Р Е Ш Е Н И Е № 260018
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
след открито съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на
секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 1249 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе,приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, чрез ст. юрисконсулт С.С., като се обжалва изцяло решение № 630 от 20.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17725/2019 г. на РС Пловдив, І гр. с., с което са уважени изцяло обективно съединени искове по чл. 178 от Закона за МВР, във вр. с чл. 150 от КТ, както и във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като е осъден ответникът да заплати на Д.А.Б. сумата от 1717,91 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2016 г.- 30.09.2019 г., както и сумата от 243,05 лева мораторна лихва за периода 01.11.2016 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1717,91 лв. от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноски с оглед изхода от спора. Заявени са в жалбата подробни оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалваното решение, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Заявява се, че за процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал, I, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. В тази насока са и направените оплаквания, като се тълкуват правоотношенията по служба уредени в специален закон – чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им. Заявява се, че е неправилен изводът, свързан с отчитането на труда, че поставя в неравностойно положение държавните служители в МВР, като се позовава и на т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявява се, че мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно са изложени в отговора на исковата молба, като се прави разбор на уредбата за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР, които са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. в чл. 199 и чл. 200, като с оглед проследяването на уредбата се прави извод, че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно”, а напротив, при всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Заявява се с оглед проследяването на нормативната разпоредба, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките ма 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. От там се счита, че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор да са несъстоятелни. Не се е доказало, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми. Няма мотиви в решението на РС относно извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Заявява се, че следователно дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Заявява се, че за работещите по трудови правоотношения разпоредбите от НСОРЗ - чл. 8 и чл. 9, ал. 2 се прилагат едновременно с правилата на за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В тази насока се цитира и съдебна практика - Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г., ГК, IV г.о. на ВКС. При преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Заявява се, че съдебно - счетоводната експертиза дава заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване е коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано. Моли се, с оглед на гореизложеното, да се произнесе решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано постановеното от първоинстанционния съд. Прави се и възражение, при условия на евентуалност, за прекомерност на разноските. Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Нови доказателства не са ангажирани по въззивното дело.
С писмения отговор на въззивната жалба от страна на ищеца Д.А.Б., чрез пълномощника адв. З.Б., се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразяват се доводи във връзка с направените оплаквания. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и писмена защита от страна на юриск. С.С., пълномощник на жалоподвателя. Постъпила е и писмена молба, на 24.07.2020г., от адв. З.Б., пълномощник на възиваемемия Д.А.Б., с която отново се подържа изразеното становището с подадения писмен отговор по жалбата. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Прилага се договор за правна защита и съдействие и пълномощно по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство – ответник, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.А.Б.,
с ЕГН **********, обективно съединени искове по чл.178,
ал.1,т.3 във връзка с чл, 187,
ал.5, т.2 ЗМВР, както
и чл.86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение от 1717.91
лв за положен извънреден труд в размер
на 251 часа след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.09.2016г. – 30.09.2019г., мораторната лихва за забава в размер на 243.05 лв за периода 01.11.2016г. – 30.10..2019г., ведно със
законната лихва върху главницата.
Не е спорно, че
ищецът е със статут на държавен служител, съгласно ЗМВР, като е работил като ****
– той и **** в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-
Хисаря към РД“ „Пожарна безопасност и защита на населението“- Пловдив при ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР София, като поради
естеството на работата си ищецът е полагал 24-часови дежурства, отчитани
сумирано на тримесечие.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР,/ в ред. Изм.-ДВ, бр. 14 от 2105г, изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изр. първо, в сила от 14.10.2016г., относно изр. второ, в сила от 1.02.2017г./ ; правната уредба относно регламентираните в разпоредбата на чл.142 КТ начини на отчитане на работното време подневно / в работни дни/ и сумирано / в часове-седмично, месечно или за календарен период, не повече от 6 месеца/; отчетена е целта на Закона при сумираното изчисление на работното време- създаване на по-гъвкава организация на работа; извършено е позоваване на т.23 от ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС относно работещите в МВР служители, едни от които са на трудово правоотношение и друг по служебно правоотношение, при което и при вторите като държавни служители по смисъла на ЗДСл намира приложение общият Закон, тъй като в обратния случай тези служители биха били поставени в неравностойно положение по отношение на останалите държавни служители, така и на работещите по трудово правоотношение в МВР. Така с оглед разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДС е отчетено наличието на основание за прилагане правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на доводите на страните, приема, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Правилно е отговорено на спорния правен въпрос, следва ли положеният от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1.143, тъй като ищецът излага, че с предишна и действала преди Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1.143, което обаче правило в последващата подзаконова уредба не е налице, при непроменен откъм правила работно време ЗМВР, което дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72/1986г.
С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на ЗМВР се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – 01.09.2016г. – 30.09.2019г., действат съответните Наредби №№ 81213-592 / 25.05.2015г. и 81213-776/ 29.07.2016г., в които не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР / Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Въззивният съд приема относно размера на исковете, че същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, при което обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба, на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения договор за правна защита и съдействие от 23.03.2020г. в размер на 400 лева, платими от жалбоподателя. Въззивният съд намира предвид възражението на жалбоподателя, че размерът на адв. възнаграждение на насрещната страна не се явява прекомерен поради обосноваността на отговора по въззивната жалба, както и допълнително представяне на писмена защита по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 630/20.02.2020г. постановено по гр.д.№ 17725/ 2019г на Пловдивски районен съд – I гр.с., с което се ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на Д.А.Б. с ЕГН ********** следните суми: сумата от 1717,91 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.09.2016 г.- 30.09.2019 г., както и сумата от 243,05 лева мораторна лихва за периода 01.11.2016 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1717,91 лева от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение; както и се ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 118,72 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 120 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на Д.А.Б. с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин лева/, направени деловодни разноски по въззивното дело за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/