Решение по дело №920/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по искова молба на С. М. К. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], ап.307, против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ да плати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение със заповед №ЧР-39 от 24.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, отменена по съдебен ред, в размер на 4 857.83 лева-неизплатен остатък от обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.05.2023 г. до окончателното и изплащане; мораторна лихва върху главницата в размер на 236.14 лева за периода от влизане в сила на решението за отмяна до подаване на исковата молба/29.11.2022 г.-22.05.2023 г./; 6 072.98 лева- обезщетение за неползван платен отпуск по чл.61, ал.2 ЗДСл. от 29 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателното и изплащане, както и 273.28 лева-мораторна лихва върху главницата от 6 072.98 лева за периода от датата на възстановяване на работа до подаване на исковата молба/12.12.2022 г.-22.05.2023 г./.

Ищецът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Иска да се уважи претенцията му в предявения размер. С нарочна молба го е изменил, както следва: 4 438.04 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателното и изплащане-остатък обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл.; 240.59 лева-мораторна лихва върху главницата на неизплатения остатък от обезщетението за периода 29.11.2022 г.-22.05.2023 г./датата на признаване уволнението за незаконно до подаване на исковата молба/; 6 079.10 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата- обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл. за неползван платен годишен отпуск от 29 дни; 307.61 лева-мораторна лихва върху главницата от 6 079.10 лева за периода 12.12.2022 г.-22.05.2023 г./датата на възстановяване на държавна служба до датата на подаване на исковата молба/л.168 от делото/. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът ИАРА, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция по основание и размер. Представена е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на претенцията съобразно направеното изменение.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред/чл.204, ал.1 АПК/. В конкретния случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Костадинов е отменена от съда, поради което искът е допустим.

Разгледан по същество е основателен, при следните съображения:

На 24.02.2022 г. изпълнителният директор на ИАРА е издал заповед №ЧР-39, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл./поради съкращаване на длъжността/ е прекратил служебното правоотношение на С. М. К. като главен секретар, считано от 25.02.2022 г. /л.184 от делото/.

Заповед №ЦР-39 от 24.02.2022 г. е отменена като незаконосъобразна с решение №638 от 12.05.2022 г. по адм.дело №388/2022 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №10884 от 29.11.2022 г. по адм.дело №6508/2022 г. на ВАС/л.7 и 8 от делото/.

На 21.03.2022 г. изпълнителният директор на ИАРА е издал заповед №РД-141, с която е определил допълнителен платен годишен отпуск от 10/десет/ работни дни за служители по служебно правоотношение с конкретно посочени длъжности, сред които и тази на главен секретар на ИАРА/л.78 и 79 от делото/.

На 29.04.2022 г. със заповед №РД-234 на изпълнителния директор на ИАРА са увеличени индивидуалните основни месечни заплати на служителите в ИАРА въз основа на последната годишна оценка на изпълнение на длъжността за 2021 г., съгласно приложен списък/л.70-77 от делото/.

На 25.07.2022 г., на основание чл.3, т.2 от Постановление на Министерски съвет на Република България/ПМС/ №180 от 19.07.2022 г., със заповед №РД-367 изпълнителният директор на ИАРА е наредил да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на служителите в агенцията, съгласно приложен към нея списък, считано от 01.07.2022 г./л.34-43 от делото/.

На 27.07.2022 г. със заповед №ЧР-189 на изпълнителния директор на ИАРА, считано от 01.08.2022 г., на овакантената длъжност „главен секретар“, след проведен конкурс, е назначен Г. М. М.; длъжностно ниво от КДА 3; ниво на основната месечна заплата-3 - ръководно ниво 3А; степен -2; код по НКПД:1112-7026 главен секретар администрация; с ранг V старши; с основно месечно възнаграждение в размер на 3 160.00 лева/л.120-122 от делото/.

На 29.08.2022 г., със заповед №РД-427 на изпълнителния директор на ИАРА е утвърдено поименно разписание на длъжностите в ИАРА, в сила от 29.08.2022 г., според което за позиция-главен секретар/длъжностно ниво от КДА 3; ръководно ниво 3А/ е предвидена минимална основна заплата от 1200.00 лева и максимална-4100.00 лева, като индивидуалната основна месечна заплата за тази позиция към 29.08.2022 г. е в размер на 3160.00/три хиляди сто и шейсет/ лева/л.44-57 от делото/.

На 21.11.2022 г., със заповед №РД-560 на изпълнителния директор на ИАРА е утвърдено поименно разписание на длъжностите в ИАРА, в сила от 21.11.2022 г., според което за позиция-главен секретар/длъжностно ниво от КДА 3; ръководно ниво 3А/ е предвидена минимална основна заплата от 1200.00 лева и максимална-4100.00 лева, като индивидуалната основна месечна заплата за тази позиция към 21.11.2022 г. е също в размер на 3160.00/три хиляди сто и шейсет/ лева/л.109-119 от делото/.

На 12.12.2022 г., на основание чл.122, ал.1 ЗДСл., в изпълнение на влязлото в сила на 29.11.2022 г. решение №638 от 12.05.2022 г. по адм.дело №388/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с която е отменена заповед №ЧР-39 от 24.02.2022 г. и подадено от Костадинов заявление, изпълнителният директор на ИАРА издал заповед №ЧР-326, с която възстановил С. М. К. на длъжност „главен секретар“, длъжностно ниво от КДА - 3; ниво на основна месечна заплата-3-ръковдно ниво ЗА; степен - 3; код по НКПД-1112-7026-главен секретар администрация; ранг ІІІ -ти старши, считано от 12.12.2022 г., с основно месечно възнаграждение-3200.00 лева/л.183 от делото/.

На същата дата със заповед №ЧР-327, на основание чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл./ държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 ЗДСл. и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението/, считано от 12.12.2022 г. служебното правоотношение на Костадинов е прекратено/л.185 от делото/.

Заповед №ЧР-327 от 12.12.2022 г. е оспорена пред съда и е отменена като незаконосъобразна.

На 30.11.2023 г. със заповед №ЧР-142 на изпълнителния директор на ИАРА Костадинов е възстановен на длъжност „главен секретар“, длъжностно ниво от КДА - 3; ниво на основна месечна заплата-3-ръковдно ниво ЗА; степен 3; код по НКПД-1112-7026-главен секретар администрация; ранг ІІІ -ти старши, считано от 30.11.2023 г., с основно месечно възнаграждение в размер на 4 000.00 лева/л.182 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.121, ал1., т.3, вр.чл.104, ал.1 и чл.61, ал.2 и 3 ЗДСл.

Според правилото на чл.104, ал.1 ЗДСл. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Следователно предпоставките за търсене на обезщетение в размер на основната заплата, но не за повече от 6 месеца са наличието на влязло в сила решение, с което прекратеното служебно правоотношение е признато за незаконно; лицето да не е било назначено на друга работа и да не получавало възнаграждение.

За да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл. следва на първо място да е отменено с влязло в сила решение незаконното прекратяване на служебното правоотношение.

В конкретния случай заповед № ЧР-39 от 24.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл./поради съкращаване на длъжността/ е прекратено служебното правоотношение на С. М. К. като главен секретар, считано от 25.02.2022 г.е отменена като незаконосъобразна с решение №638 от 12.05.2022 г. по адм.дело №388/2022 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №10884 от 29.11.2022 г. по адм.дело №6508/2022 г. на ВАС/л.7, 8 и 184 от делото/.

На второ място, незаконно уволненият служител не следва да е заемал друга длъжност, през периода, за който се търси обезщетението.

Няма спор, а и данните по делото сочат, че за периода 24.02.2022 г.-24.08.2022 г. ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице, т.е. не е бил назначен на друга държавна служба и не е получавал възнаграждение от друга работа в по-нисък размер/виж сл.бележка, изх.№22/01.02.2023 г. на директора на дирекция „Бюро по труда“ Бургас, л.10 от делото/.

Следователно са изпълнени втората и третата предпоставка за приложение хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл.

Основният спорен въпрос се състои в това, какъв е размерът на основната заплата, спрямо която следва да се определи обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл. на Костадинов.

Размерът на обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл следва да бъде формиран съобразно определената основна заплата към момента на признаване на уволнението - 29.11.2022 г. за незаконно за период от 6 месеца /24.02.2022 г.-24.08.2022 г./.

Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.4 ЗДСл. органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

За определяне размера на обезщетението по делото е допуснато извършването на съдебно-икономическа експертиза, основно и допълнително заключение, неоспорени от страните и приети без възражение.

Съдът намира, че при определяне на дължимото обезщетение следва да съобрази основното заключение на вещото лице по следните съображения:

Според правилото на чл.104, ал.1 ЗДСл. обезщетение на Костадинов следва да се определи на база основната заплата към 29.11.2022 г., когато с влязъл в сила съдебен акт е признато уволнението му за незаконно. При установяване размера на обезщетението на Костадинов, следва да бъде отчетена актуализацията на основната месечна заплата считано от 01.05.2022 г. с увеличение от 5% въз основа на годишната му оценка на изпълнението на длъжността за 2021 г. и с 20% считано от 01.07.2022 г. Това е така, защото:

В нормата на чл.12, ал.1 Наредбата за заплатата на служителите в държавната администрация/обн. ДВ, бр.49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, се съдържа възможно действие, което е поставено под единствено условие, а именно: индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличи въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността, като максимално допустимото увеличение е в посочените в ал.2 на с.р. параметри. По делото е приложен формуляр за оценка на изпълнението на длъжността с период на оценяване 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. в която на жалбоподателя е поставена оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“/л.29-31 от делото/. Оценката която е получил ищецът, отговаря в пълна степен на изискването на ал.2, т.2, а именно - при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ - максимално допустимото увеличение е до 10 на сто.

С Постановление № 180 от 19 юли 2022 г. за одобрение на допълнителни разходи по бюджетите на Министерския съвет и на Министерството на земеделието за 2022 г. за увеличаване на възнагражденията на персонала е създаден § 3г. /нов- ДВ, бр. 57 от 2022 г., в сила от 22.07.2022 г./ на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, който постановява, в срок до един месец от влизането в сила на постановлението ръководителят на административната структура определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати за служителите в изброените по-нататък в текста административни структури, вкл. и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/§3г, ал.1 ПЗР на наредбата/. Съгласно ал.2, §3г ПЗР на наредбата, определените нови размери на индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 1 юли 2022 г. Използваният в разпоредбата глагол „определя”, задължава органа по назначаване да определи нов по-висок размер на възнагражденията на служителите, спрямо които се прилага постановлението и за него не съществува възможност да не стори това. Следователно, ако Костадинов не беше с прекратено правоотношение, той щеше да се ползва от извършените актуализации и да получи нов по-висок размер на основната заплата.

Въз основа на цитираното Постановление № 180 от 19 юли 2022 г. за одобрение на допълнителни разходи по бюджетите на Министерския съвет и на Министерството на земеделието за 2022 г. за увеличаване на възнагражденията на персонала, от изпълнителния директор на ИАРА е издадена заповед № РД-367/25.07.2022 г. за увеличаване с 20% на всички служители на ИАРА. Следователно, към датата на признаване на уволнението за незаконно - 29.11.2022 г., основната заплата на Костадинов, съгласно направените от вещото лице изчисления, при отчитане на извършените две актуализации, следва да бъде в размер 3 982.86 лева, като за период 6 /шест/ месеца, размерът на обезщетението се равнява на 23 897.16 лева. След приспадане на дължимите налози, тази сума е 21 573.44 лева. Изплатеното нетно възнаграждение на ищеца е в размер на 17 135.40 лева, като разликата подлежаща на изплащане, следва да бъде в размер на 4 438.04 лева.

Следователно, на ищецът се дължи остатък от обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. в размер на 4 438.04 лева, представляващо главница; мораторна лихва за периода 29.11.2022 г.-22.05.2023 г. в размер 240.59 лева и законна лихва от датата на подаване на исковата молба 23.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

Относно обезщетението по чл.61, ал.2 ЗДСл.

Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, какъвто е ищецът, видно от експертно решение № 91158 от 19.02.22 г. на ТЕЛК, „УМБАЛ-Бургас“АД/л.11 от делото/, има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни, съгласно правилото на чл.56, ал.2 ЗДСл.

Според заповед №141/21.03.2022 г. на изп.директор на ИАРА за установеното ненормирано работно време за длъжността „главен секретар“ се полагат допълнително 10 работни дни платен годишен отпуск/л.78 и 79 от делото/. Общо полагащият се на Костадинов платен годишен отпуск е 36 работни дни. За периода 24.02.2022 г.-12.12.2022 г. полагаемият отпуск е 29 дни. Дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск на Костадинов е в размер на 6 079.10 лева /29 работни дни х 209.62 лева среднодневно брутно трудово възнаграждение за м.декември 2022 г., изчислено като 3 982.86 лева : 19 раб.дни/; мораторна лихва за периода 12.12.2022 г.-22.05.2023 г. в размер на 307.61 лева и законна лихва върху главницата от 6 079.10 лева от датата на подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 910.00 /хиляда деветстотин и десет/ лева, представляващи 10.00 /десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса; 900.00 /деветстотин/ лева възнаграждение на вещо лице и 1000.00 /хиляда /лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/, да плати на С. М. К. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], ап.307, сумата от 4 438.04 /четири хиляди четиристотин тридесет и осем лева и четири ст./, представляваща остатък от обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл.; мораторна лихва за периода 29.11.2022 г.-22.05.2023 г.- в размер на 240.59 /двеста и четиридесет лева и петдесет и девет ст./ и законна лихва върху главницата от 4 438.04 лева от датата на подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и 6 079.10 /шест хиляди седемдесет и девет лева и десет ст./, представляваща обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл. за неползван платен годишен отпуск за 29 работни дни; мораторна лихва за периода 12.12.2022 г.-22.05.2023 г. в размер на 307.61/триста и седем лева и шейсет и една ст./ и законна лихва върху главницата от 6 079.10 лева от датата на подаване на исковата молба-23.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/ да плати на С. М. К. от [населено място], к-с „Изгрев“, [адрес], ап.307, разноски в размер на 1 910.00/хиляда деветстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.