Р Е
Ш Е Н
И Е
№119 от 17.05.2019 год., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С., като разгледа докладваното от съдията
административно дело №102 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Делото е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд – Смолян на адм. дело №93/2019 г. по описа на същия съд, образувано по жалба на “Л. Б. Т.” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-57-0381286/25.01.2019 г. на началника на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив при централното управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – фамилен хотел “М.”, находящ се в курортен комплекс “П.”, местност М., община Ч., стопанисван от адресата на акта – “Л. Б. Т.” ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед поради несъответствие на наложената ПАМ с целта на закона, липса на посочени конкретни обстоятелства, обуславящи тежестта на извършеното нарушение, и липса на мотиви относно срока на действие на мярката. Иска се отмяна на заповедта или намаляване на срока на наложената ПАМ. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът – началникът на отдел “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При извършени от двама инспектори по приходите на 10.01.2019 г. оперативна проверка и впоследствие документална проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС – фамилен хотел “М.”, находящ се в курортен комплекс “П.”, местност М., община Ч., стопанисван от “Л. Б. Т. ЕООД, е констатирано, че дружеството като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба №Н-18/13.12.2006 г./,
не регистрира и отчита всяка извършена продажба чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/.
Установено е, че търговският обект е хотел с 14 стаи с 28 легла, от които две
двойни стаи и седем апартамента. Към момента на оперативната проверка са заети
една двойна стая и един апартамент. Обектът работи целогодишно. В рецепцията на
хотела няма монтирана компютърна конфигурация със софтуер за управление на
дейността и отчитане на продажбите. Има терминално устройство ПОС №Р7011768.
Приемат се плащания с банкови кредитни и дебитни карти, в брой и по банков път.
В обекта е инсталирано и функционира ФУ модел D. *** с ИН на ФУ **** и ИН на ФП
*****. При направената съпоставка между представените на 10.01.2019 г. банкови
извлечения и КЛЕН за периода от 01.11.2018 г. – 10.01.2019 г. от посоченото ФУ
в обекта е установено, че за извършена покупка от клиент с банкова карта,
регистрирана с ПОС терминал №Р7011768 в банково извлечение на “Банка ДСК” ЕАД,
на стойност 612.50 лева, платени през
ПОС терминал на 29.12.2018 г. /за плащането е издадена фактура №**********/01.01.2019
г./ и за извършена покупка от клиент с банкова карта, регистрирана с ПОС
терминал №Р7011768 в банково извлечение на “Банка ДСК” ЕАД, на стойност 30.00
лева, платени през ПОС терминал на 08.01.2019 г., не е издаден фискален бон за
всяка от тях от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Констатациите
от оперативната и документалната проверки са отразени съответно в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ №АА0381286/10.01.2019 г. и ПИП №АА0381564/21.01.2019
г. На дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№F467754/21.01.2019 г. На 25.01.2019 г. е издадена процесната заповед, в
мотивите на която е посочено, че “Л. Б. Т. ЕООД не е спазило чл. 3, ал. 1 във
вр. с чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.
118, ал.1 от ЗДДС, като е прието, че е налице основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС за прилагане на
ПАМ. Заповедта е връчена на 30.01.2019 г. на надлежно упълномощен от
управителя на дружеството представител.
С оглед така установената фактическа обстановка и като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е определено директорите на дирекции “Контрол” в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. При издаването й от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити.
В случая са налице материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ. Съгласно §1,
т. 41 от ДР на ЗДДС хотел “М.”, стопанисван от “Л. Б. Т.” ЕООД, е търговски обект, тъй като
е място, от което се извършват продажби на услуги. Описанието на търговския
обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност
на дружеството жалбоподател да разбере за неиздаване на фискални касови бележки
от ФУ относно кой обект е наложена процесната ПАМ.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. В чл. 25, ал. 3, изр. 1 и 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне продължителността на срока същият действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз “до 30 дни”.
Процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Приложимият материален закон в конкретния случай са посочените по-горе разпоредби, на които се е позовал и административният орган.
В случая е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. За констатирането му са съставени ПИП №АА0381286/10.01.2019 г. и ПИП №АА0381564/21.01.2019 г. Протоколите са съставени по установения ред и форма от органите по приходи в кръга на правомощията им и се ползват с материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за извършените от органа по приходите действия и за установените по време на проверката факти и обстоятелства, и съставляват годни доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС. Установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
Процесните плащания са извършени с банкови карти, регистрирани с ПОС терминал №Р7011768 в банково извлечение на “Банка ДСК” ЕАД. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент /дебитна или кредитна карта/, който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват операции по чл. 27, сред които е и плащането на стоки и услуги и теглене на пари в брой чрез терминални устройства ПОС /чл. 27, ал. 1, т. 2/. Дружеството жалбоподател е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. – извършва дейност в търговски обект, поради което е следвало за извършените на 29.12.2018 г. и на 08.01.2019 г. продажби на услуги да издаде фискални касови бележки. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Неспазването на реда по чл. 118 от ЗДДС в случая води до закъсняло плащане на дължимия данък върху добавената стойност на държавата. Без значение е обстоятелството, че за продажбата на 29.12.2018 г. е издадена фактура №**********/01.01.2019 г. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите в ПИП №АА0381286/10.01.2019 г. и ПИП №АА0381564/21.01.2019 г. Не се представиха доказателства, подкрепящи твърдението в жалбата, че покупката на 08.01.2019 г. е регистрирана с терминално устройство ПОС №Р5814204, находящо се в ресторанта на хотел “М.”. Видно от ПИП №АА0381564/21.01.2019 г., неспорен от дружеството жалбоподател относно констатациите в същия, покупката на 08.01.2019 г. е регистрирана с терминално устройство ПОС №Р7011768, находящо се в рецепцията на хотела. Правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗДДС за налагане на ПАМ. Както бе посочено по-горе, за налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба /каквото в случая е налице/, поради което органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. Процесната заповед е мотивирана именно с наличие на предпоставките за налагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект на дружеството жалбоподател. В съответствие с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на процесната ПАМ е забранен и достъпът до обекта.
Срокът на принудителната административна мярка се определя от административния орган при условията на оперативна самостоятелност и съдът не е компетентен да измени определената от органа продължителност на приложената ПАМ, а проверява законосъобразно ли е определен този срок с оглед изложените в акта мотиви. В процесната заповед са изложени мотиви по отношение продължителността на срока на принудителната административна мярка, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с последната. Посочено е, че 14-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава от значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото, големината на търговския обект, местоположението му /в курортен комплекс “П”/ и работното време /от 08.00 часа до 23.00 часа, без почивен ден, целогодишно/, и е съобразен принципът на съразмерност. Изложените от административния орган мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената ПАМ и се споделят от съда. Съгласно нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Влияние върху продължителността на наложената ПАМ в случая има както преустановителната, така и превантивната й функция с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата против същата следва да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100.00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Л Б Т” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Заповед за налагане на ПАМ №ФК-57-0381286/25.01.2019 г. на началника на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА “Л.Б. Т” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: