№ 79
гр. гр.Монтана , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ Ц. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ Ц. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211630101405 по описа за 2021 година
Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния
Кодекс, по реда на чл.330 ГПК.
Молителите, М. В. М., ЕГН **********, от М., П. и Р. Д. М., ЕГН
**********, от М.П. двамата чрез процесуалния си представител адвокат
С.Г., вписана в АК Монтана, гр.Монтана, с изрично пълномощно, съгласно
изискването на чл.34 ал.2 ГПК, са депозирали молба с правно основание чл.50
от СК.
В нея твърдят, че са съпрузи. Граждански брак сключили на 28.
11.1992г., първи и за двама им.
От брака имат един син – Д.М.М., който отдавна е пълнолетен.
От 2004 година и до настоящия момент двамата живеят и работят в
Италия.
Желаят да се прекрати бракът им по взаимно съгласие. Съгласието за
това е сериозно, непоколебимо и взаимно.
Постигнали са споразумение, с което са уредили всички въпроси,
1
съгласно задължителните изисквания на чл.51, ал.1 от СК.
Молят съда да постанови решение, с което се допусне развод помежду
им по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, като се утвърди постигнатото между тях
споразумение, без да се издирват мотивите им за прекратяването на брака.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените
писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено
признат за официален такъв за страната, на 28.11.1992 г., за което е издаден
АКТ за сключен граждански брак № 389 от 28.11.1992 г. на Община Монтана.
При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име
на съпруга си, М..
От брака си имат родено едно дете – син, Д.М.М., пълнолетен.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и
непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и
непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски
взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само
формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да
се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно
прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за
прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от отразеното в
2
съдържанието на подписаното споразумение между молителите, направено с
нотариална заверка на подписа на съпругата и представените изрични
пълномощни, съгласно изискването на чл.34 ал.2 ГПК. Молителите изрично
за заявили своята категоричност, че решението им да се прекрати брака е
сериозно и непоколебимо. Постигнали са споразумение по предвидения в
чл.51 от СК ред, което не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на М. В. М. и Р. Д.
М. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което
следва да допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за
неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което
законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално,
той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва
топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и
обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, което не противоречи на закона, морала и
добрите нрави. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между
молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от
прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между М. В. М., ЕГН **********, от М., П. и Р. Д.
М., ЕГН **********, от М.П., и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на
28.11.1992 г. в град Монтана, с Акт за сключен граждански брак № 389 от
28.11.1992 г. на Община Монтана, при сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ,
по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения на децата и издръжката им:
3
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи не си дължат издръжка един на друг след
прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
След прекратяването на брака между съпрузите, семейното жилище,
находящо се в М.П. ще се ползва от майката на Р. Д. М., тъй като последното
е нейна лична собственост, а двамата съпрузи са го напуснали доброволно.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, Р. Д. М., ЕГН ********** ще продължава
да носи брачното си фамилното си име М..
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
Молителите нямат парични влогове с брачен произход, нито са
регистрирани като търговци през време на брака си.
Уредели са отношенията си, произтичащи от развода.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, от М.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Монтана държавна такса за прекратяването на брака в размер
на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай
на принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4