РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. гр. Хасково, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200459 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. И. Т. от град К. срещу Наказателно
постановление № 22-1253-000753 от 01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от
ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, в
каквато насока се развиват конкретни доводи и поради нарушение на
материалния закон. Твърди се още несъставомерност на деянието от
субективна страна, като се излагат конкретни и подробни твърдения относно
осъществените в действителност фактически положения по случая, влияещи
1
на преценката. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
С Решение № 393 от 25.05.2023 г., постановено от Административен съд
- Хасково, Решение № 326 от 15.11.2022 г., постановено по АНД № 962/2022
г. по описа на РС –Хасково, с което наказателното постановление е било
потвърдено, е частично обезсилено по отношение на деянието по пункт 1 от
НП, а в останалата част е отменено, респ. делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС – Хасково, станало основание за образуване
на настоящото производство и формиращо пределите на изследване и
произнасяне.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото
разглеждане на делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез
надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Д. Д. от АК – К.
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество и в представени
писмени бележки излага конкретни и подробни съображения в рамките на
посочените в жалбата доводи. Моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, както впрочем е
прието и от касационната инстанция, обвързващо настоящия съдебен състав
при новото разглеждане на делото.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
2
На 12.05.2022 г. свидетелите Б. Р. С., заемащ към този момент
длъжността „младши полицейски инспектор“ в РУ на МВР – Хасково бил на
работа и с колегата си – свид. П. Д. Д., на длъжност „мл. експерт“ в Група
„Териториална полиция“ при ОД на МВР - Хасково извършвали обходна
дейност в района на село Долно Войводино, обл. Хасково, като възприели
мотопед, спрян в селото, а водачът разговарял с хора, намиращи се на място,
след което потеглил. Тъй като им направило впечатление, че на мотопеда
нямало поставена регистрационна табела на съответното място, последвали
превозното средство, а след като водачът спрял пред дома си предприели
проверка на жалбоподателя, който управлявал моторното превозно средство –
мотопед марка и модел „*************“ с номер на рама ***************,
собственост на П. Н. Т.. В хода на проверката, след справка в
информационната система, установили, че превозното средство, управлявано
от Н. И. Т., било регистрирано, но било управлявано в този момент без
поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, а
жалбоподателят представил Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, издадено на негово име, но с валидност до 18.02.2021
г. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и
в негово присъствие, бил съставен от свид. Б. Р. С. Акт за установяване на
административно нарушение серия AД бл. № 082626 за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и по чл.150а от ЗДвП, който жалбоподателят Н. И. Т., подписал,
а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма
такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок
от връчване на акта. При самото съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, обяснил пред полицейските служители, че имал
пчелини край селото и до тях се придвижвал с мотопеда по черен път и
регистрационната табела на мотопеда била паднала доста време преди
извършване на проверката. В същото време, на място на извършване на
проверката присъствал и свид. П. Н. Т., син на жалбоподателя, който не бил
чул пред полицейските служители баща му да заявява, че знаел, че табелата
била паднала от дълго време, а в същото време пред съда посочва, че била
паднала в деня на проверката, която в следващ момент открили нагоре по
пътя към пчелина.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
3
13.03.2023 г., според отразеното в приложената разписка. Със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение били иззети Контролен
талон № 3831831,
Видно от представената справка за собственост на МПС мотопед марка
и модел „*************“ с номер на рама ***************, същото е
регистрирано с рег. № ****.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, без да посочва номер на рама/шаси на мотопеда и
наложил процесните санкции, вписвайки, че по т. 2 жалбоподателят бил
извършил: управлява МПС, което е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Р. С. и П.
Д. Д. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието
и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя, както и липсата в момента на проверката табела с
регистрационен номер, поставена на определеното за целта места. Дава се
вяра на показанията на тези свидетел и относно възприетите от тях факти,
касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение като логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, включително и най – вече относно направеното
извънпроцесуално изявление от страна на жалбоподателя, че бил наясно и
знаел, че от известно време табелата с регистрационния номер на
управлявания от него мотопед била изпаднала, докато го е управлявал до
пчелина край с. Долно Войводино, обл. Хасково. Обратно, съответно съдът не
дава вяра на показанията на свид. П. Н. Т. в тази част, доколкото с тях не
могат да се преодолеят дадените последователни, и при наличие на ясен
спомен показания на полицейските служители за същия факт, като
преценката на съда е направена, освен след съвкупен анализ на гласните
доказателства, така и след отчитане на близката родствена връзка на този
4
свидетел със страна в процеса и преценката за възможна негова
заинтерисованост от изхода на спора.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията за
неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че при описание на всяко от двете деяния е възприета изложената в
съставения акт за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка, като не е възпроизведен единствено един от
индивидуализиращите процесното МПС белези – номер на рама. Този
5
пропуск, обаче, не води до непреодолимо несъответствие на съдържанието на
санкционния акт с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и поради това не е
допуснато процесуално нарушение, което да окачестви като съществено,
съобразно въведения от законодателя и развит от съдебната практика
критерий за това, свързан с обезпечаване правота на защита на жалбоподателя
в пълен обем и възможността за осъществяване на съдебен контрол.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1, предл. 2 - ро от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче,
за уместно да отбележи следното:
Деянието формално извършеното консумира признаците от обективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано,
доколкото макар превозното средство да е било регистрирано по надлежния
ред, от страна на жалбоподателя е осъществено процесното управление без за
мотопеда да е имало табела с регистрационния номер, поставена на
съответното място. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните
факти, а при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране
на отговорността, както още на етапа на привличане на жалбоподателя със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и
след това - при реализирането й с издаване на наказателното постановление, е
отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тъй като във всеки конкретен
случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага, необходимо е да се
отбележи, че в случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство е
било регистрирано по надлежния ред, но същото не е било с регистрационна
табела, поставена на съответното място, а жалбоподателят е управлявал
същото. Макар то да не е негова собственост, а на друго лице, е доказано, че е
бил наясно, че табелата с регистрационния номер я няма на съответното място
и то от известно време преди процесната проверка, който факт сам е заявил
пред контролните органи и бе приет от съда за установен, независимо, че не е
бил възприет пряко от другото присъстващо на мястото на извършване на
6
проверката лице. Следователно, тезата на жалбоподателя, че при липсата на
знание за тези обстоятелства и управлявайки предоставения му за ползване
чужд мотопед, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да
се осъществи субективната страна на деянието, не се потвърждава. В случая
не се касае за незнание на факт от обективната действителност - за изпадане
на табелата при управление на мотопеда на самата дата на установяване на
нарушението и преди жалбоподателят да е бил възприел този факт, тоест - на
фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 2 - ро ЗДвП, а тъкмо
напротив, налице са доказателства за съзнаване на този факт и формиране на
интелектуалния момент на умисъла. Последното потвърждава и тезата за
наличие на виновно поведение на жалбоподателя, доколкото при съзнаването
на посочения факт, същият е предприел процесното управление на МПС.
Осъществено е деяние, което може и следва да бъде санкционирано на
основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както обосновано е приел наказващият
орган, след като процесният случай именно поради изложеното по – горе за
знание у водача от дълго време за липсващата табела не може да се приеме,
че се отличава с липсата въобще или с по – ниска, спрямо други случаи,
степен на обществена опасност, независимо от твърденията, че
жалбоподателят използва мотопеда за придвижване основно по полски
пътища или път в пресечена местност за обслужване на пчелин край с. Долно
Войводино, обл. Хасково..
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
законосъобразно и правилно – потвърдено от съда в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, не е налице основание чл. 63д от ЗАНН, в
тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият
орган, да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, въпреки
представените доказателства, че същите са действително сторени, а липсва
отправено искане на другата страна за присъждане на такива, поради което
съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив по този въпрос, какъвто
се дължи само при присъждане.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000753 от
01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково,
в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП на Н. И. Т. са наложени административни наказания: „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
8