Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.София, 08.12.2021 г.
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. №4548/2021 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К.В. чрез адв. В.Т.срещу
постановление за разноски от 14.02.2021 г., с което частен съдебен изпълнител Р.М.,
рег. №790 по изп. д. №20197900401375 отказва да редуцира приетите по делото
разноски за такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, предвид
разпоредбата на чл. 73а, ал. 1, т. 5 ГПК, че размерът на всички такси по изпълнението
не може да бъде по-голям от 520 лева. Твърди, че предвид обезсилването на
изпълнителния лист за 94.8% от неговата стойност, то следва, че 94.8% от
обикновените такси по изпълнението следва да останат за сметка на взискателя, а
остатъка от 5.2% следва да са дължими от длъжника. Счита, че дължимата от
длъжника пропорционална такса следва да е в размер на 100 лева. Сочи, че длъжникът
притежава една запорирана банкова сметка ***, като счита, че други такси не
следва да му бъдат начислявани. Твърди, че длъжникът не притежава банкови
сметки в „ОББ“ и „Експресбанк“. Счита, че разноските по изпълнението следва да бъдат
разпределени между двамата длъжници в съответствие с извършените действия по
изпълнението спрямо всеки един от тях. Моли да бъде отменено постановлението за
разноски.
Взискателят
по изпълнителното дело, редовно уведомен, не депозира отговор на частната
жалба.
Съдебният
изпълнител по изп. д. №20197900401375 е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че дължимите разноски са за извършени в хода на
изпълнителното дело изпълнителни действия и са дължими на основание чл. 79 ГПК,
като следват режима на дължимост на главното вземане. Сочи, че обикновените
такси по ТТРЗЧСИ не зависят от материалния интерес и се събират за действията,
които са извършени и по размер са изрично посочени в ТТРЗЧСИ, поради което не
могат да бъдат намелени пропорционално на намалената част от задължението.
Сочи, че единствено пропорционалните такси могат да бъдат редуцирани, а в
конкретния случай това е направено. Твърди, че за всички извършени разноски е
налице разходооправдателен документ.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
На
17.07.2019 г. по молба на взискателя „П.И.Б.“ АД и въз основа на изпълнителен
лист издаден на 24.08.2018 г. на основание заповед за незабавно изпълнение по г.
д. № 23677 от 2018 г. на СРС, 68 с-в, е
образувано изп. д. 20197900401375 срещу длъжниците Г.М.И.и К.К.В.. Длъжниците
са осъдени при условията на солидарност за сумата от 6 736 лева- главница,
ведно със законната лихва, считано от 13.04.2018 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва 2 184.16 лева, наказателна лихва в размер на 3 040.34 лева,
както и разноски по делото в размер на 239.21 лева и 100 лева, възнаграждение
за юрисконсулт.
В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възлага на съдебния
изпълнител налагането на запор на трудовото възнаграждение на К.В. от „М.Й.“,
запор на вземането на К.В. по договор за управление с „Е.В.Т.“ ЕООД, налагането
на запор върху дружествен дял на К.В. в „Е.В.Т.“ ЕООД, както и възбрана на
недвижим имот в град Плевен. Направено е искане да бъдат възбранени всички
недвижими имоти и наложен запор върху всички МПС и сметки в банки включително и
в ПИБ АД, които длъжниците притежават. На основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител е възложено извършването на всякакви действия за събиране на
вземанията. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника К.В. лично
на 05.09.2019 г., а на другия длъжник-Г.И.чрез залепяне на уведомление.
По
възлагане с молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 от ЗЧСИ е направено пълно имуществено проучване на длъжника, за което е уведомен
взискателят и са поискани съответните такси за това, а именно сумата от общо 460.60
лева.
Видно
съдебният изпълнител е извършил цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника К.В.. Направена е справка в НОИ. Направена е справка в АГКК От
приложената към делото справка от регистър на БНБ на банковите сметки и сейфове
се установява, че длъжникът К.К. притежава банкови сметки в ОББ АД и
Експресбанк АД, като към момента на направата на справката няма данни сметките
да са закрити. Направената е справка в служба по вписванията. Изпратени са
запорни съобщения съответно на 18.07.2019 г. до „М.-Й.“ ЕООД, на 22.08.2019 г.
до „Е.В.Т.“ ЕООД, на 18.07.2019 г. до „ОББ“ АД, на 18.07.2019 г. до
„Експресбанк“ АД, на 18.07.2019 г. за запор върху дружествен дял до ТРРЮЛНЦ.
Безспорно се установява и налагането на възбрана върху недвижими имоти на
длъжника В., а именно с постановление от 18.07.2019 г. за имот, находящ се в
гр. Плевен и с постановление от 10.10.2019 г. за имот, находящ се в с. Долно
Камарци. По делото са представените и съответните сметки на съдебния изпълнител
за извършените изпълнителни действия, от които се установява, че съдебният
изпълнител е начислил такси съответно по: т.1- 20 лева за образуване на делото,
т. 2- 100 лева за цялостно проучване, т. 5- 40 лева за изпратени покани, по т.
9- общо 135 лева за наложени запори, по т. 10- 15 лева, по т. 10- 15 лева за
наложени възбрани по т. 31, допълнителни разноски НОИ- 4 лева, по т. 31,
допълнителни разноски ТРРЮЛНЦ-20 лева, по т. 31, допълнителни разноски- запор
АВ- 15 лева, по т. 31, допълнителни разноски БНБ- 1.80 лева, по т. 31,
допълнителни разноски ИКАР- 7 лева, по т. 31, допълнителни разноски АГКК- 7
лева, по т. 31 вписване на възбрана- 15 лева.
На
11.01.2021 г., длъжникът К.В. чрез адв. В.Т.подава молба за редукция на
задължението, предвид определение № 8292 по ч.гр.д.2127/20г. на СГС по повод на
частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, с което
задължението на този длъжник е
редуцирано, съответно изпълнителният лист частично е обезсилен.
На
основание приложеното определение на съда е редуцирано задължението на длъжника.
С призовка за принудително изпълнение длъжникът е уведомен, че като способ за
изпълнение ще се приложи запор върху вземането му по изпълнително дело на ЧСИ М.К.,
който способ е посочен от взискателя. С Протокол за приетите по делото разноски
№ 60 от 07.01.21 г. съдебният изпълнител е приел и начислил по делото такси по
ТТРЗЧСИ в общ размер на 721.85 лева,
от които 460.60 лева авансово платени от взискателя.
На
04.02.2021 г. длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело, с което
е оспорен размерът на дължимите по делото такси по ТТРЗЧСИ.
С
обжалвания акт Постановление по протокол № 445 от 14.02.2021г. ЧСИ отказва да
редуцира дължимите по делото такси по ТТРЗЧСИ под сумата от 513.54 лв. без ДДС или с ДДС от 102.70
лв. това е сума от 616.24 лв., като следва извод, че има намаляване в сравнение
с протокола за приети разноски № 60/21г.. Въпреки мотивите към споразумението и
до съда на ЧСИ, в диспозитива е посочена конкретна сума, която съдът приема, че
ЧСИ е определил като дължими разноски от К.В.. Съдът приема, че в тази сума е
включена и редуцираната пропорционална такса, която е в размер на 118.25 лв..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Отговорността
за разноските по изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79
от ГПК, чл. 78 - 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
(ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, като
размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по
предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За
събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от
които се връчва на задълженото лице - арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените
такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82
и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът
съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното производство
само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на
друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Настоящият
състав на съда счита, че в случая жалбоподателят неправилно приема, че
пропорционално на обезсилената част от изпълнителния лист, разноските по
изпълнителното дело следва да бъдат възложени на взискателя. Безспорно и
правилно съдебният изпълнител е намалил пропорционално на обезсилената част от
изпълнителния лист пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Неоснователно
обаче, жалбоподателят счита, че и обикновените такси, пропорционално на обезсилената част от изпълнителния лист,
следва да бъдат възложените на взискателя. На първо място простите такси не
зависят от материалния интерес по делото, а се събират въз основа на
необходимостта от извършването технически и административни действия.
Евентуално би било мислимо направата на преценка относно необходимостта от
предприемането на определени изпълнителни действия, въз основа на които да се
начисли съответна такса, респ. целесъобразността от извършването едновременно на
няколко изпълнителни действия с оглед малкия материален интерес по
изпълнителното дело. В случая обаче, не са налице основания да се приеме, че
неправилно съдебният изпълнител е предприел конкретните изпълнителни действия,
касаещи наложените запори и възбрани, предвид големия размер на задълженията
към момента на образуване на изп.дело, а след намаляването им при обжалването,
същите макар и в по-малък размер остават да се събират в изпълнението и не са
налице данни за пълно изпълнение на задълженията на длъжника. В този смисъл действително материалния
интерес, в конкретния случай, не е голям, но липсата на изпълнение на
задължението оправдава наложените изпълнителни мерки. На следващо място
жалбоподателят неоснователно твърди, че длъжникът В. притежава само една
банкова сметка. ***правка предоставена от БНБ е видно, че към момента на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът В. е притежавал две банкови
сметки съответно в ОББ и Експресбанк, макар и без средства в тях. В този смисъл
правилно жалбоподателят приема, че изпращането на запорно съобщение до Б. в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал.
1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната Б., представлява действие
по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му
и те остават за сметка на взискателя, но настоящия случай не попада в тази
хипотеза предвид обстоятелството, че са установени в изп.дело , че К.В.
притежава две банкови сметки, върху които има реално наложен запор и се дължат
съответните такси за това.
Съдът
намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че разноските по изпълнението следва да бъдат
разпределени между двамата длъжници, в съответствие с извършените действия по
изпълнението спрямо всеки един от тях. Това е така, тъй като разноските се
формират от направените такива за предприети изпълнителни действия спрямо всеки
един отделен длъжник индивидуално, предвид различното установено имущество
спрямо което може да се изпълнява, поради което и таксите за отделните действия
могат да са различни. От приложените сметки за извършени изпълнителни действия се
установява, че таксите /прости и авансово внесени/ за действията предприети
спрямо частния жалбоподател К.В. възлизат в размер на 265.20 с ДДС, като тези,
които се събират за действията след погасяване на задълженията, както са
посочени в Протокол № 16 възлизат в размер на 119 лв. или общо простите такси,
касателно действия спрямо К.В. са в
размер на 384.20 лв. с ДДС. С пропорционалната такса от 118.25 лв. по т.26 от
Тарифата сумата възлиза в размер на 502.45 лв.
Основателно
е и направеното възражение относно таксите по изпълнението, които следва да се
определят по реда на чл. 73а, ал. 1 т. 5 ГПК, съгласно която разпоредба сборът
от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително
производство не може да надвишава за задължения в размер по т. 5 на чл. 73а, ал.
1 ГПК - от една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната
работна. Съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.
размерът на минималната работна заплата за страната за 2021 г. е 650 лева. В
случая, размерът на задължението по изпълнителното
дело, съобразно Определение № 8292 по ч.гр.д.2127/20г., СГС е общо 634.73 лева,с
разноските, и без законната лихва и попада в хипотезата на чл. 73а, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая сумата за такси не би могла
да надхвърля сумата от 520 лв. съгласно цитираната законова разпоредба. Доколкото
съдът установява по-малък размер, а именно сумата от 502.45 лв. то и разноските
по обжалвания акт на ЧСИ следва да се
намалят до този размер. Искането за намаляване на таксите до 120 лв., т.е.
за разликата между 502.45 лв. до 120 лв. се явява неоснователно.
По
отношение разноските претендирани за настоящото съдебно производство, доколкото
в процесния казус се спори и се обжалва размера на разноските, настоящия състав
споделя установената практика, че в тези производства, касаещи разноски, такива
не следва да се присъждат за разноските
пред СГС, поради което искането на частния жалбоподател за присъждане на
разноски се явява неоснователно.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 445 от 14.02.2021 г., с което частен съдебен изпълнител Р.М.,
рег. №790 по изп. д. №20197900401375 отказва да редуцира приетите по делото
разноски за такси по ТТРЗЧСИ за сума под 513.54 лв. без ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определените с протокол от 07.01.2021 г. приети и начислени
такси и разноски /прости, пропорционални и допълнителни / по ТТРЗЧСИ дължими от К.К.В. по изп. д.
№20197900401375 на частен съдебен изпълнител Р.М., рег. №790 за разликата
над 502.45 лева / петстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки / с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й
част, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.