№ 166
гр. С.З., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000087 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260768/16.11.2021 год., постановено по гр. д.
№ 4644/2020 год. по описа на РС – С.З., с което е отхвърлен предявеният от
„О.“ ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***,
представлявано от И.Г.Д.-М. против ИВ. М. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Н.З.**, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв. М.С. от
АК С.З., иск да се признае за установено по отношение на ИВ. М. С., с ЕГН
********** с адрес: гр. Н.З.**, съществуването на вземания на Цесионера по
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. - "О.” ЕАД,
ЕИК ***, за които са издадени Заповед № 1033/21.08.2018 г. и Изпълнителен
лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на Районен съд Н.З.,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г.,
включващи: 6 633.86 лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.08.2018 г. до окончателното плащане; 1 228.37 лева - неплатена
редовна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г., 153.94 лева -
лихвена надбавка за забава за периода 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г.; 120 лева-
дължими заемни такси, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Въззивникът „О.“ ЕАД С. счита, че решението е незаконосъобразно и
1
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемата ИВ. М. С. чрез назначения особен представител адв.
М.С. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с
правно основание чл.422 ГПК.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1033/21.08.2018
г. и Изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Н.З., въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Б.Д.” ЕАД, кредитополучателят Д.Л.А. и поръчителят ИВ. М. С. по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2016 г., са
осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.” ЕАД следните суми, произтичащи от
неизпълнение на посочения Договор за кредит за текущо потребление от
02.03.2016г., а именно: - 6 633.86 лева - главница, 1 228.37 лева - редовна
лихва за периода от 21.12.2016 г. до 16.08.2018 г., 153.94 лева - наказателна
лихва за забава за периода от 22.06.2018 г. до 16.08.2018 г., 120 лева - заемни
такси, 312.72 лева - представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е установено, че между Б.Д." ЕАД и
Д.Л.А./кредитополучател/ е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 02.03.2016 г., по силата на който банката е предоставила на
ответника в заем сума в размер на 7000 лева, която сума кредитополучателят
се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план /Приложение № 1/. В чл.8 страните договорили, че кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е в размер на 8,95% годишно или 0,02 % на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,594% към датата на
сключване на договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 8,356 % при изпълнение на Условията по програма, ДСК Практика“
(Приложение № 2 към Договора за кредит). При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи преференциите си изцяло или отчасти и
приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката
съгласно Условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент при
нарушение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим при
стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 14,356 %.
С Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-
01254/27.10.2017 г. и с peг. № 141, том 1, акт 30 от 9.01.2018 г. на Нотариус
Н.Б. - връчена на кредитополучателя Д.Л.А. на 11.05.2018 г. с Разписка на
2
Нотариус Н.Б., „Б.Д.“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
По делото е представен договор за покупко - продажба на вземания
/цесия/ от 10.05.2019 г., сключен между "Б.Д." ЕАД и цесионера "О." ЕАД, по
силата на който банката прехвърлила свои ликвидни и изискуеми вземания,
между които и процесните вземания от ответника.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът Д.Л.А. на 07.03.2016 г. е получила от
банката сума в размер на 7 000.00 лв., като на 08.03.2016 г. Д.Л.А. е изтеглила
сума от сметката в размер на 6 930.00 лв. От Б.Д. ЕАД, гр. С. представили на
вещото лице „справка”,от къято е видно, че са постъпили суми по кредита в
общ размер на 791.87 лв., като част от тях в размер на 366.14 лв. са погасили
дължими начислени главници, а 424.94 лв. са погасили начислени договорни
лихви. Заемът е бил погасяван до 21.12.2016 г. - 9-та погасителна вноска
включително по погасителен план. Вещото лице сочи, че плащането на суми
по кредита е преустановено от падежна дата от 21.12.2016 г., явяваща се 9-та
погасителна вноска/съдържаща главница и дог. лихва/ по погасителен план.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита е както следва:
дължима главница — 6 633.86 лв., дължима договорна (възнаградителна)
лихва — 1 228.37 лв., дължимо обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава): 153.94 лв. за периода и -дължими такси и разноски: 120.00 лв. Общо
дължимата сума по кредита ведно с такси е сума от 8 136.17 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Видно от приложената по делото разписка от 07.08.2019 г. връчването
на уведомление е извършено от ЧСИ П.Г. с рег. № 837 с район на действие
ОС – С., като е отразено, че е извършено посещение на постоянния и настоящ
адрес на лицето на 04.07.2019 г., 17.07.2019 г. и 27.07.2019 г., при което
лицето не е намерено на адреса и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК и
изчакан законоустановения двуседмичен срок. Към периода, през който е
посетен адреса и е осъществена процедурата по залепване на уведомление, е
приложима новата редакция от 2019 на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ДВ бр.
42/2009 г. /, според което трикратно посещение на адреса е необходимо, само
ако са събрани сведения, че лицето не живее на адреса, като нормата не
следва да се тълкува стеснително.
В настоящия случай, длъжникът е уведомен за издадената срещу него
заповед за незабавно изпълнение чрез залепване на уведомление, поради
което предявеният иск се явява допустим с оглед защитата на интересите на
длъжника.
Възражението, че изводът на първоинстанционния съд относно
нищожността на клаузите, с които е уговорена възнаградителна и наказателна
лихва е неправилен, настоящата инстанция намира за неоснователно.
Относно твърдяната неравноправност на клаузите съдът намира
следното: Договорът сключен между "Б.Д." и ответника е в приложното поле
на Закона за защита на потребителите, тъй като ответника отговаря на
3
дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, а именно " всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност". Б.Д. от своя
страна отговаря на дефиницията за "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а
именно " всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага
за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка", същевременно липсва предвидено в ЗЗП основание за
неприложимост. С оглед на изложеното ответника, в качеството си на
поръчител в отношенията, възникнали с кредитодателя по силата на
сключения договор се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в
потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съгласно чл.8 страните договорили, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за
кредит е в размер на 8,95% годишно или 0,02 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,594% към датата на
сключване на договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 8,356 % при изпълнение на Условията по програма, ДСК Практика“
(Приложение № 2 към Договора за кредит). При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи преференциите си изцяло или отчасти и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката
съгласно Условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент при
нарушение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим при
стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 14,356 %.
Съобразно чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП неравноправна е клаузата която
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Точка 18 на чл.
143, ал. 2 от ЗЗП регламентира, че е неравноправна клаузата, която
ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови
представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от
спазването на определено условие. Действително нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2
от ЗКИ предвижда, че при отпускане на кредит банката предоставя безплатно
и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат
най-малко лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода
за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя
лихвата до пълното погасяване на кредита. Т. е налице е задължение на
банката при предоставяне на условията на своя банков продукт на
кредитополучателя да се съдържа методиката за изчисляване на съответната
4
лихва и предпоставките за нейната промяна през времето на договора. Дори
да се приеме, че в конкретния договор, с оглед описаното в т. 7.6 от ОУ към
него са налице предпоставките за промяна на лихвеният процент, то
безспорно в случая е налице липса на методика за изчисляване на съответната
лихва, което от своя страна води до преценка за неравноправност на клаузата
на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Не без значение е и обстоятелството, че по
делото липсват доказателства за това клаузите в договора да са били
индивидуално уговорени с кредитополучателя, т. е. не е налице изключението
на чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. С оглед на така констатираната
неравноправност на клаузи в договора и ОУ към него и доколкото
неравноправните клаузи, съобразно ЗЗП са нищожни клаузи, потребителят
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
По възражението на въззивника относно уведомяването на длъжника за
настъпилата цесия, съдът счита същото за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да
уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на ИВ.
М. С. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на
вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложеното към
нея уведомление на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
5
предпоставки - в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не
може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез
упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания,
а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника,
то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на
вземания няма действие по отношение на длъжника, тъй като за извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е
спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД - цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо "О."
ЕАД няма качеството на кредитор на ответника ИВ. М. С., поради което
предявените установителни искове против нея са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на С.
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260768/16.11.2021 год., постановено по
гр. д. № 4644/2020 год. по описа на РС – С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6