Р Е Ш Е Н И Е
№: 216 11.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети януари,
две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Л.
Прокурор: Г.М.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2884 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, против решение № 1334/31.10.2019г.,
постановено по НАХД № 3708/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
отменено издаденото от касатора наказателно постановление (НП) № 19-0769-003545/31.07.2019г.,
с което на И.А.А., ЕГН-**********, за нарушение на чл.126 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание: глоба в размер на 500 лева.
С касационната жалба се иска
отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него НП.
Не се споделя становището на районния съд, че наказанието по чл.177, ал.3, т.1
от ЗДвП не съответства на нормата на чл.126 от ЗДвП, а само на това по чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Посоченото в жалбата оплакване съдът квалифицира по чл.348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В
съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява, не прави искания и
не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – И.А.А.,***,
не представя отговор на касационната жалба. Редовно уведомен, не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и
пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил изцяло НП №
19-0769-003545/31.07.2019г., с което на И.А. за нарушение на чл.126, на
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 500 лева. Санкцията е
за това, че на 24.10.2019г., около 16,15 часа, в гр.Бургас по ул.Крайезерна, в
посока от пътен възел Запад към кръстовище с ул.Тодор Александров, управлявал
товарен автомобил Даф ЦФ 460 ФТ, с рег. № А-7236-МТ, с полуремарке Вилтон НВ 3,
рег. № А-0801-ЕМ, като масата на натоварване на превозното средство била 52`060
кг., при допустима максимална маса за състава 44`000 кг. Нарушението било
установено в 16,22 часа на същата дата на кантара на „Порт ойл“ООД с кантарна
бележка № 13117.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че санкционната
разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на
моторно превозно средство (МПС) в отклонение на изискванията за размери, маса
или натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чието издаване е регламентирано в
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, респективно предвиденото в чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП
наказание се отнася за нарушения именно на чл.139 от ЗДвП, свързани с
изискванията към техническите характеристики на превозни средства и по
специално – маса, размери и натоварване на ос, а не с нарушаване на правилото
на чл.126 от ЗДвП, въвеждащо
ограничението при превоз на товари, масата на натовареното МПС да не надвишава
максимално допустимата маса. В първия случай се касае за изискванията към
превозните средства въобще, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, видно и от систематичното място на разпоредбата, а във
втория до извършването на конкретен превоз. Приел е, че наказващият орган е
приложил материалния закон неправилно и е подвел извършеното нарушение под
състав на административна отговорност, уреждащ нарушение от друго естество,
свързано с несъответствие на параметрите на пътното превозно средство (ППС) с
нормативните изисквания, а не с правилата за превоз на товари. Намерено е, че
посоченото несъответствие между нарушена и санкционна разпоредба ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Фактите са били установени правилно – надвишаване на допустимата максимална
маса, отразена в свидетелството за регистрация от 44`000 кг. (л.10 от делото на
РС). Въз основа на тези факти обаче, не може да бъде направен извод за
осъществен състав на санкционната норма на 177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Последната
предвижда наказание за всеки който управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за
това ред, т.е. за да бъде приета съставомерност на деянието, констатираната
маса на управляваното превозно средство следва да надвишава определената такава
с Наредба № 11 от 3.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, а не както е приел наказващият орган – отразената в
свидетелството за регистрация.
Без съмнение в случая са налице доказателства за нарушаване на изискването,
регламентирано с нормата на чл.126 от ЗДвП, то обаче не е несъставомерно по
приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба. Съгласно
чл.126 от ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно
превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация. Граматическия прочит на
приложимите законови води до извод, че посочената санкционна норма на чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП не съответства на чл.126 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП е приложима при нарушение на нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, която гласи: "Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението" и възпроизвежда
точно санкционния състав по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, докато нарушенията по чл.126 от ЗДвП имат различно естество и подлежат на
санкция с наказанието, предвидено в общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП,
Достигайки до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила, а касационната жалба срещу него бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 1334/31.10.2019г., постановено
по НАХД № 3708/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.