№ 34302
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20221110137655 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на П. К. М. против Р. Г. М. за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
съединен с иск с правно основание чл. 56 от СК.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат едно
непълнолетно дете, което живее при ответницата и за което последната
полага непосредствени грижи. Посочва, че от 2016 г. страните са се
установили и трайно пребивават на територията на Австрия, където са
живели заедно до пролетта на 2020г. Твърди, че с ответницата са в
продължителна фактическа раздяла отпреди предявяване на исковата молба,
като между тях липсвала физическа и емоционална близост и било налице
отчуждение. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен, без
съдът да се произнася по вината, както и ползването на семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата не възразява бракът да бъде прекратен, без съдът да се
произнася по въпроса за вина за дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Предявява насрещни претенция с правно основание 49, ал. 1 от СК.
Заявява готовност за сключването на споразумение по реда на чл. 49, ал. 4 от
СК. Прави искане да продължи да носи брачното си фамилно име след
развода.
1
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който
ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в
исковата молба, бракът между страните да бъде прекратен, искането за
предоставяне ползването на семейното жилище и за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на непълнолетното дете
от брака.
С молба вх. № 182846/27.06.2023г. ищецът заявява, че по молба за
развод, депозирана от Р. Г. М., е образувано и понастоящем е висящо дело в
Австрия.
С оглед наведените от ищеца твърдения в молба от 27.06.2023 г. за
образувано и висящо друго производство по иск за развод, освен настоящото
дело, на страните следва да бъдат дадени указания, с оглед преценката за
допустимост на настоящото дело.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са необходими, относими и допустими.
Искането за допускане на събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане на ищеца е необходимо, относимо
и допустимо.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до
първото открито съдебно заседание да заявят дали между страните е
образувано и висящо друго производство по иск за развод, освен настоящото
дело, като в същия срок представят доказателства за датата на образуване на
това производство и етапа, на който се намира същото.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на дадените указания в
срок, съдът ще се произнесе с оглед наличните по делото доказателства.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане.
2
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки от тях има качеството на ищец,
че явяването им в първото заседание по делото е задължително, като при
неявяването без уважителна причина производството по делото ще бъде
прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за 22.11.2023 г. от 11.45 часа , за когато да се
призоват страните.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК и чл. 56 от СК, както и насрещен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството на ищец, че страните
са съпрузи, изложените в исковата молба, съответно в насрещния иск,
положителни факти, които всяка от страните намира, че са довели до дълбоко
и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка. В брачния
процес всяка от страните следва да изчерпи всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на ищеца е да установи
собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа
на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства
от значение за ползването му.
УКАЗВА на всеки от ищците, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в чужбина или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се прилагат към
делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всеки от ищците, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
3
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора – медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помиР.е
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
4
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните
за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните
могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да
споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят
свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
5
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Препис от определението, а на ответника - и от отговора на насрещния
иск, ведно с приложенията, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6