Р Е Ш Е Н И Е №152
гр.Русе, 05.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Александър Станчев
при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора………………
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 2319/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
19-1085-002981/18.10.2019г., издадено
от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против И.И.Г., с ЕГН-**********,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на
200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е
подадена жалба от И.Г.. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният срок
в нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно
призован, не се явява лично, вместо него се явява редовно упълномощен
представител - адв.С.М., който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата,
административно-наказващият орган е редовно призован, не се явява представител.
Районна прокуратура-гр.Русе
не изпраща представител и не релевира становище.
Съдът, след като разгледа
жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.06.2019г. около 17.30
часа в гр.Русе, по ул."Стефан Стамболов", служители на Сектор „Пътна
полиция" ри ОД МВР-Русе извършват проверка на лек автомобил марка
"Фиат", модел „Брава" с регистрационен номер …., с рама ………….,
управляван от И.И.Г. ***, като е регистриран на името на Й.В.Т.. В хода на
проверката е установено, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно
на 21.05.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок
от придобиване на собствеността, новия притежател - Н.З.Н. не е пререгистрирал
МПС на свое име. С оглед горепосочените констатации е съставен АУАН, Серия АА,
№060756 за допуснато от И.И.Г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се
в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП, като са иззети СР МПС №….., част II и 2 броя регистрационни табели с номер. По случая било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурор от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК отказал да образува ДП,
като указал на адм. орган да извърши действия по налагане на административно
наказание, поради което и било издадено процесното на настоящото производство
НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, при наличие на гласни такива от св.Янка Спасова, допусната да
свидетелства по искане на упълномощения представител на жалбоподателя, а НП е
издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така очертаната
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд
приема, че
следва процесното на настоящото производство деяние, с което е осъществено адм.
нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28
от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното
нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28
и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият
орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а
това освобождаване не може да почива на
преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган
за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Въззивният съд
приема, че при определяне на маловажните случаи при административните
нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при административни
нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11
от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
Правната норма на чл.11
от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят
не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради
което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно
нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК.
Легалното определение
на "маловажен случай" по чл.93, т,9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От анализа на
цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай
следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от
нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като от съдържанието
на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на
други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от
въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при
всеки случай на административно нарушение.
За да се приеме
случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на вредните последици
от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при
тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, приема,
че при административните нарушения следва да
се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на
неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението,
така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен
случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като
„маловажен случай“.
Безспорно жалбоподателя Г.
формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но
административният орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи
настоящото производство. По делото безспорно е установено, че на 20.03.2019г. Н.
З.Н. е закупил от Й.В.Т. с договор за покупко-продажба на МПС, нотариално
заверен от Нотариус №629 на НК-А. Ф., лек автомобил марка „Фиат“ с
регистрационен номер . Тъй като Н. пътувал извън страната, същият бил
предоставил генерално пълномощно на Я.М. С., с която съжителствал на семейни
начала да го представлява пред компетентните органи, включително във връзка с
пререгистрацията на автомобила на негово име. Видно от показанията на св.С.,
поради ангажираност и необходимост от промяна на адресната регистрация на Н.,
същата не успяла да пререгистрира своевременно автомобила в рамките на
законоустановения двумесечен срок. Поради горепосочената причина регистрацията
била прекратена служебно с изтичането му на 21.05.2019г., за което не се
изисква уведомяване на предстоящия и предходния собственик. На 26.06.2019г.
възникнала необходимост от ползване на автомобила, като С. помолила сина си - И.И.Г.
да придвижи внучката й до дома й, за каквато цел му предоставила МПС, чийто
документи се намирал в автомобила. Тъй като не знаела, че регистрацията на
автомобила е прекратена, тя не е уведомила Г. за това обстоятелство. По време
на движение в гр.Русе, ул."Стефан Стамболов", лекия автомобил е бил
спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Русе, като
едва тогава Г. е узнал, че управлява МПС с прекратена регистрация. Предвид горното, доколкото по настоящото
производство не са събрани доказателства опровергаващи твърденията на И.И.Г.,
че на 26.06.2019г. не е знаел, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена,
то съдът намира, че от субективна страна не са налице интелектуалния и волеви
елемент на прекия умисъл, с оглед на което деянието не разкрива съставомерните
признаци нито на престъпление, както е посочил прокурора в постановлението си
за прекратяване на наказателното производство, нито на адм. нарушение по
смисъла на чл.6, във вр. с чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.14 от НК.
Съдът, след съвкупната
преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДП, налице е хипотезата на "маловажен случай"
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за
неговата отмяна.
По гореизложените мотиви и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1085-002981/18.10.2019г., издадено от Началник на „Сектор” ПП към
ОДМВР-гр.Русе, против И.И.Г., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Районен съдия :