Решение по дело №1007/2021 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към Решение № 169/20.10.2021 год. по АНД № 1007/21год. на ЯРС.
Производството е образувано и се води по реда на чл. 375 и сл. от НПК по предложение на
ЯРП с постановление от 28.09.2021 год. с което се иска на обвиняемата АЛ. СТ. СТ. от гр. Я.
, ул. П.Х. № *** да бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи
административно наказание глоба на основание чл.78а от НК.
ЯРП редовно уведомена, чрез представителя си пледира за налагане на глоба около
минималния размер.
Обвиняемата редовно призована не се явява. Чрез упълномощен защитник пледира за
малозначителност на деянието и алтернативно за налагане на глоба в минимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:

От 13.02.2012 година обв. АЛ. СТ. СТ. живеела във ФР Г., гр.Д., където първоначално
работила като ***, а впоследствие придобила в собственост ***. Обв.С. се установила
трайно в Г. и рядко се прибирала в Република България, за кратки периоди от време, където
гостувала на родителите си в гр. Я. и си отпочивала. През месец януари 2018 година С.
пристигнала в Република България и отседнала при родителите си в гр. Я., ул.П.Х." №***,
който бил постоянния й адрес. По време на престоя си в България, провела обучение за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.
На 26.03.2018 год. в гр. Я., в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР- Ямбол, пред Д.Й.И., в
качеството й на ***, обв.С. депозирала заявление вх.№ *** год., за първоначално издаване
на българско национално свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към
заявлението представила изискуемите документи, както и попълнила собственоръчно
писмена декларация от 26.03.2018 година /Приложение №3 към чл.63, ал.4, изм.ДВ, бр.52 от
2017 г./, с която във връзка с изискванията на чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата декларирала, че обичайното й пребиваване е в Република България по смисъла на
§6, т.46 от ДР на ЗДвП, като посочила постоянния си адрес -гр. Я., ул. „П.Х."№***.
Писмената декларация заедно с останалите документи към заявлението били представени от
обвиняемата пред свид. И., в качеството й на *** в сектор „ПП" при ОД на МВР -Ямбол,
която ги приела и обработила.
На 28.03.2018 година на обв.С. й било издадено българско национално СУМПС №
********* год. и контролен талон към него. След това, обв.С. се прибрала във ФР Г., където
при управление на МПС било установено, че нейното обичайно местоживеене е в Г. и
издаденото от българските власти СУМПС не отговаря на Директива 2006/126/ЕО, тъй като
е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване". В тази връзка от 14.12.2019
година в НАИФ „НРБЛД" статусът на посоченото СУМПС бил променен като „Невалиден"
по причина „включен в наказателна процедура".
Така изложените фактически положения се установяват от събрания по делото
доказателствен материал - от обясненията на обвиняемия и от свидетелските показания на
Г.Т.Б. Д.Й.И., Р.Х. С. и от приложените по делото писмени доказателства - заключение по
извършената по делото съдебно-почеркова експертиза, декларация, заявление, справки,
справка за съдимост, документи, издадени от немските власти с превод на български език и
1

други.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на обвиняемата и разпитите
на свидетелите
Също се потвърждава и от прочетените и приети по делото писмени доказателства на
основание чл.*** от НПК, които също съдът кредитира изцяло.
От така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Обвиняемата АЛ. СТ. СТ. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл.313 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 26.03.2018 год. в гр. Я., в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР- Ямбол, пред Д.Й.И., в качеството й на ***, в писмена декларация
към Заявление вх. № *** г., която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред
органа на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдила
неистина, а именно: че е установила обичайното си пребиваване в Република България на
адрес гр. Я., ул. „П.Х."№***

От обективна страна безспорно се установи, че обв.С. в писмена декларация, която по
силата на Закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред органа на властта, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно: че е установила
обичайното си пребиваване в Република България, а същевременно същата е била с
обичайно пребиваване в Г..
За състава на престъпното посегателство по чл. 313, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице
с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение
е вменено в чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище или
в училище по ЗПУО или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Също
така според чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ на МПС
отчета на водачите и тяхната дисциплина при първоначалното издаване на свидетелство за
управление на МПС лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз. Легална дефениция на „Обичайно
пребиваване в Република България се съдържа в §6, т.46 от ДР на ЗДвП , а именно: „това е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеци поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то
живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места
в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при
условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се
смята за смяна на обичайно пребиваване". Следователно, според изискванията на чл.159,
2

ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на
СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по образец, в която следва да
декларират истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от държава - членка на
Европейския съюз.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
обвиняемата е съзнавала, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация,
която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целяла настъпването на противообществени последици.

За извършеното от обвиняемата деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години или с глоба от 100 до 300 лв. Същата досега не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.375 и сл. от НПК, не е осъждана за извършено престъпление от
общ характер, липсват причинени имуществени вреди и личността й не е с висока степен на
обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.78А ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца , самопризнанията му и
съдействието за разкриване на обективната истина. По тези съображения, ЯРС му наложи
глоба в размер на 1000 лева. Съдът счете, че за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание на обвиняемият не е
наложително да му бъде наложено глоба в по-висок размер. Така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия обвиняем, така и върху
останалите членове на обществото.
При този изход на делото съдът, осъди обвиняемата да заплати направените разноски в
размер на 164,13 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
.По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	169
Дата:	20 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия:	Радостин Стоянов Радиев

Дело:	20212330201007
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Решение по дело №1007/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите