Решение по дело №8557/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 554
Дата: 24 март 2016 г.
Съдия: Лилия Жекова Илиева
Дело: 20141100908557
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2014 г.

Съдържание на акта

                                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 24. 03. 2016г.

              

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 с-в в съдебно   заседание на 08.02.2016г.   в състав:

 

                                                                                                   Председател:  Лилия Илиева

 

 като разгледа д.н.  № 8557/14г., за да се произнесе, взе предвид:

     Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

     Предявен е конститутивен иск от „Й.и с.“ ООД за обявяване в несъстоятелност на „Л.к.“ ЕООД.

     Твърди се че на 03.05.2012г.ищецът като възложител е сключил договор с ответника

Като изпълнител с предмет:изработка и доставка на мебелно обзавеждане. Изпълнителят следвало да изработи, достави и монтира обзавеждане за офис и къща по спецификация и врати за офис в срокове- 15.08.012г. за офиса и до 15.09.2012г. за къщата. В случай на забава договорът предвиждал неустойка в размер на 0.1% на ден върху стойността на неизпълнението, но не повече от 10% от стойността на договора.

     Общата стойност на договора била 170 000 лв. без ДДС- 204 000 с ДДС. С рекапитулацията на офертата за офиси и във връзка с поръчано ново обзавеждане , цената на офис обзавеждането е била завишена с 5 476.28лв. или стойността на договора станала 175 476.28лв. без ДДС.

     Били договорени срокове за плащане.

    В изпълнение на задълженията си възложителят превел на 07.05.2012г. сумата 61 200лв. и на 18.06.2012г.- още 61 200лв.

     На 02.10..2012г. изпълнителят доставил офис обзавеждането и вратите като част от доставените артикули не отговаряли на спецификацията по договора, видно от приемо-предавателния протокол. Изпълнителят потвърдил с писмо , че ще изпълни всичките си задължения до 05.11.2012г.

     На 03.10.2012г. възложителят направил допълнително междинно плащане от 30 000лв., което било извън договореното авансово плащане.

     Въпреки това в обещания от изпълнителя срок обзавеждането за къщата не било доставено и недостатъците по офис обзавеждането не били отстранени.

     На 05.12.2012г. възложителят отправил нотариална покана, с която на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД дал последен срок на изпълнителя да достави недоставеното и да отстрани недостатъците до 17.12.2012г. като  заявил, че при неизпълнение в този срок ще счита договора за развален по вина на изпълнителя. Изпълнителят не изпълнил задълженията си и в този допълнителен срок.

     Договорът бил прекратен считано от 17.12.2012г. и за ищеца възникнало правото да му бъде върнато платеното по договора заедно с обезщетение за вреди.Приетото към момента на разваляне на договора офис обзавеждане възлизало на стойност 115 750лв.

     Общо направените плащания от ищеца възлизали на 152 400лв.

     Разликата от 36 650лв. следвало да бъде върната от длъжника. Тези суми били потвърдени в Споразумение от 04.01.2013г. С разваляне на договора тази сума станала изискуема и за възложителя възниквало правото на законна лихва до плащането й.

     Твърди се, че за възложителя възниквало и правото на обезщетение за вредите от неизпълнението. В чл.7,1 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение в размер на 0.1% на ден  върху стойността на неизпълнението, но не повече от 10% от стойността на договора. Общо ищецът твърди, че му се дължи неустойка в размер на 21 057.15лв.

     На 04.01.2013г. страните по делото  са сключили споразумение, в което ответникът е заявил, че не е в състояние да изпълни договора в дадения му срок и се е съгласил да върне получената допълнително сума и плати неустойки и щети. Страните са се договорили ответникът да заплати общо сумата от 47 350лв.

     Ответникът заплатил по споразумението общо 30 000лв., но е в просрочие за третата вноска от 17 350лв. с повече от 17 месеца, поради което дължимата сума е нараснала на 203 981лв.

     Ищецът твърди, че между страните е налице търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ  и че ответникът е неплатежоспособен защото не е в състояние да изпълни парично задължение породено от сделката и последиците от прекратяването й. Смята, че началната дата на неплатежоспособност е 31.03.2013г. когато ответникът спрял плащанията.

      По делото е конституиран като присъединен кредитор „П.И.Б.“ АД като правоприемник на „Ю.“ЕАД. Твърди, че е кредитор на длъжника по договор за кредитна линия от 02.02.2011г. по Договор за овърдрафтен кредит от 06.04.2009г., по Договор за кредит от 22.07.2008г., по договор за кредит от 27.09.2010г.и по Договор за кредит от 05.11.2009г.

     Твърди се, че към 23.12.2014г. ответникът има изискуеми парични задължения в размери от 138 587.55лв. по първия, 546 560.82лв. по втория, 3 092 676.75лв. по третия, 293 223.63лв. по четвъртия и 913 234.04лв.

      Смята, че затрудненията на ответника не са временни.

      Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

     Между страните по делото е сключена сделка на 03.05.2012г. За уреждане на последиците от нейното прекратяване на 04.01.2013г. страните са сключили споразумение, с което изпълнителят по договора и ответник по делото се е съгласил да изплати на основание разваления договор общо 47 350лв.От тази сума е останала неплатена последната част от дължимото в размер на 17 350лв. като заедно с дължимата неустойка задължението на ответника възлиза на 203 981лв.

     От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вещото лице се е снабдило с баланс на „Л.К.“ ЕООД към 31.12.2012г. от търговския регистър. В ТР не е публикуван баланс към 31.12.2013 нито друг баланс към настоящия момент. Последното се установява от извършена служебна справка

     Вещото лице е заявило, че се е свързала с управителя на фирмата г-н А.И., от който изискала баланси към 31.03.2013г. и  към 31.12.2013г. Той казал, че е подписал споразумение и „Й.и с.“ ще подадат молба за прекратяване на делото след внасянето на последната вноска.

     Изготвената експертиза се базира на балансите към 31.12.2011г. и към 31.12.2012г. Вещото лице е направило извод, че показателите за ликвидност бележат стойности над референтните за съответния коефициент.

 Коефициентът на платежоспособност към 31.12.2011г. и към 31122012г. е със стойности под референтната, което показва, че като цяло дружеството не е в състояние да покрива задълженията си в дългосрочен план.

      Освен заключението на вещото лице, следва да се имат предвид и доказателствата представени от присъединения кредитор „П.И.Б.“АД.              Съгласно представени по делото Изпълнителни листове, издадени в периода от 26.08.2013 г. до ноември 2013 г., изискуемите задължения на дружеството към П.И.Б.  възлизат общо на 4 433 714,40 лева, а именно:

-          по Изпълнителен лист от 26.08.2013 г. –    491 165.02 лева,

-          по Изпълнителен лист от 27.08.2013 г. – 2 734 415.61 лева,

-          по Изпълнителен лист от 02.09.2013 г. –    819 224.67 лева,

-          по Изпълнителен лист от 16.09.2013 г. –    124 788.68 лева и

-          по Изпълнителен лист от 06.11.2013 г. –    264 120.42 лева.

     Към 31.12.2012 г. – последния представен от дружеството баланс, задълженията на дружеството към финансови институции, отразени като дългосрочни възлизат на 2 885 хил. лева. Основно през третото тримесечие и малка част – през четвъртото тримесечие на 2013 г., видно от извадените от ПИБ изпълнителни листове, тези задължения възлизащи вече на 4 433 714.40 лева са доказано изискуеми. Ако задълженията към финансови институции възлизащи на 2 885 хил.лева към 31.12.2012 г. съгласно баланса към тази дата, се отразят като изискуеми, което е доказано, че е станало в периода от осем до 11 месеца по-късно, то стойностите на коефициентите за ликвидност ще паднат значително  под референтните стойности, а именно: коефициентът за обща ликвидност, който е от първостепенно значение, пада до 0,672 а коефициентът за бърза ликвидност става 0,442, което показва, че дружеството е неплатежоспособно в краткосрочен план.

Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2012 г. е със стойност 0.1854 – под референтната стойност от 0.33, и показва, че дружеството е неплатежоспособно в дългосрочен план.

     Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2012 г. възлиза на 5.39 и е значително над референтната стойност, което показва твърде висока задлъжнялост. Препоръчителната стойност на коефициента е между 0.25 до 1.

    Към 23.12.2014 г. задълженията на „Л.К.” ЕООД съгласно молбата за присъединяване на ПИБ, нарастват на 4 984 282,8 лева, което води до нарастване на задлъжнялостта на предприятието.

     Съгласно Справки по лице от Служба по вписванията дружеството е притежавало два недвижими имота - в гр. С. и в гр. В., които са били продадени през 2015 г. чрез публичен търг и с постановление за възлагане придобити от П.И.Б. – кредитор на дружеството, както следва:

    Поземлен имот с пл. № 1362, парцел I с площ от 2545 кв.м. в гр. С., местност „О. М.”, ул. „Г.” и построената в имота Производствена и офис сграда с площ от 1 637.200 кв.м.;

    Самостоятелен обект в сграда – Апартамент с площ от 110.510 кв.м. в гр. В., кк „З.П.” – х-л „И.”, Ап. № ** в секция А в сграда  № * в ПИ с идентификатор 10135.513.187, к-с „И. – *”, обл. В., общ. В., гр. В., кк „З.П.” – х-л И., вх. ***.

    В посочените справки няма данни за наличие на друга недвижима собственост на „Л.К.” ЕООД.

   След продажбата на производствената и офис сграда в гр. С., може да се предполага, че дружеството не разполага вече с материално-техническа база за развиване на дейност.

    Дружеството не е подавало годишни финансови отчети в НАП след 2012 г., видно от справка в Търговския регистър, което дава основание да се приеме, че е спряло да развива дейност.

  От молбата за присъединяване на ПИБ става ясно, че дружеството е спряло плащанията по кредитните си задължения към Банката. Същото не е погасило и задължението си към ищеца – „Й.и с.” ООД.

  Изложеното дава основание да се направи извода, че  ответникът „Л.К.” ЕООД е изпаднал в тежко финансово състояние, което има траен и необратим характер.

    Въз основа на изложеното може да се направи извода, че ответното дружество и неплатежоспособно , тъй като е спряло да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки- чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ.      Началният момент, към който е налице това състояние, е 31.03.2013г. и това следва да бъде началната дата на неплатежоспособност.

     Налице са предпоставките за постановяване на решение по чл.630 от ТЗ.

     Мотивиран от горното, съдът

                                              

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

    ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Л.К.“ ЕООД, ***.

    ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособност на 31.03.2013г.

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност.

    НАЗНАЧАВА за временен синдик Х.П.К. ЕГН **********г***.

    НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

    ОПРЕДЕЛЯ дата на Първото събрание на кредиторите на 25.04.2016г.-9.30ч.

    Решението действа по отношение на всички и подлежи на незабавно изпълнение.

    Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

 

 

 

                                                             СЪДИЯ: