Р Е Ш Е Н И E
1912/21.11.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при
секретаря Петя Великова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4772 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на
С.Й.А. ***/381490//04.07.2018 г. издадено от зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което й е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 100 лева на осн. чл. 355 ал. 1 пр.4 от КСО за нарушение на чл. 1 ал.2
от НООСЛБГРЧМЛ.
В жалбата не се
оспорва факта на нарушението, но се иска отмяна на процесния акт, тъй като реално датата на
която е възникнало задължението й за регистрация е тази на издаване на
фактурата за извършената дейност като вещо лице..
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата и
искането до съда.
Процесуалният представител на административно наказващия орган моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна
следното :
На 19.04.2018 г., жалбоподателката С.А.,*** декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице по см. на КСО. Към нея приложила справка- декларация във връзка с работата, извършена от нея като вещо лице по
изп. дело 246/2017 на РС-Балчик и
фактура № 1/12.04.2018 г. за изготвената експертиза. Свидетелят Св.С.,*** установил, че в
декларацията, заведена под № 030431800070346/19.04.2018 г. е посочено
възобновяване на дейност като
самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия - „вещо лице“ от
04.04.2018 г. Отчитайки, че декларацията е следвало да бъде подадена в 7 дневен
срок от настъпване на обстоятелството,
т.е. до 11.04.2018 г. свидетелят С. приел, че е осъществен състав на
административно нарушение. Същия ден бил съставен акт за административно
нарушение № F381490, екземпляр от който връчен на въззивницата. В
него тя
поискала да й баде наложено наказание „предупреждение“ т.к. това е нейно първо нарушение и получава
минимална пенсия.
Въз основа на АУАН на 04.07.2018 г. било издадено
процесното НП, с което за нарушение на разпоредбата на чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ на самоосигуряващото се
лице С.А., било наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.355
ал.1 от КСО.
Горната фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото доказателства и на практика сочените в Наказателното
постановление факти не се оспорват от въззивницата.
Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Зам. Директора на ТД на НАП-Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е
съставен от компетентно лице. Преписи от АУАН и НП са връчени на нарушителя, като й е дадена възможност
да организира адекватна защита. Жалбоподателката е вписала обяснение в АУАН, но не е депозирала
възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
което обяснява липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН от
АНО.
С оглед задължението на
самоосигуряващите се лица, въведено с чл. 1 ал.1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), че при
възобновяване на всяка трудова дейност те подават
декларация по утвърден образец до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството, при така установената
фактология съдът прие, че
дминистративно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на
тази разпоредба и е издал атакуваното
НП. На база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил, санкционна норма
на чл.355 ал.1 пр.4 от КСО.
Съдът прие, че случаят е маловажен по следните
съображения:
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че
всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че
случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Видно
от доказателствата по делото, се касае за забава от 8 дни, която не би довела до
никакви вредни последици макар нарушението да е формално, като следва да се
отбележи, че нарушителката добросъвестно, е подала дължимата декларация в ТД на
НАП-Варна. Освен това видно и от съдържанието на жалбата и от цялостното
поведение на нарушителя в хода на АНП,
очевидно се изразява критично отношение към извършеното, като в нито един
момент нарушението не е било оспорено. Липсват каквито и да било доказателства
възивницата А. да е санкционирана за други идентични нарушения. Т.е. в
конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност както на
нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателствата по
делото, жалбоподателката коректно е посочила като начало на дейността, датата
на която се е запознала с документите във връзка с изготвяне на възложената й
експертиза. Поради това санкционирането й би имало по-скоро негативно,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение.
По изложените съображения съдът счита, че НП следва да
бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 345182/381490/04.07.2018
г. издадено от зам. Директора на ТД на
НАП - Варна, с което на С.Й.А. *** е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 100 лева на осн. чл. 355 ал. 1 пр.4
от КСО за нарушение на чл. 1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд гр.Варна
в 14 дневен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: