РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201327 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ш. М. , в качеството му на земеделски производител,
против Наказателно постановление № 18-000044/20.07.2022 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Русе, с което за нарушение по чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 вр.чл.415в
ал.2 от от Кодекса на труда му е наложено наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли
съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка :
На 07.06.2022г. около 10.15 ч. служители на Д“Инспекция по труда„ гр.Русе
извършили проверка на жалбоподателя за спазване на трудовото законодателство по
работни места в обект на контрол – черешова градина в с.Ряхово. Контролните органи
установили, че работничката В. М. полага труд в обекта без да има сключен писмен договор
1
с работодателя ЗП “С. Ш. М.“. По време на проверката работничката попълнила саморъчно
и подписала декларация, в която заявява, че няма сключен трудов договор, започнала е
работа в 06.00ч. в същия ден (07.06.2022г.), бере череши в градината на С. М. и заплащането
е 5 лв. на час (л.л.12-14). В хода на проверката жалбоподателя представил писмена
декларация от същата дата, в която той посочва поименно лицата, които работят в градината
за череши срещу заплащане. Заявил, че за 07.06.2022г. не са подписвани писмени трудови
договори, а договорите се попълват в края на работния ден (л.15). Съставено било и
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.06.2022г.
(л.л.16-18).
Контролните органи връчили на жалбоподателя на 07.06.2022г. призовка, с която го
канят да се яви в ДИТ-Русе на 08.06.2022г. за представяне на документи (л.л.19-20).
Представен е Трудов договор №18-1538055 със страни: работодател – жалбоподателят и
работник – В. И. М. (л.21). Договорът е с правно основание чл.114а КТ. В него били
посочени: длъжност – берач на череши, място на работа, начало и край на работния ден – от
8 ч. до 12.30 ч., срок на договора – 1 ден, дневно трудово възнаграждение и срок на
изплащането му. Договорът бил с дата деня на проверката, 07.06.2022г.
Съставен е Протокол за извършена проверка № ПР 2218594 от 24.06.2022г. с
констатации за извършено нарушение на чл.62, ал.1 КТ, вр. с чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ
(л.л.22-23), който е връчен на представител на жалбоподателя на 24.06.2022г. В т.5 от
протокола е описано процесното нарушение.
Въз основа на горните констатации е съставен АУАН №18-000044 от 24.06.2022г.
срещу ЗП „С. Ш. М. (л.л.8-11). Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ,
вр. с чл.61, ал.1 КТ. Актът е връчен на упълномощен представител (л.24).
Постъпило е писмено възражение от ЗП по реда и в срока по чл.44 ЗАНН (л.л.25-26).
Към него са приложени писмени доказателства – платежни нареждания от 01.06.2022г.
относно авансови вноски за осигуровки за 80 бр. договори; предложение до работника за
сключване на трудов договор и отговор на работника (л.л..27-31).
За констатиранато нарушение св.И. Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.
3, вр. с чл.415в от КТ.
Въз основа на този АУАН Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал
обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл.62, ал.3 от Кодекса
на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на “Нефес” ЕООД гр.Русе наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за
2
отмяна на НП.
В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било
описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се
съдебно производство. В конкретния случай, и в акта, и в наказателното постановление са
посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
То е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства
правна квалификация по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 2 КТ, доколкото се касае за
неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.
В жалбата се навеждат основания за незаконосъобразност на НП поради нарушение
на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на
наказанието. Развива съображения за приложение на чл.28 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 НК и чл.9,
ал.2 НК. Жалбата е подробно мотивирана. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
Претендира се отмяна на НП и присъждане на разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител - адвокат, поддържа жалбата
против издаденото НП.
В съдебното производство са разпитани свидетели, посочени от двете страни.
Актосъставителят дава показания, кореспондиращи изцяло с изложеното в констативния
протокол и АУАН. В с.з. св.М. заявява, че е полагала труд при жалбоподателя – бране на
череши и че сутрин, преди началото на работния ден е подписвала еднодневен трудов
договор, вкл. и на процесната дата 07.06.2022г. Относно противоречието между тези нейни
показания и заявеното в подписаната декларация по време на проверката, тя твърди, че е
написала в декларацията това, което са й казали контролните органи по време на проверката
Представени са писмени доказателства – 2 бр. еднодневни трудови договори по чл.114а
КТ на св.М. и счетоводна справка (л.л.43-45).
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение процедурните правила,
в частност - на чл.52 ЗАНН. От текста на ЗАНН е видно, че наказващият орган се е запознал
с постъпилите по реда на чл.44 ЗАНН писмени възражения, обсъдил ги е в
обстоятелствената част на НП и мотивирано е отговорил.
От събраните по делото доказателства, се установи по безспорен начин извършеното
нарушение на трудовото законодателство, така както е посочено в АУАН и в НП.
Установи се, че в случая се касае за трудови правоотношения между ЗП и съответния
работник, с всички основни елементи на ТПО (вж. декларациите на жалбоподателя и на
св.М.; св.показания на И. и М.; закупуване на еднодневни трудови договори, което е
обичайна практика за жалбоподателя). Предвид така установеното, за ЗП е задължително
спазването на нормата на чл.62, ал.1 КТ, във вр. с чл.61, ал.1 КТ, а именно: трудовият
договор се сключва в писмена форма преди постъпване на работа.
Съдът приема, че това задължение не е изпълнено от работодателя в конкретния
3
случай. Този извод е направен въз основа на заявеното от св.М. в декларация по чл.399 КТ и
саморъчно подписана декларация (л.л.12-14); саморъчно написана и подписана декларация
на жалбоподателя, в която заявява, че „Еднодневни договори не са подписвани за
07.06.2022г. Договорите ги попълваме в края на работния ден“. Съдът не кредитира
показанията на св.М. в с.з. в частта, в която те са в противоречие с написаното в нейните
декларации и приема, че това е израз на евентуална заинтересованост на свидетеля предвид
вече установените отношения по полагане на земеделски труд за този ЗП.
Впрочем такава е и последвалата в съдебната фаза защитна теза на жалбоподателя,
изложена в жалбата и във възраженията, Той отрича декларираните при проверката факти,
като твърди, че договорите са били сключени преди началото на работния ден, намирали се
в базата-склад, но по настояване на контролните органи същите не са представени пред тях
в момента на проверката. Съдът не приема подобна защитна версия за отговаряща на
обективната истина.Същата е лишена от елементарна логика и житейска обоснованост, не
звучи правдоподобно и не може да се приеме дори за вероятна. Не е естествено и логично
жалбоподателят да не представи сключените договори, след като именно това му вменяват
контролните органи като нарушение. За съда няма съмнение за верността на отразеното в
писмените декларации на св.М. и жалбоподателя.
Предвид изложеното се налага категоричен извод, че в качеството си на работодател,
жалбоподателят не е уредил надлежно трудовите правоотношения между него и
работничката М. чрез попълване на трудов договор в писмена форма преди допускането й
на работа, с което ЗП е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
АНО правилно е приложил закона.
По отношение индивидуализирането на административното наказание, наказващият
орган е изложил мотиви относно размера на наложеното наказание и е наложил наказание на
предвидения в закона минимум – 1500 лева.
Неснователна е претенцияна за прилагане на чл.28 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 415в,
ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че не са маловажни нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, сред които попада и процесното нарушение. Предвид
изложеното съдът счита, че правилно и обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, респ. пар.1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Не са налице предпоставките за приложение пар.1, ал.1, т.5 от ДР на ЗАНН и
квалифициране на процесното деяние като „явно маловажен случай“ - когато деянието
разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. Мотивите на съда да формира
такъв извод са следните:
Нарушението е формално (на просто извършване), осъществява се с фактическо
бездействие на нарушителя по спазване на изискването на закона и се изразява в
неизвършване на действия по сключване на писмен трудов договор преди допускане до
работа на работника като обществено опасните последици настъпват с липсата на активност
по отношение на нормативно установени задължения. ЗП е следвало да съобрази, че
осъществяваната от него дейност като работодател подлежи на регламентиране и контрол,
както и че нарушаването на нормативните изисквания засяга значими обществени
4
отношения. Още повече, че според декларираното от жалбоподателя, че при него е обичайна
практика подписването на еднодневни трудови договори с работниците да се извършва след
приключване на работния ден.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски
и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.
При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство пред
районен съд в размер на 80 лв. (осемдесет лева лева).
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал.9 от ЗАНН и чл.63д, ал.4
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-000044/20.07.2022г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с
чл.414, ал.3 КТ, вр. с чл.415в, ал.2 КТ, на ЗП С. Ш. М., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сливо поле, ул. „Цар Симеон“ №6, е наложена глоба в размер на
1500 лева.
ОСЪЖДА ЗП С. Ш. М., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С. Ш. М., да заплати на ИА"Главна Инспекция по труда" – Русе сумата от
80 лева (осемдесет) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Русе в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5