Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Бяла, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори
граждански състав, в откритото заседание на седемнадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Ивелина
Бонева
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа гражданско
дело № 91по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от Д.Х.А., в качеството си на
управляващ и представляващ „Агрофактор” ЕООД, чрез адв.Г.В.Б. против ППК „Старт - 93“, представлявано от
председателя на управителния съвет М.Б.П.. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати сумите както следват: 16000.32
лв. просрочени задължения по Фактура № **********/28.03.2016г.; 10244.30 лв.
просрочени задължения по Фактура № **********/11.10.2017г.; 12364.51 лв.
просрочени задължения по Фактура № **********/22.02.2019г. всички на обща
стойност от 38 609.13 /тридесет и осем хиляди и шестстотин и девет лева и
тринадесет стотинки/ лв.,както и сумата от 3678,89 (три хиляди шестстотин
седемдесет и осем лева и осемдесет и девет ст.) - сбор на законни лихви по
главниците на трите фактури, считано от уговорения на 01.03.2019г. със Споразумение от 10.10.2019г.
падеж, до деня на подаване на настоящата искова молба, както следва: 1524.60лв.
- законна лихва по Фактура № **********/28.03.2016г., 976,13лв. - законна лихва
по Фактура № **********/11.10.2017г 1178.16 лв. - законна лихва по Фактура №
**********/22.02.2019г.
Претендират се сторените в настоящото и в
обезпечителното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, явява се управителя укойто счита иска за допустими и основателен, като не оспорва фактите от които
произтича вземането на ищцовото дружество, напротив признава, че същото
съществува в претендирания размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
На 09.10.2015г. между ищцовото дружество и ППК „Старт - 93“, с ЕИК: *********
е бил сключен Договор за съвместна дейност. Със същият, ищеца се е задължил да предостави за съвместно ползване земеделска
земя в землището на е. Караманово, общ.Ценово, представляваща блокове на
земеделското стопанство, разпределени съгласно доброволно споразумение за
създаване на масиви за ползване за стопанската 2015/2016г., одобрено със
заповед на директора на ОД Земеделие - Русе - Министерство на земеделие и
храните, като се задължил и да извърши очертаване на БЗС, предмет на договора в
ИСАК и да подаде заявление за подпомагане пред Държавен фонд „Земеделие“. Вследствие на което „Агрофактор” ЕООД е издало
фактура за предоставената земя с обща
площ от 467.02 дка, и с единична цена на дка 35лв. за стойността от 19614.84
лв„ с падеж за отложено плащане - 01.03.2019г.
Не се оспорва, напротив признава се от
ищеца, че от страна на ППК „Старт - 93“, е постъпило плащане в размер на
3269.14лв. Това се установя от приобщените по делото в заверени преписи :
Фактура: № ********** от дата 28.03.2016г. на стойност 19614.84 лв, ведно със
Споразумение от 10.10.2018г., като към тази дата - 10.10.2018г. ответника дължи
сумата от 16000.32 лв.
На 25.09.2017г. е бил сключен договор за наем на
земеделски земи с наемодател „Агрофактор“ ЕООД от една страна и ППК „Старт -
93“ като наемател от друга, с предмет на договора - отдаване под наем на
земеделска земя в размер на 228.367 дка, за периода от 1 стопанска година,
считано за стопанската 2016 - 2017г. Вследствие на така подписания договор,
наемодателят „Агрофактор“ ЕООД, е издал фактура №**********/11.10.2017г., на стойност от 10244.29 лв. - наемната цена по отдаваните
имоти.
На 10.10.2018г. е било сключено Споразумение, с което ППК „Старт -
93“ като наемател се е задължил да
изплати задълженията си по така издадената фактура - в размер на 10244.30лв., с
изрично посочен падеж е дата: 01.03.2019г.
Сключен е бил и още един Договор за наем
на земеделска земя с наемодател ищеца от една страна и ППК „Старт - 93“, като
наемател от друга, с предмет на договора - отдаване по наем на земеделска земя,
в размер на 248.257 дка, за периода от 1 стопанска година, считано за
стопанската 2017 - 2018 г. Вследствие на така подписания договор наемодателят
„Агрофактор“ ЕООД, е издал фактура
№**********/22.02.2019г. ,на стойност от 12364.51лв. - наемна цена на
отдаваните имоти.
На 10.10.2018г. е било сключено
Споразумение, с което ППК „Старт - 93“ като наемател се е задължил да изплати
задълженията си по така издадената фактура - в размер на 12364.51лв., с изрично
посочен падеж с дата 01.03.2019г.
Установеното по-горе налага следните
правни изводи.
Предявен са осъдителни искове с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД
вр.чл.228 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен
иск по чл.232 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което е задължението на страната да престира определена парична сума – наем или
стойност на потребени материални блага, настъпила изискуемост на задълженията и
релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието
на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва
да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо
поведение – престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът
следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
По делото не се съдържат доказателства, от
които да е видно ответника да е заплатил
на ищеца търсените суми в изпълнение на задълженията си. Видно от приложените
писмени доказателства е, че надлежно е възникнало и е установено по размер и
основание задължението на ППК „Старт - 93“, с ЕИК:*********. Същото обаче, до
настоящия момент не е изпълнено. Също така, с подписването на Споразумение от
10.10.2018г. между „Агрофактор“ ЕООД като наемодател от една страна и ППК
„Старт - 93“ като наемател от друга, последните са признали по основание и
размер задълженията си по горецитираните фактури в размер от 38 609.13 лв. към
ищцовото дружество. Нещо повече, по Договор за съвместна дейност е направено
плащане в размер на 3614.52лв., предвид издадената Фактура № ********** от дата
28.03.2016г., която е за 19614.84лв. и подписаното след това Споразумение от
10.10.2018г., по която фактура е отбелязано, че се дължи сумата в размер на
16000.32лв. Нещо повече в съдебно заседание представляващия ответната
кооперация е признал изцяло задължението
си, което съдът цени като признание на факти по смисъла на чл.175 ГПК. С оглед
на това, следва да се приеме, че същия не е изпълнил задълженията си произтичащи
от описаните и приобщени като доказателства по делото договори за наем и
последвали ги споразумения, поради което са налице предпоставките за ангажиране
на неговата отговорност по чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2, предл.първо ЗЗД и
дължи заплащане в размерите претендирани с ИМ.
Предвид основателността на обуславящата
искова претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главното парично
задължение. Мораторната лихва, по правната си природа, е обезщетение за вреди
от забава при неизпълнение на парично задължение. Според разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на
парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата чл.84 ЗЗД,
когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след
изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора. С оглед неизпълнението
по горепосочените фактури и предвид
сключеното между страните Споразумение от 10.10.2018г, и уговорения в същото
падеж на 01.03.2019г. ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 3678.89 лева явяваща се сбор на законни лихви по главниците на
трите фактури посочени по-горе,а именно: 1524.60лв. - законна лихва по Фактура № **********/28.03.2016г.; 976,13лв. - законна лихва по Фактура №
**********/11.10.2017г. и 1178.16 лв. - законна лихва по Фактура №
**********/22.02.2019г.; всички
изчислени за пориода от
01.03.2019г. до входиране на исковата
молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в исковото и
обезпечително производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в
съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Предвид така изложеното искането на ищеца
за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК
се явява основателно и при липса на възражение от страна на ответника по
чл.78,ал.5 ГПК следва да се присъди в цялост.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ППК „Старт - 93“, е ЕИК:
8271 13051, със седалище и адрес на управление: с. Караманово, общ. Ценово,
обл. Русе, представлявано от председателя на управителния съвет М.Б.П., да
заплати на „Агрофактор” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бяла, област: Русе, ул. „Хан Крум“ №8, сумите както следват:
16000.32 лв./шестнадесет хиляди лева и 32 стотинки/- просрочени задължения по
Фактура № **********/28.03.2016г.; 10244.30 лв./десет хиляди двеста четиридесет
и четири лева и 30 стотинки/- просрочени задължения по Фактура №
**********/11.10.2017г.; 12364.51 лв./дванадесет хиляди триста шестдесет и
четири лева и 51 стотинки/- просрочени задължения по Фактура №
**********/22.02.2019г., всички на обща стойност от 38 609.13/ тридесет и осем
хиляди и шестстотин и девет лева и тринадесет стотинки/ лв.,както и сумата от 3678,89 (три хиляди шестстотин седемдесет
и осем лева и осемдесет и девет стотинки) лв. - сбор на законни лихви по
главниците на трите фактури, считано от така уговорения от 01.03.2019г.
със Споразумение от 10.10.2019г. падеж до деня на подаване на исковата молба-10.02.2020г.,а
именно: 1524.60лв. - законна лихва по Фактура № **********/28.03.2016г.,
976,13лв. - законна лихва по Фактура № **********/11.10.2017г. и 1178.16 лв. —
законна лихва по Фактура № **********/22.02.2019г.;
ОСЪЖДА ППК „СТАРТ -93“, ЕИК: *********, област Русе, община Ценово, село
Караманово 7130, представлявано от М.Б.П. да заплати на „Агрофактор” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, област: Русе, ул. „Хан
Крум“ №8 сумата в общ размер на 4234.51 лв./четири
хиляди двеста тридесет и четири лева и 51 стотинки/,представляваща разноски по
обезпечителното и настоящо производство за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/