Р Е Ш Е Н И Е
№............. 23.01.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на 20 ноември 2018година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 2974 по описа за
2018 година,
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК
и чл.240 ЗЗД - за установяване дължимостта на вземането на ищеца С.С.Г. ***
против К.А.И. *** – излага твърдения, че му предоставил в заем сумата от
16700лева на 30.01.2014г. – по банков път, като при евентуално неуважаване на
иска й като такъв основан на договор за заем, моли да бъде уважен иска за
признаване вземането за същата сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, както и на сумата от 6790,99лева лихва от 28.02.2014г. до завеждане
на заявлението в съда – 27.02.2018г. Претендира за заплащане на разноски по
настоящото дело и по заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор, в
който оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Заявява, че не
е уговорено заемно задължение, нито е налице неоснователно обогатяване – тази
сума предварително била преведена от ответника на сина на ищцата, като поради
неизвършване на уговорена между тях услуга сумата била преведена обратно от
майка му на ответника по банков път. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за търсената лихва. Претендира заплащане на разноски.
В исковата си молба ищцата С.С.Г.-Д. в която
твърди, че с ответника К.А.И. се познавали, защото той бил приятел на нейния
син. Именно това я накарало да му предоставела сумата от 16700лева в заем на
30.01.2014 г. от нейната банкова сметка, ***Д по неговата банкова сметка, ***.
Целта на предоставения от нейна страна заем била предоставената сума пари да
послужи за осъществяване на отделни действия, операции и сделки, свързани с
осъществяваните от него търговски сделки, който са в областта на земеделието.
Ответникът многократно бил искал да му се отпуснат пари в заем при посещенията
на домът ни и поради приятелските отношения между него и моят син му ги
предоставила. Това било направено от нейна страна без да се подписвали каквито
и да било договори, имала му доверие и именно това я накарало да му предостави
парите в заем. При предоставянето на посочените финансови средства той поел
ангажимент, че ще й ги възстанови в едномесечен срок. С оглед наличието на
ликвидно и изискуемо, но изцяло непогасено вземане по горепосочения договор за
заем в размер на 16 700 лева подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за дължимите от него суми. Въз
основа на така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1008 по описа на
ІІІ-ти състав на PC-гр.Стара Загора за 2018г. като искането било уважено и срещу К.А.И., ЕГН ********** била издадена
Заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело. Договорът за
заем не бил формален, а реален договор, който се считал за сключен в момента,
когато заемодателят предоставил финансовите средства на заемателят. Именно
поради тази причина с факта на извършването на превода на посочената сума пари
като главница договорът за заем между нея и ответникът бил сключен. Поради тази
причина към настоящия момент ответникът следвал да и върне предоставената в
заем сума пари, защото той бил поел такова задължение, но не го изпълнил не
само на падежа му, но и в един изключително продължителен период от време. В
разгледания случай ответникът по настоящото производство в качеството си на
заемополучател, се бил задължил по сключения между тях договор за заем, но не
бил изпълнил задължението си по него и й дължал сумата в размер на 16700(шест хиляди и двеста)лева.
Падежът на задължението бил определен в едномесечен срок и поради тази причина
считано от 28.02.2014г. върху предоставената от нейна страна сума следвала да й
бъде присъдена и мораторана лихва за забава върху главницата, защото
изпълнението на задължението от страна на длъжника не било извършено на неговия
падеж. Ако съдът преценял, че не било налице заемно правоотношение то считала,
че следвала, че посочената сума пари следвала да бъда присъдена, защото
ответникът неоснователно се бил обогатил с нея. Неоснователното разместване на блага
било недопустимо от правото и поради тази причина следвало съдът да не го
допуска. След връчването на заповед за изпълнение ответникът К.И. бил подал
възражение в законоустановените срокове и съгласно изискванията на закона. Ето
защо за нея бил налице правен интерес да предяви настоящия иск, с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.Моли да бъде постановено решение, с което
да бъде установено със силата на присъдено нещо, че К.А.И., ЕГН
**********. с
адрес *** ДЪЛЖАЛ на С.С.Г.-Д., ЕГН
**********,
сума в
размер на 16700(шестнадесет хиляди и седемстотин) лева, представляващи незаплатено задължение
по договор за заем, ведно с мораторната лихва от 28.02.2014г. до завеждането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.02.2018г., която била в
размер на 6790,99
(шест хиляди седемстотин и деветдесет и 0.99) лева ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.Моли да и бъдат присъдени направените
разноски по настоящото производство, както и в заповедното производство
разноски.
На основание чл.131 от ГПК
ответникът К.А.И. представя писмен отговор в който изразява становището си по
изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Считал иска за неоснователен
поради следните аргументи: На първо място: Не ставало ясно дали се касаело за
договор за заем или неоснователно обогатяване. В случай, че претенцията се
отнасяла за дадена в заем сума, то условията по този договор не били конкретизирани,
както и не можели да бъдат доказани само с платежно нареждане. Основателността
на предявения иск се обуславял от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от
съдържанието на което било задължението на заемателя да върне сумата, предмет
на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от длъжника
неизпълнение на същото. За установяване на валидно правоотношение между
страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът бил винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включвал взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приемело, че бил сключен договор за
заем, следвало да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД бил реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя.
Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата
форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно
задължение да върне полученото. Съгласно принципа за свобода на договарянето
никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни задължения,
без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за връщане на парична сума
е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна сделка правоотношение.
В настоящия случай се твърди, че предметът на сключения договор за заем е
парична сума в размер на 16700 лева, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.164, ал.1, т.З ГПК договорът следвал да бъде сключен в писмена форма, която
не е за действителност, а за доказване - устно постигнатото съгласие и
извършено от заемодателя предаване на сумата, поражда правно действие за
страните, но при възникнал правен спор фактът на сключване на договора следва
да се докаже с документ/и, които обективирали взаимните волеизявления на
страните по него. Липсата на писмени доказателства за сключен договор за заем,
би обусловила извод за недоказаност на главния иск. Представените към исковата
молба банкови документи (платежни нареждания), които не съдържат посочено
основание за извършване на превода, не доказват сключен договор за заем.
Законът не съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз основа
на договор за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже това
основание в хода на производството, в какъвто смисъл е и решение
№361/11.11.2015г., постановено по гр.дело №1864/2015г. по описа на ВКС, ГК, IV
г.о. В случая документите установяват само предаване от ищеца във фактическа
власт на ответника на парични суми в размер от 16700 лева, но не обективират
волеизявление от страна на получателя на сумата за поемане на правно задължение
за нейното връщане. От съдържанието на банковите документи не се установява с
какви конкретни правоотношения се свързва плащането. Липсват други писмени
доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем, въз
основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата, която е предмет на
настоящото производство. Ето защо наличието на банковите документи, в които не
е посочено основание за плащане, само по себе си не доказва сключването на
договор за заем, тъй като задължението може да произтича от всякакъв друг
източник и в тежест на ищеца е да докаже възникнал заемен договор, т. е. не
само получаване на парична сума, но също и постигнато съгласие за връщането й. Основателността
на предявения при условията на евентуалност иск с правна квалифицира по чл.55,
ал.1. предл.1 ЗЗД се обуславял от кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършена от ищеца пряка престация на парична сума, която е
получена от ответната страна без правно основание. Липсата на правно основание
представлявало несъществуване на правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на платилия за престиране на сума в
размер на 16700лева. Твърдението за несъществуването на правното задължение е
по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт. което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на
който е достатъчно релевиране на същото.
Относно иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.2 ЗЗД Основателността
на иска по чл.55, ал.1. предл.2 ЗЗД - претенция за връщане на получена парична
сума, дадена с оглед неосъществено правно основание, се обуславяло от
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършена от ищеца в полза на
ответника пряка престация на парична сума, която била получена от ответната
страна с оглед възникване на осъществяване на съвместен бизнес на страните, но
такъв съвместен бизнес между страните не бил осъществен. По отношение на
основанието на иска по чл.55. ал.1 от ЗЗД не били налице всички предпоставки: Наличието на имуществено разместване между ищеца и
ответника,т.е. фактологическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване
от ответника на някаква имотна облага. Неоснователността на имущественото
разместване - начална липса на правно основание, отпаднало или несъществуващо
основание. В конкретния случай, преведената сума е била предадена в брой от К.И.
на сина на ищцата за да се извърши определена услуга от него. Поради
неосъществяването й сумата е върната на К.И. от банковата сметка на майката -
ищец.Не може да се говори нито за даден заем от ищцата към ответника, нито за
неосноватено обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Моли искането за
лихва да бъде оставено без уважение поради изтекла погасителна давност съгласно
чл.111, б." В" ЗЗД, поради което с настоящия отговор правя възражение
за изтекла давност. Предвид гореизложеното моли да бъде постановено решение, с
което да отхвърлите иска от С.С.Г.- Д. срещу К.А.И. като неоснователен. Моли да
му бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв.Бастрев,
като поддържа претенциите в исковата молба.
Ответникът К.А.И.,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като оспорва изцяло исковата
молба в писмена молба от пълномощника си адв.И., като твърди, че парите получени
от него нямали посочено основание за банковия превод. Моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на
страните, намери за установено следното:
Видно от приложените към настоящото производство
материали по ч.гр.д.№ 1008/2018г. по описа на Старозагорския районен съд,
ищцата се е снабдила със заповед № 877 от 30.03.2018г. за изпълнение против
ответника за сумите от 16700лева главница, мораторна лихва в размер на
6790,99лева за периода от 28.02.2014г. до 27.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.02.2018г. до окончателното заплащане на
задължението и 469,81лева разноски по делото – внесена държавна такса.
Длъжникът е възразил против издадената заповед в срока по чл.414 ГПК, като взискателят
е завел установителен иск за вземането.
Безспорно се установи по делото от представеното платежно
нареждане до ПИБ АД от 30.01.2014г., с наредител С.С.Г.-Д. за сумата от
16700лева банков превод, като преведените средства са на името на ответника – К.И.,
който в представения по делото отговор не отрича получаването на средствата по
своята банкова сметка, ***, че те са били преведени с друга цел – първоначално
той бил дал пари на сина на ищцата, но поради неизвършване на уговорена между
тях услуга сумата била преведена обратно от майка му на ответника по банков
път.
При това положение съдът счита, че не следва да
приема за установено обстоятелството, че е налице сключен договор за заем между
страните, с оглед липсата на уговорен срок на връщане на заемната сума между
тях, но следва да бъде уважен предявения при условията на евентуалност иск за признаване
на установено на задължение за връщане на сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил.
За изясняване обстоятелствата по делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, като от заключението *** същата се
установява, че от банковата сметка на ищцата С.С.Г. в Първа инвестиционна банка
АД са преведени по банкова сметка на К.А.И. в ТБ АБ АД с посочен от вещото лице
номер на сметката – идентичен с номера в платежното нареждане – сума в размер
на 16700 лева. При извършената проверка от вещото лице /след постановено
решение за разкриване на банкова тайна за постъпленията по сметки на ищцата за
периода 30.01.2014г. – 09.11.2018г./ не е установено връщане на преведената
сума, нито на други суми от ответника по откритите в ПИБ АД две сметки на
ищцата. Съдът възприема изцяло представеното заключение на вещото лице, тъй
като същото е компетентно и добросъвестно изготвено.
Уважаването на иска по чл.59 ЗЗД предполага
наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки – да са доказани елементите
на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, а именно:
обогатяване на едно лице за чужда сметка без правно основание; обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване и липса на възможност за
защита на обеднелия чрез друг иск. В случая се доказа – от представеното платежно
нареждане, че ищцата е превела на ответника сума от 16700лева, като от паричния
превод от ищцата на ответника следва обогатяването на ответника и прякото
намаление на патримониума на ищеца с преведената сума, още повече, че не се
доказа обедняване на ищеца поради съзнателното изпълнение от негова страна на
един нравствен дълг.
Твърденията в отговора на ответника, че ищцата му
е върнала с банков превод предадени от ответника средства в брой на сина й,
поради неизвършване на уговорена между двамата услуга, съдът приема за защитна
теза на ответника.
Претенцията на ищеца за признаване на установено
вземането му по заповед № 877/30.03.2018г. за преведена сума, с която ответника
се е обогатил неоснователно следва да бъде уважена до размера на главница от
16700 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението в
съда – 28.02.2018г. до окончателното му заплащане. Следва по отношение на мораторната
лихва да се съобрази направеното възражение за погасяване по давност на лихвата
– претенцията от общо 6790,99лева следва да се уважи само частично до размера
на 5087,35лева, който съдът изчисли служебно, като в останалата част до общо търсените
6790,99лева следва да бъде оставен без уважение като погасен по давност – за
периода преди 28.02.2015г. – с оглед разпоредбата на чл.111 ЗЗД, че
периодичните вземания – каквото е и това за лихвата следва да се считат
погасени с тригодишен давностен срок.
Следва в настоящото производство да бъдат
присъдени и направените в настоящото дело разноски от общо 3589,81лева - и в
заповедното дело разноски 469,81лева по представен списък на разноските,/общо
4059,62лева/ съразмерно на уважената част от иска – до размера на общо 3765,20 лева.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника К.А.И. ЕГН **********,***, чрез адв.И. ***, дължимостта на вземането
на ищцата С.С.Г. – Д. ЕГН **********,***, чрез адв.Бастрев, адрес гр.София,
ул.”Цар Асен„ № 1, ЕТ.2, установено със заповед № 877/30.03.2018г. по ч.гр.д.№
1008/2018г. по описа на Старозагорския районен съд за сумата от
16700/шестнадесет хиляди и седемстотин/ лева главница представляващи сума, с
която ответникът К.А.И. ЕГН ********** неоснователно се е обогатил чрез получен
банков превод от С.С.Г. – Д. ЕГН **********, с платежно нареждане от Първа
инвестиционна банка АД от 30.01.2014г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на заявлението в съда – 28.02.2018г. до окончателното
заплащане на сумата, както и за мораторна лихва за сумата от 5087,35лева /пет
хиляди осемдесет и седем лева и 35стотинки/, за периода от 28.02.2015г. до
27.02.2018г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения
иск за признаване за установено на вземането за мораторна лихва в
останалата му част над признатите за основателни 5087,35лева до общо
претендираните 6790,99лева за периода от 28.02.2014г. до 28.02.2015г. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА К.А.И. ЕГН **********,***,
чрез адв.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Г. – Д. ЕГН **********,***, чрез
адв.Бастрев, адрес гр.София, ул.”Цар Асен„ № 1, ЕТ.2, сумата от 3765,20лева/три
хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 20стотинки/, представляваща частта от
направените по настоящото и заповедното дело разноски, съразмерно на уважената
част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: