Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр. Велико
Търново, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 386 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220, ал.1 от ЗМ.
Жалбоподателят „Аглика Трейд“
ООД – гр.Велико Търново обжалва решение, рег.№32-166610 от 12.06.2020
година
на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция Митници, с
което е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока № 1
според митническа декларация MRN 20BG002002026936R3 от 19.03.2020г. на
дружеството, определена е нова митническа стойност по тази декларация, както
следва: за стока № 1 – 69 597,00 лв. (11 100 кг х 6,27 лв./кг) и за стока № 2
(нова стока) – 34 863,90 лв. (7 530 кг х 4,63 лв./кг), наредено е да се
коригират данните по посочената декларация за стока № 1 относно описанието на
стоката, статистическата стойност, митническата стойност, цената на стоката,
нетната маса, метода за определяне на стойността и добавяния и приспадания,
като са определени задължения, както следва: за мито от 5 567,76 лв. и за ДДС
от 15 216,68 лв. В резултат на корекцията на стока № 1 е създадена нова стока №
2, като е наредено да се впишат данни относно описанието на стоката,
статистическата стойност, митническата стойност, цената на стоката, метода за
определяне на стойността, брутна маса, нетна маса, код на стоката по
комбинираната номенклатура, код на стоката-код по ТАРИК и добавяния и
приспадания, като са определени задължения, както следва: за мито от 2789,11 лв. и за ДДС от 7 655,24 лв. След
извършена рекапитулация са определени
задължения общо в размер на 31 228,79 лв., от които за мито – 8 356,87 лв.
и за ДДС – 22 871,92 лв. След приспадане на начислените и взети под отчет с ВПО
№ 20BG002002578601-001/31.03.2020г. суми за мито и ДДС са
определени суми за доплащане: за мито от 4 748,46 лв. и за ДДС от 12 820,85
лв., или общо в размер на 17 569,31 лв.
В жалбата се релевира, че определянето
на нова митническа стойност на внесени стоки, различна от декларираната, следва
да е обосновано от наличие на съмнения относно достоверността на вече
декларираната стойност, каквито съмнения не са обосновани в процесното решение.
Извън това се сочи, че посочените от
административния орган „справедливи цени“ по смисъла на §1, т. 40 от ЗМ са статистически
стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, които не могат
да се вменят на отделен вносител, тъй като не са дефинирани като митническа
стойност по чл.70 и 74 от Митническия кодекс. Сочи се и, че в случая некоректно
е цитирано в процесното решение на ответника решението на СЕС по дело С-291/15,
което касае случай на договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а
не в сравнение със справедлива цена на такива стоки. В този контекст се
поддържа и, че в решението нямало изложени мотиви досежно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че
справедливите цени касаят сходни стоки, тъй като един и същи тарифен номер
/код/ не означавало, че стоките са сходни. Отделно от това се посочва, че
според мотивите на митническите органи основателни съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова
прагова стойност, което от своя страна означава минимална митническа стойност.
Не е ясно обаче кой и с какъв нормативен акт е определил тези рискови прагови
стойности. Не е ясно и как е определена като стойност тази „справедлива цена“,
въз основа на която е определена рисковата прагова стойност. Твърди се и, че не
е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74, параграф 2 б.
"б" от МК след като дружеството е представило фактура, платежни
документи за заплащане цената на стоките, износна декларация, фактура за транспортните
разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. От друга страна
се посочва, че от митническите органи не са правени проверки в счетоводството
на вносителя досежно платената или подлежащата на плащане цена, а са изложени
твърдения, че тя била недоказана само поради непредставянето на договор. В тази връзка се аргументира, че решението е
немотивирано, тъй като търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на
които се основават съмненията, в която връзка е следвало да се изиска обосновка
на договорната стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141
параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само
с упоменаване на по 3 броя митнически декларации за всяка стока, послужили му
като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Нещо повече,
не е установено, че стоките, внесени от третите лица, които митническите органи
са ползвали за определяне на по-високата
митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като е
налице посочване само на номерата на декларации без да е направен анализ на
придружаващите ги документи. Не е отчетено и обстоятелството, че декларациите,
въз основа на които е увеличена митническата стойност са подадени в Митница –
София, което означава, че към митническата стойност се добавят и транспортни
разходи във вътрешността на страната за разлика от процесните. Извън това
посочва, че неправилно митническите органи са сравнявали с митнически стойности
на други вносители, които не са необичайно ниски, тъй като разпоредбата на
чл.141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС въвежда правилото, според
което когато се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, се
използва най-ниската от тях, но никъде не се упоменава, че това е най-ниската
от тези, които не са необичайно ниски. Така развитите аргументи и доводи се
поддържат от процесуалния представител на дружеството и в открито съдебно
заседание. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът, директорът на
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /митническият орган
за лаконичност/, чрез представителя си, в представено по делото писмено
становище отрича основателността на жалбата по подробно изложени аргументи.
Претендира направени разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата, като подадена в
срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
Процесното решение /л.13-16 от делото/ е връчено на дружеството жалбоподател на
16.06.2020 година /чрез връчването на писмо №32-167678/15.06.2020 г., което е
придружено от екземпляр от решението/. Съответно, жалбата е подадена чрез
ответника на 26.06.2020 г. /което се установява от положения върху нея щемпел с
дата на подаването й/, при което е спазен преклузивния срок по чл.149 от АПК.
Решението е неблагоприятно за жалбоподателя, поради което той е легитимиран да
го оспори.
По
същество жалбата е основателна.
Както съдът отбеляза, с
решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, ответникът: 1. отказва
да приеме митническа стойност на стока № 1, декларирана от дружеството в
декларация MRN 20BG002002026936R3 от 19.03.2020г.; 2. определя
митническата стойност по тази декларация, както следва: за стока № 1 – 69 597,00
лв. (11 100 кг х 6,27 лв./кг) и за стока № 2 (нова стока) – 34 863,90 лв. (7 530
кг х 4,63 лв./кг); 3. коригира декларираното в декларацията за стока № 1 описание
на стоката, статистическа стойност, митническа стойност, цена на стоката, нетна
маса, метода за определяне на стойността и добавяния и приспадания, като определя
задължения за мито от 5 567,76 лв. и за ДДС от 15 216,68 лв.; 4. създава нова
стока №2, като вписва данни относно описание на стоката, статистическа
стойност, митническа стойност, цена на стоката, метода за определяне на
стойността, брутна маса, нетна маса, код на стоката по комбинираната
номенклатура, код на стоката-код по ТАРИК и добавяния и приспадания, като
определя задължения за мито от 2 789,11 лв. и за ДДС от 7 655,24 лв.; 5.
определя задължение върху статистическата стойност, която е и митническа такава,
за стока №1 и стока №2 в размер от 8 356,87 лв. за мито и 22 871,92 лева за
ДДС, като установява за доплащане мито от 4 748,46 лв. и допълнително ДДС от 12
820,85 лв.
За да разпореди този правен
резултат чрез оспорения акт, ответникът приема, че определената по реда на
чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Основният
регламент за лаконичност/ митническа стойност на декларираните в посочената
по-горе декларация стоки е невярна, тази стойност не може да бъде определена по
реда на чл.70 от Регламента, като тази стойност следва да се определи по реда и
при условията на чл.74, §2 от него. Приет е за неприложим метода по чл.74, §2,
буква а/ от Основният Регламент, тъй като описанието на стоките в Е.Д. 6/8 на
митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в
приблизително същия период е недостатъчно – не включва качество на изделията,
изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н. За приложим е
приет методът по чл.74, §2, буква б/ от Основният Регламент. В това отношение е
отбелязано, че при прилагането на чл.141 от Регламента за изпълнение цената на
сделката за сходни стоки трябва да се определи посредством стойността на
сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в
приблизително същото количество, а когато не може да се открие подобна
продажба, се използва стойността на сделките със сходни стоки, продадени на
различно търговско равнище и/или количество, като се прави корекция предвид
разликите в разходите между внесените стоки и съответните сходни стоки с оглед
транспорта и разстоянията при транспортиране. Допълнено е, че когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най –
ниската от тези стойности. След анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно
обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по
цитираната декларация са установени декларирани и приети митнически стойности
от други вносители, които не са необичайно ниски. Като база за определяне на
нова митническа стойност на стоките е взета предвид най- ниската от всички декларирани
и приети митнически стойности на други вносители на сходни стоки. В резултат на
това е определена митническата стойност: за стока с код по ТАРИК **********
(стока №1) – 11 100кг х 6.27 лв./кг. и за стока с код по ТАРИК6001920000 (стока
№2) - 7 530 кг х 4.63 лв./кг. Върху тези
стойности са определени и сборовете за мито и ДДС.
За да приеме, че
декларираната митническа стойност не е меродавна, ответникът сочи, че са налице необичайно ниски цени на
декларираните стоки, сравнени със средностатистическата митническа стойност,
което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната стойност. Не са
кредитирани дадените обяснения и представените от дружеството доказателства за
декларираната митническа стойност /проформа фактура, извлечение за разплащане
чрез SWIFT - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication, три търговски фактури, една от които е за процесния внос/, без обаче да се оспори автентичността им. Отбелязано е, че след
анализ в митническата информационна система MIS 3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки със стоката по митническата декларация е констатирано, че митническата
стойност на декларираните стоки е по-ниска при сравняването й с митническата
стойност на сходни стоки от други вносители, които не са необичайно ниски. Прието
е, че процесната стока има стойност за 1 килограм от 2,42 лв., а
средностатистическата стойност, изчислена на база на вноса от други вносители
за стоки с код по ТАРИК ********** (на която отговаря стока №2) има стойност за 1 килограм от 4,63 лв., а
стоки с код по ТАРИК ********** (на която отговаря стока №1) има стойност за 1
килограм от 6,27лв. С тези обстоятелства е обосновано съмнението за
достоверността на декларираната митническа стойност на стоките, като е налице
позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС.
Какво се
установява от приложената преписка и събраните в хода на съдебното дирене
доказателства?
1.
Не е спорно, че на 19.03.2020 г. в ТД Северна морска
се представят документи за учредяване на режим допускане за свободно обращение
досежно стоки, описани в митническата декларация от тази дата като „плат от
100% полиестерни нишки – 752 ролки, 52239.50 кв.м.“, 752 колета, 18830 кг. бруто,
18630кг. нето, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на
доставка EXW
Шанхай. Декларирана е фактурна стойност от 19 561,50 щатски долара при
курс за митнически цели от 1,81095 лева за един щатски долар. Стоката е
класирана в код по КН 60063200, код по ТАРИК **********. Към декларацията са
приложени фактура № CH200103R от
01.01.2020г., опаковъчен лист, фактура за транспортни и др. разходи №
********** от 12.03.2020г., коносамент SHASS 2001037/02.02.2020г.,
от който се установява, че китайският оператор „Вужиянг Китишенгао Хаусхолд
текстил“ ЛТД натоварва стоката на товарен кораб „ЦСЦЛ Венус“ в Шанхай на 02.02.2020
г. като съставя и предава и коносамента, който е поименен. Според коносамента
става въпрос за 2074 рула 100% полиестерен плат или 53 730 кг брутно тегло. Фактурата установява фактуриране на 01.01.2020 г.
количество от тази стока от 18 630 кг, на единична стойност за килограм от
1,05 щатски долара.
2.
С писмо №32-88191/19.03.2020 година началникът на МП
Варна Запад уведомява дружеството, че във връзка с митническото оформяне на
така декларираните стоки и на основание чл.148 от Регламента за изпълнение
следва да се учреди обезпечение от 35 727,75 лв.
3.
По повод на това писмо дружеството моли за
удължаване на срока за представяне на обезпечението. С резолюция от
23.03.2020г. на началника на МП Варна Запад исканото удължаване на срока е
разрешено.
4.
С платежно нареждане от 25.03.2020г. дружеството
внася тази сума по сметката на териториалната дирекция.
5.
На 25.03.2020г. е издадено нареждане за митническа
проверка №47349 с искане да се проверят контейнерите, съдържащи описаните в
коносамента и декларацията стоки. Видно от протокола от тази проверка, издаден
на 25.03.2020г., трима инспектори са проверили посочения контейнер, като е
отбелязано, че са взети два броя мостри от две рула плат във връзка с
активиране на рисков профил, очевидно регистриран на 19.03.2020 година.
6.
На 25.03.2020 година, чрез писмо изх. № 32-94987 началникът
на МП Врана Запад уведомява жалбоподателя, че за нуждите на допълнителна
проверка на митническата декларация съгласно чл.140 от Регламента за изпълнение
моли да му се предоставят външнотърговски договори с лица, пряко или косвено
свързани с доставката на стоките; документи, удостоверяващи извършени
транспортни и/или застрахователни работи; търговско досие по сключената сделка,
в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформи фактури, бизнес
кореспонденция, други сведени и документи, предшестващи издаването на
търговската фактура за придобиване на стоките; документи за извършени плащания
към доставчика и към други лица, с които има договор за доставка и
разпространение на внасяните стоки (банкови извлечения); документи, които да
сочат как се формира продажната цена на вътрешния пазар; всякакви сведения и
доказателства за формирането на стойността на стоките. Изискано е също писмено
да декларира какви са връзките с продавача, свързаност със същия, подчиненост
на продажбата на условия и съображения, чиято стойност не може да се остойности
по отношение на стоките и прочие.
7.
Със свое писмо, вх. №32-101577/02.04.2020 година, адресирано
до ответника, жалбоподателят моли да се спазва процедурата, определена в МК и
Регламента за неговото прилагане. Акцентира на това, че при прилагане на
методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат
задължение да установят действителната стойност на внасяните стоки, а не –
минимална стойност или фиктивна такава. Уточнява, че съмненията в действителността
на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения, както и следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията. Дружеството е представило проформа фактура, три броя
окончателни фактури и два броя платежни, като е отбелязано, че фактурите за
продажба на вътрешния пазар нямат отношение към определяне на митническата
стойност и, че всички налични документи, отнасящи се към стойността на
декларираните стоки, са приложени към митническата декларация.
8.
От началника на МП Варна Запад е поискано становище
от началника на отдел „Митническа дейност“ при ТД Северна Морска с писмо рег. №
32-106299/27.04.2020 година.
9.
На 28.04.2020 година такова становище е дадено /л.27
и сл. от делото/, като е отбелязано, че след разглеждане на мострите от стока
№1 е установено, че първата мостра представлява парче трикотажен плат (плюш),
покритие, от лицевата страна, от полиестерни влакна с трикотажна основа, с
размери 1.60м х 1.70м, която следва да се класира в код по ТАРИК ********** с
мито по отношение на трети страни 8 %, а втората мостра представлява парче
трикотажен плат от полиестерни влакна, с размери 2.00 м х 2.00 м, който плат се
класира в декларирания код по ТАРИК **********. Препоръчано
е прилагането на чл.140 от Регламента за изпълнение. Конкретно е посочено, че за целите на
проверката на митническата стойност освен сравнителен анализ на база на
наличната информация в МИС /митническа информационна система/, митническите
органи могат да използват оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено за четири години - т.н.
справедливи цени по §1, т.40 от ДР на ЗМ. Посочено
е, че основателни съмнения са налице когато декларираната стойност е по-ниска
от определена рискова прагова стойност, като за целите на управлението на
риска, рисковата прагова стойност може да се определи на база на тези
справедливи цени. Тези пък цени се предоставят чрез системата „Тезей“ на
Съвместния изследователски център на ЕК. Предвид това, че декларираната цена била
по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на база на
извършения сравнителен анализ, възниквали съмнения. Анализирани
са представените документи, като е посочено, че от страна на жалбоподателя не
са представени достатъчно допълнителни сведения в потвърждение на това, че
декларираната стойност на стоките представлява действително платена или
подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза, поради което
съмненията относно точността на декларираната митническа стойност остават. Указано
е, че следва да се приложи чл.74, §2, б.“б“ от Регламента. При
това е посочена и конкретна митническа стойност: за първата мостра (с код по
ТАРИК **********) – 7 530 кг х4.63 лв./кг – 3 486,39 лв. и за втората мостра (с
код по ТАРИК **********) – 11 100 кг х 6,27 лв./кг – 69 597 лв., или
митническата стойност за декларираната стока е в размер на 73 083,39 лв.
10.
Митническият орган, на 30.04.2020 година с писмо
№32-124884 по реда на чл.22, §6 от Основния Регламент уведомява дружеството за
мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за адресата на писмото
решение. Посочено е, че са налице обстоятелства, обосноваващи основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
митническата декларация, при което не следва да се прилагат разпоредбите на
чл.70,§1 от Основния Регламент, като е възможно определянето й по §2 от тази
разпоредба. Посочено е, че определената към момента нова митническа стойност за
стока № 1 е в размер на 69 597 лв.(11 100кг х6.27 лв./кг) и за стока № 2 –
в размер на 34 863,90
лв. (7 530кг х 4.63 л./кг) на основание чл.74, §2 буква „б“ от МКС /Основният Регламент/ вр. с чл.66в
и чл195а от ЗМ. С това писмо жалбоподателят е уведомен за начало на
производството по издаването на процесното решение с оглед цитираната
разпоредба на чл.26 от АПК. Дадена е
възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок от това уведомление.
11.
Със свое писмо, получено от ответника на 13.05.2020
година дружеството жалбоподател е посочило, че поддържа изразеното по – рано становище
досежно декларираната митническа стойност на процесните стоки. Посочено е, че
счита, че митническата стойност, която е вписана в декларацията, е меродавната,
като са представени потребните за установяването й документи.
12.
В резултат на така установеното, ответникът издава процесното
решение.
13.
По искане на жалбоподателя по делото е изслушано
заключение на ВЛ по допусната от съда съдебно счетоводна експертиза. От
приетото без възражение заключение се установява, че на 01.01.2020г. китайският
контрагент издава на жалбоподателя т.н. проформа фактура № CH200101R от
01.01.2020г. за производство и продажба на плат от 100% полиестерни нишки – код
600632 – 20520 кг. с единична цена 1.05 щатски долара; код 540752 – 14181 кг. с
единична цена 1.88 щатски долара, код 600632 – 18630кг с единична цена 1.05
щатски долара и обща стойност 67766.50
щатски долара, като от жалбоподателя са направени два парични превода –
на 21.02.2020 г. от 39867.26 долара и на 16.03.2020г. от 27899.50 долара.
Съответно, на 01.01.2020 година е издадена и фактурата, приложена от дружеството
и описана по-горе, с която китайския контрагент продава на „Аглика Трейд“ ООД
752 ролки/18630кг плат от полиестерни нишки. Междувременно, на същата дата
(01.01.2020г.)от китайския контрагент е издадена и друга фактура за продажба на
836 ролки – 20520 кг от същата стока на обща стойност от 26201,56 щатски
долара, които са предмет на друг осъществен внос. ВЛ констатира, че в
счетоводството на жалбоподателя има записвания касателно заприхождаването на
процесните стоки по митническата декларация. Всъщност тези операции показват
нарастване на стоковия актив чрез дебитиране на материалната сметка, по която
се водят материалите със стойността на заприходените 18 630 кг плат, като е
отчетено и плащането по фактурата чрез дебитиране на разчетната сметка за
доставчиците във валута със сумата от 34 386,97 лв. - равностойността на
19561,50 американски долара. При това ВЛ е категорично, че ефективно
осчетоводената и платена сума напълно съответства с декларираната от жалбоподателя
в процесната митническа декларация.
Какви са правните изводи на съда при
така установените от доказателства обстоятелства?
На
първо място следва да се отбележи, че решението на ответника е валиден акт.
Процесното решение е издадено от компетентен по степен, материя и територия
административен орган – началника на
митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация и е
възникнало съответното митническо задължение с оглед правомощията на този орган
по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ.
Съдът приема и спазването на
предвидената от закона форма, като в акта са изложени фактическите и правни
съображения за издаването му.
На практика спорен по делото е въпросът по прилагането на материалния
закон и по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл.74,
§2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /Кодекса за лаконичност/ във връзка с
чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ №2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент /ЕС/ №952/2013
на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс
на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Правната
уредба, касаеща определянето на митническата стойност на въвежданите на
територията на съюза стоки с необщностен произход е хармонизирана напълно чрез
Кодекса. Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност,
върху която се следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса,
именувана Стойност на стоките за митнически цели. В разпоредбата на чл.70 от
Кодекса е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз
основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение
митническата територия на Съюза. В чл.74 от Кодекса са предвидени вторични
методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на
субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и
по между си /така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24/. За да се
премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения
досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на
общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия
стоките и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на
митническата стойност по субсидиарно предвидените методи – вж.чл.140 от Регламента
за изпълнение. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в
Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и
обстоятелства. В цитираното от ответника решение по дело С-291/15, т.38 и т.44
Съдът приема, че такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да
е изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Видно
от мотивите на оспореното решение, митническите органи са приели, че декларираната договорна
стойност е по-ниска в сравнение със средностатистическата митническа
стойност на сходни стоки в приблизително същият период, а предоставената от дружеството
информация не е достатъчна за обосноваване на декларираната стойност, поради което са налице
основателни съмнения за общата платена сума за стоките. В тази връзка, митническите органи са се позовали на митнически декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление като са приели, че вносът, оформен с тези митнически
декларации има за предмет "сходни стоки", но без да ангажират доказателства за извършена съпоставка между тези
стоки и стоките, предмет на процесния внос.
Според
чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, "сходни“ са
стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка,
като в тежест на административния орган е да докаже, че се касае именно за
"сходни стоки". Въпреки че в оспореното решение е посочено, че е
извършен анализ на данните в информационната система на Агенция Митници, няма
никакви доказателства, за събирането на всички относими към случая данни и за
извършването на такъв анализ. Липсват данни за пълнота на проверката,
необходима, за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са
произволно избрани. Формалното позоваване на информация от митническата
информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в
приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, §2, б. "б"
от Кодекса. В случая в оспореното решение са посочени единствено номерата на
митнически декларации, които са послужили за определяне на по-високата митническа
стойност на декларираните стоки. Липсват обаче мотиви, защо е прието, че се
касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации –
не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките,
тяхното качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции
и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в
цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност.
С
оглед изложеното съдът намира, че от страна на митническия орган, върху когото
е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни
съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Митническите органи не са извършили необходимия анализ, съгласно чл.
141 от Регламента и съответно не
са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. По горните съображения, не са били налице и
предпоставките на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.
74, §2, б."б"
от Регламент (ЕС) №
952/2013 г.
Дотук изложеното е достатъчно да обоснове
незаконосъобразност на процесното решение, като в тази насока е и практиката на
ВАС - виж например решения № 8632 от
1.6.2020 г., №5750 от 16.04.2019 г., № 5849 от 2019 г. и др.
Извън посоченото обаче е уместно да се отбележи, че дори
и да се приеме условно и хипотетично, че митническият орган е устпял да опише в
мотивите на решението си и да докаже наличието на предпоставките на чл.140 от
Регламента за изпълнение, то според съда разпоредбата на чл.74,§2, б.“б“ от
Кодекса е неправилно приложена.
В
този контекст следва да се отбележи, че от решението не става ясно защо като
сходни стоки се приемат единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране
/каквото изискване не се поставя от дефиницията на Регламента за изпълнение/ с
процесните, като освен това не става ясно и защо се приема, че вписаната в
декларациите с които е правено сравнение стойност е меродавната и тя е именно тази по чл.70 от Кодекса,
без да са изследвани и анализирани доказателства за действителната подлежаща на
плащане или платен стойност.
Най
– сетне следва да се отбележи, че в
случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно
и безпристрастно изготвено, се установява,
че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната
стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в
счетоводството на жалбоподателя. Посоченото
заключение допълнително опровергава като манифестираното съмнение на
митническите органи, което е в смисъл, че декларираната стойност на стоките не
представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза.
Жалбата
е основателна и следва да се уважи.
При
този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски,
като за него те представляват разноски за държавна такса от 50 лева, разноски
за експертиза от 250 лева и разноски за ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение от 1260 лева, което по своевременно направеното възражение на
ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение към MRN 20BG002002026936R3 от 19.03.2020 г., Рег.№ 32-166610 от 12.06.2020
година на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „Аглика Трейд“ ООД- гр.Велико Търново, ЕИК *********, разноски по
производството в общ размер от 1 560 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :