Определение по дело №543/2020 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение,в закрито заседание на 29 декември 2020   год. в състав:

 

         Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

               Членове:  НАДЯ ПЕЛОВСКА                                                                            мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ДОСОВ в.ч.гр.дело №543 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Н.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Л.Я. ***   против Определение №260224/05.10.2020 год. по гр.дело №1681/2020 год. на Районен съд-Враца, с което производството е прекратено и е постановено делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Враца.

Жалбоподателят поддържа,че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.104,т.3 от ГПК, според която на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права с цена на иска над 50000.00 лева.

Навежда доводи,че предявеният от него иск е с правно основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка с имоти, чиято данъчна оценка е 28129.20 лева, който иск не е по ЗС. Но по съществото си това е спор за собственост върху недвижим имот, при което РС-Враца неправилно е  приложил нормата на чл.104, т.4 от ГПК  вместо чл.104,т.3 от ГПК при определяне на родовата подсъдност Жалбоподателят моли за отмяна на определението и връщане на делото на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

     В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника пред РС-Враца И.Б.И. от гр.Враца, който чрез своя пълномощник адв. Д.В. от САК оспорва частната жалба и иска потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно. Ответникът сочи, че предявеният пред РС-Враца иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД е облигационен и  при преценка на родовата подсъдност на спора е приложима разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК, а не на чл.104,т.3 от ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт, по смисъла на чл.274,ал.1 вр. чл.121 ГПК.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Н.Н.Н. *** срещу И.Б.И. от гр.Враца с искане да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, като сключен от представител във вреда на представлявания / упълномощителя.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е син на починалата на 12.06.2020 год. Ц. Т. Н., бивш жител ***, която  приживе е била собственик на около 179 дка зем.земи / ниви и около 55 дка ливади/ и на около 53 дка гори  /подробно описани по вид и площ в 7 пункта/.

След смъртта на своята майка ищецът установил, че на 07.05.2020 год.  тя е упълномощила своя внук  И.  Б.И. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително и да договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно чл.38 от ЗЗД собствените й земеделски имоти, подробно описани в пълномощното /описаните по-горе/. С това пълномощно обаче с нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л.  ответникът И.И. продал имотите на себе си за сумата от 9500.00 лева, която е много по-ниска  от данъчната оценка на имотите, вписана в нотариалния акт - 28129.20 лева, и многократно по-ниска от пазарната им стойност.

Ищецът е изложил доводи, че договорът безспорно е във вреда на  представяваната Ц. Н.. И е заключил, че драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на продаваните имоти определя сделката като сключена в тежък конфликт на интереси, което е в противоречие с добрите нрави и на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД сделката е нищожна.           А фактът, че сделката е нищожна обосновава заключението,че И.И. е получил имотите без правно основание, което обуславя и неговото задължение по чл.55,ал.1 от ЗЗД да ги върне. Доколкото ищецът не е единствен наследник на своята майка, той има правен интерес да поиска връщане на 1/2 идеална част от имотите, какъвто е наследствения му дял.

При тези си твърдения и доводи ищецът е поискал съдът да прогласи   нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ и да осъди ответника И.  Б.И. да му предаде 1/2 идеална част от подробно описаните в нотариалния акт имоти - ниви, ливада и гори.

Наред с другите документи, по делото е представено и удостоверение на данъчна оценка / л.45/, според което данъчната оценка на продадените имоти съвпада с посочената такава в нотариалния акт от общо 28129.00 лева.

В срока по 131 от ГПК ответникът е направил възражение за родова неподсъдност на спора, като е посочил,че за цена на иска за прогласяване нищожността на обективирания в нотариалния акт договор за покупко -продажба следва да се приеме данъчната оценка на имотите от 28129.20 лева, при което спорът по този иск е родово подсъден на ОС-Враца като първа инстанция  по правилото на чл.104,т.4 от ГПК. И дори вторият иск за предаване на 1/2 идеална част от имотите  да е подсъден на районен съд, то по правилото на чл.104,ал.6 от ГПК и този иск следва да бъде разгледан от окръжен съд.

РС-Враца е възприел доводите на ответника и е постановил обжалваното в настоящето производство Определение №260224/05.10.2020 год. В мотивите е възприел правна квалификация по чл.26,ал.1,пр.3  във връзка с чл.40 от ЗЗД за първия иск и чл.109 от ЗС /вероятно техническа грешка/ за втория.

Определението като краен правен извод е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображения:

Както бе посочено, с исковата молба са предявени в условията на обективно съединяване два иска:

1/за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, като сключен от представител във вреда на представлявания / упълномощителя;

2/за осъждане на ответника да предаде/ върне на ищеца 1/2 идеална част от продадените с нотариален акт №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л. и подробно описаните в същия акт недвижими имоти, като последица от нищожността на договора за покупко-продажба.

Първият иск, при изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и доводи, намира своето правно основание в чл.40 от ЗЗД - иск за относителна недействителност на сключения въз основа на пълномощното с рег. № 1544/07.05.2020 год.  на нотариус И. Л. договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том I, рег. №1581, нот. дело № 79/2020 год. на нотариус И. Л., район на действие РС-Враца, рег. № *** при НК на РБ, а  не в чл.26,ал.1,пр.3-то от  ЗЗД -  иск за абсолютна нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Искът по чл.40 от ЗЗД не е вещен, а облигационен, при което  неговата цена следва да бъде определена по правилото на чл.69,ал.1,т.4 във връзка с чл.69,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като атакувания договор има за предмет вещни права върху имот. Определена по този начин, цената на иска е в размер на данъчната оценка на имотите - 28129.20 лева. А съгласно чл.104,ал.4 от ГПК, исковете по граждански дела с цена на иска над 25000.00 лева. са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, до какъвто извод е достигнал и съставът на РС-Враца.

Вторият иск намира своето правно основание в чл.34 от ЗЗД и е с цена 14064.60 лева, представляваща 1/2 от данъчната оценка на описаните в атакувания договор за покупко-продажба недвижими имоти. Този иск е родово подсъден като първа инстанция на районен съд, но по правилото на чл.104,ал.6 от ГПК и той следва да бъде разгледан от окръжен  съд.

В заключение, настоящият съдебен състав приема,че Районен съд- Враца  правилно е уважил възражението на ответника по чл.119,ал.1 от ГПК и е  постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Враца, при което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба оставена без уважение.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски.

Това искане е своевременно направено,но е неоснователно.Съображения:

Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора.В зависимост от акта,с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция,съдът се произнася съгласно чл.81 ГПК и по разноските,като в случай на постановено решение за уважаване на иска присъжда разноски на ищеца - чл.78, ал.1 ГПК,а в случай на отхвърляне на иска или на прекратяване на делото присъжда разноски на ответника - чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК. Функционалната обвързаност на отговорността за разноски от изхода на спора изключва правото на страните да претендират и получат разноски по повод обжалване на постановени в рамките на висящо исково производство съдебни актове, с които не се слага край на делото чрез разрешаването му по същество или чрез неговото прекратяване.

Настоящето определение  не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл.274,ал.1 ГПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на спора. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение №1102 от 7.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 695/2012 г., II т. о.,ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

 Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260224/05.10.2020 год. по гр.дело №1681/2020 год. на Районен съд-Враца,с което производството е прекратено и е постановено делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Враца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И.Б.И. от гр.Враца за присъждане на направените по въззивно ч.гр.дело №543/2020 год. на ОС-Враца съдебно-деловодни разноски, като неоснователно.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните- чл.274,ал.3,т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                                 ЧЛЕНОВЕ:1..........        2..........