№ 829
гр. Плевен , 01.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100678 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Претенции с правно осн. чл.127 ал. 2 от СК и с правно основание 149 от
СК.
Ищцата СТ. Д. Д. от гр.Плевен е предявила срещу ВЛ. КР. Т. от гр.
Плевен, искове за определяне на родителска отговорност по чл. 127 ал. 2 от
СК по отношение на малолетното дете *** Т., род. на 21.08.2016г., като е
направено искане за предоставяне на родителските права на нея, определяне
местоживеенето на детето на нейния адрес, определяне на конкретен режим
на лични контакти на детето с бащата и присъждане на издръжката от бащата
за детето в размер на 200лв. месечно, считано от 15.09.2020г. до
настъпването на основания за изменението й, ведно със законната лихва.
Ищцата твърди, че от фактическото съжителство между нея и ответника е
родено детето ***, който е нейно единствено дете, а ответникът има и друг
син на 10 години. Твърди, че между страните са възникнали
неразбирателства, поради което на 15.09.2020г. напуснала бащата на детето, и
с малолетния заживяли в предишното й жилище, собственост на нейната
майка, в което живеел и съжителят на нейната майка, с който тя се отнасяла
като с баща. Твърди, че притежава добри битови условия, помощ от
1
родственика, и съгласие от бащата на детето да отглежда сина им, но не могат
да постигнат съгласие за режима на лични контакти и издръжка, поради което
предявява претенциите си по исков ред.
Особеният представител на ответника заявява, че не възразява по
искането за предоставяне на родителските права на ищцата и определяне
местоживеенето на детето на нейния адрес. По отношение на издръжката
сочи, че липсват данни за доходи и имущество на ответника, а само за
задължения спрямо друго ненавършила пълнолетие дете, поради което следва
да бъде определен законоустановения минимум. Счита, че режимът на лични
контакти на бащата с детето следва да бъде максимално разширен, като сочи
че липсват данни бащата да влияе негативно върху детето.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
намери за установено следното: Страните по делото нямат сключен
граждански брак, а от съжителството си имат родено едно дете - *** Т., род.
на 21.08.2016г., понастоящем на ненавършени 5 години, съгласно
удостоверение по акт за раждане № 1590/2016г. на Община Плевен. Детето е
с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен и посещава втора
група в детска градина *** в града. Ищцата сочи, че почти изцяло само тя е
гледала детето, и то е привързано към нея. След раздялата е имало проблеми с
ответника относно виждането с детето и затова завела делото, тя не се
притеснява детето да преспива при баща си, счита, че за една вечер бащата
ще се справи, въпреки че самото дете не иска да преспива при него. Заяви, че
детето така й е казало – че не иска, но е малко и не може да обясни защо. Св.
С.Н., при когото понастоящем живее ищцата, заяви, че се е грижил за нея от
дете и живее на семейни начала с нейната майка, а сега помага при
отглеждането на детето ***. Наблюдава идеални отношения между майката и
сина й, добри грижи от нейна страна. Посочи, че тя води детето на градина
сутрин, а вечер повечето пъти го взема той, защото тя е на работа, че на
неговата помощ може да се разчита изцяло – като за детето, така и за
разходите, защото със заплата като нейната в Плевен тя не може да се справи
сама. Посочи, че в жилището, в което сега живеят, е собственост на майката
на ищцата, за ищцата и детето има самостоятелна стая, битовите условия в
жилището са много добри. Самият той посочи, че е в прекрасни отношения с
детето, много се обичат, играят си и то не е лишавано от нищо. Детето иска
2
да учи, то рисува, ходи и на тренировки по футбол в градината. Заяви, че
всичко струва пари и те заплащат заниманията на детето. На самия него
детето поне два пъти е казвало, че не му е приятно да ходи при баща си, но не
знае причината за това. Знае, че ищцата се разбира с ответника за контактите
с детето, с нейно позволение то е вземано от баща си от градината и е
преспивало, след което ответникът го е връщал. Св. И.Т., приятелка на
ищцата, посочи, че познава детето от бебе, знае, че сега за него изцяло се
грижат майката и дядото /така св. нарича св. Н./. Заяви, че майката се грижи
много добре за детето, извежда го, купува дрехи, храна, покрива нуждите му.
Посочи обаче, че й е трудно да си позволи всички неща за детето. За дядото
заяви, че детето го обожава. Знае, че бащата рядко взема детето и то не
проявява интерес да ходи при него, като си обяснява това с липсата на
внимание от страна на този родител.
По делото бяха изготвени два социални доклада – за целите на
производството по привременни мерки, и за целите на исковия процес. И
двата доклада установяват, че майката се грижи за детето, жилищните
условия са на много добро ниво и се поддържа добра битова хигиена, бабата
на детето понастоящем работи в ***, но нейният съжител помага на ищцата
при отглеждане на внука. При изготвянето и на двата доклада, социалният
работник е успял да осъществи контакти с бащата по телефона, но той е
отказал среща, коментирал е само, че иска разширен контакт с детето и
размера на издръжката. Изводът на доклада е, че емоционалната връзка на
майката с детето е стабилна, а с бащата – само, че не е прекъсната.
Относно доходите на майката, събраните по делото доказателства сочат,
че брутното й трудово възнаграждение е в размер на 487 лв. средномесечно за
последните 12 месеца. Бащата, въпреки, че е твърдял при социалното
проучване, че е безработен, е работил по трудови договори почти без
прекъсване, като от 25.02.2020г. до 20.03.2021г. е бил на трудов договор при
възнаграждение 610лв. месечно, а от 25.05.2021г. е отново в трудови
правоотношения с основна заплата от 700лв. месечно, видно от справката на
ТД на НАП. Няма данни за декларирано недвижимо имущество на ответника,
той притежава лек автомобил, регистриран през 2016г., видно от справката на
Дирекция ПМДТ, община Плевен. Няма спор между страните, че ответникът
има още едно ненавършило пълнолетие дете – на 10 години.
3
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По
предявения иск на осн. чл.127 ал.2 от СК, уреждащ изцяло въпросите касаещи
родителската грижа за дете, се следва принципа, че предоставянето на
родителски права следва да бъде разглеждано в интерес на детето.
Предоставянето на родителските права върху детето на майката и
определянето на местоживеенето му при нея, не е спорно между страните,
социалният доклад и обстоятелствата, изнесени от свидетелите потвърждава
твърдението, че тя е родителят, който се грижи за детето след фактическата
раздяла с бащата, че тя притежава висок родителски капацитет за това, има
жилищни условия и подкрепа от страна на човека, който я е отгледал като
баща и се възприема за дядо на детето ***. Поведението на ответника в
настоящия процес сочи дезинтересираност от изхода на делото, касаещо
интересите на неговото дете – той е имал възможност да участва в делото,
доколкото два пъти е контактувал с ДСП ОЗД Плевен във връзка с него,
известно му е било, че има висящ процес и неговият предмет, но той не е
проявил желание нито да беседва при изготвяне на соц.доклади, нито да
получи съдебните книжа и да участва пълноценно в процеса. Поведението му
е наложило назначаване на негов особен представител, който е осъществил
представителството до края на делото, въпреки че той е можел да се включи
още на фазата на постановяване на привременни мерки. Това сочи невисок
родителски капацитет на бащата, независимо, че в докладите се сочи, че при
разговорите по телефона, той е искал разширени лични контакти с детето.
Поради това, именно отчитайки тази незаинтересованост, при определяне на
режима на лични отношения на бащата с детето съдът намира, че режимът
следва да включва преспиване при ответника, но само веднъж месечно, както
е приел и при постановяване на привременните мерки. От постановяването
им до устните прения по делото този режим не е оспорен от самия ответник,
той не е дал повод да се счита, че този режим е неподходящ и следва да се
разшири. Независимо от доводите на особения представител на ответника, че
бащата не застрашава детето и режимът трябва да бъде по-разширен, съдът
намира, че поведението на ответника и изявленията на детето, че не иска да
ходи при баща си, не предполагат необходимост от промяна. Поради горното,
следва да бъде определен режим на лични отношения между ответника и
детето, по начина, определен и като привременна мярка: бащата да взема
детето при себе си всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване, в
4
събота от 10.00ч. до неделя в 18.00ч., като го взема и връща по
местоживеенето на майката, всяка трета събота и неделя от 10.00ч. до
18.00ч., без преспиване, като го взема и връща по местоживеенето на майката,
както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Издръжката за детето за бъдеще време следва да бъде определена за
период след влизане в сила на решението, доколкото до този момент има
определени привременни мерки. Тази издръжка е безусловна, т.к. детето е
малолетно и се определя съобразно нуждите му и възможностите на родителя.
В случая по делото се събраха доказателства, че детето има интереси към
рисуването и ходи на тренировки по футбол, те. има нужди по-високи от
минималните за храна, консумативи и дрехи, то е почти на 5 години и
посещава детска градина. При това положение, а и съобразно статистическите
данни за страната от необходимите суми за месечни нужди, съдът определя
нуждите на детето в размер на 380лв. месечно. Средномесечният доход на
ищцата е под минималния за страната към настоящия момент, а бащата през
целия период от една година преди подаване на исковата молба, е работил без
прекъсване и е реализирал постоянни доходи. В хода на делото за два месеца
бащата няма регистриран трудов договор, но понастоящем работи на заплата,
по-висока от минималния за страната размер от 650лв. Безспорно е по делото,
поради твърденията и на двете страни, че бащата има друго малолетно дете,
спрямо което също е задължен за издръжка. Няма данни обаче
здравословното състояние на бащата да не му позволява да работи и да
реализира и други доходи, при положение, че има две деца на ниска възраст
към които е безусловно задължен. Поради горното, от така определената за
детето месечна издръжка от 380лв., майката следва да поеме част, равна на
180лв., като продължи да се грижи за здравето и развитието на детето, а
бащата следва да поеме разликата до така определената нужда. При това
положение, съдът намира, че бащата, който не полага непосредствените
грижи за детето, следва да бъде осъден да заплаща размер на издръжка, който
да е над минималния размер за страната /162.50лв./, а именно - в размер на
200.00лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на решението,
докогато действат постановените привременни мерки, като издръжката
следва да е платима до 10. число на месеца, за който се отнася.
Относно претенцията за издръжка за детето от бащата за минало време:
5
В релевирания период - 15.09.2020г. до датата на подаване на исковата молба
– 27.01.2021г., детето е било на по-ниска възраст и за този период няма данни
нуждите му да са били по-високи от тези, при които са определени
привременните мерки. Така възприетия към м. януари 2021г. размер на
издръжката за детето от бащата е 180лв. месечно, при данни, че за периода за
минало време бащата е работил по трудов договор и получавал
възнаграждение от 610лв. месечно. Липсват представине доказателства, че за
този период бащата е давал каквато и да било издръжка – в пари или в натура
за детето. При това положение, съдът намира, че независимо от по-ниската
възраст на детето, и за предходните малко над 4 месеца, основно зимни, и с
нужди от топли връхни дрехи и с по-високи режийни разходи, размерът на
издръжка от бащата, следва да бъде същият – 180лв. месечно. Доколкото се
касае за минал период и размерът на издръжката е изчисляем, общият размер
на издръжката за процесния период възлиза на 767.96лв. В този размер
претенцията на осн. чл. 149 от СК следва да бъде уважена, а до размера на
претендираните по 200лв. на месец за периода 15.09.2020г. до 27.01.2021г.,
следва да се отхвърли като недоказана.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ПлРС: ДТ върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време
– 288.00лв., ДТ върху размера на присъдената издръжка за минало време –
мин.такса от 50.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изп.лист.
Относно разноските по делото, претендирани от ищцата на осн. чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да й дължи само частта от адвокатския
хонорар, заплатен от ищцата по повод претенцията за издръжка, който в
минималния си размер по чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С,
възлиза на 300лв., както и заплатеното от ищцата възнаграждение за негов
особен представител в размер на 600лв., или общо 900лв. Останалата част от
претендираните разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
характерът на производството е спорна съдебна администрация - спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да
постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от стандартното исково
производство, в спорната съдебна администрация не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
6
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.
Съдебното решение, изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – в този смисъл
е Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
На осн. чл. 127 ал. 2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното дете *** Т., ЕГН ***, на
майката – СТ. Д. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетното дете *** Т., ЕГН *** -
при майката – СТ. Д. Д., ЕГН **********, в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата ВЛ. КР. Т., ЕГН
**********, с малолетното дете *** Т., ЕГН ***, както следва: бащата да
взема детето при себе си всяка първа събота и неделя от месеца с
преспиване, в събота от 10.00ч. до неделя в 18.00ч., като го взема и връща по
местоживеенето на майката СТ. Д. Д., ЕГН **********, и всяка трета събота
и неделя от 10.00ч. до 18.00ч., без преспиване, като го взема и връща по
местоживеенето на майката, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА ВЛ. КР. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***, ДА
ЗАПЛАЩА за малолетното дете *** Т., ЕГН ***, чрез неговата майка и
законен представител СТ. Д. Д., ЕГН **********, и двамата от ***
ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на причини и условия за изменение на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като
издръжката е платима до 10. число на месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, ВЛ. КР. Т., ЕГН ********** с
7
постоянен адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ за малолетното дете *** Т., ЕГН ***,
чрез неговата майка и законен представител СТ. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата от ***, издръжка за минало време – за периода 15.09.2020г. до
27.01.2021г., в общ размер на 767.96лв., като претенцията до размер на по
200лв. на месец за периода 15.09.2020г. до 27.01.2021г., като недоказана
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ВЛ. КР. Т., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Д. Д., ЕГН **********, от ***,
разноски по делото в размер на 900лв.
ОСЪЖДА ВЛ. КР. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***, да
заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на присъдената издръжка за
бъдеще време – 288.00лв., ДТ върху размера на присъдената издръжка за
минало време – 50.00лв. както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изп.лист.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8