№ 672
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско
дело № 20212100502201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е образувано по
подадената от Ж. В. С. и О.Н.С., двамата от гр.***, чрез адв.Албена Илиев от САК, срещу
разпореждането на ЧСИ Делян Николов, peг.№ 804 но КЧСИ по изпълнително дело №
20218040400679, с което ЧСИ е отказал да прекрати изп.дело, „въпреки подадената от
длъжника молба, че задължението е погасено“.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излагат се оплаквания, че
издаденият в полза на взискателя изпълнителен лист е бил получен от лице, което няма
правно основание да получи същия. На второ място се твърди, че на 28.09.2021 г.
адв.Албена Йотова (пълномощник на взискателите) е подала молба за образуване на
изпълнително дело, въпреки проведения на същата дата разговор, в който е била уведомена
за намеренията на длъжника да плати доброволно. Сочи се, че претендираните по изп.дело
разноски в размер на 420 лв, са прекомерни, и се прави искане те да бъдат редуцирани до
минималния размер от 200 лв, определен в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. На следващо място се твърди, че ЧСИ не е взел предвид, че длъжникът
реално е изпълнил задължението си, тъй като дълъг е платен на 28.09.2021 г. в 15.03 ч., на
която дата е образувано и изпълнителното производство, поради което е налице изискването
на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че е налице умишлено бездействие от страна на
взискателя да си получи дължимите суми по издадения изпълнителен лист, като с нарочните
си действия цели да натовари длъжниците в допълнителни разходи. Сочи се, че
жалбоподателите са превели сумата за заплащане на дълга чрез пощенски запис до
взискателя, като това се е случило в в дена на образуване на изпълнително дело. Излагат се
1
съображения, че длъжникът не следва да понася разноски по изпълнителното дело, след като
е проявил добросъвестно поведение.
Твърди се, че разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК е императивна и
пораждаща задължение за ЧСИ да прекрати производството след като са представени
доказателства пред същия, че дългът е платен, без значение, че взискателят умишлено не
проявява интерес да получи сумата.
Претендира се съдът да отмени обжалваното разпореждане 16.11.2021 г. на ЧСИ
Д.Николов по изп.дело 20218040400679 и да постанови прекратяване на изпълнително дело
на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
С жалбата е заявено особено искане - да се спре изпълнителното дело до
решаване на спора по същество, като се прилагат незаверени фотокопия от 2 бр.вносни
бележки за внасяне на „цялата сума по изпълнителното дело като гаранция, че интересите на
кредитора няма да бъдат увредени“.
Против жалбата е постъпило писмено възражение от взискателя „ТРС“ ЕАД с
ЕИК *********, с което се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Твърди се, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради изплащане на
дълга преди датата на образуването му. По-конкретно се твърди, че пощенският запис е
депозиран от страна на длъжника С. на 28.09.2021 г. в 15.03 часа, а изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя, изпратена по пощата чрез куриерска служба Еконт на
27.09.2021 г. и доставена на ЧСИ Делян Николов на 28.09.2021 г. сутринта, т.е.внасянето на
сумата в системата на „Български пощи“ е извършено след образуването на изпълнителното
производство. На следващо място се твърди, представеното от жалбоподателя доказателство
/Разписка, издадена от „Български пощи“ АД/, удостоверява единствено факта на нареден
паричен превод в полза на кредитора, но не доказва самото плащане, което настъпва с факта
на получаване на дължимата сума от взискателя. Излагат се подробни съображения за
различията между нареждане на банков превод и нареждане чрез пощенски запис. Сочи се,
че в случая не са представени доказателства, а и не се и твърди, изплащане на сумата на
взискателя. Претендира се потвърждаване на обжалваното разпореждане и присъждане на
направените разноски в настоящето производство в размер на 300 лв съгласно приложения
списък по чл.18 от ГПК и представените доказателства за извършването им - договор за
правна помощ и платежно нареждане.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Д.Николов е представил мотиви с които
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че в случая не е налице основание по чл,
433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, а именно - длъжникът
да е „представил разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство”.
Сочи се, че ЧСИ е изпратил запитване до “Български пощи” ЕАД, по повод на
2
което е установено от получения отговор от “Български пощи” ЕАД, че пощенският запис
не е изплатен и продължава да бъде на разположение за плащане на някоя от страните, както
и че съобщение за пощенския запис не е било връчено на взискателя, т.е.не е налице
неоправдан негов отказ да го получи. Сочи се, че според преобладаващата съдебната
практика, е необходимо да са налице доказателства, че взискателят е получил приетата за
плащане от пощенската станция сума, каквото получаване в случая не е налице. Позовава се
на съдебната практика съгласно която, за разлика от плащането чрез банка, при пощенските
записи е необходимо да се докаже получаването на сумата от кредитора. Сочи се, че такова
доказване в настоящото изпълнително производство не е проведено, дори напротив,
доказано е, че плащане не е извършвано.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирани лица –
длъжници в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ,
съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира подадената жалба за неоснователна по
следните съображения:
Изп.дело № 20218040400679 по описа на ЧСИ Д.Николов е образувано по
молбата на взискателя „ТРС“ ЕАД против двамата жалбоподатели, на основание
изпълнителен лист № 262255/17.09.2021 г., издаден по гр.д.2682/2016 г. по описа на РС
Бургас, съгласно който, длъжниците Ж.С. иО.С. са осъдени да заплатят на взискателя сумата
от 1200 лв. Видно от входящия номер на молбата за образуване на изп.дело, тя е постъпила в
канцеларията на ЧСИ Д.Николов на 28.09.2021 г.
На 29.09.2021 г. по изп.дело е постъпила молба от длъжниците, с която са
поискали прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК поради
това, че са заплатили сумата по изпълнителния лист с пощенски запис. Към молбата са
приложени пощенски запис и системен бон за приет паричен превод в размер на 1200 лв от
Н.В. С. в полза на П.Д.Г..
По повод постъпилата молба, с писмо от 07.10.2021 г. ЧСИ Д.Николов е поискал
информация от ТП Български пощи Бургас кога и ка е уведомен ТРС ЕАД за превода и дали
сумата е получена от него или е върната на наредителя. На 02.11.2021 г. по изп.дело е
постъпило писмо от Бългаски пощи, с което ЧСИ е уведомен, че до 04.10.2021 г. до
получателя не е изпратено, съотв.не е получено от него известие за превода. Към 22.10.2021
г. преводът не е изплатен и е на разположение за изплащане на една от двете страни подател
или получател.
На 16.11.2021 г. но двамата длъжници е изпратена ПДИ, в която е посочено
задължение в общ размер 943,20 лв за всеки, включващо таксите за образуване на изп.дело,
както и приетите разноски на взискателя.
С обжалваното разпореждане от 16.11.2021 г. ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство, като е приел, че не е налице основание по чл.433, ал.1, т.1
3
ГПК.
В законовия срок против разпореждането е подадена процесната жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира обжалваното
разпореждане за правилно, а жалбата – за неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Съдът приема, че с извършеният пощенски превод на сумата по изп.лист,
длъжниците не са се освободили от задължението си да изплатят задължението преди
образуването на изпълнителното дело. От наличните писма от Български пощи по изп.дело
се установява, че макар длъжниците да са наредили превод на сумата по изпълнителния
лист, тя не е получена от взискателя и до момента на постановяване на обжалваното
разпореждане. Установява се също, че това не е поради недобросъвестно поведение на
взискателя, тъй като седмици след образуване на изп.дело, не му е изпратена покана за
получаване на пощенския превод, т.е.не е доказано и наличието на забава на кредитора по
чл.95-96 ЗЗД. Ето защо съдът приема , че към момента на образуване на изп.дело, не е
налице плащане от страна на длъжниците на дължимата от тях сума по изп.лист, съотв. не е
налице основание по чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изп.производство.
По отношение на представените с жалбата копия от две вносни бележи следва да
се посочи, че същите не са заверени от жалбоподателите, по тях няма обсъждане от ЧСИ,
независимо, че вносните бележки са с дата 22.11.2021 г., приложени са били към жалбата, в
тях е посочено, че преводите са по сметката на ЧСИ Д.Николов, а мотивите на ЧСИ са от
15.12.2021 г. Ето защо така представените фотокопия към момента не могат да бъдат
обсъждани от съда и той да ги съобразява при формирането на изводите си. Следва да се
отбележи, че при връщането на делото на ЧСИ, той следва да съобрази, постъпили ли са по
сметката му суми по така представените вносни бележки и налице ли е основание за
прекратяване на изп.дело.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед произнасянето на съда по жалбата, съдът няма да се произнася по
искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното производство до приключване на
настоящото производство.
Предвид постановения резултат, на взискателя следва да се присъдят съдебни
разноски за настоящото производство в размер на 300 лв за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ж. В. С. и О.Н.С., двамата от гр.***,
чрез адв.Албена Илиев от САК, срещу разпореждането от 16.11.2021 г. на ЧСИ Делян
Николов, peг.№ 804 но КЧСИ по изпълнително дело № 20218040400679, с което ЧСИ е
отказал да прекрати изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. В. С., ЕГН ********** и О.Н.С. с ЕГН **********, да заплатят на
„ТРС“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300 лв (триста лева), представляваща съдебни
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5