Решение по дело №459/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано по жалбата на К. С. К. от [населено място], чрез адв. П. против Решение № 160 от 29.04.2024г., постановено по АНД 328/24г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ сер. К № 8436984, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 02.12.2023г. в 18.09 часа в област Стара Загора, общ. Стара Загора на разклона за [населено място] по път II-66, кв.55+000 управлява в посока Н. З. лек автомобил К. К., рег. № [рег. номер] със скорост от 81 км. час / при отчетен скоростен толеранс/, при ограничение на скоростта на движение за мястото от 60 км./ час, въведено с пътен знак В26. Нарушение заснето с АТСС, като деянието извършено в условия на повторност, в едногодишен срок, считано от влизане в сила на ЕФ сер. К № 6186495/2023. С това си деяние касаторът извършил нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, въззивния съд приел за установена чрез събрания доказателствен материал, описаната в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване на нарушение, квалифицирано като такова на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно, че на дата 02.12.2023г. в 18,09 часа, на посоченото място от път II-66 l в общ. Стара Загора касаторът управлява посочения лек автомобил, движейки се със скорост от 81 км./час при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 от 60 км./час. РС приел извод за липса на процесуални нарушения, вкл. за спазване императива на чл.189 от ЗДвП. Приел също, че използваната преносима АТСС, с която било заснето нарушението, притежава необходимите документи, удостоверяващи неговата пригодност за експлоатация. Съдът приел за неоснователен доводът на наказания, че била налице хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради липса на доказателства за това. Мотивиран от доказателствата РС извел краен фактически извод за доказаност от обективна и субективна страна на нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, което с оглед факта на извършването му в условията на „системност“ и при отчитане на превишението на максимално разрешената скорост, правилно било санкционирано.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК - неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се извършено от РС съществено процесуално нарушение поради това, че Съдът не уважил доказателствено искане на защитата, направено с цел установяване факта на прехвърляне на собствеността върху автомобила, за който е извършено нарушението по ЗДвП, съотв. за удостоверяване, че субект на деянието е друго лице, а не касаторът. На второ място касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е обосновано и с довода, че факта на „повторност“ на наказаното с процесния фиш деяние е възприет за безспорен от РС въпреки липсата на данни за него, тъй като в нарушение на служебното начало в процесана по ЗАНН съдът не е събрал доказателства за факта на влизане в сила на предходно издаден против К. ЕФ сер. К № 6186495, в сила от 30.06.2023г. Мотивират се и доводи за порочност на решението на РС, поради постановяването му при неправилно приложение на закона.

По тези съображения се иска отмяна на решението на РС Стара Загора, ведно с отмяна на жаления ЕФ. В допълнителна молба, приложена преди с.з., прави искане за разноски пред тази инстанция и пред въззивната.

Ответникът, ОДМВР Стара Загора, чрез упълномощено лице, дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на въззивното съдебно решение. Излага твърдения, че към датата на нарушението именно К. е негов собственик, така считано от 25.10.2022г. до настоящ момент. Относно липсата на доказателства за влизането в сила на първия ЕФ сер. К № 6186459, твърди, че предходният фиш е влязъл в законна сила на 30.06.2023г., което е в едногодишния срок на извършване на процесното нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, ако такова се претендира, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на решението и за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

Данните от делото пред РС сочат, че наказанията, чрез пълномощник, с нарочна писмена молба прави доказателствено искане до въззивния съд, за изискване на нотариално заверения предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС от 25.07.2023г., което искане РС с нарочно протоколно определение оставя без уважение. В случая процедирайки така, въззивният съд извършва съществено процесуално нарушение, тъй като в това производство изясняването на релевантните от обективна и субективна страна на деянието факти е изцяло служебно задължение на решаващия съдебен орган. Оспорващата страна изрично прави възражение, че наказаният с процесния ЕФ субект не е деец на описаното нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, като извършено на 02.12.2023г., обосновавайки се с твърдението, че след датата 25.07.2023г. владението /ползването/ на процесното МПС е предадено на едно трето лице въз основа на приложен и приет от съда предварителен договор за покупко-продажба от същата дата. Съдът, в нарушение на служебното начало е отказал и не е събрал допълнителни данни за това релевантно обстоятелство, като така не е изяснил в по безспорен начин повдигнат от жалбоподателя като спорен факт относно субекта на деянието, съставляващо административно нарушение на ЗДвП.

Също основателен се явява и доводът, наведен с касационната жалба, че РС е допуснал съществено процесуално нарушение, като в нарушение на служебното начало в процеса не е събрал доказателства за наведеното с процесния ЕФ фактическо твърдение, че нарушението от 02.12.2023г. е извършено в условията на „повторност“ по см. на §1, т.33 от ДР на ЗДвП, тъй като същият деец вече е санкциониран за същото нарушение с влязъл в сила /на 30.06.2023г./ предходен ЕФ. Видно от приложената от органа преписка, същата не съдържа такива писмени данни, а РС не е изискал допълнително удостоверяване на това обстоятелство. Въпреки това е извел извод за наличие на същото, с оглед крайния му правен извод за законосъобразност на ЕФ сер. К № 8436984, като този му извод е незаконосъобразен, поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в производствата по ЗАНН.

Горното обоснова извод за наличие на въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а от там и за основателност на касационната жалба, което налага отмяна на въззивното решение на РС Стара Загора. Нужно е връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателства относно релевантни за отговорността на касатора факта и обстоятелства, а именно относно обстоятелството кой е моментът на предаване владението на процесния автомобил въз основа на сключен предварителен договор с нотариални заверки на подписите на договарящите страни за покупко-продажба на МПС [Марка], модел Карнивал, с рег. № [рег. номер], чрез изискване на заверен препис на договора от Н. М. С., с район на действие РС Пловдив, както и на доказателства за влизане в сила на ЕФ сер. К № № 6186459, било чрез заплащане на глобата по него или поради не обжалването му.

По искането за присъждане на разноски, направено от пълномощника на касатора, съдът ще се произнесе съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 160 от 29.04.2024г., постановено по АНД 328/24г. по описа на РС Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора за изпълнение на задължителните указания, дадени с настоящото решение.

Настоящото не подлежи на обжалване.