „Пежо“ предприел маневра завиване
на ляво, с цел изпреварване на неустановен т. а. В същото време на разстояние
най-малко 55,1 м преди мястото на удара съставът на ППС предприема
маневра завиване на ляво с цел изпреварване на лекия автомобил „Пежо“.
Вещите лица заключават, че в резултат на непредприето навременно спиране
от страна на водача на т.а. „Волво“, когато е имал техническа възможност да
възприеме като опасност предприелия пред него изпреварване на неустановен
товарен автомобил от водача на Пежо, е настъпил удар. За т.а. „Волво“ е
челен, с предна челна част, предна броня, а за л. а. „Пежо“ заден, задна лява
част, задна врата и стоп. След удара влекачът „Волво“ спира движението си на
около 45 м след удара, а л. а. „Пежо“ се завърта частично, обратно на
часовниковата стрелка и навлиза върху разположената западно от пътя
крайпътна отбивка, където се удря в паркиран специален автомобил “Рено“.
Ударът за л. а. „Пежо“ е челен, с предна члена част, преден капак и заден за
„Рено“, задна броня. Вещото лице в поторната САТЕ посочва, че ударът
между автомобилите не би настъпил, ако водачът на ППС „Волво“ е намалил
скоростта си на движение с тази на л. а. „Пежо“, което е имал техническата
9
възможност да направи. Необходимото разстояние за такова намаляване е 39,7
м, а при позволена скорост 70 км/ч водачът на ППС „Волво“ е можел да спре
на 54,2 м при разстояние, с което е разполагал - 55, 1 м. Водачът на л. а.
„Пежо“ е имал техническата възможност да възприеме бързото приближаване
на автомобил „Волво“ към него, и като го възприеме, е имал техническа
възможност да предотврати първия удар, като не предприема маневра за
изпреварване, или я прекрати в хода и да пропусне ППС „Волво“. Водачът на
т.а.“Волво“ е имал техническа възможност да намали скоростта на движение
на автомобилите си до тази на л.а. „Пежо“, при което първият удар между
автомобилите нямало да се осъществи със скоростта, с която се е движил, а
със 70 км/ч., че и да спре.
По възраженията на ответната страна, свързани със заключенията на
вещите лица по САТЕ:
Съдът намира заключенията на вещите лица за правилни и обосновани.
Действително същите са оспорени от ответника, но вещите лица са работили
въз основа на данните и доказателствата, които се намират по делото. Дали за
заключението си съобразно установеното, като описаният механизъм напълно
съответства на констатациите и вписванията в констативния протокол за ПТП
с материални щети и пострадали лица. На следващо място описания
механизъм съвпада и с телесните увреждания получени от ищците. Телесните
увреждания впоследствие са намерили обективно отражение в издадените в
следващите дни медицински документи – амбулаторни листи, медицинско
удостоверение за пред съда, показанията на свидетели. От всички събрани по
делото доказателства, допълващи се взаимно, може да се заключи, че
описаният механизъм на ПТП е такъв, какъвто е посочен от вещите лица в
САТЕ. Ответникът не посочи и представи доказателства механизмът на ПТП
да е различен от установения, а именно изпреварването от водача на л.а.
„Пежо“ да е започнало на отстояние от 6-10 метра преди влекача, по който
начин да е попаднал в опасната зила за спиране на т.а. Тази хипотеза беше
отхвърлена от вещите лица, което е видно и от разпита им в съдебно
заседание, а и същата не почива на обективни данни събрани по делото.
Показанията на разпитаните свидетели категорично посочват, че ударът е
настъпил в момент, когато водачът на л.а. „Пежо“ е изпреварвал камионът
намиращ се пред него, а не в момент, когато е излизал от платното си за
движение и се е насочвал към лява пътна лента. Обстоятелството, че по-
10
голямата част от уврежданията на л.а. “Пежо“ са в лявата му задна част, не
могат да обосноват заключение, че механизмът е такъв, какъвто сочи
ответната страна – че ударът е станал при излизане от пътна лента и започнала
маневра изпреварване. Отхвърлянето на това възражение, дава отговор и на
следващото възражение поставено от ответната страна, а именно, че водачът
на л. а. „Пежо“ е следвало да пропусне започналия изпреварване водач на т.а.
„Волво“. След като започвайки маневрата си водачът на л.а. „Пежо“ е
възприел т.а. „Волво“ и е преценил, че същият е на достатъчно разстояние зад
него, за да я извърши безопасно, то скоростта с която се е движил т.а. е
причината, поради която тази преценка на водачът на л.а. се е оказала
неправилна. Като сочи вещото лице в САТЕ, за да се предотврати сблъсъка
между двете МПС-та е било достатъчно водачът на т.а. да изравни скоростта
си на движение със скоростта на движение на л.а., за да се предотврати удара,
нещо което не е направил, а е имал техническата възможност да направи.
Напротив доказва се, че водачът на т.а. „Волво“ се е движел със скорост с по-
висока от разрешената скорост, не е предприел намаляване и спиране, което е
и причината за настъпване на ПТП-то, което като цяло изключва
възможността да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на л.а. „Пежо“. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства вещите лица са изготвили експертизите си, поради
което съдът ги намира за правилни и обосновани, съответно отхвърля
възраженията на ответната страна.
Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ е, че:
ищците Т. Й., К. Ц. и П. Й. са получили травми, които са били средни по
интензитет сила, най-изявени през първите 5-6 дена, като вещото лице
посочва, че срокът за лечение и възстановяване е около 30 дни. За К. Ц.
посочва, че е проведено лечение на дясно око с локални медикаменти. Ищецът
М. Й. е бил с болки в шията, които са били със значителен интензитет – най-
изявени през първите 20 дни, и възстановяването е протекло по-
продължително, за около 3 месеца. За М. Й. и П. Й. посочва, че са налице
преходни болки и към момента на изготвяне на СМЕ. По отношение на
въпросът-поставени ли са били обезопасителни колани на пътниците в л. а.
„Пежо“, вещото лице посочва, че при М. Й. и П. Й. са налице характерни
травми по гръдните и коремна предна стена от действието на предпазен колан,
т. е. били са поставен предпазен колан. За Т. Й. приема, че се е намирал в
11
детско столче, при което закопчаването е от друг тип, поради което и с оглед
тежестта на травмите-сравнително слаби, приема, че най-вероятно е бил с
поставен предпазен колан. (детското столче се вижда и от разпечатаната
фотоснимка от произшествието, находяща се на л. 335 от делото). За К. Ц.
приема, че не са налице следи характерни за действието на предпазен колан и
не може да отговори, дали е бил с такъв.
Ответната страна не оспорва валидността на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по
застраховка “Гражданска отговорност“, „Зелена карта“, полица №
UA078/16640670 за т.а. – влекач, марка „Волво“, модел FH42T, с украински
регистрационен номер №***, прикачено полуремарке KOGEL, с рег. № ***,
сключен със застрахователна компания „IG “TAC” PJSC, валиден към датата
на ПТП-то – 11.08.2022 г.
Ищците са предявили застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в
следствие на процесното ПТП на 22. 11. 2022 г. пред ответното сдружение. С
писмо изх.№ 1-0484 от 28.04.2023 г. ищците били уведомени за резултата от
приключилото разглеждане на претенциите им, като е определено такова в
размер на 750 лв. за М. Й., 750 лв. за Т. Й. и сумата от 2234,86 лв. на П. Й. в
качеството й на собственик на увреденото МПС с рег. № ***. Посочените
суми са преведени на ищците видно от приложените по делото платежни
нареждания, находящи се на лист 184-186 по делото. За К. Ц. и П. Й. е
отказано изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени щети.
С писмо от 22.05.2023 г. до „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“ ищците уведомили, че не са съгласни с
предложените обезщетения и няма да подпишат споразумение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В случая са предявени искове с правно основание чл. 511, ал. 1 вр. с ал.
3 и чл. 513 от КЗ вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединени с искове по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието
на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
12
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от Националното бюро за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция
в срока по чл. 496 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.
В случая процесното ПТП е настъпило на територията на страната с
участието на виновен водач, управлявал моторно превозно средство, чието
обичайно местонахождение е в друга държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата. Ищците са предявили претенция за заплащането
на застрахователно обезщетение пред НББАЗ и им е отказано заплащането на
обезщетение. Предвид това за тях е налице правен интерес от предявяването
на иск за заплащането на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от тях в следствие на процесното ПТП по реда на чл. 511,
ал. 3 от КЗ. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
притежава пасивна процесуална легитимация по така предявения иск с оглед
разпоредбата на чл. 513 от КЗ.
Освен наличието на специфичните изисквания на горните разпоредби, за
да се приеме искът за основателен, следва да са налице и всички предпоставки
на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл. 45 от ЗЗД.
Съдът намира, че те са налице. На първо място е налице виновно и
противоправно деяние, извършено от водача на т.а. – влекач, марка „Волво“,
модел FH42T, с украински регистрационен номер №***, прикачено
полуремарке KOGEL, с рег. № ***, сключен със застрахователна компания
„IG “TAC” PJSC, който според настоящия състав носи изключителна вина за
настъпване на процесното ПТП. С действията си той е нарушил
императивната забрана на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на т.а. –
влекач, марка „Волво“, модел FH42T, с украински рег. №*** при настъпването
на процесното ПТП носи изключителната вина за настъпване на процесното
13
ПТП, което следва и от заключението на изслушаните по делото съдебно
автотехнически експертизи, които категорично сочат, че при така установения
механизъм на ПТП водачът на лек автомобил "Пежо 307" с рег. №*** не е
имал каквато и да било възможност да предотврати настъпването на удара
между двата автомобила. С действията си той не е нарушил разпоредбите
на ЗДвП, тъй като е подал съответния светлинен сигнал, започнал е
изпреварване на движещия се пред него и неустановен товарен автомобил, и
се е насочил към завиване на крайпътна отбивка, находяща се успоредно на
насрещната лява пътна лента. Водачът на л. а. се е движел с разрешената в
съответния участък от пътя скорост, а именно 69,5 км/ч. при разрешени за
неговия автомобил 90 км/ч., а водачът на товарния автомобил се е движел със
скорост от 79, 9 км/ч., при разрешени за товарни автомобили скорост 70 км/ч.,
което е видно от отговора на въпрос 6 към повторната САТЕ. Видно от
отговора на въпрос 8 от повторната САТЕ е, че водачът на т. а. „Волво“ е имал
техническата възможност да намали скоростта си на движение на автомобила
си до тази на л.а. „Пежо“, при което първият удар нямаше да се реализира със
скоростта, с която се е движил, а ако водачът на товарния автомобил се е
движел със скорост 70 км/ч., която е разрешената за него в този участък, е щял
и да спре преди мястото на удара. Предвид гореизложеното съдът намира, че
въведената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция за вина не само
не е оборена в рамките на настоящия процес, но и по категоричен начин е
установена изключителната вина на водача на т.а. – влекач, марка „Волво“,
модел FH42T, с украински регистрационен номер №***, прикачено
полуремарке KOGEL, с рег. № ***, който при възприемането на л. а. „Пежо“
просто е трябвало да намали скоростта си на движение до разрешената му в
този участък от пътя – 70 км/ч, което очевидно не е сторил, и ударът е щял да
бъде предотвратен. Не са налице доказателства за съпричиняване на
настъпилия резултат в резултат на действия на ищците, т.к. водачът на лекия
автомобил М. Й. е предприел маневра изпреварване и завиване на ляво, без да
е нарушил разпоредби на ЗДвП. Видно от заключението на вещото лице по
СМЕ всички водачи са били с поставени обезопасителни колани, а пътникът Т.
Й. е бил в система за обезопасяване на деца(детско столче). За детето К. Ц.
вещото лице по СМЕ посочва, че не са налице травми характерни за
действието на предпазен колан, но възражението за съпричиняване от
ответната страна не може да бъде прието от съда, т.к. от една страна при
14
образуване на делото спрямо него писмен отговор по неговата искова молба
не е постъпил, поради което следва да се приеме, че е процесуално
преклудирано, а от друга малолетно дете не допринася за настъпване на
вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от
делинквента, без правилно използване на обезопасителна система. с оглед
вменената на водача в тези случаи завишена грижа.
Настъпилите в следствие на процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди спрямо ищците са пряка и непосредствена последица от
виновното противоправно поведение на водача на т.а. – „Волво“, рег. №***.
Ищците, твърдейки, че са претърпели неимуществени и имуществени
вреди, претендират обезщетяването им от ответника. Разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ посочва кои вреди подлежат на обезщетяване от
застрахователя по сключена застраховка "гражданска отговорност".
Неимуществените и имуществените вреди безспорно попадат в кръга на тези
вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно горния текст. Ищците са
предявили застрахователна претенция съгласно изискването на чл. 511, ал. 3
от КЗ вр. с чл. 380 от КЗ.
Относно вида и размера на настъпилите за ищците вреди съдът намира
следото:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. На
основание чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички
факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се
състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно
и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания. Допусната е медицинска експертиза,
която е посочила получените от ищците травми, които по своята същност не
са живото-застрашаващи, но са протекли болезнено. Възстановителният
период от травмите на: Тодор Й.-кръвонасядания с оток и охлузвания по
15
челото, кръвонасядания по главата, лява предмишница и в поясната област,
както и на П. Й. – оток с кръвонасядания по главата и лицето, болки и
ограничени движения в шията, кръвонасядане на дясно рамо, гръдния кош,
предна коремна стена, кръвонасядане по двете колена и оток и ограничени
движения, охлузване по лява подбедрица, за К. Ц. – контузия на очната ябълка
на дясното око, отоци с кръвонасядане по главата и лицето, оток на шията с
ограничени движения, кръвонасядане по тялото, ляво седалище, дясно бедро
и ляво коляно, за тримата е бил обичайния. За период около 30 дни те са се
възстановили и са провели съответното лечение, като за К. Ц. е проведено и
лечение на дясното око с локални медикаменти. За тях болките и страданията
през първите 5-6 дена са били особено интензивни, като са продължили до
към 25-30 ден. За М. Й. – кръвонасядания, охлузвания по главата, оток по
шията със силно ограничен обем на движение, кръвонасядане по лявото рамо,
гърдите и предна коремна кухина, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
лява мишница, оток по двете китки, оток с кръвонасядане по ляво бедро,
кръвонасядане по двете колена, оток и кръвонясдядане по лява подбедрица,
като неговите болки в шията са били със значителен интензитет и
възстановяването е протекло по-продължително е за около 3 месеца, като
болките са били особено силни през първите 20 дни.Относно емоционалните
травми и отражението им на психиката на ищците, съдът намира, че същите се
доказват от разпита на В. Й., Х. Ц. и Б. Г..
Съдът намира, че за претърпените болки и страдания справедливото
обезщетение за ищеца К. Ц. е в размер на 5 000 лв., за Т. М. Й. е 5 000 лв., но с
оглед диспозитивнота начало следва да бъде уважен до размера на
предявената сума 3 500 лв., за П. Й. – 5 000 лв., а за М. Й. 10 000 лв., но с оглед
диспозитивното начало следва да се уважи до размерът на предявената сума
4250 лв.
Този размер съдът съобрази и с икономическата обстановка в страната
към датата на процесното ПТП- 11.08.2022 г.
По отношение на имуществените вреди, които претендира ищцата П. Й.
в размер на 2765,14 лв. съдът намира следното. Видно от САТОЕ стойността
на увредения автомобил „Пежо 307“ с рег. номер *** е в размер на 3 619 лв.
Ответното дружество е превело на собственика на увредени автомобил сумата
2 234,86 лв., видно от представеното по делото платежно нареждане,
16
находящо се на л. 184 от делото на 05.06.2023 г. Ищецът претендира сумата от
още 2765,14 лв. С оглед изложеното съдът намира, че искът е частично
основателен до сумата от 1384,14 лв., като същият следва да се отхвърли до
целия предявен размер сумата от 2 765,14 лв.
По иска с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства
за датата на отправяне на застрахователната претенция, а именно 02.11.2022 г.
/л.64, 87, 104, 107, 134,202,203,221/. Върху така определените обезщетения за
всеки един от четиримата ищци следва да се присъди и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, което ответникът дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред него, а именно – 02.11.2022
г., до окончателното им изплащане.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на
адвокат С. Н. И. АК-В. Търново, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на четиримата ищци в настоящото производство в
размер на по 800 лв. за всеки един от тях. С оглед отхвърлителната част на
иска за имуществени вреди на П. Й. ответното дружество следва да заплати
сумата от 400,45 лв., съразмерно на уважената част от иска. Този размер съдът
приема за справедлив и обоснован, съобразен с положения от адвоката труд,
фактическата и правна сложност на делото, както и деветте проведени
открити съдебни заседания.
17
По отношение на сторените от ищците разноски за депозит за СМЕ в
размер на 1000 лв., както и 400 лв. за първоначална САТЕ, съдът намира, че
сумата от 1000 лв. следва да бъде присъдена за заплащане от ответното
сдружение, с оглед цялостното уважаване на исковете за неимуществени
вреди, а по отношение на разноските за САТЕ с оглед отхвърлителната част на
иска на П. Й. за имуществени вреди, то по съразмерност се дължи сумата от
360,05 лв. (400 лв. / 5 иска = 80 лв.).
Ищецът П. Й. от своя страна следва да заплати на ответника сторените
от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска, а именно: 347,60 лв.
възнаграждение за един адвокат с ДДС (съгласно фактура № 1501/21.08.2023
г. – л.478) и 174,80 лв. разноски за вещи лица и депозит за свидетели.(1750 лв.
/ 5 иска =350 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на К. Х. Ц., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. П. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. Г.О., ул. *** сумата от 5 000 лв. (пет хиляди
лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причинените му телесни увреждания, в
резултат от настъпило ПТП на 11.08.2022 г. на път II-55 км 48+500 (гр. В.
Търново – гр. Стара Загора) между л. а. „Пежо 307“ с рег.№ *** и т.а. „Волво“
FH42T, с рег. № ***, за чието настъпване изключителна вина носи водачът на
т.а. „Волво“ FH42T, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху същото,
считано от 02.11.2022 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от
330 лв. (триста и тридесет лева)-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на М. Й. Й., ЕГН
**********, качеството му на родител и законен представител на малолетния
Т. М. Й., ЕГН**********, двамата с адрес в гр. Г.О., ул. *** сумата от 3 250 лв.
(три хиляди двеста и петдесет лева), обезщетение за претърпени
18
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на
11.08.2022 г. на път II-55 км 48+500 (гр. В. Търново – гр. Стара Загора) между
л. а. „Пежо 307“ с рег.№ *** и т.а. „Волво“ FH42T, с рег. № ***, за чието
настъпване изключителна вина носи водачът на т.а. „Волво“ FH42T, с рег. №
***, ведно със законната лихва върху същото, считано от 02.11.2022 г. до
окончателното му изплащане, както и сумата от 330 лв. (триста и тридесет
лева)-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на П. П. Й., ЕГН**********,
адрес: гр. Г.О., ул. *** сумата от 1384,14 лв. (хиляда триста осемдесет и
четири лева), обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на
повреденото и бракувано МПС“Пежо 307“ с рег. № ***, в резултат от
настъпило ПТП на 11.08.2022 г. на път II-55 км 48+500 (гр. В. Търново – гр.
Стара Загора) между л. а. „Пежо 307“ с рег.№ *** и т.а. „Волво“ FH42T, с рег.
№ ***, за чието настъпване изключителна вина носи водачът на т.а. „Волво“
FH42T, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху същото, считано от
02.11.2022 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 290,05 лв.
(двеста и деветдесет лева,05 ст.)-съдебно деловодни разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска до целия предявен размер, а именно сумата от 2765,14 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на П. П. Й., ЕГН**********,
адрес: гр. Г.О., ул. *** сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причинените й телесни увреждания, в резултат от настъпило
ПТП на 11.08.2022 г. на път II-55 км 48+500 (гр. В. Търново – гр. Стара
Загора) между л. а. „Пежо 307“ с рег.№ *** и т.а. „Волво“ FH42T, с рег. № ***,
за чието настъпване изключителна вина носи водачът на т.а. „Волво“ FH42T, с
рег. № ***, ведно със законната лихва върху същото, считано от 02.11.2022 г.
до окончателното му изплащане, както и сумата от 330 лв. (триста и тридесет
лева)-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
19
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на М. Й. Й., ЕГН
**********, адрес: гр. Г.О., ул. *** сумата от 4 250 лв. (четири хиляди двеста
и петдесет лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 11.08.2022 г. на път II-55 км
48+500 (гр. В. Търново – гр. Стара Загора) между л. а. „Пежо 307“ с рег.№ ***
и т.а. „Волво“ FH42T, с рег. № ***, за чието настъпване изключителна вина
носи водачът на т.а. „Волво“ FH42T, с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху същото, считано от 02.11.2022 г. до окончателното му изплащане, както
и сумата от 330 лв. (триста и тридесет лева)-съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА П. П. Й., ЕГН**********, адрес: гр. Г.О., ул. *** да заплати
на Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 сумата от 347,60 лв.(триста четиридесет
и седем лева, 60 ст.) възнаграждение за един адвокат и сумата от 174,80 лв.
(сто седемдесет и четири лева, 80 ст.) разноски за вещи лица съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, на адвокат С. И. И., АК-Велико Търново, с адв. №
**********, служебен адрес: гр. Г.О., ул. ***, възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на К. Х. Ц., ЕГН
**********, Т. М. Й., ЕГН**********, П. П. Й., ЕГН**********, М. Й. Й.,
ЕГН ********** в настоящото производство в размер на по 800 лв.
(осемстотин лева) за всеки един от тях за исковете за неимуществените вреди
и 400,45 лв. за иска за имуществените вреди на П. П. Й., съразмерно на
уважената част от иска й, или общо сумата от 3600,45 лв. (три хиляди и
шестстотин лева, 45 ст.).
ЗАДЪЛЖАВА страните на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвеното решение да посочат
банкова сметка или друг начин за заплащане на задължението.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
20
Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
21