и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящото производство е с правно основание чл.250 от ГПК. Депозирана е молба от адв.Аврамов, в качеството му на процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство, жалбодатели във въззивното, Назми Байрамали Емурла и Нефизе Яшар Емурла от с.Брезен, общ.Ардино. В нея адв. Аврамов твърди, че в исковата молба било направено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че и наследниците на Байрамали Алиев Емурлов, б.ж. на с.Брезен , починал на 16.11.1979 г. са собственици на процесния имот и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението. Съдът бил пропуснал да се произнесе по цялото искане за установяване на правото на собственост и за предаване владението на имота, така както било предявено с исковата молба. В този смисъл адв.Аврамов моли да бъде постановено допълнително решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че и наследниците на Байрамали Алиев Емурлов, б.ж. на с.Брезен, починал на 16.11.1979 г. са собственици на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху тези части от имота, като съдът се произнесе и относно разноските. В дадения,надлежен по реда на чл.250, ал.2 от ГПК срок, ответниците в първоинстанционното производство, ответници и по въззивната жалба Игор Симеонов Илиев и Ирина Христова Илиева, са депозирали по делото отговор, в който твърдят, че молбата е неоснователна и че чрез нея се цели промяна на едно вече влязло в сила решение. Окръжният съд в рамките на своите правомощия по повод депозираната молба, приема за установено следното : Така предявената молба с правно основание чл.250 от ГПК, при все, че е депозирана в срок и от лица, имащи правен интерес от това, като е депозирана за първи път пред Кърджалийския окръжен съд, е депозирана пред ненадлежен съд. И това е така, защото настоящият Кърджалийски окръжен съд е действал в това производство като въззивна инстанция в рамките на правомощията си, очертани от разпоредбата на чл.269 от ГПК. Искането за допълване на постановеното по иска решение не може да бъде направено за първи път пред въззивния съд. И това е така, защото в решението за допълване, съдът следва да се произнесе по искане, по което е компетентен единствено първоинстанционния съд. Независимо от характера на въззивното производство като такова по съществото на делото, недопустимо е въззивният съд да се произнесе за първи път по предявения иск. Въззивният съд не може да направи това и защото ако би постановил за първи път допълнително решение по предявения иск, би лишил страните в производство от правото на защита пред една инстанция и би нарушил установената в производството двуинстанционност. Всяко произнасяне по исковата молба е правомощие на първоинстанционния съд, и защото проверката за законосъобразност на това произнасяне би била отново осъществена пред въззивния съд по реда на въззивното обжалване по смисъла на чл.250, ал.3 от ГПК. В смисъл на изложеното е и съдебната практика, в частност и не загубилото сила решение № 37/ 22.02.1999 г., постановено по гр.д. № 462/1998 г. по описа на 5 чл.с-в на ВКС. Предвид изложеното, Кърджалийският окръжен съд като констатира, че стоящата в основата на производство с правно основание чл.250 от ГПК молба, е депозирана пред ненадлежен съд и че компетентен да се произнесе по нея е първоинстанционният Ардински районен съд, намери, че следва същата да му бъде изпратена по компетентност за произнасяне по направеното искане за допълване. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА на първоинстанционния АРДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, молба с вх.№ 1976/02.06.2015 г. на КОС, депозирана от адв.Аврамов, в качеството му на процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство Назми Байрамали Емурла и Нефизе Яшар Емурла от с.Брезен, общ.Ардино, ПО КОМПЕТЕНТНОСТ. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|