№ 210
гр. Плевен, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200637 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0938-000467/04.04.2022г.,
издадено от Д.П. на длъжност *** сектор в ОД МВР - Плевен, сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на Д. Х. Д. от гр.***, ЕГН ********** са
наложени административни наказания: на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП глоба в размер на 700, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон и глоба в
размер на 10, 00 лева на основание чл.183, ал.1, предл.2 за нарушение на
чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №Із -2539/17.12.2012 на
МВР са му отнети 12 контролни точки.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до
това, че нарушението е извършено при изпълнение на служебните му
задължения и то в рамките на неотложност.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа
жалбата на посочените в нея основания.
Административно-наказващия орган, редовно призован не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
1
жалба. В съпроводително писмо, с което е изпратил
административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното
производство процесуално допустимо. НП е връчено на жалбоподателя на
28.02.2023 г., а жалбата срещу същото подадена на 09.03.2023 г., т.е. в
предвидения в ЗАНН преклузивен седмодневен срок. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Акт за установяване на административно нарушение серия АД
№123852/24.03.2022г. е съставен от Д. Х. Д. на длъжност *** при сектор
„Пътна полиция“ в ОД МВР Плевен срещу Д. Х. Д. от гр. ***, за това, че
на 22.04.2021г. в 11:07 часа, в населено място - село Ясен, ул. „***, с посока
на движение към град Долни Дъбник, като водач на лек автомобил „Фиат-
Дукато“ с рег. *** собственост на *** управлява със скорост от 104 км/ч в
населено място, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Наказуема
скорост след приспаднат толеранс от 3% е 101 км/ч. Превишение от 51 км/ч.
Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH CAM S1
11743CD, с номер на изображението 0196476. АУАН е бил съставен в 12:32
часа сградата на сектор „Пътна полиция“ - Плевен от *** И. В. С. и в
присъствие на свидетеля -очевидец С. Л. К.. Жалбоподателят присъствал
при неговото съставяне и му е бил връчен лично, като е посочил в него
възражения /л.15/. На същият е била показана снимка с изображение
М0196476. Наказуемата скорост е 51 км/ч над ограничението за населено
място. Водачът не носи контролен талон към СУМПС.
На 24.03.2023г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение
срещу АУАН до *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Плевен, в
което изложил, че на въпросната дата и час е управлявал линейка и е пътувал
за град Етрополе, за пациент по спешност.
Във връзка с възражението била извършена проверка от инспектор
2
Д.А., който изготвил справка рег. №316Р -11531/31.03.2023г. до *** сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР -Плевен /л.16 от делото/. Видно от
представената справка е, че при проверката били направени справки в АИС-
АНД и АИС-ЕЦОН от които е станало видно и ясно, че е извършено
нарушение на 22.04.2021г. в 11:07:26 часа в населено място - село Ясен,
ул.*** с посока на движение към гр. София от водач на специален автомобил
„Фиат Дукато“ с per. № ***. Нарушението било фиксирано и заснето с АТСС
СПУКС ARH CAM S1 с номер 11743cd от разстояние 93м в посока
приближаваща, с номер на изображение 0196479. Измерената скорост на
автомобила била 104 км/ч и след приспаднатия толеранс в полза на водача от
минус 3км/ч, наказуемата скорост е 101 км/ч, за което на основание чл.21.
ал.1, във връзка с чл. 182, aл.1, т.6 от ЗДвП е съставен на Д. Х. Д. АУАН
серия АД бл. № 123852 от 24.03.2022г. В справката е посочено, че при
проверката са били прегледани детайлно всички изображения на заснетия
автомобил /общо пет на брой/ в АИС-ЕЦОН, от които е станало ясно и
видно, че към момента на извършване на нарушението, въпросният
специален автомобил не е използвал специален режим на движение.
Посочено е още, че приложените епикризи към възражението се сочи, че не
съответстват на часа на извършеното нарушение и нямат никаква връзка
помежду им, поради което се сочи в справката да не бъдат приобщавани към
подаденото
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че през 2021г.
работил като шофьор на линейка към УМБАЛ „*** гр. Плевен. Твърди, че на
датата на процесното събитие е транспортирал по спешност пациент от Бяла
Слатина до гр. Плевен, който бил получил инфаркт. Твърди, че на връщане
за Етрополе е транспортирал друг пациент, когато е бил заснет в с. Ясен
От показанията на свидетелите се установява, че АУАН е съставен
по преписка, образувана от АИС ЕЦОН София. В тази връзка е направено
запитване до лечебното заведение кой е управлявал специализарания
автомобил и за собственика на автомобила към часа и датата на извършване
на нарушението.
Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по- горе
свидетели, тъй като показанията им съответни на останалия доказателествен
материал.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства в оригинал: жалба с вх.№316000-
9847/09.03.2023г.; АУАН Серия АД №123852/24.03.2022г.; справка рег.
№316р-11531/31.03.2022г.; възражение рег.№316000-10981/24.03.2022г.;
преписка рег.№4332р-12563/04.03.2022г.; писмо рег.№316р-
12365/01.03.2023г. и НП №22-**********/04.04.2023г.; справка за
нарушител/водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.. Приложени са също
към преписката и копия на 1бр. епикриза - л.4 и л.19-22 от делото, Трудов
договор - л.10/11, предаутопсионна епикриза - л.14, заповед
№45/27.04.2021г., трудов договор и копие на лична карта, както и от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. И. Г. С. и С. Л. К..
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
4
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Според чл.189, ал.4, изречение Първо ЗДвП във връзка с чл.3, ал.1
ЗАНН: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в съответствие на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение“. В конкретния случай е ангажирана отговорността на Д. Х. Д. на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП, според разпоредбата на който, освен
административно наказание „глоба“, се предвижда и наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“. Поради това правилно
наказващият орган не е издал ЕФ. Приложена е описаната от ЗАНН
процедура относно установяване на нарушението със съставяне на акт и
ангажирането на отговорност с издаването на НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ***
сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. И. В. С. – *** при сектор пътна полиция
при ОД на МВР Плевен. Компетентността на актосъставителя и
административно- наказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
В конкретния случай тримесечният срок за съставяне на акта, считано
от открИ.ето на извършителя на нарушението, започва да тече от датата на
попълване на декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба
собственикът или този на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Според разпоредбата на чл. 188
ал. 1 собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. В нарочна декларация от 24.03.2022 г. за предоставяне на
информация във връзка с посочената норма, Д. е посочил, че на 22.04.2021г.
той е управлявал процесния автомобил.
5
Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е
описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което
нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са
посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното
ППС, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 и
предл.2 от ЗДвП, а именно относно неносенето и непредставянето
контролен талон към СУМПС. Това нарушение не е доказано, тъй като на
22.04.2021г. жалбоподателят не е спиран за проверка от контролните органи,
а нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Може
само да се предположи, че Д. Д. не е носил контролен талон към
свидетелството за управление към датата на съставяне на АУАН –
24.03.2022г. Его защо наказателното постановление в тази му част следва да
бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав приема, че предвид превишението на
скоростта, което се санкционира както с глоба, така и с лишаване от
правоуправление, водачът Д. Д. правилно е била санкционирана по общия
ред – след съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушението е било
установено с мобилна система за видеоконтрол и от собственика на
автомобила е изискана информация за водача на МПС на процесната дата и
час, за да се определи субекта на нарушението.
Макар процесният автомобил да представлява МПС, което ползва
специален режим на движение, от събраните по делото доказателства не се
установява същият да е ползвал такъв режим към момента на установяване на
нарушението.
В разпоредбата на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗДвП е предвидено, че моторни
превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен
сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков
сигнал, като специалният режим на движение се ползва само при
6
необходимост. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗДвП моторно превозно средство със
специален режим на движение подава едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал.
От така цитираните разпоредби следва извод, че предвидените в
закона изключения от правилата за движение по пътищата, включително
превишаване на разрешената скорост, както и предвиденото анулиране на ел.
фиш, важат в хипотезата при която, съответното МПС, за което е предвидено
правото да ползва специален режим на движение, е използвало такъв в случай
на необходимост. Целта на законодателя е осигуряване на безпрепятствено
осъществяване на дейността на служителите на съответната организация, с
оглед естеството й, като предвидената специална сигнализация има за цел
обозначаване на възможността съответното МПС да не спазва определени
правила за движение, както и безопасност на останалите участници в
движението. В процесния случай не се установява използване от заснетото
МПС на съответен светлинен сигнал, което обстоятелство не се и твърди от
жалбоподателя. Ирелевантен е фактът на оборудване на автомобила с
опознавателни знаци и светлини, доколкото към момент на извършване на
нарушението, същият не е ползвал съответната сигнализация, респективно не
е ползвал специален режим на движение, нито е установено, че към момента
на констатиране на нарушението е съществувала необходимост от ползването
на такъв режим.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
Събраните от районния съд доказателства не са оборени от
жалбоподателя, поради което и доводите му са неоснователни. Не се доказа
пред настоящата съдебна инстанция, защитната теза на санкционирания
водач, че към релевантния момент – 22.04.2021г. жалбоподателят е пътувал от
Етрополе за транспортиране на пациент, нуждаещ се от спешна помощ, което
да обоснове извод, че е налице хипотезата на чл.13, ал.1 от НК и нарушението
е извършено при „крайна необходимост“.
Релевантният факт е, че управляваният от наказания субект автомобил е
заснет при движение със скорост която превишава с над 50 км/ч разрешената
за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. При
7
измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от
стойността на фиксираната скорост в полза на водача. Правилно за
констатираното нарушение е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП (в
приложимата редакция изм. бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017.), съгласно
която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: т.6 - за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен на
24.03.2022г., след като административният орган е изпълнил процедурата по
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП при която е установил от кого е управлявано заснетото
моторно превозно средство на 22.04.2021г., т.е. при установяване субекта на
нарушението. Вписан е свидетелят при съставянето на акта, който също го е
подписал.
Последното обосновава извода на съда, че скоростта на движение на
заснетия автомобил е отразена вярно в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като издадено при надлежно установена фактическа
обстановка, правилно приложение на материалния закон и спазване на
процесуалните прави
Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0938-
000467/04.04.2022г., издадено от Д.П. на длъжност *** сектор в ОД МВР -
Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. Х. Д. от гр.***, ЕГН
********** са наложени административни наказания: на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 700, 00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
8
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22-
0938/000467/04.04.2022г., издадено от Д.П. на длъжност *** сектор в ОД
МВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. Х. Д. от гр.***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП глоба в размер на 10, 00 лева за нарушение
на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9