РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в Седния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104059 по описа за 2021 година
Производството е по искова молба на Етажна собственост “Вила ***“,
находяща се в ***, сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***,
представлявана от управителя - Н.П., за осъждане на ответника А.. К. С. да
заплати сумата от 667 евро, представляваща такса за управление и поддръжка
на общи части, дължима за 2020 год., ведно със законната лихва за периода от
предявяване на исковете - 24.11.2020 год. до окончателното й изплащане.
Така предявените искове са с правно основание в чл.6, ал.1,
т.10 от ЗУЕС, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението на
съда по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание ищцовата етажна собственост се
представлява от адвокатски пълномощник, който поддържа исковете, моли за
уважаването им и присъждане на деловодните разноски.
Процесуалният представител на ответника ги оспорва като
неоснователни, също претендира сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, Сед като обсъди събраните по
делото доказателства и изявленията на страните, намира за установени
Седните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че ответникът е етажен собственик и
притежава самостоятелен обект с идентификатор ****** по КК и КР на ***.
На 14.05.2020 год. във фоайето на етажната собственост -
„Вила ***“, се е провело ОС на собствениците на обекти, на което са избрани
за управител - Н.П., касиер - *** и контрольор - Б.Д.; приет е правилник за
1
вътрешния ред на етажната собственост; взето е решение за определяне
размера на паричните вноски за разходи по управление и поддръжка на
общите части от 8 евро/м², определена върху притежаваната от всеки етажен
собственик застроена площ, с включени в нея прилежащи общи части,
платима до 15.06. на текущата година.
На 27.10.2020 год. на същото място е проведено второ по ред
ОС на собствениците на самостоятелни обекти в етежната собственост, на
което е взето решение да бъдат заведени искови производства срещу
собственици на обекти, които имат неизплатени задължения за парични
вноски за управление и поддръжка на общите части.
Съгласно представения с отговора на исковата молба титул
за собственост - нот. акт № *** год. на нотариус с рег. № *** на НК, площта
на притежавания от ответника апартамент възлиза на 72.15 м², а заедно с
прилежащите общи части - на 83.38 м². Собствеността С. е придобил на
02.09.2020 год., посредством покупко-продажба, обективирана в цитирания
акт.
ИзСушана е и св.М. - сестра на ответника, също
притежаваща апартамент в етажната собственост, според която брат й не е
ползвал апартамента през 2020 год. и 2021 год., тъй като нямало ток от м.юли
на 2020 год., както и че сградата е за сезонно ползване - не се ползвала през
зимата, защото бивала зазимена, но всеки етажен собственик имал достъп.
На съда е Сужебно известно, че по ч.гр.д. № *** год. на БРС,
срещу непълнолетния син на свидетелката (чийто законен представител е тя)
е проведено заповедно производство, приключило с влязла в сила и
подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 от ГПК, за дължима към
ищцовата етажна собственост годишна вноска за управление и поддръжка на
общи части за 2020 год., поради това съдът приема, че е заинтересована и не
кредитира показанията й.
При така установената фактическа обстановка, исковете се
явяват неоснователни.
Задължения на всеки етажен собственик, произтичащи от
чл.6, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС, са да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", както и да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Ответникът е собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост и както се каза - длъжен е да изпълнява решенията на ОС, в т.ч.
тези, с които са определени вноските за разходи по управление и поддръжка
на общите части, ако те са законосъобразно приети, респ. са стабилизирани. В
тази връзка, възраженията на процесуалния представител на ответника касаят
законосъобразността на взетите решения на ОС, които могат да се разглеждат
в производство по чл.40 от ЗУЕС, но не и в настоящото. Само за пълнота -
неоснователно е и възражението за нищожност на решението по т.5 от ОС на
етажната собственост, с което са определени вноските от по 8 евро/м² за
притежавана площ. Незаконосъобразността на решенията на ОС е специална
категория, както впрочем е прието с цитираното от ответника О-89-2017-I г.о.,
като в нея се включва и противоречието със законова разпоредба, в Сучая -
чл.51, ал.1 от ЗУЕС, пък била тя и от императивен порядък. Това
противоречие е основание за отмяна като незаконосъобразно на взетото
решение на ОС, ако е релевирано по реда и в срока по чл.40 от ЗУЕС, но не и
за неговата нищожност и този извод Седва от отношението на ЗУЕС към ЗЗД
2
като специален закон към общ. Тъкмо затова, с цитираното по-горе
определение, основанията за нищожност на решенията на ОС, са посочени
изрично и сред тях не е противоречието с норма на ЗУЕС, а само такива,
изключващи изобщо възможността на ОС да приема такова решение, респ.
когато в протокол за проведено ОС се обективира невзето решение. Понеже
няма данни решението, прието по т.5 от протокола за проведено на 14.05.2020
год. ОС да е било атакувано, съответно отменено, то е стабилизирано.
Но неоснователността на исковете произтича от
обстоятелството, че падежът на вземането на ЕС за заплащане на вноската за
разходи по управление и поддръжка е настъпил в момент, предшестващ
придобиването на собствеността от страна на ответника. Седователно, за това
задължение отговорен остава старият собственик, доколкото новият не е
негов универсален правоприемник. Аргумент в тази насока може да се черпи
и от чл.30 от ЗУЕС, от липсата на уговорка в придобивния акт, както и от
липсата на изрично поСедващо решение на ОС, с което да се ангажира
отговорността на новия собственик за конкретно по размер и основание
вземане, т.е. да се „прехвърли“ нему отговорността. Ето защо, от взетото на
27.10.2020 год. решение - да се предприемат действия по завеждане на искови
производства срещу етажни собственици, които имат неизплатени
задължения, какъвто по изложените съображения не е ответникът, не могат и
да произтекат задължения за поСедния.
Седователно, главният иск по чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, а
оттам и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни, подлежат на
отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се Седват
разноски, възлизащи на 500 лв.
Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажна собственост “Вила ***“, находяща се в
***, сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***, представлявана от
управителя - Н.П., предявени против А.. К. С. от гр***, ***, ЕГН -
**********, за осъждането му да заплати сумата от 667 евро, представляваща
такса за управление и поддръжка на общи части, дължима за 2020 год., ведно
със законната лихва, начиСена върху посочената сума за периода от
предявяване на исковете - 24.11.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА етажните собственици в Етажна собственост
“Вила ***“, находяща се в ***, сграда с идентификатор *** по КК и КР на
***, представлявани от управителя - Н.П., да заплатят на А.. К. С. деловодни
разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас:(П)
3