Решение по дело №2746/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 84
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 9 юли 2018 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20177180702746
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

 

гр.Пловдив, 15.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  Марияна Георгиева

Като разгледа докладваното АД № 2746 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 228 от Закона за устройство на територията.

           Образувано е по жалба на Г.Я.Ж.,  с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № РД-09-945 от 14.09.2017г. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 225 ал.1 и ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с.  Радиново, община Марица, обл. Пловдив/, разположен в северната част на ПИ 61412.501.186 по КК на с. Радиново на границата с ПИ № 61412.501.185 по КК на с. Радиново и улично-регулационната граница с извършител Г.Я.Ж..

           Определен е срок за доброволно изпълнение.

            В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Според жалбоподателя изградените дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна са законно построени, тъй като има издадено право на строеж и удостоверение от общината от 2010г. за постройките в имота.

           Жалбоподателят представя подробни писмени съображения като със същите претендира разноските по делото.

            Ответникът – Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Претендира потвърждаването на атакуваната заповед и юрисконсултско възнаграждение.

           Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок: от известия за доставяне на оспорената заповед /л.12 по делото/ се установи, че същата е връчена на 18.09.2017г., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд-Пловдив на 25.09.2017г. от имаща правен интерес от оспорването страна.

   Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

   Административното производство е стартирало с извършена проверка на 22.08.2017г и издаването на Констативен акт /КА/ № 3 от 22.08.2017г.

   В УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с.  Радиново, община Марица, обл. Пловдив, е извършена проверка от специалисти в „КС” при община Марица. Проверката е обективирана в Констативен акт № 3 от 22.08.2017г. Установен е незако­нен строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, намиращи се в ПИ № 61412.501.186 по КК на с. Радиново. Констатирано е, че за строежа няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за откреване на строителна площадка. Направена е окомерна скица с посочени параметри и отстояния до границите му. Проверяващите са приели, че проверяваният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

   КА е подписан от проверяващите и от присъствалия на проверката Г.Ж..

    Изрично е посочено, че при проверката не е представена друга налична документация.

   Дадена е възможност за депозиране на възражения по КА в 7-дневен срок, считано от 22.08.2017г. Възражения са депозирани от Г. Ж. на 28.08.207г. Във връзка със същите е изпратено писмо до Ж. с изх. № 94-00-1357/3/ от 11.09.2017г. от зам.кмета на Община Марица.

            Последвало е издаването на процесната заповед, с която е наредено премахването на незаконен строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с.  Радиново, община Марица, обл. Пловдив/, разположен в северната част на ПИ 61412.501.186 по КК на с. Радиново на границата с ПИ № 61412.501.185 по КК на с. Радиново и улично-регулационната граница, с извършител Г.Я.Ж., като извършеното строителство е без одобрени проекти и разрешение за строеж. Строежът е шеста категория, съгласно Наредба №1/30.07.2003г на МРРБ.

            Отбелязано е, че УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с. Радиново, община Марица, обл. Пловдив/ е общинска частна собственост, съгласно АЧОС №28 от 27.10.2010г. /л. 56 по делото, като  в акта е изписан номерът на Агенцията по вписванията-Пловдив/.

   Възражението на Г. Ж. против КА № 3 от 22.08.2017г е обсъдено в мотивите на оспорената заповед. Според административния орган липсва законова норма, която дава право на узаконяване на строеж чрез издаване на нотариален акт.

  Съдът установи, че в оспорената заповед няма изложени мотиви относно годината на построяване на процесните обекти и относно наличието на условията за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и по §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ.

  По делото са приети следните писмени доказателства: Нотариален акт № 55, т.4, рег. № 5759, д. 648/2010г., от който се установи, че Г.Ж. е собственик на еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 81.00кв.м, 2 етажа, разположена в ПИ № 61412.501.186 по КК  и КР на с. Радиново, община Марица,одобрени със Заповед № РД-18-77 от 30.11.2007г. на ИД на АГКК, а както се коментира по-горе УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с. Радиново, община Марица, обл. Пловдив/ е общинска частна собственост, съгласно АЧОС №28 от 27.10.2010г.

  Приети са също Удостоверение № 94-01-950/3/ от 15.06.2012г./л. 42/ относно търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ: масивна селскостопанска сграда-представляваща гараж и складово помещение и Удостоверение № 94-01-397/1/ от 11.06.2010г., с което Община Марица удостоверява, че масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ - 81.00кв.м е построена в ПИ № 61412.501.186 по КК на с. Радиново по одобрени проекти от 13.04.1973г.

   С оглед на коментираните по-горе писмени доказателства Съдът установи, че относно процесните дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново, няма представени удостоверения за търпимост, няма представена декларация за годината на извършване на строежа. В хода на съдебното производство  не се ангажираха доказателства, че за процесния строеж са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

   От анализа на Нотариален акт № 55, т.4, рег. № 5759, д. 648/2010г. и двете удостоверения се стига до извода, че няма данни за извършено строителство на процесния строеж нито към 1973г., когато за жилищната сграда има издадени одобрени проекти, нито към 2010г., когато е съставен НА и е издадено Удостоверение № 94-01-397/1/ от 11.06.2010г., нито към 2012г., когато е издадено Удостоверение № 94-01-950/3/ от 15.06.2012г. относно търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ за масивна селскостопанска сграда-представляваща гараж и складово помещение.

   При това положение Съдът стига до извода, че строителството на процесния строеж е евентуално възможно след 2012г., като във връзка с характера на процесния строеж, годината на изпълнение и изследване на условията за търпимост Съдът назначи съдебно-техническа експертиза, която бе заличена в съдебно заседание, проведено на 14.12.2017г, по изричното изявление на жалбоподателя. 

             С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

          Съгласно чл. 225 а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)  кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В конкретния случай процесният строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново /ПИ № 61412.501.186 по КК на с.  Радиново, община Марица, обл. Пловдив/, разположен в северната част на ПИ 61412.501.186 по КК на с. Радиново на границата с ПИ № 61412.501.185 по КК на с. Радиново и улично-регулационната граница, е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал.1 т.6 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия и е в съответната форма.

           Спазени са административно-производствените правила, тъй като жалбоподателят е присъствал в хода на административната проверка, обективирана в КА № 3 от 22.08.2017г. Дадена е възможност за депозиране на възражение по констатациите, като възражението на Г. Ж. е обсъдено от административния орган. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че връчването на констативния акт не е напълно редовно, то това нарушение не е съществено, тъй като не лишава жалбоподателя от право на защита срещу административния акт. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на крайния акт - заповед за премахване на незаконен строеж, който акт подлежи на обжалване пред съда. В жалбата си срещу процесната заповед, жалбоподателят е имал възможност да изложи съображения, да наведе факти и обстоятелства.

            В хода на съдебното производство е можел да представи доказателства, с които да обори констатациите на административния орган, но в случая това не е сторено.

           Не се ангажираха доказателства относно узаконяване на незаконно построения строеж по реда на §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Не се ангажираха доказателства относно търпимост на процесния строеж.

           Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съобразно които, на премахване подлежат строежи или части от тях, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В тази насока, административният орган е изложил подробни мотиви.

           В хода на процедурата по издаването на оспорената заповед е съставен констативен акт. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж. В случая КА е редовно съставен и връчен.

         Преценена по същество, заповедта е правилна и законосъобразна и е адекватен отговор на установените факти. Безспорно се установи от доказателствения материал по делото - събран в съдебно заседание - чл. 171, ал. ал. 2 от АПК и приобщен по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, че процесният строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново, подлежи на премахване, тъй като за същия не е издадено Разрешение за строеж, освен това  Съдът намира, че строежът има характер на допълващо застрояване, съгласно чл. 46 ал.1 от ЗУТ и е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, разположен е на улично-регулационната граница. За същия е допустимо разрешаването по реда на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ - издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, но такова не се представи от жалбоподателя. Освен това по сега действаща разпоредба на чл.42 ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.

            Следва да се има предвид, че в хода на съдебното производство нито едно от доказателствата не бе оборено, поради което същите следва да се ценят изцяло. За процесния строеж не са налице предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г., тъй като не се ангажираха доказателства в тази посока, а назначената от съда СТЕ бе заличена, поради невнесен депозит от жалбоподателя. Представените НА и две удостоверения, коментирани подробно по-горе в настоящото изложение, са неотносими към процесния строеж.

  Безспорно по делото е, че процесният строеж е построен без строителни книжа.

  Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени, съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж.

   От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че изискването на чл. 225 ал.3 от ЗУТ е изпълнено в хода на административното производство.

   С оглед на посоченото по-горе Съдът стига до извода, че  процесният строеж: дървен навес, покрит с керемиди, външна чешма с барбекю и тоалетна, находящ се в УПИ I-186 от кв. 24 по плана на с. Радиново, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа.

  Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни.

   Ответникът своевременно е претендирал съдебни разноски. Същите се установиха в размер на 600лв. /шестстотин лева/, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума жалбоподателят дължи в полза на ответника.

   Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ал.4 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV административен състав

Р Е Ш И:

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Я.Ж., с ЕГН **********, против Заповед № РД-09-945 от 14.09.2017г. на Кмета на Община Марица.

           ОСЪЖДА Г.Я.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Община Марица сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

           Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                    Административен съдия: /п/