Решение по дело №1611/2017 на Районен съд - Нова Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 

 

гр. Нова Загора, 01.02.2018 год.

                                  

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                                                 Съдебни заседатели:

                                                                      Членове:

при секретаря Диана Дечева  и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 1611 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание по чл. 143 и чл. 149 от СК.

Ищцата И.С.Н., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете А.П.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител – адв. М.П.М. *** твърди че е живяла на семейни начала с ответника П.П.А., с ЕГН **********,*** от края на 2008г. – до месец януари 2010г.  и от месец септември 2010г. до месец февруари 2011г. От съвместното им съжителство се родило детето А., роден на ***г.

След окончателната раздяла на страните по делото  през месец февруари 2011г. детето А. останало да живее при майка си, като тя поела изцяло непосредствените грижи за него и издръжката му.

В исковата молба се твърди, че въпреки, че страните живеели в едно населено място, ответникът много рядко търсел детето си и срещите им се свеждали до няколко пъти годишно. Няколко пъти в годината бащата предоставял и минимални средства за детето си. През последната година бащата бил дал на детето вместо подаръци, следните суми: за Коледа- 60.00лв./подарък от дядо му/, месец юни 2017г. – 150лв./за рождения ден/ и месец септември 2017г. – 120.00лв./за първия учебен ден/.

Детето А. бил ученик във втори клас на СУ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора и освен средства за храна, облекло, обувки, за развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието му на учащ, към които трябвало да се добавят и пътните разходи от дома му в с.Кортен, до училището в гр.Нова Загора и обратно, възлизащи на 10лв. дневно.

Ищцата твърди в исковата си молба, че ответникът не желаел да участва в издръжка на детето си, въпреки че имал възможност и бил длъжен да го прави, а и нямал други алиментни задължения към свои низходящи, което определяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

Ищцата моли съда да постанови решение,  с което да осъди ответника П.П.А. да заплаща  на малолетното си дете А.П.А., чрез неговата майка и законен представител И.С.Н., месечна издръжка в размер на 170.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и за минало време за една година назад, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването и, както и да и заплати направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

            В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител заявява че оспорва  размера на предявения иск за определяне на издръжка,  както и предявения иск за минало време. Моли съда да уважи искът за определяне на издръжка на малолетното дете до размера на минималния размер, който е равен на една четвърт от минималната работна заплата и да отхвърли предявеният иск за минало време.

            От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Малолетното дете А.П.А., с ЕГН ********** е родено на ***г., с майка И.С.Н., с ЕГН ********** и баща П.П.А., с ЕГН **********.

             Страните по делото живели на съпружески начала  от края на 2008г. до месец януари 2010г. и от месец септември 2010г. до месец февруари 2011г. От съвместното им съжителство се родило детето А., роден на ***г.

След окончателната раздяла на страните по делото  през месец февруари 2011г. детето А. останало да живее при майка си, като тя поела изцяло непосредствените грижи за него и издръжката му. Страните живеели в едно населено място, но ответникът много рядко търсел детето си и срещите им се свеждали до няколко пъти годишно. Няколко пъти в годината бащата предоставял и минимални средства за детето си. През последната година бащата дал на детето вместо подаръци, следните суми: за Коледа - 60.00лв./подарък от дядо му/, месец юни 2017г. – 150лв./за рождения ден/ и месец септември 2017г. – 120.00лв./за първия учебен ден/.

Детето А. е ученик във втори клас на СУ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора и освен средства за храна, облекло, обувки, за развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието му на учащ, следвало да се добавят и пътните разходи от дома му в с.Кортен, до училището в гр.Нова Загора и обратно, възлизащи на 10лв. дневно.

Ответникът не желаел да участва в издръжка на детето си, въпреки че имал възможност и бил длъжен да го прави, а и нямал други алиментни задължения към свои низходящи.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М. И. Н. и св. Р. И. М. и от представения от Д”СП”-Нова Загора социален доклад се установява, че ответника на плаща месечна издръжка за детето си А., като средствата които предоставя се свеждат до няколко пъти в годината изразяващи се в минимални суми, недостатъчни за издръжката на детето. Ответникът не оспорва, че дължи издръжка за малолетното си дете А., но заявява, че оспорва предявения размер, тъй като живее на квартира на свободен наем, както и че изплаща кредит и доходите които получава не са достатъчни за да изплаща издръжка за детето в поискания от ищцата размер, както и оспорва искът за издръжка за минало време.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за частично основателен предявеният осъдителен иск, квалифициран в доклада по делото по чл.143  от СК - за определяне на издръжка, за в бъдеще за малолетното дете на страните – А.П.А., която следва да бъде заплащана от ответника – неговия баща, както и съединеният иск с правно основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за минало време.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,ал.1 от СК. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

От данните по делото се установява, че  малолетното дете А. живее само с майка си И.С.Н. след раздялата на родителите му и майката е този родител,  който полага ежедневните грижи за отглеждането на детето и неговото възпитание. За периода след раздялата между страните  ответника не е ангажирал безспорни доказателства, че е осигурявал издръжка за малолетното си дете А., като само няколко пъти е давал малки суми на детето. Данните в социалния доклад са че бащата не възразява относно искането на И.С.Н. за определяне на издръжка на малолетното дете  А..

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от  СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на малолетното си дете. От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г. и ППВС№5/1981г./, които не са загубили сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност.

Безспорно е установено, че родителите на децата са разделени, детето живее при своята майка. В този смисъл настоящата инстанция определя като морално и законово задължението  на бащата да плаща издръжка за детето си. Що се касае до размера на предявеният иск, съдът намира, същият за основателен съответно в размер на по 130.00лв.  месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на детето, то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК и определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От 01.01.2017г. размерът на минималната работна заплата е 510.00лв. Мотив за горния извод дава  разпоредбата на чл.143 ал.2  ввр. чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на родителя, като това не би следвало да  го затрудни. Представените и приети по делото доказателства за получавани от родителите месечни доходи се преценява от съда като съвкупност с другите доказателства по делото. Присъждането на по-висок размер издръжка би било необосновано по смисъла на чл.142 ал.1 от С. Изложените  съображения мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди ответната страна да заплаща за детето А.П.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка И.С.Н., с ЕГН **********, месечна издръжка  в размер на  по 130.00лв.,  считано от датата на предявяването на исковата молба – 31.10.2017г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването и. Искът в останалата част до пълния предявен размер от по 170.00лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение  на исканията за издръжка за минало време  съдът счита същите за основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е,  че  нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за  доброволно получаване на издръжката преди  да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва  нуждата си за претендирания период, което прави тежестта за доказване  да бъде възложена на ответната  страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцата основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника,  с които би могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена  за една година назад в размер на общо 1380.00лв.(по 115.00лв. на месец) от датата на подаване на исковата молба, като този размер е минимално предвидения за периода съгласно разпаредбата на чл.142 ал.2 от СК- една четвърт от размера на минималната работна заплата. Искът в останалата част до пълния предявен размер от по 170.00лв. месечно се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Съгласно 146 ал.1 от СК паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва.  Формата на плащане на издръжката, която е в парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения.  За да се уважи такъв иск, първото плащане е трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща ежемесечните нужди, като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства, даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката.  При определяне на тази сума това периодично и лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички последици, включително  и  обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  С оглед периодичността на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, определена по реда на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК – чл.1 и чл. 7, т.2  възлизаща на 4 % върху тригодишните платежи на присъдената с решението издръжка по иска с правно осн. чл.143,ал.2 СК а именно 187.20 лева, както и по втория иск с правно осн.чл. 149 СК - 4% върху сумата от 1380.00лв. – 55.20лв. – или дължимата се д.т. по двата иска възлиза на общо 242,40 лв.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден и да заплати на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищцата съдебно деловодни разноски претендирани в минималния размер от 300 лева за процесуално представителство. Съдът присъжда в полза на ищцата пълният размер на разноските за процесуално представителство, тъй като в представеният в последното открито съдебно заседание договор за правна защита и съдействие е установен размера и основанието на този разход .

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

Мотивиран от така изложените съображения, районен съд Нова Загора

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА П.  П.  А., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАЩА за детето Александър П. ов А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Иванета Стоянова Николова, с ЕГН **********, ежемесечна ИЗДРЪЖКА в размер на 130.00 лева (сто и тридесет лева), считано от момента на завеждане на исковата молба в съда – 31.10.2017г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до пълното и изплащане, като отхвърля иска в претендирания размер от 170.00лв./сто и седемдесет лева/ като недоказан по размер.

 ОСЪЖДА П.  П.  А., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАЩА за детето Александър П. ов А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Иванета Стоянова Николова, с ЕГН **********, ежемесечна ИЗДРЪЖКА ЗА ИЗМИНАЛ ЕДНОГОДИШЕН ПЕРИОД считано от 31.10.2016 г. до 31.10.2017г. ( датата на предявяване на исковата молба в съда ) в размер на по 115.00 (сто и петнадесет лева) месечно или ОБЩО СУМАТА от 1380.00 лева (хиляда триста и осемдесет лева) – представляваща сбора от главници за посочения едногодишен период, на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО ИСКА за разликата от присъдения размер от по 115.00 (сто и петнадесет лева) месечно до претендирания размер от по 170.00 лева (сто и седемдесет лева) като недоказан по размер.

ОСЪЖДА П.  П.  А., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, към бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.нова Загора сумата от общо 247,40 лв. (двеста четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки) - представляваща дължима държавна такса по предявените  искове върху уважените размери, както и сумата от 5.00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 ОСЪЖДА П.  П.  А., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Иванета Стоянова Николова, с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 300.00 лв. (триста лева) - представляваща сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално представителство от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на обявяването му – 01.02.2018 год.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: