№ 1689
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110130242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ЗАД Алианц България“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество
Даллбогг : Живот и здраве“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9587,52 лева –
вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ
* СН, причинени при ПТП на 25.06.2021г. в гр. Хасково, предизвикано по вина водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (07.06.2022г.) до окончателното
плащане, както и за сумата от 499,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.12.2021г. – 06.06.2022г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на
МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на
събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът отказал да плати
дължимото вземане, формирано като сбор от платеното застрахователно обезщетение и разноски
по определянето му.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва искoвете. Възразява, че
водачът на л.а. марка „С*“, модел „Л*“ с рег. № КН*ВА няма вина за настъпване на
произшествието, като поддържа, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача
на л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ * СН, като последният е допуснал нарушение на нормата на
чл.24 ЗДвП, евентуално – прави възражение за съпричиняване. Оспорва размера на изплатеното
застрахователно обезщетение като завишен с оглед действително причинените щети.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че водачът на л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег.
1
№ СВ * СН е допуснал нарушение на нормата на чл.24 ЗДвП, с което допринесъл за настъпване на
процесното събитие.
Съдът приема за установено, че на 25.06.2021г. в гр. Хасково по време на движение по ул.
„Д.градско шосе“ водачът на л.а. „Ш*“ модел С*“ с рег. № СВ * СН предприел внезапно спиране,
при което движещият се зад него в същата посока водач на л.а. „С*“ модел „Л*“ с рег. № КН * ВА,
в процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализирал удар в задната
габаритна част на лекия автомобил „Ш*“.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид показанията на разпитания като свидетел –
участник в произшествието – водачът на л.а. „С*“ модел „Л*“ с рег. № КН * ВА – С. А.. Той
посочва, че е участвал в ПТП на 25.06.2021г. в гр. Хасково. Трафикът бил интензивен -
автомобилите се движели в плътни колони в двете платна по посоката на движение, в която
шофирал свидетелят. Двете платна за движение в една посока били отграничени с прекъсната
линия, т.е. било разрешено преминаването между платната. Свидетелят се движил със скорост от
около 40 км/час, защото движението на автомобилите се осъществявало в колона.
Преднодвижещият се автомобил – марка „Ш*“, бил управляван със същата скорост, като в един
момент последният внезапно спрял, като спирачният му път бил около педя. При спирането не
била дадена никаква сигнализация от страна на водача на спрелия автомобил. Свидетелят сочи, че
ако в съседната пътна лента е нямало друг автомобил, той е щял да заобиколи спиращия пред него
автомобил. В същия момент обаче в съседната пътна лента се движел друг автомобил – „О*“, като
свидетелят се опитал да заобиколи спиращия пред него автомобил, но движещият се в съседната
пътна лента л.а. „Опел“ го ударил леко и така управляваният от свидетеля автомобил се върнал в
своята лента на движение и се стигнало до удар в спрелия автомобил. Ударът настъпил в областта
на десния фар и десния мигач на управлявания от свидетеля автомобил. Ударът в другия
автомобил настъпил в неговата задна лява част. Свидетелят посочва, че другият водач, който бил
заедно с внука си в автомобила, вероятно е предприел боравене с органите на управление на
автомобила, несъвместимо при автомобил със скоростна кутия. От другия водач разбрал, че
автомобилът му е бил наскоро закупен. Свидетелят предполага, че по време на движение водачът
на другия автомобил е забравил, че автомобилът му е със скоростна кутия и се е опитал да
превключи. След инцидента другият водач признал вината си, като не можел да даде обяснение за
поведението си, довело до пътния инцидент.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания като логични и последователни и
съответни на останалите събрани по делото доказателства. Съобщеното от свидетеля А. се
подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП.
Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира
съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен
при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП), то отразеното в него съответства на
останалите доказателства – заключение на вещото лице по съдебно – автотехическата експертиза,
което се кредитира от съда, и свидетелски показания. В двустранния констативен протокол за ПТП
водачът на лекия автомобил „Ш*“ е посочил, че вместо съединител е натиснал спирачка. Това
изявление на водача, обективирано в двустранния констативен протокол за ПТП, не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, но в случая достоверността на това изявление се
потвърждава от показанията на свидетеля – другия водач, участник в произшествието.
Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. марка „С*“,
модел „Л*“ с рег. № КН*ВА е допуснал нарушение на нормата на чл.23, ал.1 ЗДвП, която вменява
задължение на водачът да се движи на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С това
поведение посоченият водач е допринесъл за настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се
установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Доказано е възражението за съпричиняване, тъй като произшествието е предизвикано и
поради поведение на водача на л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ * СН, който е спрял рязко, без да
2
даде сигнализация, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, като спирането е
било и безпричинно - не е било необходимо за предотвратяване на произшествие. С посоченото
поведение водачът на лекия автомобил „Ш*“ е нарушил нормите на чл.24, ал.1 и ал.2 ЗДвП. В
случая спирането се е дължало на неправилно боравене с органите на управление на автомобила.
От страна водача на лекия автомобил „С*“ не се установява друго нарушение освен на правилото
за спазване на дистанция, като недоказано остана възражението за управление на автомобила
марка „С*“ с несъобразена/превишена скорост. От заключението на вещото лице се установи, че
преди удара водачът на лекия автомобил „С*“ се е движил с около 40 км/час, което съответства и
на съобщеното от този водач при разпита му като свидетел. Посочената скорост на движение е в
рамките на допустимата, без да е доказано друго ограничение на скоростта – чл.21, ал.1 ЗДвП.
Предвид изложеното съдът приема, че двамата водачи имат равен принос при настъпване на
произшествието и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил „Ш*“ се равнява на 50 %.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на л.а. марка „С*“, модел „Л*“ с рег. № КН*ВА е ответникът.
Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ *
СН е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица
№ 21-0300/412/5002469, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета,
образувана във връзка с процесното събитие л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ * СН е бил
отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 9572,51 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на
уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като
е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението
на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ * СН към
датата на събитието, възлиза на сумата от 9572,52 лева по официални цени на марката и модела
предвид гаранционния период на експлоатация на автомобила към датата на настъпване на
произшествието. При приетото за основателно възражение за съпричиняване на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД обезщетението следва да се намали с 50 %.
От горното следва, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по процесната
щета в размер на 4801,26 лева (половината от платеното обезщетение – 4786,26 лева и
ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и определен от съда
съгласно чл.162 ГПК). От това следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до 4801,26
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
3
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване
на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава
претендираното вземане.
По отправената извънсъдебна покана за плащане на главното вземане по процесната щета
ответникът е постановил отказ на 01.12.2021г., видно от приетите писмени доказателства : покана
от ищеца и писмо от ответника с изх. № 6081/01.12.2021г. – л.25 и л.26 от делото. От това следва,
че за процесния период върху сумата от 4801,26 лева се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва и то възлиза на сумата от 250,73 лева, който размер съдът определя на основание
чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да
се уважи до сумата от 250,73 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете от общо направените от ищеца разноски в размер на
1729,75 лева (д. такса, първоначален и допълнителен депозит за вещо лице и адв. възнаграждение)
следва да се присъди сумата от 866,27 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете от общо
направените от ответника разноски в размер на 415 лева (основен и допълнителен депозит за вещо
лице, депозит за свидетел и юрк. възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото – чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП)
следва да се присъди сумата от 207,16 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1,
да плати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16 на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4801,26 лева -
вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Ш*“ модел „С*“ с рег. № СВ
* СН, причинени при ПТП на 25.06.2021г. в гр. Хасково, предизвикано по вина водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (07.06.2022г.) до окончателното
плащане, както и сумата от 250,73 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.12.2021г. – 06.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ – за разликата до пълния
предявен размер от 9587,52 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата до пълния предявен
размер от 499,94 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1,
да плати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 866,27 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да плати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 207,16 лева –
разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
BG16BUIN74441010002091, BIC BUINBGSF при „Алианц Банк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5