РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 947/12.5.2021г.
гр. Пловдив,
12 май 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д.
Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2761 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294-298 от АПК.
Образувано е по жалба на С.А.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
действия по принудително изпълнение, обективирани в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от 12.10.2020 г. на Кмета на Община Кричим, с
което е възложено принудително изпълнение на Заповед № РД-02-09-354/21.09.2017 г.
на Заместник кмета на община Кричим, с която е наредено на И. А.Р.да премахне
незаконен строеж: „Масивен навес”, находящ се на улична регулационна линия в
УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, одобрен със Заповед №
902/09.02.1982 г. на Заместник-председателя на Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет, гр. Пловдив, който попада частично в поземлен имот с
идентификатор 39921.501.457 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Кричим, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, гр. София,
административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола
Вапцаров” № 32 - зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който от своя
страна е свързан със сграда /жилищна/ с идентификатор 39921.501.457.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрени със
Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, гр. София, на „ЕЛИСТА“ ООД, съгласно сключен
договор № РД-02-21 -141/10.08.2020г.
Жалбоподателката твърди, че въпреки
непосочването й като адресат на Заповед №РД-02-09-354/21.09.2017г., подава
жалбата в качеството си на съсобственик с И. Р.на поземления имот и на
жилищната сграда построена в него, съгласно НА №125, том 13, дело
5178/31.12.1980г. и НА № 101, том 13, дело № 5166/01.11.1982г. Пак в тази
връзка излага, че строежът, предмет на разпореждането за премахване, е построен
по време на брака и то с общи усилия. На следващо място, жалбоподателката
твърди, че предприетите действия по принудителното изпълнение не са съобразени
със законовите правила за започване и провеждане на изпълнително производство
по АПК, с доводи, че са насрочени без да е взето предварително разрешение от
съдия съгласно чл.272 ал.2 от АПК и че е подадено заявление с изрично несъгласие
и противопоставяне на влизането и оставането на служители на Община Кричим и на
всякакви други лица в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв.108 по плана на гр.Кричим, одобрен
със Заповед № 902/09.02.1982г. на заместник председателя на ИК на ОбНС,
гр.Пловдив. Изтъква още, че органът по изпълнението не е определил начин на
изпълнение, по какъв начин и с какви средства ще следва да осъществи
изпълнението, поради което възникват основателни опасения, че принудителното
изпълнение ще се осъществи по преценката на фирмата изпълнител, което
предпоставя възможност да бъдат засегнати и увредени права и законни интереси.
Иска се отмяна на обективираните в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от 12.10.2020г. на Кмета на Община Кричим
действия по изпълнението на Заповед №РД-02-09-354/21.09.2017г. на Заместник
кмета на община Кричим.
С жалбата, на основание чл. 297, ал.4 от АПК, е поискано спиране на принудителното изпълнение. Съдът с Определение № 1879/05.11.2020г. е
спрял изпълнителните действия, разпоредени с обжалваното писмо, до приключване
на делото с влязъл в сила съдебен акт по чл.298 ал.4 от АПК.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката
адв.А., поддържа жалбата и допълнително изтъква, че фирмата която е определена
за премахване на обекта не е регистрирана за осъществяване на такава дейност,
както и че е нарушена процедурата за избор на изпълнител. Претендира присъждане
на направените по делото разноски. В постъпила по делото писмена защита са
изложени подробни съображения по същество.
Ответникът - Кметът на Община Кричим,
чрез процесуалния си представител адв.С., изразява становище за неоснователност
на жалбата.
По отношение на допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес по смисъла на чл.295 от АПК, доколкото видно от данните по преписката
именно С.А.Р. е конституирана като страна в изпълнителното производство.
Оспореното писмо е адресирано и до С.Р., като по делото ответникът не е
представил доказателства за връчването му на същата, поради което жалбата
следва да се приеме, като подадена в срока по чл.296, ал.1 от АПК.
От
фактическа страна, Съдът прие за установено следното:
На първо място действията по
принудително изпълнение, обективирани в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от
12.10.2020 г. на Кмета на Община Кричим са насочени към принудително изпълнение
на влязлата в сила Заповед №РД-02-09-354/
В оспорените действия по принудително
изпълнение, обективирани в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от 12.10.2020г. на
Кмета на Община Кричим /във възлагателно
писмо/ е описан следният незаконен строеж: „Масивен навес”, находящ се на
улична регулационна линия в УПИ XI-641,
кв. 108 по плана на гр. Кричим, одобрен със Заповед № 902/09.02.1982 г. на
Заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет, гр.
Пловдив, който попада частично в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрени със
Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, гр. София, административен адрес: гр. Кричим,
общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола Вапцаров” № 32 - зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който от своя страна е
свързан със сграда /жилищна/ с идентификатор 39921.501.457.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрени със
Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, гр. София.
По искане на жалбоподателката по делото
е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Я.Р.,
която по т.1 от задачите подробно е описала функционалното предназначение на
процесния строеж и това как е ситуиран спрямо съществуващата жилищна сграда в
имота. По т.2 от задачите е посочено, че съществуващата двуетажна жилища сграда
няма да бъде пряко засегната от премахването на навеса, тъй като тя е
отдалечена от него на 1,40м. Посочено е още, че поради значителната близост на
конструкциите на разширението на склада и навеса, при евентуално премахване
съществува риск от поява на дефекти в ограждащата стена и плочата на склада.
Според заключението, премахването може да се осъществи при предварително
избрана последователност на разбиване на бетона, предмет на нарочен проект.
В с.з. от 15.04.2021г. на въпроси на двете страни,
вещото лице отговаря, че ако се премахне навеса дървените колони ще са първите,
които ще са демонтирани, за да може плочата да се сваля. Експертът посочва, че
има проект, който е плана за безопасност и здраве, като технологията в него е
описана най-общо, като проекта не е одобрен от общинската администрация.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
Към жалбата са приложени копия от НА
№125, том 13, дело 5178/31.12.1980г. и НА № 101, том 13, дело №
5166/01.11.1982г.; Конструктивно
становище (лист 10-15), писмо с изх. №
АО-07-01-356#15 от 18.08.2020г. от Кмета на община Кричим до И. А. Р., Ангел Р.и
С.Р. (лист 16-17) и отговор на писмото (заявление на лист 18-19).
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Изпълнителното основание, въз основа на което е
образувано производство по принудително изпълнение е Заповед №РД-02-09-354/21.09.2017г. на зам.кмета на
община Кричим. В този смисъл, възлагателното писмо на кмета на община-Кричим е
издадено на основание на чл.225а, ал. 3 от ЗУТ и от компетентен орган.
Както бе отбелязано по-горе обаче, със Заповед
№РД-02-09-354/
Т.е. описаният в оспорените действия по
принудително изпълнение, обективирани в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от
12.10.2020г. на Кмета на Община Кричим, незаконен строеж не съвпада с този посочен в Заповед
№РД-02-09-354/21.09.2017г. на Заместник кмета на община Кричим. Така не е ясно
кой точно обект подлежи на принудително изпълнение, този по цитираната заповед
или този, описан във възлагателното писмо. Ето защо, макар и не по изложените
от жалбоподателката съображения, жалбата се явява основателна, а оспорените
действия на органа по изпълнението като незаконосъобразни следва да бъдат
отменени, като преписката бъде върната на ответника и органа по изпълнението да
бъде задължен да ги повтори валидно.
Предвид изхода по делото и с оглед
своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1, във връзка с чл.228
във връзка с чл.236 във връзка с чл.297, ал.1 от АПК, на жалбоподателката
следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 310 лева, от
които 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото и 300 лева -
депозит за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат, доколкото по делото не са представени доказателства за реалното му
изплащане по банков път (така както е уговорено в приложения на лист 93 по
делото договор за правна защита и съдействие).
Водим от горното и на основание чл. 298 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията по
принудително изпълнение, обективирани в писмо с изх. № АО-07-01-472#23 от
12.10.2020г. на Кмета на Община Кричим.
ВРЪЩА
преписката
на Кмета на Община Кричим, за да повтори валидно отменените действия.
ОСЪЖДА Община Кричим
да заплати на С.А.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в
размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: