Решение по дело №8511/2012 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.С., 17.03.2015 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

 

при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдия МАЗГАЛОВ гражданско дело №8511 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.189, ал.1, изр.3 вр.чл.79, ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищците Л.Г.А. и С.П.А. излагат, че на 19.04.1996г. сключили с ответника И.Г.С. предварителен договор за покупко- продажба на подробно описания в исковата молба недвижим имот за сумата от 31000 щатски долара. С окончателен договор под формата на нотариален акт от 23.04.1996г. закупили имота за сумата от 113600 неденоминирани лева, а с втори договор от същата дата договорили неустойка в размер на 31000 щатски долара в случай, че претърпят съдебно отстранение (евикция) от имота. С влязло в сила решение на СРС от 25.04.2005г. ищците били отстранени от имота и осъдени да го предадат на праводателя на ответника Б.Б.. Ответникът бил привлечен като трето лице- помагач в този процес. Ищците заявяват, че вследствие отстраняването им от имота са претърпели имуществени вреди, равняващи се на цената, за която могат да закупят недвижим имот със същото качество, място и квадратура, или 115000 лева. Претърпели също така и неимуществени вреди, изразяващи се в изживян шок, влошаване на здравословното им състояние, безпокойство и вълнения, които оценяват на сумата от по 5000 лева за всеки от тях. Молят ответника да бъде осъден да им заплати общо сумата от 115000 лева, представляваща претърпяна имуществена вреда, или евентуално (при отхвърляне на това искане) да им заплати сумата от левовата равностойност на 31000 щатски долара- неустойка съгласно договор от 19.04.1996г., по курса на БНБ към датата на сключване на последния. Молят също така ответникът да бъде осъден да им заплати и сумите от по 5000 лева на всеки от тях- обезщетения за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договорните задължения на ответника, ведно с компенсаторна лихва върху тези суми за периода от 20.07.2012г. до окончателното изплащане. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът И.Г.С. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищците имат право да претендират само връщане на заплатената от тях цена, или 113600 неденоминирани лева, но не и сума, за която могат да закупят имот със същите или сходни характеристики на процесния. Твърди, че повишената стойност на имота и деноминацията на лева не са пряка и непосредствена вреда и поради това не подлежат на обезщетяване. Към момента на сключване на окончателния договор върху имота нямало вписани тежести и възбрани, поради което било изключено виновното му неизпълнение. Уговорената неустойка счита за нищожна, респективно- прекомерна предвид голямата разлика между нейния размер и цената по процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира направените в производството разноски.

Конституираният по делото като трето лице- помагач на страната на ответника М.П.П. не е взел становище по исковете.

Съдът, като взе превид становищата на страните по делото, събраните в производството писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален акт №135, дело №7621/1996г. на І нотариус при СРС се установява, че на 23.04.1996г. ответникът И.С. е продал на ищцата Л.Г.А. собствения си недвижим имот- апартамент №38 в гр.С., ул.”Д.”№*, вх.*, ет.*, с площ от 70,49 кв.м., заедно с избено помещение №38 и 2,120% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, за сумата от 113600 лева, запрлатена напълно и в брой на продавача.

Не се спори между страните, а и от представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че към датата на закупуване на гореописания имот ищците са били съпрузи.  

С представения по делото договор от 23.04.1996г. между И.С. и Л.А. страните са договорили, че ако гореописаният договор за покупко- продажба на недвижим имот бъде развален не по вина на купувача, продавачът му дължи неустойка в размер на левовата равностойност на 31000 щатски долара по фиксинга на БНБ в деня на плащането, в тридневен срок от датата на развалянето.

Не се спори между страните, а и от представения по делото нотариален акт №176, том ХV, дело №3070/1996г. І нотариус при СРС се установява, че ответникът е придобил процесния имот на 27.02.1996г. от Б.Г. Б., който при изповядване на сделката е бил представляван от ТЛП М.П.П..

С представеното по делото решение от 30.06.1996г. на СГС по гр.д.№313/1996г. Б.Б. е поставен под пълно запрещение.

С представеното по делото решение от 25.04.2006г. по гр.д.№6520/2000г. на СРС, 40 състав е признато за установено по предявен от Б.Г. Б. срещу ответника И.Г.С. иск с правно основание чл.97, ал.1 от  ГПК (отм.), че Б.Б. е собственик на процесния недвижим имот, като искът с павно основание чл.108 от ЗС срещу този ответник е отхвърлен. Правото на собственост на Б. е признато и по отношение на ищците в настоящото производство Л.Г.А. и С.П.А., като същите на основание чл.108 от ЗС са осъдени да предадат имота на Б..

С представеното по делото решение от 20.07.2011г. по гр.д.№2355/2006г. на СГС, решение от 25.04.2006г. по гр.д.№6520/2000г. на СРС, 40 състав е обезсилено в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу И.С., като производството в тази част е прекратено. Решението на СРС в частта по уважените искове с правно основание чл.97 от ГПк срещу И.С. и чл.108 от ЗС срещу Л.Г.А. и С.П.А. е потвърдено.

С определение от 08.01.2013г. на ВКС по гр.д.№735/2012г. (датата е поправена с определение №144/10.04.2014г., представено на л.222 от делото) не е допуснато касационно обжалване на решение от 20.07.2011г. по гр.д.№2355/2006г. на СГС.

Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищците са обсъдени от СМЕ и съдът поради липсата на специални знания не ги обсъжда поотделно.

Останалите писмени доказателства са неотносими към предмета на делото и съдът не основава решението си на тях.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.М. се установява, че познава ищците от 1966г. Те купили жилище, което се оказало че е незаконно продадено и започнали съдебни дела. Започнали да страдат, да боледуват от диабет, високо кръвно и други заболявания от това притеснение. Много често се виждали с ищците, поне веднъж месечно, а преди години- всеки ден. Апартаментът бил в кв.Лозенец на спирката на „Кръста”, зад техникума. Свидетелят помагал за  ремонта на апартамента. Не знае да са купили друг апартамент. Не знае да са водили други дела. Купили апартамента за дъщеря им. В момента тя била омъжена с две деца и живеела в двустайно жилище, а този апартамент бил купен за нея. Вложили много пари и не знаели какво ще стане. Винаги когато се видели ищците плачели, защото било голяма трагедия. С. претърпял 2-3 тежки операции. На Л. освен високо кръвно и открили и сърдечни заболявания. Ходели в съдебни заседания, понякога и свидетелят ходел с тях за да  им оказва морална подкрепа.  Преди това те нямали никакви заболявания.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че липсва причинно- следствена връзка между заболяванията на ищците и твърдения стрес от неприятни преживявания покрай съдебен процес. Може да се приеме единствено някаква връзка между наличния у ищеца диабет втори тип и наличната у ищцата хипертонична болест в смисъл, че неприятни емоции и изживявания биха засилили оплакванията от тези страдания и да ускорят протичането на заболяванията, които са с хронично- прогресиращ ход към влошаване и без налични отрицателни емоции.

От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че справедливата пазарна стойност на процесния имот е 104400 лева. Разликата между пазарната стойност на имота през април 1996г. и сега е 28900 щатски долара или 43800 лева по централния курс на БНБ към 15.09.2014г. Тази разлика не отчита промяната в покупателната способност на парите  вследствие натрупана през този 18-годишен период инфлация.

   При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.189, ал.1, изр.3, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД:

Съгласно тези законови разпоредби, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД, като продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта, а за другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението-  кредиторът (купувачът) има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, обхващащо претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, без да е необходимо да са предвидими. Следователно, за да бъде уважен иск на това правно основание, ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, че на 23.04.1996г. са закупили от ответника подробно описания в исковата молба недвижим имот, че са били съдебно отстранени от имота, претърпели са посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, размера на последните и причинно- следствената им връзка с отстраняването. В случая между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са закупили от ответника процесния имот на посочената в исковата молба дата, както и че са били съдебно отстранени от същия с влязло в сила на 08.01.2013г.  решение от 25.04.2006г. по гр.д.№6520/2000г. на СРС, 40 състав. Налице са следователно първата група предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.189, ал.1 от ЗЗД. По останалите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, съдът намира следното: Действително, неизпълнението на продавача не може да повлияе нито на промените на пазарните цени, нито на инфлацията. В случая обаче причинно- следствена връзка следва да се установи не между неизпълнението и промените на пазарните цени, а между неизпълнението и претърпените от ищците вреди. При съдебно отстраняване, каквото е налице в случая, договорът за продажба се разваля по право поради неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря. Претърпяната от ищците имуществената вреда следва да се преценява като разликата между имуществото им след отстраняването и това, което биха имали, ако нямаше отстраняване. Принципно вредите се изразяват в претъпени загуби и пропуснати ползи, а при евикция вредата се състои в отнемането на вещта. Вредата може да се изчерпи само с платената по договора цена (каквито доводи е навел ответникът- продавач по процесния договор), ако за същата цена ищците- купувачи по договора биха могли да закупят равностойна вещ. Когато обаче през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда се съизмерява с превишението, т.е.- сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена (съгласно чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД), за да купи равностойна вещ. Неоснователни са възраженията на ответника, че претърпяната от ищците имуществена вреда не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е била непредвидима при пораждане на задължението. Действително за настъпването на всяка вреда са от значение множество фактори, зависещи от действията на страните, на трети лица, на различни социални, икономически и природни закономерности. Вредата обаче следва да се приеме за пряка и непосредствена последица от неизпълнението тогава, когато неизпълнението е „необходимо и достатъчно” условие за настъпването й в обичайна среда. Неизпълнението е необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила. То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства. Косвени са вреди, които са нетипичен резултат на неизпълнението (в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не биха настъпили). Прекъсване на причинната връзка ще е налице, когато вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица (които не са действали съгласувано с длъжника) или на непреодолима сила. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда. Принципно вярно е изтъкнатото от ответника, че цените на пазара се променят под влиянието на различни икономически фактори. Свободният пазар в нормална обстановка (среда) обаче е предвидим в достатъчна степен според изискванията на чл. 82 ЗЗД. (в този смисъл- Решение №296/05.11.13г. по гр.д. № 58/13г. на ВКС,  ІV-то  Г. О. по реда на чл.290 от ГПК).

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по СТЕ, справедливата пазарна стойност на процесния имот е 104400 лева. Като се извади от тази цена сумата от 113,60 лева (платената от ищците цена в размер на 113600 неденоминирани лева) се получава разлика в размер на 104286,40 лева и с тази разлика следва да се съизмери претърпяната от ищците пряка и непосредствена имуществена вреда вследствие съдебното им отстраняване от процесния имот.

Искът в частта му за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди съдът намира неоснователен, доколкото според заключението на изслушаната по делото СМЕ липсва причинно- следствена връзка между заболяванията на ищците и твърдения стрес от неприятни преживявания покрай съдебен процес. Само показанията на разпитания свидетел не могат да установят такава причинно- следствена връзка, доколкото на заболяванията на ищците влияят според вещото лице много други фактори, като са с хронично- прогресиращ ход към влошаване и без налични отрицателни емоции.

Предвид изложеното искът с правно основание чл.189, ал.1, изр.3, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД следва да се уважи в частта относно имуществените вреди до размер от 104286,40 лева като основателен и доказан, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 115000 лева, както и изцяло относно неимуществените вреди, да се отхвърли като неоснователен.

Предвид уважаването, макар и частично на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

         При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- на отхвърлената част от исковете. Ищците са освободени от държавна такса, направили са разноски в размер на 400 лева и са били защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което имат право на 333,71 лева за разноски. Ответникът претендира разноски, но данни за сторени такива не са налични по делото, поради което разноски не следва да му се присъждат.  Страните не са представили списък по чл.80 от ГПК, поради което нямат право да искат изменение на решението в частта за разноските.

         Предвид гореизложеното, съдът

                                                              

                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.Г.С. с ЕГН:********** със съдебен адрес:***, чрез адв.С.А. от САК да заплати на Л.Г.А. с ЕГН:********** и С.П.А. с ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П. от САК, на основание чл.189, ал.1, изр.3, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД, общо сумата от 104286,40 лева (сто и четири хиляди двеста осемдесет и шест лева и 40 стотинки)- обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неизпълнение на договор за покупко- продажба на недвижим имот от 23.04.1996г., обективиран в нотариален акт №135, дело №7621/1996г. на І нотариус при СРС, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 333,71 лева (триста тридесет и три лева и 71 стотинки)- разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 104286,40 лева до пълния предявен размер от 115000 лева, както и изцяло иска за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 5000 лева за всеки от ищците, като неоснователни.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Л.Г.А. с ЕГН:********** и С.П.А. с ЕГН:********** срещу И.Г.С. с ЕГН:**********  евентуален иск с правно основание чл.189, ал.1, изр.3 вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ответника- М.П.П. с ЕГН:**********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: