№ 20188
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110132567 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от В. А. М.
срещу “****************” ЕООД с правно основание чл. 5 вр. с чл. 7, пар. 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента) и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземанията за сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет номер ********** от Катаня до София на 02.01.2025г.,
ведно със законна от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.03.2025г. до плащането, както и за сумата от 6,06 евро, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
13.01.2025г. до 17.03.2025г., съгласно издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. №15763/2025 г. по описа на СРС, ГО,
113 състав.
Ищецът твърди, че със закупуването на самолетен билет сключил с ответника
договор за въздушен превоз, по силата на който последният се задължил на 02.01.2025г. да
изпълни полет с номер **********, по направление Катания -София. Твърди, че полетът бил
изпълнен с повече от три часа закъснение спрямо часа за пристигане по разписание. На
13.01.2025г. подал жалба до ответника с искане за изплащане на обезщетение за
закъснението на полета, но в отговор ответникът заявил, че обезщетение не се дължи, тъй
като закъснението се наложило поради неблагоприятни метерологични условия. Поддържа,
че тази хипотеза попадала в обхвата на чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент, поради което предвид разстоянието между София и Катания ответникът му
дължал обезщетение в размер на по 250 евро. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С протоколно определение, държано в проведеното на 04.11.2025г. открито съдебно
1
заседание по делото, съдът е приел, че това искане следва да бъде уважено поради
наличието на предвидените в чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки.
За да достигне до горния извод на първо място съдът е съобразил, че ответникът не е
подал в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпраща
представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Спазено е и изискването по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от 09.06.2025г.,
което е редовно връчено на ответника с преписа от исковата молба, на същия са указани
последиците от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства. Въпреки възложената му доказателствена
тежест ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си,
изложено във възражението срещу заповедта за изпълнение, че закъснението се дължало на
извънредни обстоятелства,
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Ето защо предявените искове се уважават изцяло.
По разноските:
При този изход на спора с правна възможност да претендира присъждането на
разноски разполага само ищецът. Последният е поискал и доказал, че реално е сторил
разноски, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от
ищеца съдебни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски
хонорар в заповедното производство и 25 лв. за държавна така и 400 лв. за адвокатски
хонорар в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„****************" ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр. София дължи на В. А. М.
с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул. „***********“ №59, ет. 4 на основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 5 вр. с чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети (Регламента) сумата от 250 евро, представляваща обезщетение
за закъснение на полет номер ********** от Катаня до София на 02.01.2025г., ведно със
законна от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.03.2025г. до плащането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 6,06 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 13.01.2025г. до 17.03.2025г., съгласно издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. №15763/2025 г. по описа на СРС, ГО,
113 състав..
ОСЪЖДА „****************" ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр. София
да заплати на В. А. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул. „***********“
№59, ет. 4 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумите от 425 лв. за разноски в заповедното
производство, и 425 лв. за разноски в исковото производство.
2
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3