№……………./………….2020
г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ч.к.н.а.х.д. № 1520 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от Г.Н.Я.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат Й.А. частна жалба срещу определение №
814/27.05.2020 г. по н.а.х.д. № 5038/2019 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя за увеличаване размера на
присъдените му с решение № 362/28.02.2020 г. разноски по делото от 300 /триста/
лв. на 360 /триста и шестдесет/ лв. По съображения за нарушаване с определението
на приложимия материален закон се иска да бъде отменено от касационната инстанция
и наместо него да се постанови друго по съществото на отправеното до въззивния
съд искане, с което направените от жалбоподателя разноски в производството по
н.а.х.д. № 5038/2019 г. на ВРС да му се присъдят в пълен размер. Претендира се
и за присъждането на направените в съдебното производство по частната жалба
разноски, във връзка с което се представя договор за правна защита и съдействие
за договорено и заплатено на пълномощника на частния жалбоподател адвокатско
възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лв., от което 20 /двадесет/ лв.
дължим към бюджета ДДС.
С възражение вх. № 41725/29.06.2020 г. ответната
страна ОД на МВР – Варна изразява чрез пълномощника си юрисконсулт К. Л.-А.становище
за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази
следното:
С постановено по н.а.х.д. № 5038/2019 г. решение №
362/28.02.2020 г. Районен съд – Варна, ХХХVІІІ състав, е отменил по жалба на Г.Н.Я.
издаденото срещу него наказателно постановление № 542/28.06.2002 г. на
началника на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна и е осъдил ОД на МВР – Варна
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид крайния изход на спора във
въззивната инстанция, същите са дължими на жалбоподателя, на основание чл. 63
ал. 3 ЗАНН /нов – ДВ бр. 94/2019 г./ вр. чл. 143 ал. 1 АПК.
От приложения на
л. 20 от н.а.х.д. № 5038/2019 г. на ВРС договор от 24.02.2020 г. за правна защита и съдействие се установява,
че между клиента по договора Г.Н.Я. и пълномощника му по делото адвокат Й.А. е
било договорено и заплатено в брой от Я. възнаграждение на адвоката за
осъщественото процесуално представителство по делото в общ размер на 360
/триста и шестдесет/ лв. при изричното отбелязване, че сумата е с ДДС.
Отказвайки при това положение да измени решението в
частта за разноските, като присъди на жалбоподателя направените от него разноски
по делото в пълен размер, а не само за 300 лв., както е по осъдителния
диспозитив на съдебното решение, съдът е постановил незаконосъобразен акт в
нарушение на приложимия материален закон.
Съгласно приложимата към момента на приключване на
съдебното дирене и на постановяване на решението по н.а.х.д. № 5038/2019 г. на
ВРС редакция на разпоредбата на чл. 18
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатска съвет /тази от ДВ бр.
28/2014 г., в сила до изменението, обн. ДВ бр. 45/2020 г./ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7 ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно пар. 2а ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г., в случаите, в които адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице, дължимият
ДДС се начислява върху възнаграждението по наредбата и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Адаптирането на горните разпоредби към процесния случай
сочи, че договореното и заплатено на пълномощника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 360 лв. с ДДС по сключения договор от 24.02.2020 г. за правна
защита и съдействие е в минимално определения размер по наредбата, поради което
като е отказал с определение № 814/27.05.2020 г. да измени решението в частта
за разноските, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да се отмени от касационната инстанция и наместо него следва да се постанови
друг по съществото на отправеното от жалбоподателя искане, с който то да се
уважи.
Предвид основателността на частната жалба, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно приложения на л. 5 от
делото договор за правна защита и съдействие са в минимално определения размер
от 120 лв. с ДДС, на основание чл. 16 вр. пар. 1 ДР на Наредба № 1/09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 АПК вр. чл.
63 ал. 1 ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение № 814/27.05.2020 г. по н.а.х.д. №
5038/2019 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 362/28.02.2020
г. по н.а.х.д. № 5038/2019 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав, като УВЕЛИЧАВА от 300
/триста/ лв. на 360 /триста и шестдесет/ лв. размера на дължимите на Г.Н.Я. ***
разноски за заплатеното от Г.Н.Я. адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна да заплати на Г.Н.Я., ЕГН **********,
направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 120 /сто и двадесет/ лв.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/