Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
09,04,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд 2369/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***” АД, гр.С., ул.”***” 2В, ЕИК ***,
представлявано от инж. Е.Й.,
чрез пълномощник- юрисконсулт К.Д.-П. НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 13-001813 /21.11.2019г. на директор на ДИТ -
гр.Пазарджик, с което на дружеството -жалбоподател
е наложена на основание чл.415 в, ал.1 КТ имуществена санкция 300 лева.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез представителя си, настоява да се
отмени НП по изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани
доказателствени средства..
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
представител, настоява да се потвърди НП..
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 09.08.2019г. възникнал
инцидент на територията на стопанисвания
от дружеството-жалбоподател вагоноремонтен
завод в гр. С., където са извършвали строително-монтажни работи ( СМР). За
проверка на място пристигнали инспектори от ДИТ Пазарджик, сред които св. Д..
На място по представените документи той
установил, че дружеството- жалбоподател е възложител/инвеститор за извършваните
СМР , а изпълнител на същите е „Т.Б.“
ООД. На място бил технически ръководител на изпълнителя „Т.Б.“ ООД св.Я.С.Ш.,
от когото св. Д. поискал всички книги за начален инструктаж по ЗБУТ и ПБ от
инвеститора. След като му били предоставени и ги прегледал установил, че самият
Ш. не присъства в тях като лице, по отношение на което е проведен такъв
инструктаж .
Поради това и св. Д. съставил
против дружеството- жалбоподател процесния АУАН за нарушение по „чл. 3 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на ЗБУТ и т.4 от Споразумението за съвместно
осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР, сключено на основание чл. 18 от
ЗЗБУТ между „***" АД и „Т.Б." ООД“.
Актът бил надлежно предявен, , с
връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Претендира процесуална
неизправност на последното и констативния акт въз основа на който е издадено с
основателния довод, че санкционираното дружество не е възприето като
работодател , а същевременно е санкционирано именно в това си качество. Тези
твърдения са напълно верни. В акта и в НП е възприето, че дружеството-
жалбоподател е „възложител/инвеститор“, но не и че е работодател, в каквото
качество всъщност е ангажирана отговорността му. Това се явява, както правилно
се претендира, съществено процесуално
основание, респ. достатъчно основание за директна отмяна на НП.
Паралелно и също в тази връзка е
налице и основание за отмяна по същество, която ще се сподели само евентуално (
при условие, че не се възприемат доводите за установената съществена порочност
на административните актове). Всъщност, съвсем правилно контролният орган и
наказващият не са възприели дружеството- жалбоподател като работодател по
отношение на св. Ш., който е служител на изпълнителя на СМР - „Т.Б." ООД,
тоест - именно това дружество е негов работодателя.
Вярно е, че между възложителя (
дружеството - жалбоподател) и изпълнителя („Т.Б." ООД) на СМР е имало
споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ ( л. 23 по делото), с което, доколкото
дейностите се извършват в действащо предприятие) те са се уговорили как точно да се осигуряват
здравословните и безопасни условия на труд . Но - тези уговорки касаят начина
на изпълнение на задълженията по предоставяне на здравословните и безопасни
условия на труд и в т.4 от процесното споразумение ( цитирана в акта и в НП) е
приповторена нормативната забрана да се допускат работници, които не са
преминали начален инструктаж, който следва да осигури изпълнителя . Така
задължението за такъв вид инструктиране на работници на изпълнителя е поето да
се изпълнява от възложителя. Тази уговорка е напълно нормативно съобразена с
възможностите по чл. 18 от ЗЗБУТ.
Тя обаче не променя ( и не може
да промени !) субекта на отговорността, който
продължава по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ да бъде единствено и само
работодателя. А такъв за Ш.не е дружеството- жалбоподател, а изпълнителя „Т.Б."
ООД, който разполага с възможността да търси отговорност от
дружеството-жалбоподател за неизпълнение на уговорката по т.4 от споразумението.
Нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ (
административно-наказателна ) не може да
се тълкува нито разширително с оглед уговорката на страните от споразумението на л. 23. На отговорност по
смисъла на тази санкционна норма е подлежал само работодателя, какъмто в случая
по отношение на Ш. не е дружеството- жалбоподател.
Неправилното решение на
наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен
акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 13-001813 /21.11.2019г. на директор на ДИТ - гр.Пазарджик, с което на
“***” АД, гр.С., ул.”***” 2В,
ЕИК ***, представлявано от инж. Е.Й., е наложена на основание чл.415 в, ал.1 КТ имуществена санкция 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: