Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 11.09.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 8 септември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело №
1672 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че бил еднолично дружество с
ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият
осъществявал основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград.
Същият бил потребител на
ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН).
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, /със старо наименование „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД / било еднолично акционерно дружество, със
седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на
електрическа енергия №140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявало дейност
по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги.
По силата на чл.41 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“АД/със старо наименование
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014
от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
За периода от 01.05.2015г. до
31.05.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД заплатила на ответното
дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК",
намираща се в общ. Тополовград:
-за м. май 2015г. била заплатена
сумата 61,38 лева по фактура №
**********/31.05.2015г., представляваща начислена от ответника във фактурата
такса за достъп до разпределителната мрежа.
Следвало изрично да се отбележи,
че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени
суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на
настоящата искова молба. Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба
сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 kV /киловолта/ в Помпена станция
„ОРЕШНИК“. Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било
незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008г. с Решение
№ Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба
относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената
за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV,
след която подстанция започвала
собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700
км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „ОРЕШНИК“, като от
същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ
20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И
електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции,
в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД.
С оглед на това, измервателното
средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия следвало да бъде
монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV.,
в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, а не
на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко
Войвода“.
Във връзка с изложеното по-горе
относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД писмо, дружеството им изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване, ведно с приложени документи за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград“ - извод
„Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/;
-Извод„Рила“
-Вик - Зимница
-ПС Ханчето
Следвало да се отбележи, че след
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД,
по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ това не било
сторено.
Във връзка с това от дружеството
им било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново
изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които се изисквало промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК“ - с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“ - с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
На това тяхно искане „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД изпраща Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което
ги уведомило, че следвало да им предоставят документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод
„Венеция“. Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., дружеството им изпратило по отношение на електропровод
„Венеция“ всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация“
ЕООД било собственик Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата
били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството
върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им било собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от
НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията.
Намират за безспорно, че ищецът
бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с
която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК“
ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството
им. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
Поради липса на собственост на
ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД и на
ответника ищеца не дължал заплащане на такса достъп до електроразпределителната
мрежа.
Заплащането за достъп на ел.
енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за
загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът
й били за негова сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез
показанията на измервателна група, монтирана в началото й.
Тогава ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на
ищеца цена за достъп на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод
Венеция. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно
напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за
достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена
станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника.
Границата на собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на
подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта,
че ВиК не дължал цена за достъп на ответника и същия я калкулирал
недобросъвестно. Ответника притежавал лицензия, но не притежавал собствеността
върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от
това, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното
дружество електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на
потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от
Наредба Ns 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи. Поради това като не изпълнило задължението си за
правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното
предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност за точност
на данните от тях, което водело до неоснователно претендиране за заплащане на
недоказани суми за достъп на електроенергия.
Съгласно изричната разпоредба на
чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното
количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване,
определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена била пряко
обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени в посочените
правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.
Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение
имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение
на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа
енергия.
Цената за достъп до по
електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасяли към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно
и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било
без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С
оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване
на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за
заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било
необходимо да се изследвало доколко такова поставяне би довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора, /в тази връзка Решение
№227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор на релевантния за изхода
на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет бил недължимост
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на
консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури
била обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество
електроенергия през исковия период било измерено в местата, определени в
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от
11.05.2007 г.), приложими към случая предвид липсата на изрични уговорки между
страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа.
Тъй като в случая не било налице „понижаващ
трансформатор на потребителя”, приложима била втората от посочените две
хипотези, т. е. мястото на измерване било в мястото на присъединяване.
Поради безспорния факт, че
присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен
електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на
мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за
търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и
от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая
се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали
извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят бил присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. Както било посочено по-горе, обаче, това
задължение подлежало на изпълнение само ако било осъществено условието
количеството консумирана електрическа енергия да било измерено в местата,
определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице.
Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било
измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в
намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца
не възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа.
При това положение за дружеството
им възниквал правен интерес да предявят ответника иск за заплащане на платените
суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да
бъдел осъден да заплати /да върнел/ недължимо платените му суми, които получил
от ищеца.
Настоящата искова претенция
предявяват на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намира, че
нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните съображения:
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД имал качеството на „потребител“ по смисъла на § 1, т. 416 от
ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице възможност за
изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че
когато ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §
1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност
по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от
правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следвало да намери
приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги”. /Определение
№172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и
Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./. С оглед на изложеното намира, че правилно и в
съответствие с нормата на чл.113 ГПК предявил настоящата искова претенция пред
Районен съд – Стара Загора по седалище на ищеца.
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата 61.38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК“, ИТ №
2939032, за периода 01.05.2015г. - 31.05.2015г. по фактура №
**********/31.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
Моли съда да им присъди
направените по делото разноски.
Дължимите суми можело да бъдат
платени по следната сметка на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД: IBAN:***, “Банка ДСК” ЕАД.
В законоустановения срок по
делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
в който считат, че че предявения иск бил допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер.Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне
на предявения иск, моли съда да им бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. При уважаване
на предявения иск - възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер, по- голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения излага
в писмения отговор по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че ищецът е потребител
на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" Община Тополовград, присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало на ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговски измерване № 238715 от 19.11.2015г./
Към настоящия момент не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис,
характеристика на ДМА - трафопост „Орешник", акт обр.16 за електропровод „Венеция"
20 kV, помпена станция „Орешник" с.Орешник, на помпена станция „Кап. Петко
Войвода", разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода,
помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД
Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на решението на ДКЕВР в сила.
В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе.
С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с
изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция
гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод
20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост.
С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение. На 19.11.2015г. е променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е
съставен Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване
№238715 от 19.11.2015г.
По делото е представена за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. фактура № **********/31.05.2015г. с платежно нареждане от
18.05.2015г. за заплатени задължения на
ищеца към ответника по посочената фактура, в т.ч. и такса достъп, което не се
оспорва от ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото са назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че начислената „такса достъп до разпределителната мрежа” до обект
на ниско напрежение – Помпена станция „Орешник” ИТН 2939032 за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. фактура № **********/31.05.2015г. е в размер на 61,38 лева и е
заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база
предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи
от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на
напрежение, на което е присъединен обектът.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено
от страните се установява, че през
периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г.. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по
процесните фактури за обект Помпена станция „Орешник” ИТН 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в Помпена станция „Орешник”, собственост на ищеца. Вещото сочи, че ако се приеме, че
електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е
бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължал цена за
достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана
измервателна група на страна ниско напрежение в Помпена станция „Орешник”,
нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград".
Вещото лице сочи също, че през процесния период ЕВН ЕР
ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на Помпена станция „Орешник” и
не може да претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е
спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се
на нормативната уредба и решение №Ц021/26.06.2008г. на ДКЕВР сочи, че цената за
достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания.
Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване, в т.ч.
разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване.
С оглед именно на това специфично предназначение на
цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не
може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.
В настоящия случай, както беше посочено и по-горе, не е
спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник”, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект
Помпена станция „Орешник”, ЕВН ЕР няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с
изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща
потребената ел. енергия от обект Помпена станция „Орешник” за съответния период.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия, а съгласно чл.88
от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия.
Следователно, основанието за получаване на
такси за посочените услуги е ответното дружество да бъде собственик на мрежата,
в противен случай платените суми са недължими и на основание чл.55 от ЗЗД
подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 61,38 лева недължимо начислена и платена за такса
достъп до ел.разпределителната мрежа до обект Помпена станция „Орешник” ИТН
2939032, за периода 01.05.2015г. до 31.05.2015г. се явява основателна и доказана.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски, съгласно представения списък
по чл.80 ГПК общо в размер на 710 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждения за адвокат и за вещи лица.
Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца, предвид
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и правната сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, представлявано от Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек -
заедно, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано
от Румен Тенев Райков сумата от 61,38 лева, представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „Орешник” ИТН 2939032, за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. по фактура № ********** от
31.05.2015г., ведно със
законната лихва, считано от завеждане
на иска – 29.05.2020г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 710 лева.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: