Р Е
Ш Е Н И Е № 129
гр.Средец, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд
180/2019г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.М.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0269-000375 от 25.09.2019г.,
издадено от М. З. Чолаков – Началник Група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100.00 лева, за това че виновно е нарушил чл.119,
ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващи пешеходци.
В жалбата се излага, че на 16.09.2019г. бил първият
учебен ден, като при преминаването покрай училището имало пешеходна пътека,
жалбоподателят се движел много бавно, забелязал от лявата му страна в уличката
паркиран автомобил А 1741 КР – зелен на цвят, подминал го и тогава достигнал
пешеходната пътека. Твърди, че в момента, когато се намирал пред пешеходната
пътека – предните колела били стъпили върху нея, видял, че на пешеходната
пътека стъпили две или три деца, той преминал безопасно, като се движел в
неговата лента в близост до осевата линия, а децата се намирали на около два
метра от страната на автомобила му, когато стъпили върху пешеходната пътека. Не
счита, че е отнел предимство, като релевира, че ако бил спрял да изчака децата
да дойдат до автомобила му, фактически би спрял върху пешеходната пътека.
Жалбоподателят излага, че след около пет минути се върнал отново по същия път,
горният автомобил бил на същото място, карал със скорост по – малка от
максимално разрешената, като наблюдавал движението на автомобилите и пешеходците.
Твърди, че не бил видял униформен полицейски служител да подава ясен знак, че
има намерение да го спре, като малко по – късно спрял пред магазин, зад него
спрял същият автомобил, били му поискани документите, той им ги дал, като
тогава бил обвинен от двамата полицаи, че е отнел предимството на пешеходци на
пешеходна пътека и че не е спрял на подаден сигнал. Излага, че след около час
дошъл Т.Д. и му написал 2 акта, единият за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и
вторият за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Релевира, че АУАН № 23653 бил съставен
от лице, което не било установило лично нарушението и не следвало да се приема,
че е със съответната доказателствена сила. Отправя искане за отмяна на
Наказателно постановление № 19-0269-000375 от 25.09.2019г., поради това, че не
е извършил такова нарушение.
В хода на съдебното заседание
жалбоподателят се явява лично и със защитника адв.К.К., като поддържа жалбата. Твърди,
че пешеходната пътека започва от ул.“Максим Горки“, преминава през целия портал
на Дома за възрастни хора и тогава отива до края на ул.“Г.С.Раковски“ и ако се
приемело, че се касаело за звена счита, че тази пешеходна пътека има повече от
14 такива звена, а при отваряне на вратата на Дома за възрастни хора, две трети
от дясното платно на ул.“Г.С.Раковски“ се затваряла и това било платното,
където е трябвало да се движи и единственото за преминаване било или по средата
на улицата, където пък имало шахта, а другото чрез навлизане в лявото платно за
движение, за да избегне първо удара с вратата, след това удара в шахтата.
Отправя искане да се приеме, че не е извършил нарушението, а дори да се
приемело, че децата са били стъпили на пешеходната пътека, те били стъпили на
съединението на двете пешеходни пътеки, което било във формата на „У“ и са
имали най – малко пет метра да преминат покрай портала на Дома за възрастни
хора и след портала продължавала тази пешеходна пътека.
Административно наказващият орган
не се явява и не се представлява по делото.
Районна прокуратура гр.Средец не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите Н.М.М. – полицейски
инспектор в РУ – Средец и Н.А.Р. – мл.полицейски инспектор към момента на
съставяне на АУАН в РУ – Средец, съобразно Заповед № 251з-2728/29.08.2016г. на
директора на ОД на МВР – Бургас ст.комисар К. К. разполагали с компетентност да
съставят АУАН и фишове по ЗДвП, както и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП. На 16.09.2019г. те били заели установъчен пост в гр.Средец на
кръстовището на ул.„Г.С.Раковски“ и ул.“Максим Горки“, във връзка с първия
учебен ден и опазване на обществения ред и осигуряване на пътната безопасност
на учениците, на водачите МПС. Те били в близост до училище „Никола Вапцаров“, като
автомобилът им бил тъмно зелен на цвят, оборудван с буркан, надписи „Полиция“ и
паркиран така, че да не пречи на движението на ул.“Г.С.Раковски“. В 9.20 часа
покрай тях преминал лек автомобил „Пежо 406“, с рег.№ А 1313 КС, управляван от
жалбоподателя, като не видели в колата да има други лица. Автомобилът преминал покрай
М. и Р. и се насочил по посока към училището по ул.“Г.С.Раковски“. Точно пред
входа на училището имало голяма пешеходна пътека, която обхващала двете улици,
тя била боядисана в ярки цветове, видима и разпознаваема от далеч. По нея
преминавали група деца – шест – седем ученика и били навлезли по пътеката на
ул.“Г.С.Раковски“ в средата на пътеката. През това време водачът на автомобила
не спрял, за да им осигури предимство, заобиколил ги с лява маневра, а децата
спрели и изчакали да мине, за да не бъдат блъснати. Полицаите записали номерата
на автомобила, за да вземат отношение на по – късен етап и да не напуснат поста
си. В 9.25 часа същият автомобил, със същият водач, шофирал по ул.“Максим
Горки“, като свидетелят М. му подал сигнал да спре, който водачът пренебрегнал,
продължил по ул.“Г.С.Раковски“, като завил наляво по ул.“Васил Коларов“, като
бил последван от полицаите със служебния им автомобил. К. *** до зоомагазин,
влязъл в него, като при излизане от него свидетелите М. и Р. извършили проверка
и установили самоличността му. Поискали и съдействие от колегата им Т.Д. –
полицейски инспектор по линия на пътен контрол, който дошъл на място и за
нарушението - отнемане на предимство на
пешеходна пътека съставил АУАН, на който станали свидетели М. и Р.. В
неформален разговор пред актосъставителя Д. жалбоподателят си признал, че
действително имало такава ситуация, че е преминал по пешеходната пътека, по
която са преминавали учениците.
В настоящото производство са
приобщени и свидетелските показания на Д. Д. Д., който твърди, че е охрана на
международен паркинг за тирове на „Братя Георгиеви“, където работел
жалбоподателя К.. На процесната дата на нарушението – 16.09.2019г., около 9 -
10 часа, Д. бил точно на мястото където е извършено нарушението по ЗДвП,
обективирано в оспорваното в настоящото производство наказателно постановление.
Въпросния свидетел твърди, че видял как К. минава до старческия дом, чиято
врата била отворена и захващала дясното платно на пешеходната пътека, като
пешеходната пътека се намирала на два – три метра от портала на старческия дом.
Твърди, че е видял, когато децата са били до портала на старческия дом и са
преминавали пешеходната пътека, както и че К. почти е минал пешеходната пътека
от лявата страна. Излага, че К. заобиколил, тъй като вратата на старческия дом
била отворена – нито можел да мине по средата, понеже там имало капак на шахта,
а когато преминавал пешеходната пътека децата били малко преди портала.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №
404/16.09.2019г., бл.№ 023653, Наказателно постановление № 19-0269-000375/25.09.2019г.,
свидетелските показания на актосъставителя Т.Р.Д., Н.М.М., Н.А.Р. и Д. Д. Д. и
другите приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Съобразно нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Посоченото правило представлява
правило за предимство и се отнася за цялата дължина на пешеходната пътека през
платното за движение, независимо от пътната лента, в която се намират
пешеходеца и автомобила.
В случая свидетелските показания на Н.М.М. и Н.А.Р. възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като последователността, логическата свързаност и
непротиворечивост на изложението дават основание на съда да приеме, че така
представената информация не е фрагментарна и не указва наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти, като в този смисъл съдът
ги поставя в основата на своите изводи по същество на делото. От тях се установява,
че на 16.09.2019г. около 9.20 часа, лек автомобил „Пежо 406“, с рег.№ А 1313
КС, управляван от водача И.М.К. е преминал пешеходната пътека пред училище
„Никола Вапцаров“, намираща се на ул.“Г.С.Раковски“, докато по нея минават
група между 5 – 7 деца ученици на възраст от 13 и 16 години, като водачът не е
спрял, за да им осигури предимство, а ги е заобиколил с лява маневра,
навлизайки в насрещното платно и децата съответно са спрели и изчакали да мине,
за да не бъдат блъснати. Относно случилото се самият жалбоподател е заявил пред
свидетеля Т.Р.Д., че действително е имала такава ситуация, в която е преминал
пешеходната пътека, докато учениците са преминавали. От свидетелските показания
на свидетеля Д. Д. Д. също се установява, че К. е преминал пешеходната пътека,
докато по нея са преминавали ученици, както и че e направил лява маневра, за да
заобиколи, но сочи, че това било сторено поради това, че бил отворен портала на
дома за възрастни хора, който заемал дясното платно, а също и поради това, че
посредата на улицата имало шахта.
В тази връзка релевираните доводи от жалбоподателя, че
е преминал пешеходната пътека безопасно и не нарушил правилата за движение, са
изцяло неоснователни. Процесният случай касае преминаването на лица по
пешеходна пътека от една изключително уязвима група – същите са деца, което
предполага засилено внимание на водачите при тяхното присъствие на пътното
платно. Като е преминал пешеходната пътека с лекия автомобил, докато децата
вече са стъпили и се движат по нея, безспорно следва, че К. им е отнел
предимство, тъй като то се отнася до цялото продължение на пешеходната пътека.
Съответно жалбоподателят е навлязъл в лявото платно за насрещно движение, за да
ги заобиколи, а съответно децата са били принудени да спрат и да изчакат
автомобила да премине, за да не бъдат блъснати. Изложените съображения, че
причина да навлезе в насрещното ляво платно било това, че е бил отворен портала
на старческия дом в близост до пешеходната пътека, както и наличието на шахта
на пътното платно, не са основания, обуславящи извод за липса на извършеното
нарушение, обективирано в оспорваното наказателно постановление. След като
децата са били вече стъпили на пешеходната пътека, водачът е следвало да спре и
да ги изчака да преминат, а не да ги заобикаля и поставя в риск да бъдат
блъснати, с оглед данните по делото, че за да се избегне произшествието те са
спрели на пешеходната пътека и са изчакали шофьора да премине.
Настоящият съдебен състав приема за доказано вмененото
административно нарушение на жалбоподателя, тъй като констатациите по редовно
съставен АУАН, който съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното и се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства
в хода на съдебното производство. Оборването на констатациите по АУАН следва да
се извърши по пътя на пълното доказване на жалбоподателя, каквото по настоящото
дело не беше сторено.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя И.М.К. по реда на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ за
водач, който не осигури предимство при преминаване през пешеходна пътека, да се
налага наказание глоба в размер на 100 лева. Наказанието е в абсолютен размер,
поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство, в
частност ограничението на чл. 27, ал. 5 ЗАНН, не се налага допълнителното и
обсъждане.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
19-0269-000375 от 25.09.2019г., издадено от М. З. Ч. – Началник Група към ОД
МВР Бургас, РУ Средец, с което на И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100.00 лева, за това че виновно е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска
преминаващи пешеходци.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
лично жалбоподателя, както и на останалите страни по делото.
Районен съдия:……………………