Решение по дело №9426/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3926
Дата: 23 октомври 2022 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20221110209426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3926
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110209426 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 3471875 на СДВР с дата от 17.03.2020 г. срещу Л. Л.
В., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не
се представлява от надлежен процесуален представител, който да релевира
допълнителни съображения в подкрепа на доводите от депозираната въззивна
жалба. Не се заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който взема становище по жалбата. Не се заявяват
доказателствени искания. Петендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
1
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден в съответствие със заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на МВР по образец ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К
№ 3471875 на СДВР с дата от 17.03.2020 г. срещу Л. Л. В., ЕГН:
**********, с който му е наложено административно наказание парична
„глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Л. Л. В., ЕГН: ********** се явява да е собственик -
лек автомобил марка „ ТОЙТА КОРОЛА ВЕРСО 2.0 ТД“ с рег. № ...,
регистриран на негово име в СДВР-ОПП със заявление №
124134102755/10.08.2012г.
Пътният участък в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ Вила Виктория с
посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Никола Габровски“ се
намирал в населено място в общински средищен център гр.София. Съгласно
чл.21, ал.2 от ЗДвП скоростта на движение в населено място за водачите на
МПС не следвало по закон да превишава 50.00 км/ч.
На 17.03.2020 г. в 19.37 часа в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ Вила
Виктория с посока на движение от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Никола
Габровски“ при ограничение на разрешена скорост за движение от 50.00 км/ч
за населено място, е заснето с мобилно АТСС “ под № 11743f0 изпитано с
протокол за проверка от БИМ под № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. и с валидност
до 07.09.2027 г., съгласно удостоверение на БИМ под № 17.09.5126, и със
снимков материал, е установено, че жалбоподателят Л. Л. В., ЕГН:
********** е управлявал МПС лек автомобил марка „ТОЙТА КОРОЛА
ВЕРСО 2.0 ТД“ с рег. № ..., като се е движел със скорост от 78.00 км/ч, след
приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 81.00 км/ч, или с превишена скорост над
разрешената такава от 50.00 км/ч от 28.00 км/ч.
В рамките на извършената проверка е бил съставен и писмен протокол с
рег. № 4332р-15735/17.03.2020 г. от инспектор Л.Костадинов за използваното
на 17.03.2020 г. в гр.София, от бул. „Г.М.Димитров“ в посока към ул.“Никола
Габровски“ мобилно АТСС “ под № 11743f0 изпитано с протокол за проверка
от БИМ под № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. и с валидност до 07.09.2027 г.,
съгласно удостоверение на БИМ под № 17.09.5126.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя бил издаден и връчен
2
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3471875 на СДВР с дата от
17.03.2020 г. срещу Л. Л. В., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП, след връчването на ЕФ, жалбоподателят В.
не е подал декларация, че друго лице е управлявало инкриминираното МПС
на инкриминираните дата и място.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства по делото, се установява, че процесното мобилно
автоматизирано техническо средство мобилно мобилно АТСС под № 11743f0,
с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е изпитано с
протокол за проверка от БИМ под № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. и с валидност
до 07.09.2027 г., съгласно удостоверение на БИМ под № 17.09.5126.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 78.00 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на
нарушителя като възможна техническа грешка).
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП е
отменена с ДВ, бр. 54 от 2017 г., поради което след влизането в сила на
посочената редакция на ЗДвП органите на МВР са нямали задължение да
оповестяват на интернет страницата на МВР местата за контрол с
автоматизирани технически средства.
Съдът кредитира заключението на Българския институт по метрология,
че при извършената метрологична проверка на процесното мобилно
автоматизирано техническо средство същото отговаря на всички
метрологични изисквания.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
3
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на Л. Л. В.. Последният в качеството на собственик на лек
автомобил марка „ТОЙТА КОРОЛА ВЕРСО 2.0 ТД“ с рег. № ..., при липса на
подадена от него декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, на 17.03.2020 г. в 19.37
часа в гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ Вила Виктория с посока на
4
движение от бул. „Г.М.Димитров“ към ул. „Никола Габровски“ при
ограничение на разрешена скорост за движение от 50.00 км/ч за населено
място, е управлявал МПС лек автомобил марка „ТОЙТА КОРОЛА ВЕРСО
2.0 ТД“ с рег. № ..., като се е движел със скорост от 78.00 км/ч, след
приспадане от 3.00 км/ч толеранс от 81.00 км/ч, или с превишена скорост над
разрешената такава от 50.00 км/ч от 28.00 км/ч.
Процесното административно нарушение е заснето с мобилно АТСС под
№ 11743f0, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е
изпитано с протокол за проверка от БИМ под № 50-С-ИСИС/30.09.2019г. и с
валидност до 07.09.2027 г., съгласно удостоверение на БИМ под №
17.09.5126.
В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят не е
представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало процесния
автомобил, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за така извършеното
административно нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, като е управлявал процесния лек
автомобил със скорост от 78.00 км/ч при ограничение от 50 км/ч в рамките
на населено място, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1
ЗДвП. Извършеното от нарушителя деяние е съставомерно и от субективна
страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 78.00 км/ч при разрешена
скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, регламентирано в
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, като е целял това негативно
изменение на обективната действителност.
Съдът намира, че в процесния електронен фиш е посочена както
максимално разрешената скорост на движение в този пътен участък – 50.00
км/ч, така и измерената скорост на движение на процесния автомобил – 78.00
км/ч, което е с 28.00 км/ч над допустимата. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред задължителните реквизити на
електронния фиш не фигурира името и длъжността на служителя, издал
електронния фиш. В самия електронен фиш е посочено, че е издаден от
СДВР, като част от структурата на МВР. Същевременно съдът намира, че
деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
5
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 28.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с
от 21 до 30 км/ч, се наказва с глоба в размер на 100.00 лева, в какъвто размер
е и определената и наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото глобата е
в абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация се явява безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.27е Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на СДВР в
размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева
по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия
от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3471875 на СДВР с дата от
17.03.2020 г. срещу Л. Л. В., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвПП.

ОСЪЖДА жалбоподателят Л. Л. В., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с адрес гр.София,
ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.63д от ЗАНН вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
6

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7