Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № от 03.01.2013г. по гр.д. № / 2012г. по описа на Великотърновски районен съд, е отхвърлен искът, предявени от „ЗК У.” -гр.С. срещу З. О. М. от с.Л. за заплащане на осн.чл.213 от КЗ на сумата 1550,58 лв., представляваща задължение за възс8тановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП от 27.11.2008г. в с.Шемшево, обл.В.Т., при управление на л.а. марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег.№ ВТ ВМА, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ЗК У.” -гр.С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че погрешно първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.213 от КЗ, а не по чл.274 от КЗ и поради тази погрешна правна квалификация е отхвърлен искът. Неправилно съдът не дал на ищеца възможност да изложи становище във връзка с доклада по делото. Счита, че ответникът попада в хипотезата на т.2 от чл.274 ал.1 от КЗ, тъй като видно от представения протокол за ПТП М. е напуснал мястото на ПТП. Не отговаряло на обективната действителност изложеното в обжалвания съдебен акт, че по делото не е представена застрахователната полица, удостоверяваща валидно договорно отношение между страните в производството към датата на настъпване на застрахователното събитие. Моли въззивният съд да отмени решението на ВТРС и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от назначения на ответника по жалба особен представител адв.Петкова-Д. Заема становище, че решението е правилно по изложени за това доводи и моли въззивният съд да потвърди същото. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл.213 от КЗ, а не по чл.274 от КЗ и поради тази погрешна правна квалификация е отхвърлен искът, както и че ответникът попада в хипотезата на т.2 от чл.274 ал.1 от КЗ, тъй като видно от представения протокол за ПТП М. е напуснал мястото на ПТП. Действително, правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него обстоятелства, на които се основава искането, като не е длъжен да се съобразява с правната квалификация, дадена от ищеца.В случая съдът погрешно е квалифицирал иска като такъв по чл.213 от КЗ, но е разгледал предявения иск съобразно твърденията на ищеца и е обсъдил налице ли са предпоставките по чл.274 от КЗ. Поради това тази погрешна правна квалификация не води до незаконосъобразност на решението, тъй като е разгледан предявеният иск съобразно твърденията на ищеца и налице ли е фактическият състав на всяка една от хипотезите на чл.274 от КЗ. Законосъобразен е изводът на съда, почиващ на събраните по делото доказателства, че предявеният иск е неоснователен, и поради това, че не са установени признаците на нито един от съставите на чл.274 от КЗ, пораждащ отговорността на застрахования да възстанови платеното от застрахователя обезщетение. Изложеното от жалбоподателя, че ответникът попада в хипотезата на т.2 от чл.274 ал.1 от КЗ, тъй като видно от представения протокол за ПТП М. е напуснал мястото на ПТП, е несъстоятелно, тъй като видно от посочената разпоредба на закона, такава хипотеза в нея не се съдържа и няма такова основание, пораждащо отговорността на застрахования спрямо застрахователя. Несъстоятелно е възражението, че неправилно съдът не дал на ищеца възможност да изложи становище във връзка с доклада по делото. Видно от протокола от първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.10.2012г., пълномощникът на ищеца, след изслушваÝе на направения от съда доклад по делото, е заявил, че няма възражения по доклада и е направил доказателствени искания, които са уважени от съда. Несъстоятелно е възражението, че не отговаряло на обективната действителност изложеното в обжалвания съдебен акт, че по делото не е представена застрахователната полица, удостоверяваща валидно договорно отношение между страните в производството към датата на настъпване на застрахователното събитие. Видно от делото е, че първоинстанционният съд е дал два пъти възможност на ищеца, сега жалбоподател, да представи застрахователната полица, на същият не е сторил това и а е представил едва с въззивната жалба, като същата не е приета като доказателство поради това, че доказателственото искане е преклудирано. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на договорни правоотношения между него и ответника по жалба по застраховка „Гражданска отговорност”, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен поради това, че липсват доказателства за ангажиране отговорността на застрахования спрямо застрахователя. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № от 03.01.2013г по гр.д. №/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |